№ 475
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500571 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 1/02.01.2025 г., по гр.д.№ 104779/2022 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-29 състав съдът е осъдил ЗД „Бул инс” АД, да заплати на В. Л. Т., на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 25 000 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, по силата на застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност” № BG/02/120002975611, във връзка с реализирано на 15.10.2021 г.
пътно-транспортно произшествие настъпило на второкласен път 81, с посока на движение
от село Шума към гр. София по вина на В. Б. В. - водач на лек автомобил с марка „Рено
Еспейс”с рег.№********, ведно със законната лихва върху сумата от 01.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен
размер.
Срещу това решение, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е
подадена въззивна жалба от В. Л. Т., която моли то да бъде отменено и искът да бъде уважен
изцяло. Поддържа, че съдът не се е съобразил с това, че вследствие настъпилото ПТП тя е
била в тежко физическо състояние като причинените й наранявания са довели до силни и
продължителни болки и страдания. В периода на лечение Т. била провела множество
прегледи при лекари и образни изследвания; домашно и медикаментозно лечение под
наблюдение от личен лекар; МТР на шиен и горен гръден отдели, множество консултации с
неврохирург, физиотерапия като е била ограничена физическата й активност. Освен
физическите ограничения и битови неудобства, жалбоподателката търпяла негативни
емоционални състояния и силни болки, които й създавали социален дискомфорт, като
същите продължавали година и половина след ПТП. Т. се изморявала лесно, често се
1
задъхвала. След инцидента изпаднала в депресия. Първоинстанционния съд формално се
позовал на принципа на справедливост без да обвърже обезщетението с всички релевантни
за определянето му обстоятелства. Не било съобразено, че претърпените травматични
увреждания на шийния и гръдния отдел на гръбначния стълб протичали на фона на
дегенеративна ставна и дискова болест от спондилозен и остеохондрозен тип. Уврежданията
са свързани с обостряне на травмата на предходната дегенеративна и дискова болест.
Въззиваемият ЗД „Бул инс” АД оспорва жалбата и моли решението в
обжалваната част да бъде оставено в сила.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Л. Т.
срещу ЗД „Бул инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
15.10.2021 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата. В исковата молба е посочено, на 15.10.2021 г. е настъпило ПТП на второкласен път
81, с посока на движение от село Шума към гр. София. Вината за настъпване на ПТП е на
водача на лек автомобил с марка „Рено Еспейс”, рег.№ ********, който поради несъобразена
скорост изгубил контрол над автомобила, който се отклонил наляво и се ударил в
крайпътното дере. На В. Т. били причинени телесни повреди: травма на гръден кош,
повърхностна рана на окосмена част на главата, компресионни фрактури, дегенеративна
ставна и дискова болест, стеноза, дискови хернии и патологична позиция на гръбначния
стълб, за които са й били назначени терапии. Вследствие на тези травматични увреждания
ищцата търпяла болки и страдания, включително и от преживения стрес, тревожност и
потиснатост, довели до страх от излизане навън. Към момента на ПТП гражданската
отговорност на В. Б. В. - водач на лек автомобил с марка „Рено Еспейс”, рег.№ ********
била застрахована от ЗД „БУЛ ИНС” АД по застраховка “Гражданска отговорност”. , валидна
към момента на ПТП. В. Т. предявила претенция към застрахователя, който отказал да
изплати обезщетение.
Ответникът ЗД „Бул инс” АД оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП и наличието на противоправно поведение на
застрахования при него водач. Поддържа, че уврежданията на ищцата не са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва размера на застрахователното обезщетение и
счита, че е прекомерен. Прави възражение за съпричиняване, поради неизползване от ищеца
като пътник в автомобила на предпазен колан и неспазване на предписания режим на
лечение.
Страните не спорят, че гражданската отговорността на водача на лек
автомобил с марка „Рено Еспейс”, рег.№ ********, към 15.10.2021 г., е застрахована при ЗД
„Бул инс” АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е представено Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 01.12.2021 г. на прокурор при РП гр. Костинброд, по пр.пр. № 977/2021 г. по
описа на РП гр. Костинброд, с което е прекратено ДП № 177/2021 г. по описа на РУ Годеч,
пр.пр. № 977/2021 г. по описа на РП – гр. Костинброд, образувано за престъпление по чл.
2
343, ал. 1, б. „А” във вр. с чл. 342, ал.1 НК. В хода на разследването е установено, че на
15.10.2021 г. В. Б. В. - водач на лек автомобил с марка „Рено Еспейс”, рег.№ ********,
тръгнал от с. Шума към гр. София, като в автомобила пътували на предната дясна седалка -
В. Л. Т., а на задната седалка – И. В. Т.. Водачът В. загубил контрол над управлявания от
него автомобил, който се завъртял няколко пъти, след което напуснал пътното платно и
спрял в крайпътно дере. В резултат на настъпилото ПТП били причинени телесни повреди
на В. Л. Т., а именно – счупено ребро и травма на прешлените.
По делото е разпитан като свидетел И. В. Т., син на В. Т., от чиито показания
се установява, че свидетелят видял своята майка след настъпване на ПТП, в МБАЛ
„Пирогов”. Тя се оплаквала от силни болки по целия гръб и в главата, като при прегледа
било установено, че има две счупени ребра. Сочи, че при проведени в последствие
изследвания – ЯМР се установило, че в резултат на ПТП неговата майка е с три счупени
прешлена, както и че към настоящия момент тя продължава да изпитва болки, лесно се
изморява и задъхва, а след катастрофата е изпаднала в депресия.
По делото е разпитан като свидетел В. Б. В., водач на лек автомобил с марка
„Рено Еспейс”, рег.№ ********, от чиито показания се установява, че свидетелят към
момента на ПТП се е движил от с. Шума към гр. София. Загубил контрол над автомобила,
който се ударил в пътен знак, след което се завъртял и спрял в крайпътно дере. В автомобила
като пътник на предната дясна седалка пътувала В. Т., която била с поставен обезопасителен
колан. При настъпване на удара коланът и се извадил от закопчалките и след като се
отворила предната дясна врата, В. изпаднала от автомобила. Свидетелят помогнал на
ищцата да стане и преди да дойде полиция затворил предната дясна врата на автомобила.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Х. М.. От заключението на експерта се установява, че вследствие на процесното
ПТП В. Т. получила следните увреждания: Контузия на врата, която предизвива ограничение
на движенията на шийния отдел на гръбначния стълб за срок до 20 дни; Контузия в поясната
област, която предизвиква болки и затруднени движения за срок до 10 – 14 дни;
Повърхностна травма на окосмената част на главата, която предизвиква болки за срок от 7 –
10 дни; Травма на гръдния кош с фрактура на 7-мо ребро вдясно и съмнителна фрактура на
8-мо ребро, без данни за увреда на вътрегръдни органи, които предизвикват болки и
страдания за срок до 30 дни; Компресионни фрактури от стабилен тип на телата на Тх1, Тх3
и Тх4 шийни прешлени, в резултат на колапс на краниалните субдискални ламели, с локален
костномозъчен оток, без данни за стеснение на гръбначния канал, които са предизвикали
трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, в конкретния случай за
период от 6 месеца. Вещото лице е посочило, че механизмът на получаване на уврежданията
е контузионна травма при автомобилна злополука с изпадане извън превозното средство,
като периодът на възстановяване на ищцата е бил в рамките на шест до осем месеца, в който
срок ищцата е изпитвала болки и страдания, интензивни в първите 30 дни, умерени до три
месеца и по-леки в останалия период. Вещото лице сочи, оплакванията от непостоянен
световъртеж и търпими болки във врата, за които съобщава ищцата към момента на
извършване на прегледа, се дължат както на получените травматични увреждания, така и на
дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб и на придружаващите
заболявания. При конкретния механизъм на процесното ПТП действието на предпазен колан
е несигурно и малко ефективно, като е напълно възможно същите увреждания да бъдат
получени и с поставен предпазен колан.
По делото е изслушана повторна комплексна съдебномедицинска експертиза,
3
изготвена от вещите лица проф.д-р М. Т. и д-р П. С. П.. От заключението на експертите се
установява, че вследствие на процесното ПТП В. Т. е получила следните увреждания: травма
на главата, състояща се от травма на окосмената част на главата без анамнестични и
клинични данни за черепно-мозъчна травма; травма на гръдния кош, изразяваща се в
счупване на осмо ребро и съмнение за счупване на седмо ребро вдясно по средна аксиларна
линия без клинични данни за хемо- или пневмоторакс и остра дихателна недостатъчност;
травма на лумбалния /поясен/ отдел на гръбначния стълб, състояща се от контузия на
поясния отдел без рентгенови данни за счупване на тела и израстъци на прешлени; травма
на гръдния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се с нискостепенно снишаване на кранио-
каудалния размер по вентралната повърхност на телата на Тх1 и Тх3 с необширен
костномозъчен едем (стабилни фрактури). По своя вид и тежест получените от В. Т.
травматични увреждания имат следната медико-биологична характеристика - разстройство
на здравето временно неопасно за живота самостоятелно. Вещите лица са посочили, че е
възможно травматичните увреждания на ищцата да се получат при изпадане от превозното
средство.
По делото е изслушана повторна комплексна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р А. М. и д-р В. М. се потвърждават констатациите на
първоначалната такава. Вследствие на ПТП от 15.10.2021 г. В. Л. Т. е получила следните
травматични увреждания: Травма на главата състояща се от: Повърхностна травма на
окосмената част на главата; Травма на гръдния кош изразяваща се в: Счупване на осмо ребро
и съмнение за счупване на седмо ребро вдясно по средна аксиларна линия без клинични
данни за хемо- или пневмоторакс и остра дихателна недостатъчност;Травма на
лумбалния/поясен/ отдел на гръбначния стълб състояща се от: Контузия на поясния отдел
без рентгенови данни за счупване на тела и израстъци на прешлени; Травма на гръдния
отдел на гръбначния стълб изразяваща се с: Нискостепенно снишаване на кранио-каудалния
размер по вентралната повърхност на телата на Тх1 и ТхЗ с необширен костномозъчен едем
/стабилни фрактури/. По своя вид и тежест получените от ищцата травматични увреждания
имат следната медико-биологична характеристика: Травмата на главата състояща се от
повърхностна травма на окосмената част на главата,без анамнестични и клинични данни за
черепно-мозъчна травма е реализирала медико-биологичния критерий болка. Травмата на
гръдния кош изразяваща се със счупване на осмо ребро и съмнение за счупване на седмо
ребро по средна аксиларна линия,без клинични данни за хемо- или пневмоторакс и
дихателна недостатъчност е довела до затруднение движението на снагата за срок от около
20 дни /но не трайно-за повече от 30 дни/ и реализира медико- биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на поясния отдел на
гръбначния стълб състояща се от контузия на лумбалния отдел без рентгенови данни за
счупване на тела и израстъци на прешлени е реализирала медико-биологичния признак
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на гръдния отдел
на гръбначния стълб състояща се от нискостепенно снишаване на кранио-каудалния размер
по вентралната повърхност на телата на Тх1 и ТхЗ с необширен костномозъчен едем-
стабилни фрактури и без данни за стеноза на спиналния канал е реализирала медико-
биологичния признак трайно затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от 30
дни.
По делото е изслушана и приета съдебно-авто-техническа експертиза,
извършева от вещото лице инж. И. Т.. От неговото заключение се установява, че причините
за настъпване на процесното ПТП са от субективен характер - действията на водача на лекия
автомобил, който е отклонил автомобила първо в ляво и след това в дясно, при което е
напуснал платното за движение в дясно и е реализирал удар в крайпътно дърво.
4
По делото е изслушана комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза, изготвена от вещите лица инж. И. Т. и д-р Б. Б.. От заключението на експертите
се установява, че предвид механизма на процесното ПТП, местоположението на ищцата В.
Т. към момента на настъпването му и получените от нея травматични увреждания, може да
се счита, че тя е пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, доказателство за което
са и установените фрактури на 7-мо и 8-мо ребра по предната аксиларна линия на дясната
гръдна половина – зона, където лежи гръдната тъканна лента на предпазния колан. Вещите
лица са посочили, че ако ищцата бе пътувала без поставен обезопасителен колаи, тя
задължително щеше да получи повече и по-тежки по вид травматични увреди, тъй като
тялото й би било свободно подвижно в купето и щеше да понесе удари по време на
страничните движения на автомобила, както и множествени мекотъканни увреждания -
наранявания и охлузвания, каквито при ищцата не са били установени при извършените
медицински прегледи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /(т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
5
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава
върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищецът за
причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие
процесното ПТП.
Въпросите за противоправното поведение на застрахования при ЗД „Бул инс”
АД водач, наличието на причинна връзка между него и причинените на ищцата
неимуществени вреди, както и дали със своето противоправно поведение в съвкупния
съпричинителен процес на фактите и явленията същата е допринесла за настъпване на
процесния вредоносен резултат са разрешени със сила на пресъдено нещо, тъй като
решението не е обжалвано от ответника застраховател.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2019 г., както и
високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" –
в размер до 10, 492 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
6
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с
установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в
конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на първо място получените от
ищцата травматични увреждания. Поо делото са изслушани една единична и две повторни
съдебно-медицински експертизи, както и една комплексна съдебна експертиза. Въззивнтата
инстанция намира, че следва да възприеме заключенията на двете повторни съдебно-
медицински експертизи, които не се отличават помежду си като резултати на изследването.
Изводите на вещите лица са представени компетентно и логически непротиворечиво като и
по двете експертизи са работили по двама независими екдперти, които са се позовали на
своите професионални знания и практически опит при представянето на заключенията,
които са задълбочени и пълни. Съгласно двете заключения /изводите по които в голямата си
част се подкрепят и от заключенията на другите две експертизи/ вследствие ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: травма на главата, състояща се от травма на
окосмената част на главата без анамнестични и клинични данни за черепно-мозъчна травма;
травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на осмо ребро и съмнение за счупване на
седмо ребро вдясно по средна аксиларна линия без клинични данни за хемо- или
пневмоторакс и остра дихателна недостатъчност; травма на лумбалния /поясен/ отдел на
гръбначния стълб, състояща се от контузия на поясния отдел без рентгенови данни за
счупване на тела и израстъци на прешлени; травма на гръдния отдел на гръбначния стълб,
изразяваща се с нискостепенно снишаване на кранио-каудалния размер по вентралната
повърхност на телата на Тх1 и Тх3 с необщирен костномозъчен едем (стабилни фрактури).
По своя вид и тежест получените от В. Т. травматични увреждания имат следната медико-
биологична характеристика - разстройство на здравето временно неопасно за живота
самостоятелно. Тези травматични увреждания по мнението на експертите са предизвикали
трайно затруднение на движението на снагата за период от 6 месеца.
Тук следва да се подчертае, че съмненията за счупено ребро не са се
потвърдили по делото /нито една от изслушаните съдебно-медицински експертизи не дава
заключение за установени от експертите счупени две ребра/, поради което въззивният съд
приема, че е доказано счупване на едно ребро при ищцата.
От показанията по делото на свидетеля И. Т., се установява, че към настоящия
момент ищцата продължава да изпитва болки, лесно се изморява и задъхва. По делото обаче
не са ангажирани доказателства дали умората и задъхването са последица от причиненото й
травматично увреждане. Липсват данни дали ищцата е страдала от дегенеративна ставна и
дискова болест от спондилозен и остеохондрозен тип и как същата е била повлияна от
причинената й травма.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че изслушаните по делото експертизи дават заключение за възстановяване
на ищцата от причинената травма в изтеклия период от 6 месеца след ПТП. От друга страна
съдът взема предвид, че травмата е настъпила внезапно при изключително болезнена за
ищеца ситуация като посттравматичния период е бил свързан с интензивни болки и
страдания, които са и физически и психически. Медицинските експерти обаче не са
посочили, че резултатът травматичното увреждане няма да бъде преодолян.
От формалната човешка логика следва, че личният, професионалният и
социалният живот на ищцата е бил значително повлиян в негативен аспект от полученото
травматично увреждане за период от повече от 1 месеца.
7
Установените при ищцата травматични увреждания вследствие ПТП са
причинили временно разстройство на здравето, без опасност за живота - лека телесна
повреда - по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Оздравителният период за счупване на 1 до 2
ребра е до 30 дни, а контузията в поясната област е около 10-15 дни. Описаните
компресионни фрактури са причинили трайно ограничение на движенията на снагата за над
30 дни - средна телесна повреда.
От друга страна посочените във въззивната жалба дегенеративни изменения на
гръбначния стълб /Дегенеративна трансформация на гръбначния стълб, изразяваща се в
маргинални остеофити по апофизите на предните и задни повърхности на прешленните тела
дехидратация на дискове, многоетажна дискова болест в шията, дехидратация на задния
надлъжен лигамент и т.н./, нямат травматичен произход /така е посочено в заключението на
МРТ/. Няма представени други медицински документи по повод на тези травми. Освен
назначено медикаментозно лечение, липсват доказателства за други консултации и
контролни изследвания по повод на травмата в горната гръдна част на гръчначния стълб,
както и изобщо по повод на описаните в представената медицинска документация травми,
вследствие на процесното ПТП.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - май 2022 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 650 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1599 лв.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че сумата от 25 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вредите от пътнотранспортното произшествие. При определяне на
обезщетението съдът отчита, че получената от ищеца травма не е живото застрашаваща и не
е посочена невъзможност за пълно възстановяване от нея. До пълния размер от 40 000 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното съдът намира решението в обжалваната му част правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
.По направените разноски:
При този изход на делото въззивният съд намира, че отговорността за
разноските по него следва да се възложи на въззивника, който следва да заплати и тези
направени от въззиваемия. Въззивникът е направил възцражение, че адвокатското
възнаграждение на представителя на ответника по жалбата не е заплатено, но видно от
представения договор за правна помощ, същият служи за разписка за неговото плащане в
брой. Предвид това е основателно искането за присъждането на тези разноски.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/02.01.2025 г., по гр.д.№ 104779/2022 г. В
ЧАСТТА, с която Софийски градски съд, ГО, I-29 състав съдът е отхвърлил иска на В. Л. Т.
срещу ЗД „Бул инс” АД с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата над присъдените 25 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, по силата на застрахователна полица
за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/02/120002975611, във връзка с реализирано
на 15.10.2021 г. пътно-транспортно произшествие настъпило на второкласен път 81, с посока
на движение от село Шума към гр. София по вина на В. Б. В. - водач на лек автомобил с
марка „Рено Еспейс”с рег.№********, ведно със законната лихва върху сумата от 01.11.2021
г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен
размер.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. Л. Т. да заплати на ЗД „Бул инс” АД на основание чл.78, ал.3 от
ГПК сумата 2100 лева разноски във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9