О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1961 13.07.2020
г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На тринадесети юли , през две хиляди
и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
мл.с. Александър Муртев
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно
гражданско дело №
1637 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение № 1143 от 22.05.2020г.
по гр.д.№1260 по описа за 2020г. на РС Бургас са наложени мерки за защита на Г.Г.
Николова, с ЕГН **********, срещу акт на домашно насилие, изразяващ се в
психическо насилие (обида и заплаха за здравето), осъществено на 18.02.2020г.
от бившата ѝ свекърва Д.Г.Ж. с ЕГН **********, както следва:
Ж. е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Г.Г. Николова. На същата е забранено да
приближава на по-малко от 20 метра Г.Г. Николова, жилището, в което тя живее на
адрес гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.409, вх.8, ет.5, ап. ляв, местоработата
ѝ и местата ѝ за социални контакти и отдих за срок от една година.
Със същото решение Ж. е осъдена да
заплати по сметка на Бургаския районен съд глоба в размер на 200 лева, както и държавна
такса в размер 25 лева. Издадена е заповед за защита.
Решението е съобщено на страните
както следва: на 28.05.2020г. на молителката Г. Николова чрез адв.К., а на
04.06.2020г. на Д.Ж. чрез адв.Р.Р..
В законоустановения
срок е подадена въззивна
жалба от Д.Г.Ж.,
чрез адв.Р.Р., с която решението се обжалва изцяло. Въззивницата счита, че
първоинстанционното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушения
на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че при постановяване на
решението, съдът е тълкувал превратно изявленията на страните и доказателствата
по делото, въз основа на което е достигнал до неправилни изводи.
Посочва, че по делото е
представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която обаче според въззивника не
може да бъде приета като такава. Излага становище, че според разпоредбите на
ЗЗДН, подаването ѝ в производството пред съда е задължително, като същата
е предпоставка изобщо да се развие производството пред съда. Тя служи за
доказване на посочените в нея обстоятелства, има доказателствена сила и само
въз основа на нея съдът може да издаде заповед за защита. В процесния случай в
декларацията било посочено, че същата се подава от Г.Г.Ж., но под подписа било
изписано името на друго лице- Калинка Ж.. Изразява несъгласие с извода на съда,
че декларацията била съставена от Г.Ж., понеже в заглавната ѝ част били
посочени трите имена и ЕГН на молителката, поради което без значение било
обстоятелството, че същата била подписана от друго лице. Възражението на
ответната страна, че на практика липсва декларация, не било прието за
основателно от съда с противоречиви и взаимно изключващи се мотиви. От една
страна съдът приел, че фамилията на молителката е Николова (така в издадената
заповед за защита и в постановеното решение), докато в мотивите си съдът приел,
че фамилното име на Г. е Ж., като е счел, че грешно изписаното първо име в
декларацията не опорочава същата и не означава липса на волеизявление.
Заявява, че цитираната от съда
съдебна практика по отношение на декларацията, не е относима към процесния
казус. В заключение посочва, че различието в лицето, подаващо декларацията и
лицето, подписало същата води до извода, че липсва декларация по делото, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на постановеното решение.
Изразява несъгласие с извода на
съда, че ответницата е изрекла обидни думи към Г. Николова. От свидетелските
показания се установявало, че срещата между двете била много кратка, както и се
опровергавали твърденията на молителката за изречени обидни думи.
Заявява, че съдът не може да
обоснова извода, че ответницата е използвала обидни думи към молителката при
липсата на доказателства за тези твърдения, само въз основа на използваните в
съдебното заседание от ответницата обективно обидни изрази спрямо бившата
ѝ снаха. Въпросните изрази били констатация във връзка с тревожно
здравословно състояние на молителката, още повече, че въззивницата Ж. е лекар в
ЦСМП. От друга страна дали тези изрази са обидни било чисто субективно мнение,
което всеки следва да прецени индивидуално, но това не влизало в компетенциите
на съда. Съдът интерпретирал превратно думите на Ж. и формирал неправилни изводи, в противоречие с
доказателствата по делото, а именно, че ответницата е отправила заплаха „че ще
стане лошо“, доколкото свидетелите категорично заявили, че заплахи не били
отправяни.
Моли решението да бъде отменено и
да бъде постановено ново, с което
молбата за защита да бъде отхвърлена, а издадената заповед за защита -
обезсилена. Претендира разноски.
В законоустановения срок въззиваемата Г.Г. Николова, чрез
процесуалния си представител адв.И.К. е подала писмен отговор на жалбата. Намира същата за неоснователна,
а решението на съда за правилно и законосъобразно. Постановеното решение било
обстоятелствено и мотивирано, въз основа на съвкупна преценка на
доказателствата, осъществена при стриктно спазване на процесуалните норми. Неоснователни
били оплакванията на въззивника, че по същество липсвала декларация, тъй като
под подписа било изписано името на друго лице, и че подобна грешка опорочавала
волеизявлението. Безспорно било установено по делото, че Д.Ж. била склонна да
засяга честта на молителката и да осъществява психически тормоз над нея. Правилно
не били кредитирани свидетелските показания, тъй като в колата, където било
осъществено насилието били само страните по делото. Съдът правилно съобразил
фактите по делото, както и отношенията между страните и издал заповедта за
защита.
Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а решението-потвърдено. Претендира разноски.
На основание чл.267
от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е
подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от
страна, която има правен интерес да го обжалва. Съдът констатира, че липсват доказателства за представителната
власт на адв.Р.Р. да представлява въззивника пред Бургаския окръжен съд. Приложено
пълномощно на л.19 от делото на РС е ограничено само до представителство по
гр.д.№ 1260/20г. по описа на БРС. На страната следва да се даде възможност да
отстрани тази нередовност.
С оглед оплакванията във
въззивната жалба във връзка с декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира,
че следва да укаже на въззивника да уточни дали оспорва факта, че декларацията
е подписана от молителката Г.Г..
Отговорът е подаден от надлежно
упълномощен адвокат- пълномощно на л.39 от делото на БРС за всички инстанции.
Мотивиран от
горните съображения и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито заседание на
20.07.2020г. от 11.00 ч., за която дата и час на страните са изпратени
призовки.
ДОКЛАДВА въззивната
жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззивника Д.Г.Ж.
най-късно в с.з. на 20.07.2020г. да уточни дали оспорва, че декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН е подписана от молителката Г.Г., както и да представи пълномощно,
от което да е видно, че адв.Р.Р. е упълномощен да подаде от нейно име въззивна
жалба, или в същия срок с нарочна молба, депозирана по делото да потвърди подадената
от него въззивна жалба.
В случай, че указанията, касаещи
представителството на въззивника, не бъдат изпълнени в дадения срок, жалбата ще
бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.
В случай, че в указания срок не
се конкретизира дали се оспорва подписа под декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
съдът ще приеме, че той не се оспорва.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.