№ 1423
гр. Варна , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501401 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Г. Г. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Тинтява“, № 3Б, против решение № 261560/07.12.2020г. по
гр.д. № 1861/2020г. на 11-ти състав на ВРС, в частта в която на бащата В. Д. Н. ЕГН
********** е определен режим на лични отношения с детето Елиса Галинова Н.а ЕГН
********** , както следва:
- След навършване на тригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 10,00 часа до 16,00 часа;
- След навършване на четиригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в събота с преспиване в дома на
бащата до 16,00 часа в неделя; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск и в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за осъждане на
бащата В. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Скобелев" № 21 да
заплаща в полза на детето Елиса Галинова Н.а ЕГН **********, чрез нея Г. Г. Г. ЕГН
**********, като майка и законен представител на детето месечна издръжка за разликата
над присъдения размер от 180.00лв. до пълния претендиран размер от 200,00 лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2020 г., с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска ,
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване , на основание
чл. 143 от СК.
1
Излага, че бащата не е виждал детето от 16.01.2020г., когато й нанесъл жесток побой
пред него, не го е търсил, не се е интересувал от него. Детето не познава баща си ще му е
необходим период да свикне с него. Елиса е на много ниска възраст-2 години и половина и
понеже не контактува с баща си, то срещите не би могло да протичат без нейно присъствие.
Определеният от съда размер на издръжката не съответства на нуждите на детето. Бащата не
е давал издръжка, не е участвал със средства в отглеждането му. Иска да бъде определен по-
ограничен режим на лични отношения на бащата с детето Елиса, както и да бъде осъден да
заплаща за детето Елиса пълния претендиран размер от 200.00лв.
В срока по чл. 263 ГПК В. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал
Скобелев" № 21 , чрез адв. В.Кондова е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата,
като неоснователна. Издръжката е определена в необходимия за отглеждане на Елиса
размер. Изложеното в жалбата не отговаря на истината. Не е вярно ,че не е давал издръжка.
Не е вярно ,че детето не го познава, но ако както майката иска бъде стеснен режима на
лични отношения, може детето да го забрави. Моли се жалбата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
ДСП-Варна не взема становище по жалбата.
В редовно проведеното на 06.07.2021г. о.с.з., страните лично и чрез процесуалните си
представители поддържат становищата си изразени във въззивната жалба, съответно
писмения отговор. Въззивницата, чрез пълномощника си адв. Кр.Катева претендира
присъждане на разноски, а въззиваемият, чрез адв. В.П. заявява, че не претендира такива.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищцата Г. Г. Г., излага, че с ответника В. Д. Н. са родители на
роденото по време на съвместното им съжителство дете Елиса Галинова Н.а, родена на
20.05.2018г. Двамата заживели заедно в Лондон през 2013г., когато завършила училище и
заминала при него. Той живеел там от 2011г. с родителите си. Отношението на родителите
към жените било неприемливо за нея и се възпротивила на това да я третират като слугиня.
В края на 2013г. ответникът й нанесъл побой. Тогава за пръв път се разделили. Тя се
върнала във Варна при родителите си. През 2014г. се събрали отново, но последвала
раздяла. През 2017г. заживели в Лондон на квартира. Родило се детето им Елиса.
Възникнали противоречия по отношение на начина на отглеждане на детето. Ответникът
започнал да вдига скандали, понякога употребявал наркотици и алкохол. След употребата
им ставал агресивен. След побой се наложило да се подслони в приют с детето и баба си,
която дошла да й помага. Издадена била ограничителна заповед срещу ответника. Решила, и
с детето се прибрала на 31.08.2018г. при родителите си в гр. Варна ,ул. „Поп Харитон“, №
51, ет. 1, ап. 1. От раждането на детето винаги тя се е грижила за Елиса. Ответникът живял с
тях само два месеца, след раждането на детето. Той не я е подмогагал по никакъв начин.
Само няколко пъти й давал малки суми за детето. Разчитала на осигуряваните от родителите
2
й финансови средства. Понастоящем ответникът се е върнал в България и работи към
„Планекс“. Получава регулярни месечни доходи. Срещите с детето са по-скоро инцидентни.
Той не е в състояние да се грижи за дъщеря им и дори представлява опасност за нея, т.к.
употребява алкохол, а понякога и наркотици. На 16.01.2020г. й нанесъл тежък побой пред
родителите й. Причинил й счупване на долната челюст. Наложила се операция. Напуснала
болницата по собствено желание на другия ден след операцията, понеже детето е малко и
искала да се грижи за него. В дома на родителите й има добри битови условия за
отглеждането на детето. Имат отделна стая.
Предвид изложеното, е поискала постановяване на съдебно решение, с което да бъде
разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето Елиса
Галинова Н.а, родена на 20.05.2018г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Отправя искане да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето, да бъде определено местоживеенето му при нея, да бъде осъден бащата да
заплаща издръжка в полза на Елиса в размер на 200,00 лв., считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда-11.02.2020г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Д. Н., чрез адв. В.Кондова е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва изложените от ищцата твърдения, че не е полагал
достатъчно грижи за детето. От самото раждане на детето той и неговите родители основно
са полагали грижите. Както той, така и майка му пращали или давали парични суми на
майката на детето му, но Галя непрекъснато недоволствала, създавала ситуации,
провокирала скандали.
Сочи, че към момента е безработен и е в състояние да заплаща месечна издръжка от
160.00лв.
Моли се да му бъде определен следния режим на лични отношения с детето: Всяка
първа и трета седмица от месеца за времето 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, както и по
време на националните празници 1/2 от дните да бъде при него, както и по време на
празнуване на рождения ден на детето, както и 1 месец по време на летните месеци, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
Поискал е да бъдат постановени привременни мерки относно режима на лични
отношения с детето: Всяка първа и трета седмица от месеца да взема детето от майката за
времето от 09.00ч. в събота до 17,00 ч. в неделя.
ДСП-Варна, чрез социалния работник Н.Ибрахим-Мустафа изказва становище, че
поради липсата на спор кой следва да упражнява родителските права, те следва да бъдат
предоставени на майката. Счита, че ако не са налице основателни причини и доказани
рискове за детето, произтичащи от поведението на бащата, след навършване на три годишна
възраст, детето би могло да да осъществява срещи с баща си с преспиване. Издръжката
следва да бъде определена според нуждите на детето и възможностите на родителите.
ВОС намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело
3
удостоверение за раждане, че страните по спора-Г. Г. Г. и В. Д. Н. имат родено едно дете-
Елиса, Галинова Н.а, р. 20.05.2018г. във Великобритания.
По първоинстанционното дело са представени писмени доказателства. Едно от тнях е
Медицинско удостоверение № 56/2020г., издадено от МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД , за
извършен преглед на Г. Г. Г., ЕГН ********** , в което е посочено, че по предварителни
данни на 16.01.2020год. към 23:00-00:00 ч. в дома, бащата на детето й е нанесъл удари с
ръце и с юмруци. Освидетелстваната е предстнавила панорамна рентгенография на долна
челюст от 19.01.20120 г., проведена във ДЦ „Фармадент". Установява се счупване на
долната челюст в областта на левия долно-челюстен ъгъл със разместване на фрагментите. В
заключението е посочено, че се касае за счупване на долната челюст в областта на левия
долночелюстен ъгъл, подкожен травматичен хематом в областта на левия долночелюстен
ъгъл, околоочен хематом в дясно. Описаните травматични увреждания са резултати на
удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и
начин. Счупването на долната челюст обуславя затруднение на функциите на дъвченето и
говора за период от около 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Представена е Епикриза , издадена от МБАЛ „Света Марина"ЕАД-Варна, на Г. Г. Г.,
постъпила на: 21.01.2020 г. и изписана на: 22.01.2020 г. , като на ищцата е поставена
окончателна диагноза: Fractura mandibulae sin. Status post operationem. - Лечение на фрактури
на лицевите и челюстните кости. Приобщени са рецептурна бланка и касови бонове за
заплатена такса престой-166,40 лв. и заплатен преглед – 35,00 лв. Представен е препис от
жалба до РП-гр.Варна от ищцата Г.Г. с вх.№ 2224/2020г. срещу ответника във връзка с
нанесен й от ответника побой на 16.01.2020г.
Г.Г. е представила доказателства , установяващи извършване на разходи за
обгрижването на детето Елиса: фактура № **********:30.10.2020 г., ведно с 2 бр. фискални
бонове, фактура № **********/27.10.2020 г., ведно с фискален бон, фактура №
02000000145/27.10.2020 г., ведно с фискален бон, фактура № **********/30.10.2020 г.
По първоинстанционното дело е постъпила справка от НАП, ТД – Варна, офис
Добрич, от която е видно, че липсват данни за подавана от В. Д. Н. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2019г. Липсват данни за действащ трудов договор към 27.10.2020 г., сключен от него,
липсват данни на регистрация като самоосигуряващо се към 27.10.2020 г. лице, липсват
данни за подадена справка за изплатени доходи /трудови и различни от трудови/ на
физически лица, както и декларация по чл.73 от ЗДДФЛ за 2019 г.
Пред въззивния съд са изслушани показанията на св. Тихомир Демиров Н.-брат на
въззиваемия, чиито показания се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелят е
присъствал на среща на брат си с детето Елиса. Срещата била за около час, в присъствието
на майката, проведена в парка. Според него, когато детето е с баща си, не се чувства, като да
е с чужда човек. Детето разговаряло на английски език с майка си и баща си, но свидетелят
не говорел английски език, а немски, защото живеел в Германия и не могъл да се разбере с
4
детето. Правил снимки как си приказват, как се веселят. Като се разделили, чул, че детето
реве за баща си. Признава ,че брат му му обяснил защо плаче.
Бащата на детето В. Д. Н. е изслушан по първоинстанционното дело, на осн. чл. 59,
ал. 6 от СК, а майката Г. Г. Г. не се е явила. Н. е заявил, че иска да се среща по-често с
детето си, становище, поддържано от него и пред въззивния състав. Посочил е, че детето е
още малко, но иска то да го познава. Твърди, че има едностайно жилище в гр. Варна, ул.
„Дебър“ № 41 и къща в с. Генерал Скобелев. В момента не работи и разчита на родителите
си. Моли издръжката да е в минимален размер. Иска да се среща в началото с детето веднъж
седмично или на две седмици. След навършване на 4 години, иска детето да идва в дома му
с преспиване. Поддържа, че вуйчо му, с когато живее има четири дъщери и те могат да му
помагат в грижите с детето. Пред въззивния съд изказва желание да се вижда с детето всеки
ден, ако и майката е съгласна или поне три пъти седмично. Заявява, че няма намерение да се
връща в Англия. Установил се е в България. Занимава се с фризьорство. Доходите му в
момент на КОВИД-епидемия са в размер на 1000.00-1200.00лв. Контактува с Елиса след
подаване на въззивната жалба, като упражняваният режим е този по невлязлото в сила
решение на ВРС. Иска да има възможност да взема детето на мюсюлманските празници,
когато се връщат родителите му от Англия и да се вижда с тях, както по Коледа и Нова
година е при майка си.
Майката Г. Г. Г. смята, че бащата не е в състояние сам да се справя с грижите за
детето, защото не го е гледал и за един час. Няма какъв пример да даде на детето си човек,
който се дрогира. Изказва опасения, че ако употреби наркотици може да да остави детето
само, докато спи цял ден, то може да падне и се удари без надзор, а и тя ще се притеснява.
Дава пример, как наскоро бащата влязъл в магазин и оставил детето само на улицата, докато
тя била на другия тротоар. Детето не е готово да отиде при него. Предлага режим всяка
първа и трета неделя, в нейно присъствие, като може срещите да са за повече време. Не
желае след 4-годишна възраст детето да остава при баща си с преспиване.
По въззивното дело са приобщени Обвинителен акт по пр.преписка № 2224/2020г. на
ВРП, видно от който е повдигнато обвинение на В. Д. Н. за това, че на 16.01.2020г. е
причинил на Г. Г. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст,
което е престъпление по чл. 129,, ал. 1, вр. Ал. 2 от НК. Представена е още и справка за
съдимост, според която В. Д. Н. е осъждан двукратно-по НАХД № 1009/2016г. на РСН-
Добрич, за това, че на 02.09.2015г. в гр. Добрич е държал високорискови наркотични
вещества-0.69гр амфетамини. По второто НОХД № 477/2019г. на РС-Добрич, е осъден за
това, че на 23.01.2019г. е управлявал МПС следз употреба на наркотични вещества-канабис.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът парви следните
правни изовди:
Предявеният от Галина Галинов Г. срещу В. Д. Н. иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК.
5
С първоинстанционното решение родителските права по отношение на детето Елиса
са предоставени на майката Г. Г. Г., определено е местоживеенето на детето при нея, на
бащата В. Д. Н. е определен режим на лични отношения с детето Елиса както следва:
- До навършване на тригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10,00 ч. до 12.30 ч. , като срещите да бъдат в присъствието на
майката , на публично място, подходящо за игра и разходка на детето;
- След навършване на тригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 10,00 часа до 16,00 часа;
- След навършване на четиригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в събота с преспиване в дома на
бащата до 16,00 часа в неделя; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, като бащата В. Д. Н. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето
Елиса в размер на 180.00лв., като искъте отхвърлен за разликата над 180.00лв. до
претендираните 200.00лв. месечно.
Относно режима на лични отношения на В. Д. Н. с детето Елиса, р. 20.05.2018г.
С оглед това, че упражняването на родителските права по отношение на детето
Елиса е предоставено на майката, на бащата следва да бъде предоставен режим на лични
отношения с него. Следва да бъде взета предвид сравнително ниската възраст на детето-на
три години и три месеца. От раждането на детето и раздялата на родителите, настъпила
месец-два след това до постановяване на първоинстанционното решение срещите на бащата
и детето са били инцидентни. След като срещите между детето и баща му са подновени, те
винаги са били за няколко часа, на обществено място и в присъствието на майката, за да е в
състояние детето да привикне към баща си и изгради емоционална връзка. Настоящият
състав намира, че адаптационният период до навършването на три години от страна на
детето не е бил достатъчен за това, въпреки показанията на брата на бащата-св. Тихомир
Демирев Н. в противния смисъл, като ценени от съда с приложението на нормата на чл. 172
от ГПК и останали изолирани, неподкрепени от други доказателства по делото. Бащата е
много млад човек, който няма опит в обгрижването на толкова малко дете, а не може да
разчита на помощ от страна на свои близки, доколкото майка му живее преимуществено в
Англия, а не се събраха доказателства за желанието и възможностите на четирите му
братовчедки да му помагат, за които е споменал. Следва да се имат предвид и твърденията
на майката на детето, че употребява наркотици, за което свидетелстват и осъжданията му в
миналото за притежание на наркотици и за шофиране след употребата на наркотици. Следва
бащата да може да вижда детето Елиса, както следва:
-за периода след навършване на 3-годишна възраст до навършване на 5-годишна
6
възраст от детето Елиса-всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00ч. до 14.00ч. на
обществено място в присъствието на майката;
-за периода след навършване на 5-годишна възраст до навършване на 7-годишна
възраст на детето Елиса-всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00ч. до 17.00ч. без
присъствието на майката;
-за периода след навършване на 7-годишна възраст от детето Елиса-всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и
15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Този режим би предоставил възможност на детето да познава баща си, като привикне
към него и изгради доверителна връзка, но без да се злепоставя интереса му. Следва да бъде
посочено на страните, че решението на съда не се ползва със сила на присъдено нещо и
може да бъде изменяно от съда по искане на страните и при промяна в обстоятелствата,
свързани както с поведението на бащата, така и с поведението на майката. Тя следва да
съдейства за осъществяването на определения от съда режим, а той не си позволява
употребата на наркотични вещества и прояви на насилие по отношение на майката на детето
си, като поддържат добри отношения помежду си .
Решението на ВРС в частта относно режима на лични отношения след навършване
на 3-годишна възраст от детето Елиса следва да бъде отменено и постановено друго в
изложения непосредствено по-горе смисъл.
Относно издръжката в полза на детето Елиса, р. 20.05.2018г.
След като родителските права по отношение на детето Елиса следва да се
упражняват от майката, бащата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на детето Елиса в размер на 180.00лв. и е
отхвърлил иска за разликата над 180.00лв. до претендираните 200.00лв, в която част се
обжалва решението. Следва да бъдат съобразени нуждите на детето, което понастоящем е на
три години и три месеца, както и месечните доходи на двамата му родители. За майката не
се събраха данни какви доходи има, но по нейни твърдения е ползвала отпуск за
отглеждането на малко дете. С навършването на три години на детето обаче, ползването на
такъв отпуск се преустановява и тя би следвало да полага труд, като съдът приема, че в
състояние да си осигурява месечни доходи поне в размер на минималната за страната
работна заплата, доколкото не се твърди и не се представиха доказателства, че е
нетрудоспособна или са налице обстоятелства, които я затрудняват да полага труд. Бащата е
признал пред въззивния съд, че работи като фризьор със собствена фирма и дори в
условията на епидемия, има месечни доходи от 1000.00-1200.00лв. Той живее в жилището
на родителите си и не заплаща наемна цена. Двамата родители нямат задължения за
издръжка към други свои низходящи. Издръжката на детето Елиса следва да бъде
7
определена в общ размер на 300.00лв. месечно. Дължимата от бащата издръжка следва да
бъде определана в размер на 200.00лв. месечно, а майката следва да участва със 100.00лв.
месечно. Приоритетното участие на бащата се определя от това, че ежедневните грижи по
отглеждане и възпитание на детето са в тежест на майката. Следва да бъде постановена
дължимостта на присъдената издръжка от бащата от 200.00лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда-11.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи до настъпване на
основния за изменение или прекратяване.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната си част
по иска за издръжка и претенцията уважена за разликата над 180.00лв. до 200.00лв.
По разноските
Настоящият състав намира, че не се следват разноски в полза на която и да е страна,
предвид характера на производството-спорна съдебна администрация, като решението
ползва и двете страни. Разноски е претендирала само въззивницата. Те следва да останат в
тежест на страната, така, както ги е направила.
С оглед изхода на спора, следва В. Д. Н. да бъде осъден допълнително да заплати
сумата от 28.80лв. представляваща дължима държавна такса по иска за издръжка, на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261560/07.12.2020г. по гр.д. № 1861/2020г. на 11-ти състав на
ВРС, в частта в която на бащата В. Д. Н. ЕГН ********** е определен режим на лични
отношения с детето Елиса Галинова Н.а ЕГН ********** , както следва:
- След навършване на тригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 10,00 часа до 16,00 часа;
- След навършване на четиригодишна възраст на детето, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 часа в събота с преспиване в дома на
бащата до 16,00 часа в неделя; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск и
в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на Г. Г. Г. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Тинтява“, № 3Б, за осъждане на бащата В. Д. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „Генерал Скобелев" № 21 да заплаща в полза на детето Елиса Галинова Н.а ЕГН
8
**********, чрез нея Г. Г. Г. ЕГН **********, като майка и законен представител на детето
месечна издръжка за разликата над присъдения размер от 180.00лв. до пълния претендиран
размер от 200,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2020
г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска , до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване , на основание чл. 143 от СК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. Д. Н. с детето Елиса Галинова
Н.а ЕГН **********, както следва:
-за периода след навършване на 3-годишна възраст до навършване на 5-годишна
възраст от детето Елиса-всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00ч. до 14.00ч. на
обществено място в присъствието на майката;
-за периода след навършване на 5-годишна възраст до навършване на 7-годишна
възраст на детето Елиса-всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00ч. до 17.00ч. без
присъствието на майката;
-за периода след навършване на 7-годишна възраст от детето Елиса-всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и
15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА В. Д. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Добрич, ул.
„Ген.Скобелев“, № 21 да заплаща в полза на детето Елиса Галинова Н.а ,ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Г. Г. Г. ЕГН ********** месечна издръжка за
разликата над присъдените 180.00лв. до претендираните 200.00лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда-11.02.2020г., с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката, на осн. чл. 127, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА В. Д. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Добрич, ул.
„Ген.Скобелев“, № 21 да заплати допълнително по сметка на ВОС държавна такса по иска за
издръжка в размер на сумата 28.80лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9