Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 1262 по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 423689 от 06.06.2018 г., постановено по гр. д. № 27709/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, е отхвърлен предявеният от Н.Й.Б. с ЕГН ********** и адрес *** иск по чл.124 ГПК против Д.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване, че Д.И.Д. не е собственик на Ателие № 2-север във вх. ******със застроена площ от 36,25 кв.м., на административен адрес: гр. София, местност „Красно село – Плавателен канал“, част от стар парцел V, с обща площ 20,595 кв.м. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.Й.Б. да заплати на Д.И.Д., 1500.00 лева разноски за адвокат.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Н.Й.Б., като са изложени твърдения за неправилност на решението. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че предявеният отрицателен иск бил основателен, тъй като твърдените придобивни основание на ответника не били законосъобразни, като издаденият нотариален акт по реда на чл. 35 от ЗЖСК на праводателя на ответника не обективирал правото на собственост в негова полза, тъй като нямало решение на ЖСК за приемане на окончателна цена на имотите и имотите не били разпределени изцяло. Посочва се, че в решението било прието, че праводателят на ответника не бил собственик, но искът бил отхвърлен. Твърди се, че на ЖСК или нейните праводатели не било отстъпено валидно право на строеж. Твърди се, че ищецът се легитимирал като собственик на заявените в исковата молба квоти от правото на собственост на процесния имот по силата на три броя нотариални акта, по които предмет на прехвърляне не било само дворното място, но и изрично построеното в него, като от представените доказателства към отговора на исковата молба не се оборвала презумпцията на чл. 92 ЗС. Твърди се още, че в постановлението за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009 г. имотът бил описан като изцяло застроен, а не бил описан и оценяван само като имот без построеното. Пред въззивния съд страната поддържа въззивната жалба, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемата страна Д.И.Д., чрез адв. С.М. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че ищецът бил придобил собствеността на поземлени имоти, но не и на самостоятелните обекти върху тях нито идеална част от процесното ателие. По делото бил приет протокол по чл. 35 от ЖСК за окончателната цена на имотите, който не бил оспорен, отделно от това ищецът не бил член-кооператор, поради което не можел да оспорва протокол и срокът за оспорване бил изтекъл. От представените доказателства се установявало, че ЖСК „Български художник“ е придобила правото на строеж върху блоковете, построени в парцела, включително върху процесното ателие 2-север и след осъществяването на това право е станала собственик на имота. Посочва се, че към датата на проданта собствеността на Столична община била 7275/20595 ид. ч. от бившия парцел V от кв. 133-д по плана на гр. София, м. „Красно село-Плавателен канал“, а не както било посочено в изп. д. № 12085/20595 ид. ч., като по това дело длъжник била Столична община, а не ЖСК и нямало как да се претендира собственост на ЖСК. Посочва се, че в представените документи от ищеца било посочено, че същият е собственик на 12085/20595 ид. ч. от земята, но не и на процесното ателие. Пред въззивния поддържа отговора на въззивна жалба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата подадена от Н.Й.Б., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с
които се иска да бъде установено по отношение на ищеца, че ответника не е
собственик на Ателие № 2-север във вх. ******със застроена площ от 36,25 кв.м.,
а административен адрес: гр. София, местност „Красно село – Плавателен канал“, част
от стар парцел V, с обща площ 20,595 кв.м.
Настоящата
въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 50 състав, решение за валидно
и допустимо, а по отношение и правилността му намира следното:
Представен
е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65 от 25.05.2009 г., рег. №
13359, дело № 450/2009 г., от който се установява, че А.З.Н. дарява на Н.Й.Б.
95/20595
идеални части от придобитите чрез публична продан по посоченото по изп.д.
20088510401559, а именно: 12095/20595 идеални части от парцели I, II, III и IV от
квартал 133-д по плана на гр.София, местността „Красно село-Плавателен канал”,
с обща площ от 20595 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че дарителят изрично е
заявил, че дарява на Н.Б. по силата на приращението и чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК и съответните идеални части от построеното в недвижимия имот.
От
нотариален акт за покупко-продажба № 68 от 25.05.2009 г., т. ІІІ, рег. № 13364,
дело № 453/2009 г., се установява, че А.З.Н. е продал на съсобственика си Н.Й.Б. собствените
си 12000/20595 идеални части от I, II, III и IV от квартал 133-д по плана на гр.София,
местността „Красно село-Плавателен канал”, с обща площ от 20595 кв.м. В
нотариалния акт е посочено, че продавачът изрично е заявил, че продава на Н.Б.
по силата на приращението и чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК и съответните идеални
части от построеното в недвижимия имот.
По
делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171 от
19.05.2010 г., том ІІІ, рег. № 5324, дело № 507/2010 г., от който се
установява, че Й.К. Б. и В. Н.а Б. даряват сина си Н.Й.Б. следния свой
собствен, придобит по време на брака чрез покупка от публична продан по
изпълнително дело, недвижим имот, а именно: 1/10 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
гр.София и съставляващ 8500/20595 ид.ч. от дворно място, с площ от 20595 кв.м.,
представляващо стар парцел V, кв.133д, м. „Красно село – Плавателен канал”,
включително и правата по смисъла на чл. 92 ЗС, т.е. и приращението съгласно чл.
496, ал. 2, изр. 1 ГПК, включващо и съответните идеални части от построеното в
недвижимия имот.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009 г. по изпълнително
дело № 20098580400296 по описа на частен съдебен изпълнител У.Д., с рег. № 858
на КЧСИ, след извършена публична продан на Й.К. Б. бил възложен следният
недвижим имот: 1/10 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, съставляващ
8500/ 20 595 идеални части от дворно място, представляващо парцел V от кв.133д,
от местността „Красно село-Плавателен канал”, с обща площ от 20595 кв.м., като по
делото е представен и протокола за описа на посочения недвижим имот. Представен
е и протокол за опис на недвижим имот от 15.12.2008 г. по изп. д. №
20088510401559 по описа на ЧСИ М. П. съгласно, който е извършен опис и оценка
на следния недвижим имот: 12000/20595 идеални части от I, II, III и IV от квартал
133-д по плана на гр.София, местността „Красно село-Плавателен канал”, с обща
площ от 20595 кв.м.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на
имот в груб строеж № 188 от 22.11.2012 г. т. І, рег. № 4059, дело № 171/2012
г., съгласно който Т.М.М. продава на Д.И.Д. следния свой собствен недвижим
имот, изграден до степен „ГРУБ СТРОЕЖ“, представляващ: ателие № 2 север,
находящ се в град София, Столична община, район „Триадица“, ж. к. „*******, на VII етаж, застроено на площ от 36.25 кв. м.
заедно с принадлежащото му мазе № 11, заедно с 1.939 % ид. ч. от общите части
на вх. Б от жилищната сграда, заедно с 0.224 % ид. ч. от правото на строеж
върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата , целият с
площ 8500 кв. м., съставляващ парцел I в квартал
133д по плана на гр.София, местността „Красно село-Плавателен канал”.
С нотариален акт за собственост на жилище построено
от ЖСК „Български художник“ № 108 от 27.08.2010 г., Т.М.М. е призната за
собственик на следния недвижим имот, а именно: ателие № 2 север, находящ се в
град София, Столична община, район „Триадица“, ж. к. „*******, на VII етаж, застроено на площ от 36.25 кв. м.
заедно с принадлежащото му мазе № 11, заедно с 1.939 % ид. ч. от общите части
на вх. Б от жилищната сграда, заедно с 0.224 % ид. ч. от правото на строеж
върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата , целият с
площ 8500 кв. м., съставляващ парцел I в квартал
133д по плана на гр.София, местността „Красно село-Плавателен канал”.
Представен е протокол за разпределение на имотите
по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК в жилищна сграда на ЖСК „Български художник“,
построена в УПИ I, кв. 133 д,
м. „Красно село – Плавателен канал”, който протокол е приет с решение № 4.1 на
ОС на ЖСК от 06.10.2007 г., в който протокол е посочено, че процесния имот
остава за допълнително разпределение от общото събрание на ЖСК. Видно от
представения протокол от 06.10.2007 г. на Общото събрание на ЖСК „Български
художник“ в т. 4.1 е взето решение да се приеме и утвърди протокол по чл. 35,
ал. 1 ЗЖСК, въз основа на разпределение по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК. В
протокола е направено отбелязване, че приложени към същия се явява протокол по
чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК за приемане на окончателната цена на имотите в
жилищната сграда на ЖСК „Български художник“. Като по делото е представен и
протокол по чл. 28, ал. 1, т. 6 от ЗЖСК на членовете на ЖСК „Български
художник“ за определяне цената на имотите и приспадащите им се общи части от
жилищната сграда на ЖСК и УПИ.
С допълнение към протокол по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК
прието на 11.05.2008 г. от Общото събрание на ЖСК „Български художник“ е
изменено разпределението на процесния имот и същият е разпределен в дял на Т.М.М.,
като по делото е представен и самия протокол от 11.05.2008 г. на ОС на ЖСК
„Български художник“.
С писмо с изх. № 201/17.10.2017 г. от нотариус В.М.са
представени заверени преписи от нотариално дело № 275 от 2009 г. по описа на
нотариус В.М., с рег. № 053 в НК, послужили за издаването на акт № 108, том II,
рег. № 8482, н.д. № 275 от 27.08.2018 г., издадена на Т.М.М.. В представеното
нотариално дело се съдържа протокол № 9 от 30.05.1989 г. на ОбНС „Триадица“,
съгласно който ЖСК „Български художник” била определена за инвеститор на 9 бр.
жилищни блокове в западната част на парцел V, кв.133Д, м. „Красно
село-Плавателен канал”. В тази връзка Народен съвет гр. София, управление
„Архитектура и благоустройство“ е издал разрешение за строеж № 75 от 21.06.1990
г. и разрешение за строеж № 87 от 18.07.1990 г. в полза на ЖСК „Български
художник“ за жилищни блокове от № 1 до № 10 в процесния парцел по плана на м.
„Красно село – плавателен канал“, за което на 06.02.1990 г. е заплатена сумата
от 229 073, 05 лв. Представено е още удостоверение от 06.03.1997 г. на
гл.архитект на гр. София, че парцел ІV от кв.133д е отреден за нуждите на С.НА
Б.Х.– Творчески фонд /СБХ-ТФ/, за изграждане на магазини и ателиета. В
удостоверението е посочено още, че площта на парцела е редуцирана на 8 500
кв.м., като със заповед № 236/1978 г. парцел ІV е получил нова сигнатура и е
станал парцел VІ от кв.133д. От северната страна на парцела бил парцел V, който
също бил отреден за нуждите на СБХ-ТФ. Със Заповед РД-50-09-322 от 25.05.1986
г. било допуснато изменение на застроителния и регулационен план на кв. 133д –
двата парцела V и VІ били обединени в един общ парцел V. Представено е и
удостоверение от 08.03.2000 г. на гл.архитект на гр. София, за това, че със заповед
№ РД-09-50-83/24.02.2000 г. на главния архитект на София е била одобрен частичен
застроителен, регулационен и кадастрален план и частичен кварталнозастроителен
и силуетен план за парцел V от кв. 133д, с който от парцел V се създават четири
нови парцела I, II, III, и IV, като по плана I – за строителство на жилища,
ателиета, подземни и надземни гаражи- за осъщественото строителство на 10
жилищни блока от ЖСК „Български художник“, за които сгради има издадени
разрешения за строеж: № 75/21.06.90 г. и № 87/18.07.90 г. също така в
нотариалното дело се намира и констативен протокол от 23.10.2007 г. по чл. 181,
ал. 2 ЗУТ за завършеност на строеж, находящ се в гр. София, ж.к. „********/ЖСК
„Български художник“ в УПИ I, кв. 133д, м. „Красно дело – Плавателен канал“/, в
който е посочено, че процесната сграда е изградена в груб строеж по смисъла на
§ 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Също така в нотариалното дело се намира и нотариален
акт за дарени на недвижим имот № 183 от 19.05.1994 г., том LVIII, дело №
11607/94 г., от който се установява, че Съюзът на български художници дарява на
ЖСК „Български художник” 1/10 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в
гр.София и съставляващ 8 500/20 595 ид.ч. от дворно място, с площ от 20 595
кв.м., представляващо парцел V, кв.133д, местността „Красно село – Плавателен
канал”, както и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184 от 19.05.1994
г., том LVIII, дело № 11608/94 г., съгласно който Съюзът на български художници
продава на съсобственика ЖСК „Български художник” 9/10 ид.ч. от следния
недвижим имот, находящ се в гр.София и съставляващ 8 500/20 595 ид.ч. от дворно
място, с площ от 20 595 кв.м., представляващо парцел V, кв.133д, местността
„Красно село – Плавателен канал”. Също така по нотариалното дело е представен и
списък на членовете на ЖСК „Български художник“ по реда на тяхното приемане, от
който се установява, че Т.М.М. е била приета съгласно решение взето с протокол
на ОС от 09.11.1991 г. Представени са и протоколи за определяне на строителна
линия и ниво № 8 от 29. 06. 1990 г. за блокове 1,2 и 3 и № 14 от 02.08.1990 г. за
блокове 4,5,6,7,8,9,10/, в които ЖСК „Български художник”. Представено е
удостоверение с изх. № 68-00-1017/02.07.2009 г., с което се установява
идентичност между административен адрес гр. София м. „Красно дело – Плавателен
канал“, кв. 133 д, УПИ I- за жилищно
строителство и ателиета подземни и надземни гаражи, с административен адрес София,
ж.к. „********. Представен удостоверение по ф.д. № 56/1984 г. на СГС, от което
се установява, че ЖСК „Български художник” е вписана в регистъра за
кооперациите и жилищностроителните кооперации с определение № 155 от 28. 12.
1984 г., като е представен е уставът на ЖСК „Български художник”.
По делото е представен е и нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот № 162 от 16.04.1975 г., том XI, дело 2251/1975 г., съгласно който Творчески фонд
на С.НА Б.Х.е признат за собственик върху имоти с пространство 8500 кв. м.,
съставляващо парцел IV, квартал
133.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза
съгласно, която по време на сделката по отношение на процесното ателие, същото
е било на етап груб строеж и бл. 259 не е бил въведен в експлоатация, като след
завършване на грубата строителна част на блока, оставащите разходи по въвеждане
в експлоатация биха възлизали на 4080000 лв. Съгласно заключението със заповед
№ заповед № 1552/31.08.1963 г. е одобрен РП на м. „Красно село-Плавателен канал”,
гр. София, като отреждането от СГНС е „За безвредна промишленост“. С ЧИРП за
кв. 133в със заповед № 165/30.05.1964 г., парцел IV, кв. 133в се отрежда за „СБХ за магазини и ателиета“. С ЧИРП за кв.
133в със заповед № 210/11.06.1969 г. е разширен парцел III за част от парцел IV и
преотреждане – ДПП „Червена звезда“, но парцел IV е за СБХ. Вещото лице посочва, че със заповед № 236/1978 г., парцел IV получава нова сигнатура и става парцел VI в кв. 133д, а в северната част на парцела е парцел
V, за СБХ. С ЧИРП за кв. 133в по плана на ж.
к. „Красно село-Плавателен канал” одобрено със заповед № 443/05.11.1982 г., по
зелените е установено сливане на парцел V и VI в нов
парцел V и съответно
отреждане на този нов парцел за комплексно жилищно строителство, КОО, подземни
гаражи и озеленяване, като била премахнатата само дворищната регулация.
Съгласно експертизата със заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. е било допуснато
ново изменение на ЗРП и преотреждане на имота „за ЖС – изграждане жилища,
ателиета, магазини, гаражи и изложбена зала“, като с протокол № 9/30.05.1989 г.
на ОбНС „Триадица“ се предоставя част от парцел V на ЖСК „Български художник“ за постояване на 10 жилищни блока. Със
заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на главния архитект на София е била одобрен
ЧЗРКП и ЧКЗСП на парцел V от кв. 133д,
с който от парцел V се създават
четири нови парцела I, II, III, и IV, като по плана I – за сроителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи- за осъщественото
строителство на 10 жилищни блока от ЖСК „Български художник“, за които сгради
има издадени разрешения за строеж: № 75/21.06.90 г. и № 87/18.07.90 г.
Неоснователни се явяват твърденията в исковата
молба по отношение липсата на предпоставките предвидени в чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК
за снабдяване член-кооператорите с нотариални актове. Производството по снабдяване с нотариален
акт по реда на чл. 35, ал.2 от ЗЖСК е охранително по
своята правна същност, а издаденият по този ред нотариален акт удостоверява
валидно възникналото в полза на член- кооператора право на собственост върху
конкретен обект от сграда, изградена от ЖСК „Български художник“. Съгласно
нормата на чл. 35, ал.2 от ЗЖСК правото на собственост
обект върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото,
съответно от правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт.
По аргумент на противното, до датата на издаване на нотариалния процесния обект
се намира в патримониума на ЖСК „Български художник“, която е собственик на
всички обекти в сградата, терена /правото на строеж/ и общите части на същата.
За придобиване на право на собственост върху конкретен обект е необходимо да
бъдат изпълнени представките на чл. 35, ал.1 от ЗЖСК, а именно - да е
налице решение на ОС по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК за
разпределение на имотите между член- кооператорите, както и да е налице решение
на ОС на член -кооператорите за приемане на окончателната цена на отделните
обекти, както и за определяне на припадащите се идеални части от общите части в
сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Видно от събраните по
делото доказателства, в хода на нотариалното производство са представени всички
изискуеми от закона документи. От събраните доказателства се установява, че е
налице валидно прието решение по чл. 28, ал.1, т. 5 от ЗЖСК, с което на Т.М.М.,
явяваща се праводателя на ответника е разпределено в дял на процесното ателие №
2-север, както и решение, взето по протокол от 06.10.2007 г. за приемане на
окончателната цена на имотите. Обстоятелството, че към датата на приемане на
процесните решения сградата не е била въведена в експлоатация, не може да
промени горните изводи, тъй като ЗЖСК не съдържа изискване за приемане на
решението по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК едва след въвеждане
на сградата в експлоатация или при наличието на определена степен на
завършеност. С оглед на това решението по чл. 28, ал.1, т.5 от ЗЖСК и решението за
определяне на окончателна цена на имотите следва да бъдат приети по
необходимост след изграждане на сградата в груб строеж, което е и най-ранния
момент на възникване на обособените обекти на право собственост. Горното обаче
не предпоставя по необходимост наличието валидно приключила административна
процедура по въвеждане на сградата в експлоатация. Окончателната цена на
имотите е тяхната действителна стойност, по която същите се придобиват от член
кооператорите. Тя винаги е в размер на разходите заплатени от член- кооператора
в полза на ЖСК или директно на строителя за изграждане на сградата. В
представеното по делото решение от 06.10.2007 г. е обективирана волята на ОС на
член- кооператорите за приемане на окончателната цена на имотите в сградата,
завършена в груб строеж - 63 %, съобразно обсъденото и прието решение от ОС на
14.07.2007 г. и обективирано в протокол по чл. 28, ал.1, т.5 от ЗЖСК, посочен като
приложение № 6 и представляващ неразделна част от същия, като по делото е
представен и самия протокол на членовете на ЖСК „Български художник“ за
определяне цената на имотите и приспадащите им се общи части. Понятието
окончателна цена на имотите по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК следва да бъде тълкувано
във връзка с естеството ѝ целта на нейното определяне. Като подготвящо
прекратяването на ЖСК „Български художник“ и снабдяване на член- кооператорите
с нотариални актове, както и трансформирането на сградата в етажна собственост
решението на ОС има за цел да конкретизира цената на всеки отделен обект в
сградата непосредствено преди приемане на решението за прекратяване на ЖСК
„Български художник“. Липсва законово изискване след тази дата да не бъдат
извършвани други СМР в сградата, нито съществува забрана собствениците да
вършат подобрения в имотите си. С оглед на горното окончателна се явява цената
на имота непосредствено преди приемане на решението по чл. 35, ал.2 от ЗЖСК, а не цената на всеки
отделен обект в завършен вид. Същата има значение единствено за уреждане на
сметките между кооператорите, предприемача - строител и ЖСК „Български
художник“, поради което нейната евентуална неактуалност би могла да обуслови
възникването на облигационно вземане на член- кооператора срещу ЖСК и
останалите член- кооператори, но не и да повлияе върху законосъобразността на
приетото решение. Между страните по делото е безспорно, че решението, взето по
протокол от 06.10.2007 г. не е обжалвано, поради което същото е влязло в
законна сила и не подлежи на последващ съдебен контрол.
Неоснователни се явяват и твърденията във
въззивната жалба, че праводателите на ответника не са собственици на имота. От
събраните доказателства се установява, че праводателят на ЖСК „Български
художник“- Съюзът на българските художници, е собственик на терена, върху който
е построена сградата, в която се намира процесното ателие. Съюзът на
българските художници придобива собствеността върху имот с площ от 8500 кв. м.,
представляващ парцел ІV от кв.133д по рег.план на м. „Красно село - Плавателен
канал“, одобрен със заповед № 1552/31.08. 1963 г., изменен със заповед №
165/30.05.1964 г. и заповед № 210/11.06.1969 г. Собствеността е придобита по
силата на отчуждаването и заплащане на част- ни лица, в хипотезата на чл. 39 ЗПИНМ /отм./ и § 95 и § 100, ал.2 ППЗПИНМ /отм./, като в случая
не държавата, а обществената организация става собственик на отчуждените имоти.
На това основание Съюзът на българските художници се е снабдил с констативен
нотариален акт № 162 от 16.04.1975 г., издаден съгласно чл. 289 ППЗТСУ. По силата на изменението на
ЗРП, извършено със Заповед № РД-50-09-322/ 25.05.1986 г., процесният имот е
обединен със съседния парцел V, отреден за нужди на Съюза на архитектите, в
един общ парцел V за ЖС-изграждане жилища, ателиета, магазин, гаражи, изложбена
зала. Настоящият състав намира, че в случая е налице обединяване на парцели с
регулационен план за обществени мероприятие по чл. 22 ЗТСУ /отм./ и не е
възникнала съсобственост на основание чл. 29, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 ЗТСУ /отм/.
Посочените разпоредби, на които се позовава и въззивникът са приложими в
хипотезата на регулация с дворищно регулационен план, докато в случая
обединяването на парцелите е въз основа на регулационен план за обществени
мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./. От заповед № 443 от 05.11.1982 г е видно, че
както двата обединени парцела, така и новообразуваният парцел V, са били такива
за обществени мероприятие по чл. 22 ЗТСУ /отм./, т.е. налице е групиране по
смисъла на чл. 23 ЗТСУ /отм./ и отреждане за комплексно жилищно строителство. В
разглежданата хипотеза изменението на плана няма вещно действие и не възниква
съсобственост, като се запазва собствеността върху включените в обединения
парцел имоти. При това положение, след регулацията от 1986 г. Съюзът на
българските художници е останал собственик на имота с площ от 8 500 кв. м. С
прехвърлителните сделки с нот. акт № 183/19.05.1994 г. за 1/10 ид.ч. от 8
500/20 595 ид.ч. и с нот.акт № 184/ 19.05.1994 г. за 9/10 ид.ч. от 8 500/20 595
ид.ч. от дворното място, цялото от 20 595 кв. м., представляващо парцел V, кв.
133д, от м. „Красно село - Плавателен канал“, С.НА Б.Х.е прехвърлил в полза на
ЖСК „Български художник“ изцяло притежаваните от него права, обективирани в
актовете като идеални части от общия парцел, съответни на процентното участие с
квадратурата върху парцел ІV, върху който съобразно гореприетото, е запазена
собствеността. С последвалото изменение на регулационния план със Заповед №
РД-09-50-83 от 24.02. 2000 г., от обединения парцел V са създадени четири
парцела, като за прехвърления от С.НА Б.Х.на „Български художник“ имот е
отреден парцел І, върху който терен е построена жилищната сграда, състояща се
от 10 свързани жилищни блока, понастоящем адрес София, ж.к. „********. Действително,
нито в полза на праводателя Съюза на българските художници, нито в полза на „Български
художник“ е учредявано право на строеж. С оглед установеното, че последните
никога не са губили собствеността върху процесния терен, учредяване право на
строеж не е било необходимо. Изводът, който се следва е, че ЖСК „Български
художник“ е придобила правото на собственост върху построените обекти в пълен
обем, с оглед на което е прехвърлила върху праводателя на ответника правото на
собственост в пълен обем.
Неоснователни се явяват оплакванията на
въззивникът, че по делото било установено ищецът да е придобил правото на
собственост върху процесния имот. Настоящият състав намира, че от представените
по делото нотариални актове се установява, че ищецът е придобил правото на
собственост единствено върху идеални части от земята. Посоченото в тях
изявление, направено от прехвърлителя, че се прехвърлят и правата по смисъла на
чл. 92 ЗС, е непротивопоставимо на действителния собственик на процесния имот.
В нотариалния акт № 65 от 25.05.2009 г. е посочено,
че А.З.Н. е придобил своите 12095/20595 идеални части чрез публична продан по
изп.д. 20088510401559 по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851, като постановлението
за възлагане е било представено пред нотариуса при изповядване на този
нотариален акт и на нотариален акт № 68 от 25.05.2009 г. В третия нотариален
акт № 171 от 19.05.2010 г. също е посочено, че Й.Б. и В. Б. са придобили
идеалната част от имота, която прехвърлят, по време на брака си чрез покупка от
публична продан по изпълнително дело като един от представените пред нотариуса
документи е постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009 г. на ЧСИУ.К.Д.,
рег. № 858 по изп.д. № 20098580400017, присъединено към изп.д. №
20098580400296, което е влязло в сила на 23.09.2009 г. С посочените
постановления за възлагане праводателите на ищеца са легитимирали правата си
при сключване на договорите за дарения и покупко-продажба, на които той се
позовава в исковата молба в подкрепа на твърденията си за наличието на
съсобственост с ответника.
Пo делото е представено постановление за възлагане
от 24.08.2009 г. по изп.д. № 20098580400017, присъединено към изп.д. №
20098580400296, два броя протоколи за описи на недвижими имоти по изп. д. № 20098580400017
и № 20088510401559, от които е видно, че се възлагат и описват идеални части от
недвижимия имот, без в описанието на възлаганите части да е описана сграда.
Следователно публична продан е била проведена само по отношение на земята.
Същевременно в нотариалните актове е записано, че се прехвърлят и правата по
чл. 92 ЗС като приращение съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК, т.е. нотариусът
е признал права на прехвърлителите по приращение, каквито те не са могли да
придобият. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС
по тълк.д. № 5/2015 г., ОСГК на ВКС при придобиване правото на собственост
върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за
възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху
същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не
е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична
продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост,
не намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата
на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение това е така поради
специфичния характер на публичната продан като самостоятелен деривативен
придобивен способ, при който за разлика от гражданскоправните сделки няма
договаряне между страните, а са налице едностранно властническо изявление на
съдебния изпълнител и гражданскоправно волеизявление на купувача.
Посоченото разбиране е изложено и в Решение № 72 от
15.07.2015 г. по гр.д. № 553/2015 г., II Г.О. на ВКС и в Решение № 124 от
29.11.2017 г. по гр.д. № 3343/2015 г., I Г.О. на ВКС, постановени по идентични
правни спорове относно отделни обекти в процесните парцели. В първото цитирано
решение върховната съдебна инстанция е разяснила, че съгласно чл. 496, ал. 2,
изр.първо ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /от
деня на постановлението за възлагане преди изменението на редакцията в ДВ
бр.49/2012 г./ купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имота, но само върху имота предмет на публичната продан, а не и самостоятелни вещни
права, които не са били предмет на публичната продан, тъй като в този случай
липсва каквото и да било признато от закона основание за придобиването им. ВКС
е посочил още, че публичната продан, по която всеки от праводателите на ищеца е
придобил правата си, е извършена само на идеалните части от дворното място –
само върху тях е насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана,
само те са описани по реда на чл. 483 ГПК, оценени по реда на чл. 485 ГПК и
обявени в обявлението по чл. 487 ГПК, за тях са постъпили наддавателни
предложения по чл. 489 ГПК и е обявен купувач по чл. 492 ГПК и за тях е налице
възлагане с постановление по чл.496, ал.1 ГПК. Следователно построените върху
дворното място, урегулирано в четири урегулирани поземлени имоти, сгради или
самостоятелни обекти в тях, както и в настоящия казус, не са били предмет на
публичната продан, поради което и постановлението за възлагане няма
вещно-транслативен ефект по отношение права върху самостоятелните обекти в
сградите.
По изложените съображения, тъй като А.З.Н., Й.К. Б.
и В. Н.а Б. са придобили чрез публична продан само идеални части от терена, но
не и от самостоятелните обекти в построените в него сгради, то същите са могли
да прехвърлят и на ищеца Н.Й.Б. само притежаваните идеални части от земята.
Следователно е опровергана презумпцията на чл. 92 ЗС и ищецът не се легитимира
с посочените в исковата молба договори за дарение и покупко-продажба като
съсобственик на процесното ателие, намиращо се в сграда, построена върху
дворното място, урегулирано в четири урегулирани поземлени имоти, на което е
съсобственик.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.
При този изход на на въззиваемата страна с оглед неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски от 500 лв., която сума представлява заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Настоящият състав с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за неоснователно възражението на въззивникът за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 423689 от 06.06.2018 г., постановено по гр. д. № 27709/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав.
ОСЪЖДА Н.Й.Б. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Д.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв. съдебни разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.