№ 35231
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20231110100133 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Следва да се приложи ч.гр.д. №26494/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
II ГО, 63 състав.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. №26494/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
II ГО, 63 състав.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те
могат да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия
указания, найкъсно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане
на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по
общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най –
доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за
държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е
1
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.03.2024 г., 09:30 ч., за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Ищецът – „П М“ ООД, твърди, че по силата на възлагане на ответника Ц. Б.,
съгласно сключен между страните договор № 15112/13.06.2019 г., изпълнителят
следвало да изработи, достави и монтира PVC дограма. Дължимото възнаграждение за
извършената работа възлиза на сумата в размер на 22 540.00 лв., която следвало да се
плати на две вноски – авансово заплащане от 11 000.00 лева, което било извършено в
деня на сключване на договора, както и втора вноска в размер на 11 540.00 лева,
платима най-късно в деня на изпълнение на работата – 18.07.2019 г.. Работата е приета
от ответника без възражения, съгласно подписан от страните приемо-предавателен
протокол на 18.07.2019 г., но същият е заплатил само част от дължимото
възнаграждение до сумата в размер на 17 000.00 лв. Ето защо, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за неплатената част от
дължимото възнаграждение по договора между страните, а именно – за сумата в
размер на 5 540.00 лв., както и за сумата в размер на 1 711.86 лв., представляваща
неустойка по чл. 8, ал. 2 от договора за периода от 19.07.2019 г. до 22.05.2020 г., което
е уважено. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което ищецът предявява установителен иск за установяване
дължимостта на сумите, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 26494/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 63 състав, а именно – 5
540.00 лв., представляваща непогасен остатък от дължима главница по договор №
15112/13.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.06.2020 г. до изплащане на
вземането, както и за 1 711.86 лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал. 2 от договора
за периода от 19.07.2019 г. до 22.05.2020 г. С платежно нареждане от 06.08.2021 г.,
представено с молба от 09.08.2021 г. след срока по чл. 412, т. 8 ГПК, длъжникът
заплатил част от претендираната сума в размер на 3 000.00 лева, което не погасявало
цялото задължение на длъжника, поради което и за същия съществувал правен интерес
от претенцията за остатъка от 2 540.00 лева - представляваща непогасен остатък от
дължима главница по договор № 15112/13.06.2019 г., ведно със законната лихва от
24.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и за 1 711.86 лв., представляваща
неустойка по чл. 8, ал. 2 от договора за периода от 19.07.2019 г. до 22.05.2020 г.
Претендира разноските по делото.
Ответникът – Ц. И. Б., оспорва исковете, като твърди, че договорът съдържал
неравноправни клаузи досежно уредената неустойка. Счита също така, че процесният
договор бил недействителен на основание чл. 189, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът бил
сляп с двете очи към момента на сключване на договора и нямало как обективно да
приеме изработеното от ищеца. Изтъква, че представеният приемо-предавателен
протокол бил с поправена дата и намира, че ищецът бил в забава при изпълнение на
задължението си по чл. 3, ал. 1 от договора, като той също не отговарял на изискването
на чл. 189, ал. 2 ГПК, поради което и намира, че същият не следва да се кредитира като
годно доказателствено средство. По отношение на претендира неустойка счита
последната за прекомерна и противоречаща на добрите нрави и справедливостта, като
прави възражение за нищожност на неустоечното задължение поради неравноправния
му характер. Прави възражение за прекомерност на неустойката. Признава
извършеното плащане в размер на 3 000.00 лева в заповедното производство. Ето защо,
2
моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските.
С оглед становището на страните и на основание чл. 153 ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че с платежно
нареждане от 06.08.2021 г., представено с молба от 09.08.2021 г. след срока по чл. 412,
т. 8 ГПК, длъжникът заплатил част от претендираната главница в полза на ищеца в
заповедното производство размер на 3 000.00 лева.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличието на сключен
между страните валиден договор с посоченото в исковата молба съдържание; 2/
изпълнение на задълженията си по договора да предостави на ответника уговорените
услуги; 3/ приемане на изпълнената работа от ответника; 4/ размер на дължимото от
ответника възнаграждение по договора съответен на претендирания такъв; и 5/
изискуемост на вземането за уговореното възнаграждение.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е
да докаже погасяване на дълга.
С оглед релевираните възражения от ответника, то в негова тежест е да докаже
несъответствието на сключения договор със законовите разпоредби, което води до
неговата недействителност, както и че посочените клаузи се явяват неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП.
В тежест на ищеца е да докаже, че договорът отговаря на законовите
изисквания.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на: 1) уговорена между страните валидна
неустоечна клауза с твърдяното съдържание – за дължима неустойка съобразно чл. 8 от
договора за възлагане на СМР; и 2) размер на дължимата неустойка.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е
да докаже погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване заплащането от длъжника на част от претендираната
главница в полза на ищеца в заповедното производство в размер на 3 000.00 лева.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към нея.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3