Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Наталия П., като разгледа гр.д. № 2539 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост на недвижим имот с правно основание по чл. 124 ГПК.
Ищецът П.Д. ***
за установяване между страните, че ищецът е собственик на 300/1400 кв.м.
идеални части от Урегулиран поземлен имот с кад. № 648 в кв. 21А по плана на с.
Б., общ. Б., целият с площ от 1400 кв.м., при граници и съседи на имота: ул. ******“,
кръстовище – път II-15 и II-13, път II-13 и
бензиностанция в кв. 21 А по плана на с. Б.. Сочи, че през 1992 г. участвал в
търг за продажба на общински имоти, проведен от ответната община. На 20.11.1992
г. подал молба и се явил на търга, като бил обявен за спечелил търга по
отношение на сграда на РПК и В.Л.с площ от 150 кв. м., както и по отношение на
300 кв. м. идеални части от процесния недвижим имот с цена от 52,50 лв. на кв.
метър. След провеждане на търга, за процесния имот заплатил на Община Б. сумата
от 15 750 лева, като посочил за основание „закупуване на общинска земя“.
След многократни покани до ответника, така и не бил сключен договор за
прехвърляне правото на собственост върху процесния имот. Било му предоставено
/не по надлежния ред/ копие от Заповед № 136/08.04.1994 г., издадена от Кмета
на Община Б., съгласно която му било отстъпено право на строеж върху процесния
имот. Изразява несъгласие с издадената заповед, тъй като сочи, че не е участвал
в търг за учредяване право на строеж, а в такъв за придобиване право на
собственост. Счита заповедта за нищожна, като моли съда да се произнесе относно
нейната законосъобразност. Счита, че в резултат на проведения търг и на осн.
чл. 162 и сл. от Наредба за държавни имоти – обн. ДВ бр. 79/1975 г., отм. с ДВ
бр. 18/1996 г., е придобил правото на собственост върху процесния имот,
независимо, че не е сключен договор по реда на чл. 18 ЗС за неговата
покупко-продажба. С оглед на тези и останалите подробно изложени в исковата
молба обстоятелства моли съда да признае за установено между страните, че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот в резултат на проведен търг с
явно наддаване на 20.11.1992 г. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за
неоснователен. На първо място сочи, че проведеният на 20.11.1992 г. търг от
Община Б. не е бил за продажба на общински имоти, а за учредяване правото на
строеж върху общинска земя. На следващо място сочи, че търгът, в който е
участвал ищецът касае 300 кв. м. в кв. 21, а не в кв. 21А. Предявеният иск за
процесния имот касае 300 кв. м. в кв. 21А, за който никога от Община Б. не е
провеждан търг.Твърди освен това, че ищецът не е изпълнил задължението си в
тридневен срок от провеждането на търга да заплати сумата от 15 750 лв.
Едва с приходна квитанция № 381870 от 10.01.1994 г. в полза на Община Б. била
заплатена сумата от 15 750 лв. от трето за делото лице – Г.П.Д., като въз
основа на това плащане със Заповед № 136/08.04.1994 г. на Кмета на Община Б. е
учредено в полза на ищеца право на строеж и е подписан договор за отстъпено
право на строеж върху общинска земя от 11.04.1994 г., като те касаят 300 кв. м.
в кв. 21 по плана на с. Б.. Сочи, че не е вярно и изложеното от ищеца
твърдение, че не му е връчена по надлежния ред Заповед № 136/08.04.1994 г. на
Кмета на Община Б., тъй като в подписания от него договор за отстъпено право на
строеж върху общинска земя от 11.04.1994 г. е посочена процесната заповед, като
ищецът е имал възможност да я оспори по реда на ЗАП /отм./. Поддържа, че след
тръжната процедура е сключен договор по реда на чл. 18 ЗС, като той касае
отстъпено право на строеж и е от дата 11.04.1994 г. Отделно от това твърди, че учреденото
в полза на ищеца право на строеж е погасено по давност в полза на собственика
на земята, тъй като не е реализирано в продължение на 5 години по аргумент от
чл. 67, ал. 1 ЗС. Сочи, че с ищеца не е сключван договор по реда на чл. 18 ЗС
за прехвърляне правото на собственост върху общинския имот, поради което не е
налице валидно осъществена прехвърлителна сделка. Твърди, че прехвърляне на
процесния имот би било недопустимо, тъй като имотът не представлява
идентифицирана част от общинския поземлен имот, от една страна, и представлява
публична общинска собственост, за което е налице законова забрана за
разпореждане с имота, от друга страна. Сочи, че имотът, попадащ в кв. 21А е
отреден за парк по действащия регулационен план на населеното място от 1987 г. Счита
предявения иск за неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли. Прави
изрично възражение за погасяване по давност на правото на иск на ищеца, тъй
като е предявен 26 години след провеждането на търга. Счита, че съдът не следва
да се произнася относно валидността на Заповед № 136/08.04.1994 г. на Кмета на
Община Б., тъй като ищецът е бил страна в производството по издаването ѝ
– адресат на същата, поради което е имал възможност да я обжалва по реда на ЗАП
/отм./, като в случай, че твърди нищожност на същата, имал възможност и
понастоящем да сезира компетентния административен съд. Претендира разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото Протокол
№ 1/20.11.1992 г. на Община Б. се установява, че ищецът П.Д. е определен за
спечелил Търг за даване на общински петна на частни фирми и лица с цел
задоволяване на Община Б. с хранителни и нехранителни стоки. Д. е обявен за
спечелил търга на: първо петно - сграда на РПК и В.Л.на площ от 150 кв. м. за
цена от 60,00 лв. на кв. м. и на второ петно – на Белослатинско шосе до
бензиностанцията южно на площ от 300 кв. м. за цена от 50,00 лв.
Със Заповед № 802/23.12.1992
г. /л. 46/ на кмета на Общинска управа - Б. е наредено на осн. чл.13 от Закона
за собстевността /ДВ. Бр.36 от 8 май 1972 г./ да се отстъпи право на строеж
върху 170 кв. м. в квартал 1, част от парцел IV
по регулационния план на с. Б. на П.Д.. Посочено е, че част от парцела,
оценен по Наредбата за базисните пазарни цени, е придобит на търг с протокол от
20.11.1992 г. на общинската комисия и е заплатен с приходна квитанция от
04.12.1992 г.
С договор от 23.12.1992 г.
за отстъпено право на строеж върху общинска земя /л. 47/, сключен между П.
Цветковски - кмет на Общинска управа - Б. и П.Д. и въз основа на заповед
№802/23.12.1992 г. на кмета на Общинска управа - Б. е отстъпено право на строеж
на търговска сграда върху общинска земя като Общинска управа - Б. се задължава
да отстъпи право на строеж върху общинска земя, представляваща част от парцел
IV на квартал 1 по регулационния план на Б., одобрен със Заповед №9/06.01.1987
г. на Окръжен съвет Враца, като П.Д. се задължава да построи търговска сграда
върху тази площ.
Със Заповед № 131/07.04.1994
г. /л. 37/ на кмета на Общинска управа - Б. е назначена комисия със задача да
сключи договор за отстъпено право на строеж със спечелилия търга П.Д. върху 300 кв.м. площ, намираща се в с.Б.,
квартал 21.
Със Заповед
№136/08.04.1994 г. /л. 38/ на кмета на Общинска управа - Б. на осн. чл.13 от
Закона за собствеността на гражданите /ДВ бр.36 от 8 май 1973 г./ и чл.130 от
ЗТСУ е отстъпено право на строеж върху 300 кв. м. в квартал 21 по плана на с. Б.
за изграждане на обект мотел-ресторант на П.Д.. В заповедта е посочено, че
теренът, оценен по базисни пазарни цени /ДВ. Бр.65 1991 г./ за 15 000 лв. е
придобит на търг, отразен в протокол от 20.11.1992 г. на Общинската тръжна
комисия при цена за 1 кв.м. - 52.50 лв. или общо 15750 лв., която сума е
внесена с Приходна квитанция № 381870 от 10.01.1994 г.
На 11.04.1994 г. /л. 39/
в с. Б. на основание заповед № 131/07.04.1994
г. е сключен договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя между
кмета на Общинска управа - Б. и П.Г.Д. по отношение на мотел-ресторант в кв.21
на площ от 300 кв.м. по плана на с.Б. върху общинска земя. Общинска управа - Б.
се задължила да отстъпи право на строеж върху общинска земя, представляваща
част от кв.21 на площ от 300 кв.м. по плана на с. Б., одобрена със заповед №9
от 06.01.1987 г. и ЧЗРП на същия квартал за отреждане на мотел-ресторант,
утвърден със заповед №113/17.03.1994 г. на Общинска управа с.Б.. Посочено е, че
отстъпеното право на строеж върху въпросната земя е платена в брой с Приходна
квитанция №381870/10.01.1994 г. на Данъчна служба-Б. на стойност 15750 лв. На
свой ред, ищецът П.Д. се е задължил да построи мотел-ресторанта върху
посочената по-горе площ в срок от две години по одобрен проект, считано от датата
на подписване на договора, като при неизпълнение на някое от посочените в
договора задължения, кметът на Общината да отнеме правото на строеж.
Със Заповед № 113/17.03.1994
г. /л. 40/ е одобрена ЧЗРП на кв.21 по плана на с.Б. за отреждане на
мотел-ресторант.
По делото е приет и Акт
№ 1413 за публична общинска собственост, вписан в съответната Служба по
вписванията /л. 42/, от който се установява, че процесният поземлен имот № 648
в кв. 21а е със статут на публична общинска собственост. Приета по делото е и
скица на поземления имот /л. 43/.
По делото е прието
заключение на съдебно-почеркова експертиза /л. 359-371/, от което се
установява, че подписът, положен за „купувач“ в договора за отстъпено право на
строеж върху общинска земя от 11.04.1994 г. - лист № 39 на делото, е изпълнен
от ищеца П.Г.Д.. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и
компетентно изготвено.
От заключението на
назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л. 372-376/ се
установява, че на място границите на имот ПИ № 648, представляващ озеленен и
незастроен терен са материализирани по три от страни на имота /отразен и
нанесен с кадастрални граници в графичната част на плана/, а границата, която е
от изток към прилежаща улица и обект „Бензиностанция“ е отворена, т.е. няма
ясно изразена граница. На място границите на имот ПИ № 649, представляващ
застроен терен с обслужваща сграда на обект „Бензиностанция“ и изградени
подземни и надземни съоръжения към нея, са материализирани по две от страните
на имота /източна и южна/, а границите към прилежащата улица от запад и към
прилежаща улица от север / път II-15/ са отворени, т.е. няма ясно изразена
граница. Установено е на място от вещото лице освен това, че нанесената в
кадастралния план сграда с кад. № 710, представлява масивна едноетажна сграда
„Магазин“, свободно застроена в УПИ II, кв. 21, с достъп до сградата, предвиден
по план и реализиран на място от северната част на имота към прилежащата улица
/ път II-15/. Върху терена, идентифициран като парцел /УПИ/ II в кв.21, с
нематериализирани граници на място, вещото лице не е установило наличието на
втора сграда с предназначение „Мотел - ресторант“, реализирана в съответствие с
предвижданията и отреждането на имота, извършено с ЧЗРП на действащия
регулационен и застроителен план за кв. 21, одобрен със Заповед №
113/17.03.1994г. Експертът е посочил, че дворищнорегулационният план се счита
за приложен, когато настъпят условия за превръщане на регулационните /парцелни
линии в имотни/кадастрални граници. Към момента на извършеното изменение на
действащия застроителен и регулационен план на с. Б., извършено с ЧЗРП за
кв.21, одобрено със Заповед № 113/1703.1994 г., имотът е принадлежал на едно и
също лице - общинска собственост и заплащане на обезщетение не се извършва, в
този случай се приема, че планът се счита за приложен по отношение на
регулацията, а предвиденото застрояване в имота е частично нереализарано, по
отношение на отреждането му за обект „ Мотел - ресторант“ .
Вещото лице е посочило,
че теренът, предмет на процедура по провеждане на търг, описан в Протокол №1 от
20.11.1992 г., като Второ петно на Белослатинско шосе до бензиностанцията южно
с площ от 300 кв.м., не притежава индивидуализиращи белези и характеристики за
самостоятелен поземлен имот с установени граници, но е определен по
местонахождение съгласно действащия към момента устройствен план, одобрен със
Заповед № 9/06.01.1987 г. От своя страна, теренът предмет на разпореждане и
учредяване на вещни права - отстъпено право на строеж върху 300 кв.м. в кв. 21
за изграждане на „Мотел - ресторант“ по Заповед № 136 от 08.04.1994г.,
съставена при действието на ЧЗРП за кв.21, одобрено със Заповед №
113/17.03.1994 г., също няма индивидуализиращи белези и характеристика на
самостоятелен поземлен имот с установени граници, но съобразно предвижданията
на плана е определен по местонахождение и предназначение. При извършеното
съпоставяне на данните от направените описания на имота, предмет на
разпореждане, и данните от графичната част на действащите към моментите на
тяхното съставяне устройствени планове, вещото лице не е установило идентичност
между тях. По Протокол № 1 от 20.11.1992 г. - петното е посочено до
бензиностанцията - южно, а по Заповед № 136 от 08.04.1994г. - отреденото петно
за изграждане на обект „Мотел - ресторант“ е ситуирано в североизточната част
на кв. 21. Вещото лице е уточнило, че в
графичната част на действащия план на с. Б. се съдържат данни за наличието на
кв. 21 с отреждане за „Бензиностанция“, „Магазин“ и „Мотел - ресторант“ и кв.21
А, разположени източно и западно на прилежащата обслужваща улица между о.т.285
в път II-15 и о.т. 293 в път II-13.
В съдебно заседание,
проведено на 19.12.2018 г. вещото лице уточнява, че двата квартала – квартал 21
и квартал 21а са разделени с една съществуваща асфалтирана улица, върху която
има бензинови колонки с навес на бензиностанцията. Южно от бензиностанцията,
към белослатинско шосе има изградени подземни съоръжения, които са към кв. 21.
Надземните са в северната част. УПИ 648 се е намирал винаги в квартал 21а. Той
е самостоятелен терен и по действащия план от 1987 година за озеленяване.
Вещото лице обяснява, че действието на ЧЗРП не засягат части от имот 648 в
квартал 21а. Изменението засяга част от
уличната регулация и имот 649, така също и неурегулиран терен без номер.
В експертизата е
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1,т.5 от Наредбата за
базисните пазарни цени на недвижими имоти, приета с ПМС №151/30.07.1991г.,
отменена с §5, т.З от ПЗР на Постановление № 235 на МС от 19.09.1996г. -
Базисните пазарни цени на земите, включени в строителните граници на населените
места, се определят за един квадратен метър съобразно функционалния тип на
населеното място и зоната, в която попадат, за населени места от IV и V
функционален тип: първа зона - 60 лв. и втора зона - 50 лв. Уточнено е, че
процесиите терени попадат във втора зона на урбанизираната територия на с.Б. ,
населено място V категория с базисна пазарна цена за 1 кв.м. Съгласно чл.16 от
същата наредба цената на правото на строеж върху държавна или общинска земя,
учредено за строеж на жилищни, вилни, административни и обществени сгради,
магазини, ателиета и гаражи, се определя за един квадратен метър разгъната
застроена площ на сградата по цените на земята съобразно функционалния тип и
категория на населеното място, определени по чл. 5 и 6, намалена с 20 на сто. В
случая вещото лице уточнява, че цитираната в протокол № 1/20.11.1992 г. първоначална
цена от 50 лв. за Второ петно не се отнася за право на строеж.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели.
В показанията си
свидетелят З.М. твърди, че познава ищеца П.Д., като си спомня, че е участвал
заедно с него в търг в Община Б. през 1992 г. Свидетелят твърди, че Общината
била обявила търг за продажба на общински имоти и той подал молба да участва. М.
поддържа, че търгът се е провел в стаята на кмета и освен него и ищеца, не си
спомня в стаята да и имало и друг човек. Кметът бил в стаята. М. обяснява, че
не сключил договор за това петно, защото се отказал.
В показанията си свидетелят
И.Л. твърди, че през 1992 г. заемал длъжност „съветник“ в Общински съвет - Б.,
от квотата на СДС. Поддържа, че през 1992 г., рано пролетта – март или април,
се внесло искане от кмета на общината, чрез представляващия общинския съвет, за
вземане на решение за продажба на недвижим имот в регулацията на селото.
Тяхната задача била да вземат решение с „ДА“ и да се упълномощи кметът за
изпълнение. Общинският съвет одобрил и упълномощили кмета. Решенията били за
по-маломерни петна, които са около центъра на селото и те взели решение за
такива петна, които били три-четири, но не си спомня точното им местоположение,
като четири може би били на пазара, който съществувал и до днес, и едно на
бензиностанцията.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като пълно и последователни, с изключение на частта,
в която свидетелите заявяват какъв е бил предметът на търга, както и в частта
дали са вземани решения от Общинския съвет. Видно от протоколно определение от
07.11.2018 г. свидетелски показания не са допуснати за установяването на тези
факти.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на процесния имот на твърдяното правно основание – осъществен
фактически състав вследствие на проведен от Община Б. търг с явно наддаване от
20.11.1992 г. за продажба на общински имот.
С изготвения проект за
доклад по делото, обективиран в определение № 1999/05.09.2018 г., приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 07.11.2018 г., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е участвал в търг, проведен от Община Б.
на 20.11.1992 г. Това обстоятелство се
установява и от приетия по делото Протокол № 1/20.11.1992 г. на Община Б.. Спорни между
страните са предметът на проведения търг /дали касае продажба или учредяване
правото на строеж върху общински имот/, както и имотът, за който е проведен
търгът.
Съгласно разпоредбата на
чл. 18 ЗС /редакцията, действаща към момента на извършване на процесния търг/,
прехвърляне правото на
собственост или учредяване друго вещно право върху недвижим имот в случаите,
предвидени в този раздел, се извършва писмено.
Съгласно изречение второ, нотариална форма не е необходима. Понастоящем
редакцията на разпоредбата предвижда и вписването на договора в съответната
Служба по вписванията, но към 20.11.1992 г. такова изискване не е било налице. За
да възникне право на собственост вследствие на процесния търг, то следва между
страните да е сключен писмен договор след провеждането му. Формата на сделките
се определя от императивни правни норми, въз основа на които се приема, че
предвидената в закона форма на сделката е издигната като условие за валидността
на същата. В случая законът предвижда квалифициран начин за обективиране на
формата за действителност на сделката, а именно – обикновена писмена форма. В
случаите, когато се прехвърля общински или държавен имот, респективно, когато
се учредява вещно право на ползване върху него, законодателят не е предвидил
нотариална форма, а по-облекчена – обикновена писмена форма. Неспазването на
законоустановената форма за действителност на гражданската сделка води
автоматично до нищожност на същата, като това е изрично предвидено основание в
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
В случая ищецът не е
представил по делото сключен договор с ответника за продажба на процесния имот.
Напротив, приет като доказателство по делото е договор за отстъпено право на
строеж върху общинска земя от 11.04.1994 г., сключен в с. Б. между кмета на Общинска управа - Б. и П.Г.Д. по
отношение на мотел-ресторант в кв.21 на площ от 300 кв.м. по плана на с.Б.
върху общинска земя. Като основание за сключване на договора е посочена Заповед
№ 131/07.04.1994 г. на кмета на Общинска управа – Б., предвиждаща назначаването
на комисия със задача да сключи договор за отстъпено право на строеж със
спечелилия търга П.Д. върху 300 кв.м. площ, намираща се в с.Б., квартал 21.
Ищецът се домогна да докаже неавтентичност на договора по отношение на
положения от него подпис, но по делото категорично се установи, че именно той е
лицето, положило подпис за „купувач“, поради което документът следва да се
приеме за истински. Сключеният договор урежда единствено отстъпването на право
на строеж върху общинска земя, но не и продажбата на земя. С подписването на
договора, ищецът имплицитно се е съгласил, че предметът на проведения търг е
касаел учредяване право на строеж върху имота.
Независимо от факта дали
се е съгласил, или не с предмета на проведения търг, обаче, ищецът не е
представил договор за покупко-продажба на процесния имот в предвидената в
закона писмена форма, поради което съдът приема, че не е доказан твърденият
фактически състав, въз основа на който П.Д. да е придобил правото на
собственост върху имота.
Неоснователно е
твърдението на ищеца, че в резултат на проведения търг и на осн. чл. 162 и сл.
от Наредба за държавни имоти – обн. ДВ бр. 79/1975 г., отм. с ДВ бр. 18/1996
г., е придобил правото на собственост върху процесния имот, независимо, че не е
сключен договор по реда на чл. 18 ЗС за неговата покупко-продажба. Посочената
разпоредба от отменената наредба се намира в Глава двадесет и първа – „Разпореждане
и излишни основни средства от групата на стопанския инвентар на държавни
учреждения“. На първо място, в тази си част наредбата урежда процедурата по
провеждане на търг относно излишните основни средства на държавни учреждения от
групата на стопанския инвентар, а не касае общински недвижими имоти. На
следващо място, по никакъв начин не се дерогира изискването за спазването на
предвидената в чл. 18 ЗС писмена форма за продажба на имоти, общинска
собственост. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт. В случая Законът за собствеността предвижда
форма за действителност на договора за покупко-продажба, поради което същата
следва да бъде спазена, за да породи действието си.
Отделно от
гореизложеното следва да се добави, че както Заповед № 131/07.04.1994 г., така
и Заповед № 136/08.04.1994 г. на Кмета на Община Б. касаят отстъпване правото
на строеж върху 300 кв. м. в кв. 21 по плана на с. Б., а не сключването на
договор за покупко-продажба. Заповедите на кмета, доколкото са издадени в кръга
на неговите служебни правомощия, представляват официални диспозитивни
документи, чиято доказателствена сила не е оборена от ищеца. Видно е от съдържанието
и на двете заповеди, че са издадени във връзка с проведен търг, резултатите от
които са обективирани в процесния Протокол от 20.11.1992 г., както и че същият
касае учредяване право на строеж върху 300 кв. м. площ в квартал 21 по плана на
с. Б., а не квартал 21а, където се намира описаният от ищеца процесен имот.
Процесният имот - 300/1400
кв.м. идеални части от Урегулиран поземлен имот с кад. № 648 в кв. 21А по плана
на с. Б., общ. Б., освен това се установи, че се намира в квартал 21А,
представляващ публична общинска собственост и е предназначен за озеленяване. В
този смисъл – Акт № 1413/07.02.2017 г. за публична общинска собственост и скица
на поземлен имот № 648 в кв. 21А. От приетото заключение по СТЕ също се
установява, че поземлен имот № 648 в кв. 21А по плана на с. Б. действително
представлява озеленен и незастроен терен, като същият е отреден за парк по
действащия регулационен план на населеното място от 1987 г. Имайки статут на
публична общинска собственост, имотът не може да бъде отчуждаван, освен в
предвидените от закона случай, какъвто не е твърденият от ищеца.
Ищецът счита, че издадената
Заповед № 136/08.04.1994 г. на кмета на Община Б. е нищожна, като моли съда да
се произнесе инцидентно по този въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2,
изр. 1 ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните
актове независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. В случая ищецът
намира, че издадената заповед е нищожна, тъй като същата не отговаря на
действителната фактическа обстановка и поради факта, че на него му е известно,
че е бил подготвен проект на договор за покупко-продажба на земя – общинска собственост
в резултат на проведен търг от 20.11.1992 г. С оглед установените данни по
делото, съдът намира, че соченото от ищеца основание за нищожност на Заповед №
136/08.04.1994 г. на кмета на Община Б. не е налице. При служебна проверка на
атакувания акт, съдът не констатира и други пороци, които да водят до нищожност
на заповедта, поради което следва да се приеме, че същата е валидна.
Поради
изложените съображения съдът намира, че предявеният установителен иск за
собственост е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този
изход на делото право на разноски възниква за ответника. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът П.Д. следва да бъде осъден да заплати на Община Б. сумата от 600,00
лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Д., ЕГН: ********** ***, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: с. Б., ул. „И. *** иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване между страните, че П.Г.Д. е собственик на 300/1400 кв.м. идеални
части от Урегулиран поземлен имот с кад. № 648 в кв. 21А по плана на с. Б.,
общ. Б., целият с площ от 1400 кв.м., при граници и съседи на имота: ул. ******“,
кръстовище – път II-15 и II-13, път II-13 и
бензиностанция в кв. 21 А по плана на с. Б. вследствие на проведен търг за
продажба на общински имоти на 20.11.1992 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П.Г.Д., ЕГН: ********** ***, БУЛСТАТ:
********* сумата от общо 600,00 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: