Решение по дело №307/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 24
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Цветан Христов Петков
Дело: 20211810200307
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Б., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ц.Х.П..
при участието на секретаря И.С.Т
като разгледа докладваното от Ц.Х.П.. Административно наказателно дело
№ 20211810200307 по описа за 2021 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***” ООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление -
гр.Б., пл.”***” №**, с управител си П.Р.Р. ЕГН**********, чрез адв.П.П. от
САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление №***- *** от
08.04.2021г, издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София
в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1000.00 лева, като излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание „***” ООД - гр.Б., се представлява от адв.П.
П. и адв. В. В. от САК, които поддържат жалбата срещу горепосоченото
наказателно постановление и молят да бъде уважена, като излага доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Сочат, че
нарушението не е доказано, както и че същото не е описано ясно и
коректно. Прави се искане за присъждане на разноските по делото и се
представя списък на разноските – 300лева за адвокатско възнаграждение.
1
Въззивната организация – ЦУ на НАП, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а изпраща писмена защита, с
която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид
събраните по делото доказателства.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: пощенски плик; възражение; НП №***-***/***г.-оригинал;
АУАН № ***/***г.; протокол за извършена проверка в обект от ***г.;
фискален бон за дневен отчет; служебен бон за дневен оборот; договор
№***г.; възражения; заповед № ***; жалба, и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Н. КР. П.– актосъставител, на
длъжност “ ст. инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, Т. К. М. и ТР. Б. К. и
В.А.К., се установява следната фактическа обстановка:
На ***г. около 12.21ч. свидетелите Н. КР. П. на длъжност “ст.
инспектор по приходите” в ЦУ на НАП и неговия колега С.К.Д. извършили
проверка в търговски обект - бензиностанция „Лукойл“, находяща се на
АМ“Хемус“ посока гр.П., в землището на с.Р., обл.Софийска, стопанисван от
„***” ООД - гр.Б., с управител П.Р.Р.. Тогава св.П. и Д. извършили проверка
на двете каси на търговския обект, при което установили, че дневния оборот
от монтираното там и въведено в експлоатация фискално устройство на каса
№1, съгласно дневния междинен отчет във ФУ е в размер на 1274.23лева, а
фактическата наличност в касата била в размер на 1560.20лева, като по този
начин контролните органи констатирали промяна в касовата наличност в
размер на +285.97лева, които не били отразени във ФУ. Проверката била
извършена в присъствието на св.В.А.К.– на длъжност касиер. Същия ден с
оглед на така направените констатации, служителите на ЦУ на НАП
изготвили протокол за извършена проверка. На ***г. св.П., в присъствието на
св.К. и св.М. съставил срещу „***” ООД - гр.Б. АУАН № ***/***г. Актът
бил съставен и в присъствието на П.Р. – управител на дружеството.
Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на чл.33, ал.1 от
2
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. Акта бил предявен на Р. за запознаване със
съдържанието и същата го подписала. С писмено възражение от 22.10.20г. Р.
приложила договор между представляваното от нея дружество и „Изипей“
АД с №***г. като посочила, че сумата в размер на 285,97лв. не се е намирала
в касата на каса №1 в бензиностанцията, с оглед на това, тези пари са
събирани по горепосочения договор и същите не се отчитат с ФУ на каса 1, а
с отделен софтуер.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №***- *** от 08.04.2021г.
от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление на Национална агенция за приходите.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно по следните съображения:
Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
което обуславя незаконосъобразността му и се изразяват в следното:
В АУАН и НП описанието на нарушението не е ясно и не е
коректно отразено, което съставлява съществено нарушение на материалния
и процесуалния закон, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. В
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, фактически
нарушението е описано, като се твърди, че при извършената проверка е
установена промяна в касовата наличност от +285.97лв., но също така се
твърди, че това представлява извеждане на пари от касата. Само по себе си
това е невъзможно, с оглед на това, че не може едновременно да е налице
плюсова касова наличност, и това да представлява извеждане на пари от
касата. В случая и за жалбоподателя и за съда не става ясно каква деяние се
вменява, че дружеството не е извършило, не е отразило във ФУ извеждане на
пари от касата или въвеждане. Въобще описанието на нарушението в
3
съставения АУАН и атакуваното НП е изпълнено по начин, непозволяващ на
нарушителя, а и на съда да разбере за какво именно нарушение е било
повдигнато административно-наказателно обвинение на съответното
юридическо лице. Описаните неясноти и противоречия в двата акта, които
са призвани да информират наказаното лице, какво конкретно деяние се
твърди, че е извършено, са лишили, както АУАН, така и НП от дължимата им
според закона роля, с оглед на което същите не са били годни да изпълнят
предназначението си в хода на административно-наказателното производство,
свързано с повдигане и предявяване на обвинение.
Предвид гореизложеното съдът е в невъзможност да се произнесе
по съществото на спора и не дължи такова произнасяне.
Предвид горното се налага извода, че процесното НП е издадено
при съществени процесуални нарушения, поради което се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 109
от 2020 г. / на „***” ООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление -
гр.Б., пл.”***” №**, с управител си П.Р.Р. ЕГН**********се дължат и следва
да се заплатят разноски в производството по делото, като се претендира
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00
лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на
адв.П. П. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В
случая, платеното от „***” ООД - гр.Б. адвокатско възнаграждение е в
минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, Национална агенция за приходите следва
да заплати на „***” ООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление -
гр.Б., пл.”***” №**, с управител П.Р.Р. ЕГН********** разноски в размер на
300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в
производството по а.н.дело №307/2021г. пред Районен съд Б..
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2
от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***- *** от 08.04.2021г,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление на Национална агенция за приходите против „***” ООД, с
ЕИК*** със седалище и адрес на управление - гр.Б., пл.”***” №**, с
управител П.Р.Р. ЕГН**********, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „***”
ООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление - гр.Б., пл.”***” №**, с
управител си П.Р.Р. ЕГН********** разноски в размер на 300,00 лв. /триста
лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по
а.н.дело № 307/2021г. пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5