В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Веселина Атанасова Кашикова |
| | | Пламен Александров Александров Васка Динкова Халачева |
| | | |
като разгледа докладваното от | Веселина Атанасова Кашикова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е с правно основание чл.435,ал.1,предл.1от ГПК. Образувано е по жалба на „Р.” Е. със седалище и адрес на управление С., общ. К.- длъжник по изп.дело № 168/ 2011 г. по описа на ЧСИ Хр.Пурнарова, с рег. № 741 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - К.. Жалбата е насочена против отказа на ЧСИ да намали размера на претендирания по изпълнителното дело адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя до законово установения минимум. Излагат се съображения, че постановеният от частния съдебен изпълнител отказ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че нито размера на присъдената съгласно изпълнителния лист сума, нито обстоятелствата по изпълнителното дело, които не обуславяли фактическа и правна сложност, и особена активност на процесуалните действия, не налагали такъв висок размер на адвокатския хонорар. Твърди се, че договореното между взискателя „Т. К" О. и неговия пълномощник адв. А. Й. възнаграждение съгл. договор за правна помощ от 02.07.2011 г. в размер на 1 000 лв. , било възнаграждение и по още едно изпълнително дело с № 167/2011г. Жалбодателят моли да бъде отменен отказа на ЧСИ Хриса Пурнарова с рег. № 741 по изп. дело № 168/2011 г., обективиран в резолюция от 09.08.2011 г., и да бъде намален размерът на договореното между взискателя „Т. К" О., представлявано от управителя — Ради Бодуров и неговия пълномощник - адв. А. Й., съгласно договор за правна помощ от 02.07.2011 г. възнаграждение по изп. дело в размер на 1 000.00 лв., до минималния размер на посоченото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело и извършване на действия за удовлетворяване на парични вземания. Ответникът по жалбата, взискател по изпълнителното дело „Т. К „ О., гр. К., не е представил възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК. Частният съдебен изпълнител също не е изпълнил задълженията си по чл.436, ал.3 от ГПК , и не е изложил мотивите си относно обжалваното му действие. Окръжният съд в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи следното : По молба на взискателя „Т. К„ О., гр. К., придружена с изпълнителен лист, изд. по гр.д. № 1290/2010 г. по описа на КРС, е образувано изпълнително дело № 168/2011 г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова с рег. № 741, с длъжник „Р.” О., с. Ж., с предмет - събиране на парично вземане в размер на 1 035.50 лв. и 794.50 лв., представляваща разноски по делото. По делото е представено заверено копие от договор за правна помощ, сключен между взискателя, чрез управителя му Р.Б. и адв. А.Й. от АК гр. П, от 02.07.2011 г., от прочита на който се установява, че договорената адвокатска услуга е за образуване на изпълнително дело срещу „Р.” Е. по издадени изпълнителни листове по гр.д. № 1290/2010 г. на КРС и по ч.гр.д. № 955/ 2010 г. по описа на КРС, а договорено общо възнаграждение е в размер на 1 000 /хиляда/ лв. На 25.07.2011 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за сумите, предмет на изпълнителния лист по посоченото по-горе гражданско дело, както и сумата 1 342 лв., съставляваща деловодни разноски, разноски и такси по ТТРЗЧСИ, вкл. и адвокатско възнаграждение. По този повод длъжникът е депозирал пред ЧСИ молба, с която моли да бъде намален претендирания адвокатски хонорар от 1 000 лв. до законовия минимум, тъй като считал същия за прекомерно завишен. ЧСИ с резолюция от 09.08.2011 г. е отказал да уважи исканата корекция с мотива, че тя е от компетентността на КОС. Отказът е връчен на длъжника на 11.08.2011 г., а жалбата срещу така постановения отказ е депозирана пред ЧСИ на 18.08.2011 г. Предвид тези данни по делото, частната жалба се явява допустима, а разгледана по същество-основателна. В тази връзка, в производството се установи, че въз основа на договор за правна помощ от 02.07.2011 г., сключен между взискателя, чрез управителя му Р.Б. и адв. А.Й. от ПАК, общият размер на адвокатското възнаграждение, което процесуалният представител на взискателя за образуване на изпълнителни дела по два изпълнителни листа трябва да получи и е получил, е 1000 лв. В този аспект е безспорно, че едното от така посочените за образуване дела по всеки отделен изпълнителен лист, е изп.д. № 168/2011 г., действието на ЧСИ по което е предмет на настоящата съдебна проверка. Същото е образувано въз основа на изп.лист от 25.05.2011г., издаден по гр.д. № 1290/2010 г. по описа на КРС. Доколкото в цитирания догов¯р за правна помощ няма точно цифрово разграничение каква част от договорения хонорар по кое дело се следва, трябва да се приеме, че за всяко от тези дела се следва адвокатско възнаграждение от по ½ от общия договорен размер или от по 500 лв. Т.е. казано с други думи адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изп. д. № 168/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 741, е в размер на договорените 500 лв., този размер се следва на взискателя и този размер е дължим от длъжника по това изпълнително дело. И като е определил по - висок от този договорен размер на адвокатското възнаграждение, ЧСИ е извършил едно неправилно действие. Постановил е един незаконосъобразен отказ, който в производството с оглед неговия характер следва да се възприеме като действие на ЧСИ, съставляващо не отказ да се редуцира размера на адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, а като отказ да се определи адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело в действителния му уговорен размер. Прочие в този смисъл следва обжалваният отказ да бъде отменен, като бъде намален размера на определения от ЧСИ адвокатски хонорар от 1000 лв. на реално дължимите се договорени 500 лв. Така определеният реален размер на дължимия се адвокатски хонорар обаче по цитираното изпълнително дело е под минималния законов трикратен размер за този вид адвокатска услуга по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размерна възнагражденията, посочени в тази наредба, като само еднократният такъв, изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата възлиза на 249.80 лв. Ето защо определеният за договорен по настоящото дело адвокатски хонорар от 500 лв. не подлежи на редуциране по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Ето защо Окръжният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., обективиран в резолюция от 09.08.2011 г. по изпълнително дело № 168/2011 г., да намали размера на договореното между взискателя „Т. К” О., представлявано от управителя Р.Б. и процесуалния му представител адв. А.Й. от АК – П., съгласно договор за правна помощ от 02.07.2011 г., адвокатско възнаграждение от 1000 лв. , като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 168 /2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., от 1 000 лв. на действително уговорения размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2. |