№ 22025
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110137629 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “,в, срещу Ц. Л. Ц. и Ц. В. Ц..
В исковата молба се твърди, че Ц. Л. Ц. и Ц. В. Ц. били клиенти на “Т,, в
качеството им на собственици на недвижим имот с адрес: гр. София, общ.
Изгрев, ул. „,2, и са потребявали топлинна енергия за абонатен № 38350,
инсталация **********, като не са заплатили начислените суми за процесния
период.
Моли съда да признае за установено спрямо ответниците Ц. Л. Ц. и Ц. В.
Ц., че същите дължат при условията на разделна отговорност на „То,Д
посочените суми, при следните квоти:
1. Ц. Л. Ц. – 9/10, а именно: 5345,85 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата;
2. Ц. В. Ц. – 1/10, а именно: 593,98 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В депозираните от ответниците отговори на исковата молба, които са
идентични по съдържание, същите не оспорват качеството си на потребители
на ТЕ и наличието на облигационно правоотношение с топлопреносното
дружество, обстоятелствата, че имотът е топлоснабден и за исковия период до
него е доставяна топлинна енергия, съответно е извършвана услугата дялово
разпределение в претендираните размери. Считат, че ищецът неправилно е
определил квотите им в съсобствеността – и двамата притежавали по 1/10
ид.ч. от 3/4 ид.ч. от целия имот, като лично никога не били ползвали
1
топлоснабдения имот. Твърдят, че ищецът не е доказал изпадането на
ответниците в забава относно плащането на главницата за дялово
разпределение. Навеждат твърдения, че са погасили задълженията си за
доставена топлинна енергия за периода от м.май 2021 г. до м.04.2023 г. с
платежни нареждания от 28.02.2024 г., както следва: сумата от 2 805,72 лв. по
Фактура № ********** и сумата от 3 153,03 лв. по Фактура № **********. С
платежно нареждане от 12.04.2024 г. е извършено трето плащане в размер на
1 195,20 лв., с което са погасени дължимите към този момент суми към ищеца,
подробно описани в молба с вх. № 131718/19.04.2024 г., приложена по ч.гр.д.
№ 8476/2024 г. на СРС, 78 състав. Считат, че ищецът неправилно е съотнесъл
плащанията към предходни задължения.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
1. Правна квалификация:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличието на действително облигационно правоотношение между страните по
договор за продажба на топлинна енергия; качеството на ищците на
потребители на ТЕ, количеството топлинна енергия, което се твърди, че е
доставяно, разпределението на топлинна енергия, както и размера на
начислената сума за исковия период.
3. По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези
действали след 26.06.2016г.
По съществото на спора съдът намира следното:
От представените по делото доказателства (нотариален акт намиращ се
на л. 15 от делото) се установява, че Ц. Л. Ц. притежава 9/10 идч. от процесния
апартамент № 22, а Ц. В. Ц. – 1/10 ид.ч., като същите имат качеството на
потребители на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
2
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Не са представени доказателства от които да се заключи че е е доставяна
топлинна енергия или че обема е бил по-малък, съответно цената е била по-
ниска.
Основния спорен въпрос между страните е дали с направените две
плащания от страна на ответниците - за сумата от 2805.72 лв. и 3153,03 лв. (л.
20 -21 от заповедното делото) е погасено процесното задължение или стари
задължения към ищеца.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза от заключението
на която се установява, че горепосочените две плащания са отнесени от
Топлофикация към по-стари задължения, които са записани под ID 158811, а
процесните задължения в счетоводството на ищеца се намират под друго ID
191490. Към задължения по ID 191490 е отнесено само направеното плащане в
хода на заповедното производство, което не е предмет на настоящия иск.
Видно от представените от ответниците две платежни нареждания, в
същите са посочени две от процесните общи фактури, задълженията по които
са предмет на делото, въпреки последното в нарежданията в посочен и ID
158811, който не отговаря на ID 191490 под който са описани задълженията по
двете фактури. Независимо от явното противоречие и неяснота по отношение
на това кои задължения наредителя е искал да плати – тези по обща фактура
№********** и №********** или тези под ID 158811, доставчика не е дал
съответни указания или разяснения на потребителя, а автоматично е отнесъл
сумите към задълженията по ID 158811.
В случая не може да се приложи правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като
длъжника е заявил кое задължение погасява. Видно от последващото
поведение на ответниците в заповедното производство, в рамките на което са
представили доказателствата за плащане, същите са искали да погасят
процесните задължения, а не тези под ID 158811. Въпреки това доставчика на
топлинна енергия е злоупотребил с положението си, като е отнесъл
плащанията към други техни задължения.
Съдът счита, че гореизложеното поведение на доставчика е
недобросъвестно по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗПотр. и води до значително
неравновесие между правата и задълженията доставчика и потребителя.
Ищеца не аргументира или представи доказателства, от които да се направи
извод, че при плащане на задължения за топлинна енергия посочването на „ID
номер“ е задължителен реквизит към основанията за плащане.
Следва да се зачете волята на потребителя, изяснена в рамките на
заповедното производство и потвърдена в исковото, а именно да погаси
задължението на процесните фактури - обща фактура №********** и
№**********.
3
С извършените две плащания на 28.02.2024 г. ответниците са погасили
задължения в общ размер от 5958,75 лв. – от които 5939,84 лв. предмет на
исковото дело. Съдът взе предвид всички представени доказателства за
плащане, както и плащането в размер на 1195,20 лв. (плащане, което е
признато от заявителя в заповедното производство), и счита, че ответниците са
заплатили 6360,38 лв., с което са платили всички задължения към ищеца в
рамките на настоящия процес и заповедното производство, включително
разноски в заповедното производство, главници, обезщетение за забава и
законна лихва върху главниците от датата на заявлението до плащането. Искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Съдът счита, че ищеца няма право на разноски в исковото производство,
видно от представените по делото доказателства ищеца е предприел действия
по подаване на исковата молба поради неоснователно неприемане на
извършеното плащане в хода на заповедното производство. Според съда
ищеца би имал право на разноски, в случай, че иска се отхвърля поради
плащане от страна на ответника в рамките на исковия процес по чл. 422 ГПК.
Съдът счита, че на ответниците не следва да се присъждат разноски
сторени в заповедното производство, предвид основателността за заявлението
по чл. 410 ГПК и издадената въз основа на него заповед за изпълнение.
Същите имат право на разноски в исковото производство. Възражението на
ищеца за прекомерност е основателно, съдът счита, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, то адв. възнаграждение търсено от Ц. Ц. следва да
се намали от 840 лв. на 400 лв., това от Ц. Ц. следва да се намали от 400 лв. на
300 лв. Съдът взе предвид, че независимо, че ответниците са упълномощили
различни адвокати е налице основателно предположение, че това е
единствено за да се претендират на по-голямо основание две отделни
адвокатски възнаграждения. Видно от представените пълномощни адвокатите
са с един и същ адрес на упражняване на дейността и телефонен номер,
отговорите на искови молби са с идентично съдържание.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД от „То,Д, ЕИ,6, срещу Ц. Л. Ц., ЕГН ********** и Ц. В. Ц.,
ЕГН **********, за признаване за установено, че същите дължат при
условията на разделна отговорност следните суми: 1. Ц. Л. Ц. – 9/10, а
именно: 5345,85 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. Ц. В. Ц. –
1/10, а именно: 593,98 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8476/2024 г. по
4
описа на СРС; като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на заповедното
производство.
ОСЪЖДА „То,Д, ЕИ,6, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Л. Ц., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 400,00 лв.
ОСЪЖДА „То,Д, ЕИ,6, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Ц., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 300,00 лв.
Решението е постановено при участието на „Т,ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5