Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
….
май 2015 година
Софийски градски съд, ТО, 6-6
състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари 2015 година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при участието на секретаря К.И.,
след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№763 по описа за 2013 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Положителни установителни искове по чл. 694 от ТЗ.
Ищците Ч.Ф. и Д.У., граждани на
Обединено Кралство, чрез адв.Б. и адв.С., твърдят,
че по отношение на ответника „С.- БГ” ЕООД, ЕИК *******, е
открито производство по несъстоятелност с решение № 108/18.01.2012 г. по т.д. №
1249/2011 г. Твърдят, че с молба от 27.02.2012
година са предявили вземания в срока по чл.685 ТЗ, представляващи – главница
в размер на 73 497 евро в левова равностойност 143 747 лв; мораторна
неустойка в размер на 2 704 евро с левова равностойност 5 288лв;
мораторна неустойка в размер на 2 704 евро с левова равностойност
5 288лв; законна лихва за забава за периода от 18.02.2012 година до
окончателното плащане на главницата.Твърдят, че общият размер на вземанията е
сумата от 81 609 евро, чиято левова равностойност е сума в размер на
159 613 лв.От обявени в ТР на
02.04.2012 година списъци на предявени в срока по чл.685 ТЗ вземания,
установили, че първото и последното вземане са включени в списъка на приети
вземания, а останалите претенции са включени в списък на предявени и неприети
вземания.С възражение по реда на чл.690 ТЗ друг кредитор на длъжника- „РМС Т. –
БГ” ЕООД, ЕИК ********, е оспорил приетите от синдика вземания, а самите ищци,
с възражение по чл.690 ТЗ, са оспорили включване на останалите си вземания в
списъка на неприети такива.Твърдят, че с Определение от 01.02.2013 година съдът
по несъстоятелността е уважил възражението на кредитора „РМС Т. – БГ” ЕООД, ЕИК
********, като е изключил от списъка на приети вземания, тези, които синдикът е
включил и е оставил без уважение възражението на настоящите ищци по отношение
на останалите вземания.Резултат от проведените процедури е това, че всички
предявени от ищците вземания не са приети като съществуващи и поради това не са
включени с списъка на приете вземания.Твърдят, че този факт предпоставя интереса
им от предявяване на положителните установителни искове по чл.694 ТЗ, с които
целят да установят, че са титуляри на парични вземания по отношение на
несъстоятелния длъжник, предявени от тях в срока по чл.685 ТЗ.Твърдят, че тези
вземания произтичат от предварителен договор от 13.07.2007 година, сключен
между тях и ответника, по силата на който последният е поел задължение да им
прехвърли собственост върху описания недвижим имот, представляващ апартамент №
В 509а, индивидиуализиран в обстоятелствената част на исковата молба.Твърдят,
че срещу обещанието на ответника да извърши прехвърляне на собствеността върху
имота са поели задължение да му заплатят сумата от 77 266,56 евро.Твърдят,
че ответникът е поел задължение и да изгради в срок от 01.07.2007 до 01.09.2007
година сградата, в която е ситуиран имотът, който ще стане предмет на
прехвърлителната сделка.Ищците твърдят, че съобразно постигнатото съгласие,
обективирано в допълнително споразумение, са поели задължение да извършат
плащане на цената на имота, както следва- предпоследната вноска в размер на
50 318 евро в срок да 30.08.2008 година; последна вноска в размер на
7 072,10 евро в срок до 30.09.2008 година.Твърде, че въпреки забавата в
изпълнение на задълженията на ответника, с допълнителното споразумение са
приели, че нямат претенции във връзка с изпълнението на договора.Ищците
твърдят, че точно са изпълнили паричните си задължения и са извършили преводи
на паричните суми по посочената в предварителния договор банкова сметка – *** –
15 057,12 лири; през септември 2008 година – 50 318 евро, за които
плащания е налице изрично признание от страна на бившия управител на
ответника.Общият размер на платената
сума е 73 497 евро, чиято левова равностойност е сумата от 143 747
лв.Ищците твърдят, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора.Неизпълнението
се изразява в това, че не е снабдил имота с акт – образец 15.Същият е подписан
на 30.08.2008 година-преди настъпване на падежа на втората вноска, съобразно
допълнителното споразумение, но това не означава изпълнение на задължението,
тъй като приемателната комисия е установила редица недостатъци на сградата и
неизвършени работи – липса на монтиран асансьор, липса на монтирани водомери,
електромери и осветителни тела.Т.е. неизпълнението е налице, тъй като
строителят и обещател по предварителния договор не е извършил необходимите
дейности за завършване на сградата, срокът за което действие
е 16.09.2008 година.Въпреки, че ищците не са били длъжни да извършат плащане на
последната вноска, поради забавата на техния съдоговорител, такова плащане е
извършено, а забавата на ответника е започнала на датата, следваща падежа за
изпълнение на задължение да завърщи сградата- 17.09.2008 година.Ищците твърдят,
че са титуляри на парично вземане в размер на 73 497 евро, формирано по
посочениая начин.Твърдят трансформация на непаричните
задължения на ответника по договора в парични на
основание чл. 617, ал. 2 от ТЗ по
пазарна стойност, а при условията на евентуалност главницата се претендира като
компенсаторно обезщетение за неизпълнение на договора по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и евентуално по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като получена без основание- в трите
хипотези на посочената алинея.Молят претенциите да бъдат
уважени и съдът признае със СПН, че са титуляри на посочените вземания. Подадена е допълнителна искова молба от 29.04.2013
г., в която взимат подробно становище по възраженията на ответника. В хода на
производството поддържат исковете.
Ответникът „С.П.- БГ” ЕООД, ЕИК *******, е подал
писмен отговор от 22.03.2013 г. и допълнителен
отговор от 04.06.2013 г.,
с които оспорва исковете.
Въвежда
възражения срещу разглеждането на спора по реда на Глава 32 "Производство
по търговски спорове", по съображения, изложени в отговора.
Оспорва и
основателността на претенциите, като счита, че предварителният
договор, на който се позовава ищцовата страна е
неавтентичен, тъй като не бил подписан от представител на ответника. Освен това
твърди, че договорът следвало да се счита невалиден, т.е. несключен съгласно т.
7.4 от същия, тъй като не бил получил плащане на първата вноска и останалите
суми. Заявява възражение за погасителна давност, както и че ищците са
неизправна страна по договора.Твърди, че неизпълнението от неговата страна в
срок е по обективни причини - спиране на строителството. Оспорва описаните
документи, представени с исковата молба. Оспорва
авторството на подписа под молба от И.В.М., като твърди наличие на хипотезата
на чл.40 ЗЗД.Едновременно с това оспорва твърдението на ищците, че са изправна
страна по сделката, тъй като същите не са заплатили уговорените вноски
представляващи цената на имот, предмет на обещанието за продажба, въвежда
твърдения, че ищците са неизправна страна по договора и поради това следва да
бъде ангажирана отговорността им, на договорно
основание – чрез института на неустойката, съгласно т.6.1 от
договора.Моли исковете да бъдат отхвърлени, поради неоснователността им.
Съдът преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От проверка в публичния Търговски регистър съдът установява, че с решение №
108/18.01.2012 г. по т.д. № 1249/2011 г. на СГС, VІ-13 състав е открито
производство по несъстоятелност на "С.- БГ"
ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността - 30.12.2006 г., като решението е
обявено в ТР на 26.01.2012 г.
На 02.04.2012 г. са обявени списъци на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и списъци на
неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
от ТЗ, като в списъка на приетите са били включени вземането на
ищците за главницата и за законна лихва, а вземанията
за неустойка за забава за неизпълнение на задължението за прехвърляне на
собствеността на имота и за законната лихва, а вземането за неустойка за забава
за предаване на владението по чл. 6.2 от предварителния договор, са
включени в списъка на неприети вземания.
По възражения с определение № 838/04.02.2013
г., обявено в ТР на 01.04.2013 г. съдът е приел за неоснователно възражението
на Ф. и У. срещу неприемане на вземането им
и по възражение на друг кредитор е
изключил изцяло от списъка на приетите вземания предявените и приети
от синдика. Мотивите на съда по несъстоятелност са на първо
място, че дружеството- съдоговорител на ищците не е в забава и в този смисъл не е
неизправна страна по договора, тъй като изпълнение на задълженията за
изработка и прехвърляне на собствеността по причини, които не могат да му бъдат
вменени във вина.Другата основание за отказ за промяна в списъка липса на извод
за това, че Ф. и У. са изправна страна по договор, поради което не
е налице хипотезата на чл. 617 от ТЗ..
Предявените искове са
процесуално допустими, който извод се прави въз основа на това, че ищците са активно
легитимирани да предявят установителенти претенции, предявени в сроковете по
чл.694 ТЗ във връзка с проведена процедура по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ, след
проведена процедура по предявяване на вземанията.Интересът им е обусловен от
това, че в производството по оспорване на списъците, тезата на ищците за
съществуване на вземанията им от неустоечен характер,не е била споделена от
съда по несъстоятелността, а последният, по сторено възражение от друг кредитор
е изменил списъка на приетите вземания, като е изключил от него вземането за
главница и законна лихва.
Това произнасяне, ведно със
спазени срокове по предявяане на вземания и своевременно оспорване на
списъците, както и извод на съда по несъстоятелността за липса на
претендираните вземания, легитимира ищците да защитят твърдените от тях права в
производството по чл.694 ТЗ.
С
исковата молба е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 2007 година, сключен от страните в
настоящата процесуална връзка- от ответника продавач и от ищците
като купувачи. Съгласно договора ответникът се
е задължил да продаде на купувача описания имот: апартамент В 509а
в Ди Орчард, със застроена площ 61,44
кв.м., състоящ се от една всекидневна/ кухня /, спалня, една
баня и два балкона, намиращ се на петия етаж,
ведно със съответстващите на апартамента идеални части от общите части на
сградата. В чл. 2.1 е посочена цена на имота в размер на 77 266,56
евро с ДДС, която купувачът се е задължил да плати по банкова
сметка, ***: 1-ва вноска - сумата от 23 179,97евро,
дължима в сроковете и при условията на т.1.6, по – горе в 14-дневен срок от получаване на настоящия договор; 2- ра
вноска в размер на 54 086,59 евро – в
14-дневен срок от завършване на обекта, удостоверено с подписване на Акт 15 и
след получаване на уведомление, изпратено от продавача на купувач, с приложен
към него снимков материал и акт 15. В чл. 2.3 страните са уговорили,
че нотариалното изповядване ще се извърши в срок до 30 дни от постъпване
на последната по договора вноска, като продавачът уведомява
купувача за конкретната дата не по-рано от 25 дни
преди нея. В чл. 3 е уговорено, че продавачът се е задължил да изгради изцяло
сградата и предаде недвижимия имот на купувача в срок от 01.07.2007 г. до
01.09.2007 г. В чл. 4.1 са уговорени задълженията на продавача, а в чл. 4.2 -
тези на купувача. В чл. 6.1 е уговорена неустойка за забавено плащане на цената
от купувача, а съгласно чл. 6.2 от договора при неизпълнение или забавено
изпълнение на задълженията на продавача за прехвърляне правото на строеж и за
предаване на имота е уговорено, че продавачът дължи на купувача неустойка за
забава в размер на 0,05% на ден, но не повече от 5%
от стойността на имота.В същата разпоредба страните са предвидили възможност,
при забава над 180 дни, купувачът да развали сделката, а продавачът се
задължава да възстанови платените суми, ведно с неустойка в размеир на
3-месечния евролибор плюс 15 пункта годишно, считано от датата на постъпване на
сумите в банковата сметка на продавача
или посредника. В чл. 6.6 е уговорено, че ако забавата е
причинена от форсмажорни обстоятелства или други обективни причини, сроковете
по договора се удължават с периода на забавата, а в случай, че невиновната
забава продължи повече от 6 месеца, всяка от страните има право да прекрати
договора без неустойки за неизпълнение. В чл. 7.4 е посочено, че ако купувачът
не изпълни задължението си за заплащане на определената първоначална вноска в
срока по чл. 2.2.1 договорът се счита за несключен, освен ако продавачът не
даде своето писмено съгласие за удължаване на срока за внасяне на сумата. В чл.
6.1 от договора е уговорена неустойка за забава, дължима от купувача за плащане
в срок на сумите, като е посочено в изр. ІІ, че ако забавата на купувача
продължи повече от 30 дни, договорът се счита автоматично прекратен, без да е
необходимо продавачът да уведомява купувача, като в този случай продавачът
задържа като неустойка заплатените по момента от страна на купувача суми. В чл.
7.6 е уговорено за неуредените въпроси да се прилага българския закон. На стр.9
от договора е посочено, че всички плащания между страните следва да се
извършват чрез посредника, посочен от купувача – Б. С. Т. Л., регистрирано
в Англия и Уелс. Изрично е посочено, че ще се
счита, че купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената с
постъпване на сумите по банковите сметки на горепосочения посредник.
По делото е представен анекс към предварителния договор за продажба на
недвижими имот в строеж, сключен между същите страни, с които се преуреждат
отношенията между съдоговорителите, като изменението засяга размера на вноските
и датата, на която същите следва да бъдат платени по следния начин – 1-вата
вноска е в размер на сумата от 50 318 евро и следва да бъде платена до
08.08.2008 година, а дължимата вноска от 7 072,19 евро следва да бъде
платена до 30.09.2008 година.Общият размер на паричното задължение е сумата
от 57 390,19евро.Страните
са се съгласили, че последващото споразумение от 08.08.2008 година изменя
предходното, в разпоредбите, уреждащи заплащането на неустойки относно забавено
изпълнение на строителството и прехвърляне на собствеността и нито една от
страните няма и няма да има никакви претенции спрямо другата, като останалите
клаузи остават непроменени, доколкото не противоречат на този анекс- чл.3 и 4
от анекса.
С исковата молба са представени частни документи, които по
виждане на състава са неотносими към спора, тъй като касаят лица, различни от
тези, които са страни по процесуалната връзка.
На листове 185 -191 са представени извлечения от банкови сметки за
извършени плащания от Банка Барклис на посочените в документите дати, както и
разпечатки от електронната поща на неучастващи по делото лице относно дължими
суми.
На стр. 64
от делото е представена молба от „С.П.- БГ” ЕООД, ЕИК *******
от 08.03.2011 г., изходяща от И.В.М. до Плевенски окръжен съд по т.д.
№ 51/2011 г., с която се сочи, че не се оспорва, че дружеството е в забава за
снабдяване на сградата с акт 16 и признание относно съществуване
и основателност на вземанията на ищците
в настоящето производство, в размер на 73 498 евро, платени по
предварителен договор, сключен от една страна от Ф., У. и от друга страна – дружеството, за продажба на
апартамент № В 509а в гр.банско.В документа се съдържа изричен
отказ от възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е представен констативен акт обр. 15 от 30.08.2008
г. за установяване годността за приемане на строежа; Заповед
№09-458 от 15.11.2007 година, за временна забрана за движението на тежкотоварни
ППС за периода от 01.12.2007 година до 01.04.2008 година, за посочените времени
отразъци и извършване на стоителни работи; и други две заповеди за предходни
периоди.
От проверка в публичния Търговски регистър съдът установява, че с решение №
108/18.01.2012 г. по т.д. № 1249/2011 г. на СГС, VІ-13 състав е открито
производство по несъстоятелност на "С.- БГ"
ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността - 30.12.2006 г., като решението е
обявено в ТР на 26.01.2012 г.
По делото е представен учредителен акт на "М. к."
ЕООД от 09.02.2010 г., видно от който едноличен собственик на капитала на това
дружество е ответникът - "С.- БГ" ЕООД, като е направена
непарична вноска в капитала на дружеството, изразяваща се в описаните в чл 3.2
недвижими имоти, включително и процесния имот - студио В 509
с площ 62,89 кв.м. Представен е и протокол от решения на едноличния
собственик на капитала на "С.- БГ"
ЕООД за увеличаване на капитала на горепосоченото дружество чрез непарична
вноска.
По делото е изслушано и прието като неоспорено заключение на
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С.М..
Вещото лице сочи, че е правило справка при ответника и при
синдика, но не са открити и предоставени счетоводни документи, поради
което е в невъзможност да извърши констатации и изводи, въз основа на
счетоводни документи.Вещото лице е дало отговор
относно това, че последникът по сделката „Б.С.Т.Л.” е извърши плащания
на ответника в размер на 73 497,97 евро.За да достигне до този извод,
вещото лице се е позовало на представени и приети по делото документи,
представляващи писмо от 04.07.2007 година, с което е потвърдено изпращане на
строителя на процесния имот / ответник по делото/ на сумата от 23 179,97
евро, равняваща се на 15 057,12 лири стерлинги, на писмо от 27.10.2008
година, с което е потвърдено изпращане на строителя на втора вноска от
50 318 евро, съвпадаща с размер на
втора вноска, съгласно Анекса от 18.08.2008 година. Вещото
лице се е позовало на писмата от "Б. с. Т. Л.”, касаещи плащания по
сметки в Бъркли Банк.
По делото е допусканата и изслушана СТЕ, която дава заключение относно
пазарната стойност на имота, предмет на предварителния договор.
Съобразно заключението на вещото лице Д.М., възприето безкритично от
странатие и приобщено от съда като компетентно и незаинтересовано
доказателствено средства, се установява, че пазарната стойност на сумата от
66 870 лв, представляваща паричната равностойност на имота, изчислена въз основа на изследвана пазарна конюнктура
към посочената дата, след сторено сравнение на седем аналогични на оценявания
апартамент имоти, които в най- пълна степен се доближата до техническите
характеристики, местоположение и състояние на имота, предмет на предварителния
договор за покупко- продажба.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на предявените искове:
Безспорно се установява от данните по делото наличието на процесуална легитимация
на страните по предявените искове
по чл. 694 от ТЗ и специалните предпоставки за неговата допустимост, тъй като
ищеците са кредитори,
предявили вземанията си в откритото производство по
несъстоятелност на ответника, като част от тези
вземания не са били
приети, възражението срещу неприемането е оставено без
уважение с определение на съда по чл. 692 от ТЗ, а другите вземания, които са
били приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания, са изключени
от съда по несъстоятелност след възражение на длъжника по определение, обявено
в Търговския регистър на 01.04.2013 г. /след ЯФГ/, а първоначалните определения
са обявени на 05.02.2013 г. Предвид горното исковата молба, която е подадена на
12.02.2013 г. е подадена в законоустановения седмодневен срок по чл. 694, ал. 1
от ТЗ и е процесуално допустима.
Вземанията на ищцовата страна като кредитор се основават на приложения с исковата
молба предварителен договор за продажба на недвижим имот от 2007
година, сключен между страните по делото.
Ответникът в отговора на исковата молба е заявил оспорване на предварителния
договор, като е твърдял, че не е подписан от представител
на ответника. От справка по публичния Търговски регистър съдът установи, че до
03.12.2009 г. като управител на ответника е вписано лицето С.С.Г.,
от името на което изхожда и съгласието, дадено за сключване на
предварителния договор. В определението по чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е
указал на ответника, че следва да ангажира конкретни доказателствени
средства във връзка с оспорването на авторството на договора, като последният е
бездействал процесуално. Предвид горното съдът намира, че оспорването е
недоказано, като представения предварителен договор е подписан
от лице, посочено като представител на ответника.Последният,
чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят автентичността на документа, а оттук да компрометират
неговата формална доказателствена сила, в качеството му на дипспозитивен
документ. Поради това настоящият състав на съда намира, че
между страните е установена валидна облигационна връзка, носеща
характеристиките на договор за изработка и предварителен договор за продажба.По
силата на постигнатото съгласие ответникът е поел задължение да построи сграда,
в която попада и апартаментът, предмет на бъдещата продажба и да извърши
разпоредителната сделка в посочения период от време, а ищците – да заплатят
цената на имота, в срок и по начин, регламентиран в договора.
По отношение на възражението за неподписване на договора от представител на
ответника, следва да се има предвид, че с представената от
08.03.2011 г. от управителя на ответника – И.В.М. молба
е извършено потвърждаване на действията по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Следва да
се има предвид и че оспорването на тази молба откъм авторство също е
недоказано, като ответникът въпреки изричните указания за неангажиране на
доказателства по доклада за оспорване автентичността на молбата, не е ангажирал
съответните доказателства. От справката по публичния Търговски регистър се
установява, че в периода от 05.08.2010 г. до 25.03.2011 г. лицето- автор
на оспорения документ, е вписан като управител на ответното дружество,
следователно молбата изхожда от законния представител на дружеството към него
момент и няма основания и доказателства да се приеме, че е
неавтентична. В тази молба се потвърждава сключването на процесния договор. Тази
молба съставлява изходящ от ответника, чрез
законния му представител към датата на издаването й частен документ и
удостоверява неизгодни за ответника факти, а именно, че е получил плащане, че
има сключен договор с ищците и че е в забава по отношение на
предаването на обекта.Документът има качество
на годно доказателствено средство.
Твърдението на ответника, че подписването на тази молба е действие във
вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД е неподкрепено с доказателства и неоснователно. По отношение на
същата на първо място чл. 40 от ЗЗД е
неприложим, тъй като няма договаряне между В. и ищцитеа,
което да е във вреда на представлявания - дружеството, тъй като се касае за
молба, която е едностранно волеизявление- представлява признание на факти. Не е налице фактическия
състав на чл. 40 от ЗЗД - договаряне във
вреда на представлявания по процесната молба от 08.03.2011 г., тъй като както е
имал случай да се произнесе ВКС по въпроса по реда на чл. 290 от ГПК с решение
№ 841/19.01.2010 г., по гр. д. № 3530/2008 г., ІV г.о., решение №
214/20.07.2010 г. по гр. д. № 109/2009 г. и др., когато извършените от представителя
действия са в рамките на учредената му представителна власт, дори и тези
действия да не са в интерес, а във вреда на упълномощителя, то те запазват
валидността си по отношение на добросъвестния съконтрахент. В този случай,
упълномощителят разполага с правото да претендира вреди от представителя, а
когато представител или пълномощник съзнателно е действал против законните
интереси на представлявания, той носи наказателна отговорност за злоупотреба на
доверие по НК. В хипотезата на чл. 40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност
на третото лице, поради което същата следва да бъде установена от
упълномощителя. Предвид горното, доколкото от ответника по никакъв начин не се
установи, че има договаряне между бившия му управител и ищеца, който е трето
лице, както и предвид факта, че управителят, независимо от сключването на
договора за продажба на дружествените дялове, спрямо третите лица е бил законен
представител на ответника, съдът намира, че не може да се приеме, че молбата
изхожда от неоправомощено лице или че е налице хипотезата на чл. 40 от ЗЗД.
По отношение на установяване на изпълнението на задължението за плащане на
посочените вноски по договора и фактът, че е изправна страна по същия, ищецът
носи доказателствена тежест за установяване на плащането – при условие на пълно
главно доказване. Съгласно изрично уговореното в договора между
страните плащането е налице със заверяване на сметката на посредника, която е
изрично посочена в договора и съгласно в чл. 7.9 от същия при непостъпване на
вноските по банковите сметки, посочени от продавача, се прилагат разпоредбите
на чл. 6.1, съответно на чл. 7.4 от договора. Съдът
намира, че при отчитане на доказателствата за плащане на суми по предварителния
договор следва да се има предвид изрично отразеното в молбата от 08.03.2011 г.,
изходяща от управителя на ответника - И.В.М. потвърждение, че по процесния
договор именно от ищеца е получена сумата от 17 183,60 евро, както и че факта,
че въпреки че е изрично задължен ответникът не е представил счетоводна документация
на вещото лице. В тази връзка следва да се има предвид и служебно известния на
съда факт от производството по т.д. № 759/2013 г., че на синдика Ралица
Топчиева не са представени счетоводни документи от ответника,
за което е налице писмо и сигнал до прокуратурата. Предвид горното, отчитайки
разпоредбата на чл. 161 от ГПК,
изричното потвърждаване за получаване на горепосочената сума по писмото за
покупка на процесния апартамент, съдът намира, че следва да се кредитира
експертизата и да се приеме, че ищецът е заплатил процесните суми общо
възлизащи на 73 497 евро по описания начин, поради
което възражението на ответника, че договорът следва да се счита несключен
поради неполучаване на първата вноска на основание чл. 7.4 от същия е
неоснователно, тъй като видно от писмото е налице писмено съгласие на продавача
за горното, дори и да се приеме, че е налице забава в плащането на сумите.
Следователно по делото се установи, че между страните е бил сключен валиден
предварителен договор, който е със смесен характер и включва както елементите
на предварителен договор за продажба на недвижим имот, така и на договор за
изработка, а именно за построяване и предаване на завършен строителен продукт -
процесния апартамент. Макар и да се касае за задължение и за построяване и
завършване на обекта, процесният договор е с единна цена, която е обозначена
като продажна, поради което съдът намира, че същият следва да се разглежда като
предварителен договор за продажба на обект в процес на изграждане. Основното
задължение на продавача по този договор е да прехвърли на купувача
собствеността върху процесния имот, който следва да построи и завърши в
уговорените срокове. Не се спори, че това задължение не е изпълнено, като при
неизпълнение на същото за другата страна - купувача по договора възниква
потестативното право да претендира обявяване на договора за окончателен по
исков ред съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,
което същият не е упражнил, въпреки че откриването на производството по
несъстоятелност не е пречка за упражнение на потестативните права. Налице е
константна практика на ВКС, като Определение № 305 от 08.03.2004 г. по ч. гр.
д. № 67/2004 г. на ВКС, ТК, определение №
128/17.02.2009 г. по гр. д.2941/2008 г. на ВКС, ІV г.о. и др., че
нормите на чл. 637, ал. 1 от ТЗ и чл. 637, ал. 5 от ТЗ не намират приложение по
иск, предявени на правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, защото този иск е конститутивен, а не осъдителен и с него не се
претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се
цели осъществяването на едно преобразуващо право по принудителен ред - т. е.
обявяване на предварителния договор за окончателен. Съдбата на процесния
заварен договор при откриване на производството по несъстоятелност следва да се
реши от синдика, който може съгласно чл. 644 от ТЗ
да запази действието на договора или да го прекрати. В случая не се установява
конкретно изявление на синдика, нито пък ищецът го е сезирал с искане за
становище по конкретния предварителен договор съобразно предвидената възможност
по чл. 644, ал. 1 от ТЗ. Същевременно
обаче предвид потестативните права на купувача по този предварителен договор,
съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл.
617 от ТЗ, в която насока има практика и на съдилищата /решение № 348/11.12.2012 г. по т. д. № 615/2012 г.
на Апелативен съд - Варна и др., като в последното се приема изрично, че
"разпоредбата на чл. 617, ал. 2 от ТЗ
съгласно която непаричното .задължение се превръща в парично по пазарната му
стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
се отнася до задълженията на длъжника от непаричен характер и няма автоматично
действие спрямо задълженията на длъжника по такъв тип договори. Предвид горното
съдът намира, че исковата претенция за главницата като трансформиран еквивалент
на престацията на ответника по процесния договор на основание чл. 617, ал. 2 от ТЗ се явява неоснователна, тъй
като се касае за потестативно право, а не за
притезание, т.е. непарично задължение по смисъла на горната разпоредба.
Задължението за изграждане на имота и предаване на владението върху същия е
неделим елемент от общото задължение на продавача по договора за прехвърляне и
на собствеността, като по договора е уговорена единна и обща цена, поради което
оценяването на стойността на имота по пазарни цени към датата на предявяване на
вземането по никакъв начин не е равностойно само на притезанието за предаване
на владението и завършване на обекта, което предаване не може да се осъществи
при неосъществяване на главната престация - прехвърляне на собствеността на
имота. Предвид горното макар да не може да се сподели мотива на съда по
несъстоятелността по определението по чл. 692 от ТЗ,
който е, че ответникът не е обявен в несъстоятелност, а само е открито
производство по несъстоятелност, поради това, че съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да отчита и
настъпилите в хода на процеса факти, а с решение от 11.07.2013 г., обявено в ТР
на 16.07.2013 г. ответникът - длъжник е обявен в несъстоятелност, то следва да
се приеме, че не се дължи така посочената главница на основание чл. 617, ал. 2 от ТЗ.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
е неоснователно възражението на ответника за погасителна давност.
Потестативното право да се претендира изпълнение на предварителния договор за
продажба на имот се погасява в общата петгодишна давност. Съгласно чл. 3 от
договора ответникът се е задължил да изгради изцяло сградата и предаде имота,
въведен в експлоатация в срок до 01.09.2007 година, а
съгласно чл. 2.3 от договора нотариалното изповядване следва да се извърши в
срок до 30 дни от плащане на последната вноска.Този срок започва да тече
от момента на плащане на последната вноска от купувача по предварителния
договор, която вещото лице е отчело, че е извършена на 17.09.2008 година.
Ответникът е изпаднал в забава по отношение на
изпълнение на задълженията си по договора и не се установи да е налице
хипотезата на чл. 6.6 от договора, а именно забавата да се дължи на форсмажорни
обстоятелства – доказателства в тази насока не са представени, а
тези, които са представени са неотносими, тъй като заповедите, свързани със
наложените от административните органи забрани, касаят, период, различен от
процесния. Срокът за изпълнение на задължението за сключване
на окончателен договор, започва да тече от датата на втората вноска и изтича 30
дни след нея – т.е. на 17.10.2008 година.От тази дата текат
давностните срокове за упражняване от страна на ищеца, както на потестативното
право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, така и на
претенциите за обезщетения и неустойки по договора, като първото се погасява в
общата петгодишна давност, а претенцията за неустойки и обезщетения - в
тригодишна давност съгласно чл. 111, б.
"б" от ЗЗД. Следователно давността за потестативното преобразуващо
право изтича на 17.10.2013
г., а с решение от 18.01.2012 г. ответникът е обявен в несъстоятелност, като
вземанията спрямо него са били предявени пред синдика с молба от 27.02.2012
г. Съгласно чл. 685а, ал. 1 от ТЗ с
предявяването на вземане в производството по несъстоятелност, давността се
прекъсва, а съгласно изр. второ - давността спира да тече,
докато трае производството по несъстоятелност. Предвид горното петгодишната
погасителна давност за потестативното право не е изтекла.
С оглед извод за неоснователност
на претенцията на главното основание - чл. 617, ал.
2 от ТЗ, съдът следва да разгледа претенцията, предявена на
евентуално основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или
обезщетение за неизпълнение. При предварителните договори, неизпълнението на
задълженията на продавача, води до потестативното
право на купувача да претендира обявяването му за окончателен, т.е. налице е
друг способ за защита.Въпросът е дали тази възможност, която законът
предоставя за сключване на окончателен договор, чрез упражняване на
потестативното право по съдебен ред, изключва възможността да се предяви
осъдителна претенция за обезщетение за неизпълнение по
смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, доколкото
при този тип договори законодателят изрично е овластил страната, при
неизпълнение от другата страна, да получи уговорената престация по договора по
своя инициатива. Целта на сключения между страните договор е да се породи
задължение за прехвърляне правото на собственост, което при неизпълнението му
поражда потестативно право да се иска обявяването на договора за окончателен, а
всички допълнителни уговорки по предварителния договор - за изграждане
на обекта, въвеждането му в експлоатация и предаването на владението на имота
на купувача по предварителния договор са подчинени на тази основна цел -
прехвърляне правото на собственост и следва да бъдат тълкувани с оглед тази цел.На
настоящия състав на съда е известна практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, която е задължителна за
съдилищата и конкретно решение № 502/26.07.2010 г.
по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др.Неизпълнението
са изразява в неизпълнение на поетото задължение да се сключи окончателния
договор.
По виждане на състава всяко неизпълнение на
договорно задължение може да породи интерес у другата страна по сделката да
предяви иск за обезвреда, вместо да иска реално изпълнение и обезщетение за
забава.Това е така, тъй като предварителният договор е договор с облигационни
последици, изразяващи се в това всяка от страните да изпълни основното си
задължение по него – сключване на окончателния договор.
Нормалното развитие на облигационното отношение е
изпълнение, т.е.
достигане на целения с нея правен резултат и затова е прието, че договорите се
сключват, за да бъдат изпълнявани. Неизпълнението е отклонение от нормално развитие на облигационната връзка и
този факт поставя въпрос относно
начина на уреждане на негативните последици. Неблагоприятните последици от неизпълнението възникват
в правната сфера на кредитора, което поражда за него различни правни възможности – да иска изпълнение, в настоящия случай – да иска от съда
постановяване на акт, който е сурогат на нотариалния акт- решението по
предявената конститутивна претенция, ако това все още е възможно; да предяви
претенция за обезвреда или да иска разваляне на договора.Кредиторът разполага с
възможност за избор която от тези възможности да упражни.Един от възможните
избори е претенцията с правно основание чл.82 във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД- да
претендира обезщетение за неизпълнение на поетото от продавача по
предварителния договор задължение, в резултат на което е претърпял вреди, в
хипотеза на претирпени загуби / в
настоящия случай/ и никой не може да му наложи друго поведение.Извод за
последното е и обективната невъзможност страната да предприеме съответните
постъпки по реда на чл.19, ал.3 ГПК, поради извършената разпоредителна сделка с имота, предмет на обещанието за
продажба – извършения апорт с имущество, в резултат на което стойността му е
формирала капитала на дружеството, а неговата веществена характеристика е
постъпила в патримониума – имуществото на търговското дружество.
Ето защо настоящият състав намира, че ищецът
разполага с възможността да предяви осъдителна претенция, намираща своето
основание в разпоредбата на чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД.
Ето защо приема, че никоя от страните не може да
бъде задължена, при липса на изпълнение от страна на съдоговорителя си, да
предявени конститутивната претенция по чл.19, ал.3 ЗЗД и това е така, тъй
като предявяването на този иск е обусловено от необходимост от интерес от
сключване на сделката, както и от наличие на предпоставките за уважаване на
конститутивната претенция по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Принципната възможност да се иска
обезвреда поради неизпълнение на задължение по предварителен договор е
обективираната в Решение №64/03.06.2011 година по т.д.№476/2010 година на Второ
т.о. на ТК на ВКС; Решение №67/25.02.2013година по гр.д.№170/2012 година на
Четвърто г.о. на ГК на ВКС и др., с които касационната инстанция се е
произнесла по възможността да се търси обезвреда на пропуснати ползи от
неизпълнение на задължение, произтичащо от предварителен договор и
предпоставките за уважаване на такава претенция.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че такъв
иск е допусната от закона възможност / разпоредбата е в общите правила за
договорите, не съдържа никакви изключения/ да се търси обезщетение от
неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор.
В настоящата хипотеза обезщетението е за
претърпените от ищците вреди, в проявната им форма на претърпени загуби.
За да се уважи тази претенция следва да се
установят, при условие на пълно главно доказване, елементите от състава на
цитираната норма – договорна връзка, виновно неизпълнение на задължението,
вредоносен резултат / намаляване на активите на ищците/, причинно- следствена
връзка между него и неизпълнението, както и предвидимостта на този резултат към
момента на сключване на сделката.
По виждане на състава са налице условията със
съществуване на които осъдителния иск следва да бъде уважен- наличие на
договорна връзка; неизпълнение на същата от страна на ответника, което
представлява противоправно поведение, изразяващо се в това да се достави
дължимият резултат – сключване на окончателния договор и в този смисъл накърняване
интереса на кредиторите- ищците по делото.
Освен това ответникът явно е действал виновно, т.е.
не е положил дължимата грижа за изпълнение на поетото задължение да сключи
договора, разпоредил се е в вещта, предмет на обещанието за продажба и между
това негово действие и намаляване на имуществото на ищците е налице причинно-
следствена връзка.Тази връзка е налице, тъй като неизпълнението на задължението
за сключване на окончателния договор се явява достатъчното и необходимо условие
за намаляване на имуществото на ищците.Т.е вредата е пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на поетото с договора задължение и последното се
явява необходимото условие за нейната настъпване.Вредата се явява типична
последица от конкретната проява на неизпълнение на договорното задължение и е
била предвидима към момента на сключване на сделката.Тази предвидимост се
изразява в това, че при полагане на дължимата грижа, според известните на
страните обстоятелства, може да се предположи какво ще последва от неизпълнение
на задължението на продавача по предварителния договор и изпълнено задължение
от купувачите за плащане на уговорената цена – намаляване на нетната стойност
на притежаваното от тях имущество.
Ето защо, по виждане на настоящия състав,
претенцията с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД се явява
доказана и следователно – основателно предявена в размера, посочен в исковата
молба.И това е така, тъй като по делото е установено плащане на сумата от
73 497,97 евро, чиято левова равностойст е сумата от 143 747лв.
По отношение на възможността тази претенция да бъде
кумулирана с претенция по чл.92 ЗЗД.
Тази възможност е допустима, но следва изрично в
договора да е постигнато съгласие неустойката да е уговорена като кумулативна и
с нея да се преследва наказателната функция на неустойка – т.е. възможността
същата да се дължи и претендира наред с общата претенция за обезвреда по чл.79,
ал.1 и чл.82 ЗЗД.
В процесния предварителен договор страните са предвидили
два вида неустойка – мораторна – при забава в изпълнение на задължението на
продавача да изгради и прехвърли собственост на сградата, предмет на
продажбеното правоотношение и неустойка, определяема, която се дължи при
разваляне на договора, чрез която се замества обезщетението по чл.88 ЗЗД –
предназначено за задоволяване на негативния интерес на кредитора.
Липсва обективирано в документа съгласие, с което
страните предварително са възприели, че имуществената отговорност на
неизправната страна по сделката – в случая продавача – ще може да бъде
ангажирана чрез заплащане на обезщетение / компенсаторна неустойка –
кумулативна, с наказателен характер/ за неизпълнение въобще, а не при наличие
на някоя от неговите проявни форми на
неточно изпълнение / забавено, неправилно, лошо и друга негова форма/.
Заплащане на обезщетение поради неизпълнение на
договорно задължение, с основание нормата на чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД
и заплащане на претендираните неустойки е недопустимо кумулиране на имуществена
отговорност, намиращо изражение в пари, с което би се накърнила забраната за
неоснователно обогатяване.Това е така, тъй като и двата института на
обезвредата – чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД имат една и съща цел – да
възмездят изправната страна по договора.Разликата е в това, че чрез института
на неустойката страните предварително ограничават границите на имуществената
отговорност на неизправната страна по договора, като определят дължимата
обезвреда при наличие на неизпълнение, за което същата е предназначена, като
едновременно с това изправната страна по договора се освобождава от
задължението да доказва размер на вредите.Т.е. предвиден е по- лек режим за
получаване на обезщетение.Нещо повече, институтът на обезщетението по чл.79,
ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД има за цел да възмезди кредитора и изправна страна
по договора за всички вреди, явяващи се в пряка причинно - следствена връзка с
неизпълнението, които са били предвидими към момента на сключване на сделката –
т.е. нормата и обща и „поглъща” в себе си всички форми на неизпълнението и само
ако уговорената неустойка има компенсаторен характер и наказателна функция би
могла да бъде претендирана наред с посоченото по- горе обезщетение.Както е
отбелязано преди- такава възможност страните не са уговорили.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че
претенциите за заплащане на претендираните неустойки за забава се явяват
неоснователно предявени и следва да се отхвърлят.
Страните не са заявили претенции
за разноски, поради което съдът намира, че не им се следват такива.
Но съдът констатира, че ищците не са изпълнили
задължението си за заплащане на държавна такса за предявените искове –
главните, при условие на евентуалност, а акцесорните – съединени с главните,
при условие на кумулативност.
При това развитие на процесуалнта връзка намира, че ищеците по делото
следва да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на 5 749,88лв-
за главната претенция, а за съединените с нея акцесорни, предявените при
условие на кумулативност – общо в размер на сумата от 423,02лв.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено
по исковете с правно основание чл.
694 от ТЗ, предявени от Ч.Ф.,с
паспортен №*********, издаден на ***** година от паспортна служба на Обединеното
Кралство и с адрес – Г., К. Р., Л. С. ***** и Д.У.,
граждани на Обединено Кралство, с паспортен № ********, издаден на 01.09.2003
година от паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес – М. Х. ап.6, У. д.
**, Ч. Р., Л. С., *****, чрез адв.Б.,*** и адв.С. С., със съдебен
адрес ***7 предявени срещу „С.- БГ” ЕООД, ЕИК *******/
в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, всеки
от ищците има вземане срещу ответника в размер на сумата от 36 748,50 евро
/тридесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и осем евро и 50
евроцента- ½ от 73 497 евро/
с левова равностойност в размер на 71 873,50лв / сборът от които е сумата
от 143 747 лв/, представляващи понесени вреди от неизпълнението на
задължението на ответника за сключване на окончателен договор за продажба,
съобразно задължението, поето с предварителен договор, сключен между страните
през 2007 година и представляващи платена от ищците цена по този договор за
апартамент №В 509а съ застроена площ от 61,44 кв.м, представляващ част от жилищна
сграда за колективно обитаване със сезонен характер „Ди Орчард”, построена в
имот с пл.№1555105, в местността „А.” в землището на гр.Б., ведно с лихвата
върху тази сума, начиная от 12.02.2012 година до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ч.Ф.,с паспортен №*******,
издаден на ***** година от паспортна служба на Обединеното Кралство и с адрес –
Г., К. Р., Л. С. ******* и Д.У., граждани на Обединено Кралство, с
паспортен № *******, издаден на 01.09.2003 година от паспортна служба на
Обединеното Кралство, с адрес – М. Х. ап.*, У. д. **, Ч. Р., Л. С., *****, чрез
адв.Б.,*** и адв.С. С., със съдебен адрес ***7 предявени срещу„С.П.-
БГ” ЕООД, ЕИК *******/ в несъстоятелност/, със седалище и адрес на
управление ***, искове с правно основание чл. 694 от ТЗ във връзка с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника, че имат вземания за неустойка за забава
за неизпълнение на задължението за прехвърляне на имота в общ размер от
2 704лв / с левова равностойност от 5 288лв/ за периода на забава
31.10.2008 година до 17.01.2012 година и за неустойка за забава за предаване на владението върху имота в размер
на 2 704евро / 5 288 левова равностойност/ за периода на забава от
31.10.2008 година до 17.01.2012 година, поради неоснователността им.
ОСЪЖДА Ч.Ф., с
паспортен №*******, издаден на ***** година от паспортна служба на Обединеното
Кралство и с адрес – Г., К. Р., Л. С. ****** и Д.У.,
граждани на Обединено Кралство, с паспортен № *******, издаден на 01.09.2003
година от паспортна служба на Обединеното Кралство, с адрес – М. Х. ап.6, У. д.
**, Ч. Р., Л. С., ******, чрез адв.Б.,*** и адв.С. С., със съдебен
адрес ***7, всеки един от тях, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 3 0864, 45лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: