Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в закрито
заседание на 26.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 10396 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на С.О.-длъжник по изп.д. № 20208510401340
по описа на ЧСИ М.П.срещу постановлението с изх.№ 42417/13.08.2020 г., с което
само частично е уважено възражението му за прекомерност на приетите разноски,
като същите са намалени от 2 000 лв. на 850 лв. Жалбоподателят твърди, че е
изплатил изцяло задължението си в срока за доброволно изпълнение, и че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност за определяне на адвокатско
възнаграждение в размер на 850 лв., за което няма доказателства, че
действително е платено.Изразява становище, че действията на процесуалния
представител на взискателя се свеждат до
подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, за което
съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се следва възнаграждение от 200 лв.Процесуалният
представител не е извършвал действия на процесуално представителство, защита и
съдействие на страната и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания по смисъла на чл.10, т.2, за да претендира възнаграждение в по-висок
размер.Поддържа, че посочването на изпълнителен способ не представлява действие
по водене на изпълнителното дело.Твърди, че договорът за поръчка е двустранен
възмезден договор и без да има изпълнение не възниква основание за плащане на
възнаграждение.Твърди, че посочените в поканата за доброволно изпълнение такси
в размер на 2 517,29 лв. с ДДС съгласно ТТРЗЧСИ са изчислени в
противоречие с материалния закон, и че липсва ясно разграничение как е
формирана сумата, нито са изложени мотиви за отказа на ЧСИ да я намали.Моли
съда да отмени постановлението за разноски като незаконосъобразно и да намали
размера на приетото адвокатско възнаграждение до минималния съгласно чл.10, т.1
от Наредба № 1/2004 г.-200 лв., както и да задължи ЧСИ да индивидуализира
таксите и разноските по ТТРЗЧСИ и да редуцира таксата по т.26 ТТРЗЧСИ съобразно
намаления материален интерес по изпълнителното дело.Претендира разноски.
Ответникът
по частната жалба- Б.П.С. оспорва същата.Излага доводи, че съгласно чл.78, ал.3 ГПК страната дължи разноски съобразно размера на претенцията, а не с оглед
наличието или не на процесуални действия, и че възражението за прекомерност не
е такова за неоснователност изцяло на претенцията за адвокатско
възнаграждение.Поддържа становище, че съдът няма правомощия да преценява
качеството и количеството на оказаната правна помощ и не може да намалява
адвокатското възнаграждение под установени минимален размер по чл.36 ЗА и
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Излага
доводи, че процесуалната представителна власт възниква по силата на
пълномощията, дадени на адвоката и всяко извършено от него действие в хода на
процеса е израз на упражняване на тази власт, като се започне от запознаване с
делото, получаване на книжа, извършване на други процесуални действия като
подаване на жалби, отговори и т.н.Твърди, че с действията си длъжникът е
предизвикал воденето на делото, тъй като не е платил доброволно преди
образуване на изпълнителното дело.Моли съда да остави частната жалба без
уважение.Претендира разноски за настоящото производство.
Помощник
ЧСИ А.К.излага мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
уговореното възнаграждение е платено в брой от взискателя.Поддържа,
че когато взискателят сключва договор освен за образуване на изпълнителното
дело още и за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие
по делото, са приложими разпоредбите на чл.10, ал.2-4 от Наредба № 1/2004 г.Обемът
на работата на процесуалния представител и видът на действията, които ще трябва
да извърши по делото, са неизвестни към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие.Твърди, че пълномощникът на взискателя е извършвал
процесуални действия, като е получавал съобщения и книжа по делото и е следил
за движението му.Поддържа, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение
се включва в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЧСИ,
както и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ, и че таксата от
2 513,29 лв. с ДДС е изчислена върху сумите по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 20208510401340 по описа на ЧСИ М.П.е образувано на
03.08.2020 г. по молба на Б.П.С. *** основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 10654/19
г. на СГС, 14 с-в.На основание чл.18 ЗЧСИ взискателят е възложил на ЧСИ да
извърши всички необходими фактически и правни действия по делото.
Към молбата е
представен изпълнителен лист от 24.07.2020 г. на СГС, I-14 с-в по гр.д.№ 10654/19
г. за осъждане на С.О. да заплати на Б.П.С. на основание чл.49 ЗЗД сума в размер на 20 000 лв. /частично от
60 000 лв./, представляваща разликата над присъденото по гр.д.№ 118/17 г.,
СГС, 1-2 с-в обезщетение от 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди по
повод възникнал на 04.12.2016 г. инцидент със законната лихва върху тази сума
от 04.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер
на 2 956,80 лв.-разноски по делото.
Видно от
представеното пълномощно и договор за адвокатско възнаграждение взискателят е
упълномощил адвокат А.И.за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство по изпълнително дело срещу С.О. въз основа на
решение от 12.06.2020 г. на СГС, I-14 с-в с договорено и платено в брой
възнаграждение от 2 000 лв.
На 04.08.2020 г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение.С възражение вх.№ 55006/11.08.2020
г. длъжникът е поискал от ЧСИ намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя от 2 000 лв. до
законоустановения минимум от 100 лв.
/120 лв. с ДДС/ съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случай, че уважи
възражението, да намали и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ съгласно
материалния интерес по изпълнителното дело.
С постановление
изх.№ 42417/13.08.2020 г., връчено на длъжника а 17.08.2020 г. ЧСИ е намалил
размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от
2 000 лв. на 850 лв. в съответствие с минималните размери по чл.10, т.1 и
2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г., като с оглед извършеното намаляване е
коригирал и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ на 2 517,29 лв. с ДДС.Частната жалба е
подадена на 21.08.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. /в редакцията към датата на образуване на
изпълнителното дело и на сключване на договора за правна защита и съдействие/
за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 100 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания над 1000 лв.- 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2-7.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от
цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, с която на основание чл.18 ЗЧИ е възложено на съдебния
изпълнител извършването на всички необходими действия по делото, същият не е
извършил други изпълнителни действия.Извършването на справки по изпълнителното
дело и получаване на съобщения за страната не представляват действия, насочени
към удовлетворяване на вземането.Ирелевантно за
определяне на размера на адвокатското възнаграждение е обстоятелството, че
длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело.
Съдът намира за несъстоятелен доводът на жалбоподателя,
че липсват доказателства за реално
плащане на адвокатското възнаграждение.В договора за правна защита и
съдействие взискателят и пълномощникът му са уговорили размер на
възнаграждението-2 000 лв., като изрично е посочено, че сумата е платена в
брой при подписване на договора и същият служи
като разписка за получаване на посочената сума.
Поради изложените съображения
обжалваното разпореждане следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя да се намали до размера на 120 лв. с ДДС с оглед
разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и & 2 от ДР на Наредба № 1/04 г. Намаляването
на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на
размера на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението.Жалбата се подава в двуседмичен срок от извършване на действието,
ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи-от деня на съобщението /чл.436, ал.1 ГПК/.
Жалбоподателят е получил съобщение за размера на
разноските за дължимите такси по ТТРЗЧСИ с получаване на поканата за доброволно
изпълнение на 04.08.2020 г., а частната жалба е подадена на 21.08.2020 г., т.е.
след законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК.На обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението /ТР № 3/17 г. по т.д.№
3/15 г. на ОСГТК на ВКС, т.2/.Правото на страната да възрази за прекомерност
касае само разноските за адвокатско възнаграждение и отказът на съдебния
изпълнител да намали размера на таксите по ТТРЗЧСИ в случая е ирелевантен за определяне
на началния момент, от който тече срокът за обжалване на съответното действие
на ЧСИ.
Поради изложените съображения съдът счита, че по
отношение на разноските за таксите по ТТЗЧСИ частната жалба следва да се върне
като просрочена на основание чл.436, ал.4 ГПК вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
постановлението за разноски по изп.д. № 20208510401340 по
описа на ЧСИ М.П.с изх.№ 42417/13.08.2020 г., като НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 850 лв. на 120 лв.
с ДДС.
ВРЪЩА частната жалба на С.О. с
вх.№ 58254/21.08.2020 г. в частта, с която се обжалва срещу постановлението за
разноски по ТТРЗЧСИ с изх.№ 42417/13.08.2020 г., като просрочена.
Решението
не подлежи на обжалване.В частта, с която е върната частната жалба решението
има характер на разпореждане и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.