РЕШЕНИЕ
Номер 228 26.09.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори
касационен състав, на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2. Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева и прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 163 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на началник на отдел „Рибарство и контрол
Централен Дунав“ Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ (ГДРК) при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (чрез надлежно упълномощен
процесуален представител) срещу Решение № 48/21.03.2023 г., постановено по АНД
№ 218/2022 г. на Районен съд - Бяла, с което е отменено Наказателно
постановление № 18-22/12.05.2022 г., издадено от касатора. С посоченото
наказателно постановление за нарушение на Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от
Закона за рибарството и аквакултурите на Т.Т.Л., ЕГН ********** на основание
чл. 70, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1 500,00 лева. Касаторът
оспорва решението като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с
материалния закон. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което да потвърди процесното наказателно постановление. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила молба с вх. №
3534/22.08.2023 г.. от процесуалния представител на касатора, с която се иска
даване на ход на делото в негово отсъствие; поддържа се касационната жалба;
претендира се юрисконсултско възнаграждение и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка чл.144 от АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответника по жалбата.
Ответникът по
касационната жалба – Т.Т.Л., ЕГН **********; с адрес ***;
представляван от адв. С.Т. и адв. Х. Т.,***; с адрес за връчване на призовки,
съобщения и книжа гр. С., обл. В. Т., ул. „А. К.“ № 7; представя писмен отговор
на касационната жалба, в който твърди, че последната е изцяло недопустима тъй
като не отговаря на съответните законови норми за съдържание, като излага
подробни мотиви в тази насока. Иска се от съда да остави в сила обжалваното
съдебно решение. Претендира разноски за адвокатска защита за две инстанции. В
съдебно заседание касационният ответник се представлява от посочените двама
процесуални представители, които поддържат посочения писмен отговор и представят
писмена защита. Така представената писмена защита не може да бъде ценена от
съда поради факта, че само в титулната част тя се отнася за оспореното Решение
№ 48/21.03.2023 г., постановено по АНД № 218/2022 г. на Районен съд – Бяла. В
мотивната част същата се отнася до лице, различно от касационния ответник и за
различен казус.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на касационната жалба,
отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление,
като сочи, че е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като в
лодката е била намерена и уловена риба.
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Бяла е образувано по жалба на Т.Т.Л. против Наказателно
постановление № 18-22/12.05.2022 г., издадено от началник на отдел „Рибарство и
контрол Централен Дунав“ Русе към ГДРК при
ИАРА, с което за нарушение на Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от ЗРА на Л., на
основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1 500,00 лева.
За да отмени посоченото
наказателно постановление, въззивната инстанция е приела, че независимо от
факта, че нарушението е безспорно доказано, деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение.
Решението
на Районен съд – Бяла е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Касационният съд счита,
че жалбата, с която е сезиран, е основателна по следните причини:
Фактическата страна на нарушението е подробно описана в обжалваното
решение, поради което съдът не намира за необходимо да излага същата отново.
Няма спор, че Л. и придружаващото лице са осъществили стопански риболов при
изрядни документи в тази връзка. Според районния съд след като тези документи
са били изрядни, установеното общо количество риба от около 13 кг като прилов е
незначително и върнато отново в реката; при липса на предходни административни
нарушения, деянието е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Тази квалификация има
за правна последица отмяна на наказателното постановление.
Не е спорно, че установената уловена риба
от Л. и другото лице е от видове (бяла мряна и бял толстолоб), забранени за
улов в периода на размножаването им от 15.04.2022 г. до 31.05.2022 г., съгласно
чл. 32, ал. 1 от ЗРА и посочената в наказателното постановление Заповед № РД
09-435/14.04.2022 г. на министъра на земеделието.
Според чл. 32, ал. 1 от ЗРА Във водните
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни
организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1, като сред посочените
водни обекти попада и българският участък на р. Дунав. Съгласно раздел Б, т. 5
във връзка с раздел Г, т. 18 от Приложение № 1 срокът на забраната за улов на риба и други водни
организми през периода на размножаване на пролетно-лятно размножаващите се
шаранови, сомови и други топлолюбиви риби се определя съгласно надморската
височина и сроковете, определени в точка Г, която, от своя страна, указва, че
за водни обекти, намиращи се до 500 м надморска височина, какъвто воден обект е
и р. Дунав, срокът на забраната е от 15 април до 31 май на всяка година. В
конкретния случай, съгласно установената фактическа обстановка, уловената риба
е прилов - случаен или съпътстващ улов, който се появява в
подчинени количества към улова на основен вид риба или други водни организми и
се отчита в процент към общия улов (§
1, т. 19 от ДР на ЗРА). Според разпоредбата на чл. 32, ал. 7 от ЗРА В
случаите на прилов по време на забраната по чл. 32, ал. 1 уловените екземпляри
се връщат незабавно във водата независимо от тяхното състояние. Касационният състав счита, чу
установената налична риба в лодката, с която Л. е извършвал риболов не може да
се определи като прилов, тъй като не са изпълнение условията за това.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗРА предвижда, че При извършване на стопански риболов се допуска
прилов на риба с размери под минимално допустимите по приложение № 2, възлизащ
на не повече от 5 на сто за всички видове, с изключение на есетрови и квотирани
видове риби. След като
при инспекцията на контролните органи в лодката не е установен въобще улов на
риби, разрешени за риболов, то няма как да е налице прилов.
В
съдебно заседание адв. Хр.Т. е възразил на позицията на прокурора, като е
посочил, че „Към този период при извършване на стопански
риболов не съществуват мрежи и средства
за улов на риба, които могат да подбират разрешени или забранени риби, т.е.
действията, които са извършени, са били допустими от закона, били са за
риболов, извършвали са риболов на разрешен вид риба. А това че във времето, в
което те са риболовствали, е влязъл забранен вид риба, не може да се вмени на
тях задължение и административно нарушение.“
Съдът счита,
че това твърдение е вярно по принцип, но процесуалния представител на
касационния ответник не отчита факта, е Л. е следвало веднага да върне рибата
във водата. Не може да се приеме твърдението, че инспекторите са забавили
връщането, тъй като в момента на проверката рибата е била отделена от мрежата в
касетка. Разпоредбата на закона ползва думата незабавно и независимо от
състоянието, в което е уловена рибата, без да предвижда две хипотези – при
дневен и нощен риболов, т.е. без
значение в коя част на денонощието се извършва улова, уловеният по време на
забраната прилов трябва незабавно да бъде върнат във водата. Следователно, във
връзка с определяне на деянието като маловажна е без значение факта, че при
връщане във водата рибата е била жива.
Съдът,
при съобразяване на легалната дефиниция за маловажен случай, съдържаща се в §
1, т. 4 от ДР на ЗАНН, счита, че неправилно въззивната инстанция е
квалифицирала нарушението, извършено от Л. като маловажно. Нарушението по чл.
32, ал. 1 от ЗРА е формално, като от него не е необходимо да са настъпили
вредни последици за да се квалифицира деянието като нарушение. Предвид факта,
че Ленов извършва стопански риболов професионално, без значение е факта, че
това е първото нарушение на разпоредби на ЗРА. Вече се изясни, че в конкретния
случай на риболов въобще не е наличен прилов, нещо, което не е съобразено в
първоинстанционното решение. По всички изложени причини дотук касационният
състав не установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието,
извършено от Л..
Като е достигнал до
изводи, различни от изложените, въззивният съд е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени и като правна последица да бъде потвърдено
наказателното постановление, предмет на спора между страните.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
За
съда остава неясно защо ответникът желае присъждане на разноски за две
инстанции, след като въззивният съд вече е присъдил в полза на Л.
възнаграждение за един адвокат. Предвид изхода на спора, касационният състав
счита, че разноски в полза на Л. не се следват.
Разпоредбата
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че
в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д,
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният
жалбоподател не е релевирал възражение относно размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 48/21.03.2023 г.,
постановено по АНД № 218/2022 г. на Районен съд – Бяла
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 18-22/12.05.2022 г., издадено от началник на отдел „Рибарство и
контрол Централен Дунав“ Русе към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури.
ОСЪЖДА
Т.Т.Л., ЕГН **********;
с адрес *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: