Решение по дело №2720/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 72
Дата: 15 януари 2020 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20197040702720
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№  72             15.01.2020 годинаград Бургас

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ 

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ХРИСТО ХРИСТОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар: Й. Б.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД 2720 по описа за 2019 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ДАИ – 90“ ЕООД, с Булстат *********, с адрес за кореспонденция: гр.Несебър, ул. „Еделвайс“ № 8а, вх.1, ет.4, ап.24, представлявано от А.Щ.И.– управител против решение № 261/04.10.2019г. постановено по н.а.х.д. № 504/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 403402-F394404/04.01.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2, изр.последно във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и в нарушение на процесуалния и материалния закон.  Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на издаденото НП.

Ответната страна – Дирекция финансов контрол, сектор „Оперативни дейности“ - Бургас, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора и касатора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на 03.07.2018г. в 23:53 часа, при извършена проверка в търговски обект – ресторант „Свети Никола“, находящ се в гр.Несебър, ул. „Крайбрежна” № 2, стопанисван от „ДАИ-90“ ЕООД е установено, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Установена е касова разлика в размер на 1 063,12 лв. по малко, като е посочено, че монтираното и работещо в обекта ФУ притежава операции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ пари в каса.

         За извършената на място проверка е съставен протокол № 0343667 от 03.07.2018г., след приключване на проверката по документи е съставен протокол № 0932026/12.07.2018г., като въз основа на тях е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение районният съд е приел, че АУАН отговаря на изискванията на ЗАНН, като при съставянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Относно НП съдът счита, че при издаването му са спазени всички материални и процесуални правила, съдържат се определените в чл.57 от ЗАНН реквизити. По същество съдът е приел, че нарушението е извършено. От съдът е отбелязано, че отговорността на търговеца е безвиновна, поради което не е необходимо да обсъжда субективната страна на нарушението. Посочено е, че се касае за бездействие  от страна на служител на юридическото лице, което е довело до извършване на административннаказателна отговорност на дружеството. Изложени са мотиви, че случая не е маловажен по чл.28 от ЗАНН. Относно размера на санкцията съдът е посочил, че същия е правилно и законосъобразно определен.

         Така постановеното решение е правилно.

         Първоинстанционният съдебен състав е възприел правилно фактите по делото, съобразно събраните в хода на производството доказателства и е обосновал правни изводи за наличие на процесното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което от своя страна е било санкционирано с правилната правна норма – чл.185, ал.2, изр. посл. вр. с ал.1 от ЗДДС.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         Неоснователни са възраженията на касаторът, че АУАН не е връчен надлежно. От представеното пред РС – Несебър пълномощно (л.20 от а.н.д. № 2720/2019г.) се установява, че лицето подписало АУАН – Чанка Грудова е упълномощена от управителят на „ДАИ-90“ ЕООД да го представлява пред ТД на НАП. Част от това представителство включва и приемането на кореспонденция, писма и актове. От това следва, че  актът е предявен за запознаване, връчен и е подписан от лице с представителна власт. Ако същото не е било упълномощено да получава и подписва актове, издадени от ТД на НАП, е следвало това да бъде изрично описано в пълномощното.

         Не се споделят и доводите за липса на извършено от дружеството нарушение. По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

         Съгласно цитираната в НП приложима материална норма от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От доказателствата по делото – 2 броя протоколи за извършване на проверка, опис на парични средства в касата, към момента на започване на проверката, разпечатки на дневния отчет и дневния оборот и др. се установява по несъмнен начин, посочената от административнонаказващия орган разлика. /Разчетената касова наличност е 1052.02 лева + 900 лева служебно въведени – 600 лева служебно изведени = 1352.02 лева. При фактическа наличност в касата 288.90 лева, се явява разлика - липса в размер на 1063.12 лева./ Следва да се отбележи, че съобразно общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици. Доказателства в подкрепа на твърденията си дружеството - касатор, не е представил нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция.          Приложимият текст на чл. 33 ал.1 от Наредбата задължава адресатите да отразяват всяка промяна в наличността.

         Съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба –за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция –за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкциите по чл.185 ал.1 от ЗДДС, какъвто е настоящия случай. В случая, установената от органа разлика не е свързана с продажби, от което може да се направи единствено верен извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредбата не е довело до неотразяване на приходи. Поради това и наложеното наказание е в предвидения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС размер.

         Поради изложеното, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 261/04.10.2019г. постановено по н.а.х.д. № 504/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

         ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                             2.