№ 7974
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110155345 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане на търсените вземания – чл. 127, ал. 4 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в първото по делото съдебно заседание с писмена
молба с препис за насрещната страна да уточни сбора на трите претенции.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи посочени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж., тел.: 0878 *** ***
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 400 лева, платим от
бюджета на съда.
Вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за о.с.з.
1
УКАЗВА на ответника, че следва да представи на вещото лице относимите документи
за изготвяне на заключение по поставените въпроси, като му укаже съдействие.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.05.2022 г. в
11,15 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника С.Д.В.Р. на МВР, да заплати на ищеца К. КР. КР. ,
сумата в размер на 13733,49 лева, представляваща обезщетение за натрупан и неизползван
платен годишен отпуск за периода от 2002 г. до 2020 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2021 г.
до окончателното плащане на вземането, сумата от 364,36 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата дължима главница от
23849,00 лева за периода от 25.02.2021 г. до 22.04.2021 г., и сумата в размер на 595,12 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсената
главница за периода от 22.04.2021 г. до 26.09.2021 г.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Д.Ш. (лист 8), твърди, че е работил
в структурите на МВР в продължение на повече от 20 години до прекратяване на
правоотношението му със заповед на работодателя, поради придобиване право на
пенсия. Поддържа, че към датата на връчване на заповедта е отговарял на всички
условия за получаване на обезщетение по реда чл. 234, ал. 1 от ЗМВР като му били
определение обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения за прослужени 28
години като държавен служител по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, еднократно допълнително
вещево имущество по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР в размер на 200 лева, както и обезщетение
за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР за 2020 г., пропорционално на
прослужените месеци. На 22.04.2021 г. било заплатено единствено обезщетението по
чл. 234, ал. 5 от ЗМВР в размер на 200 лева. ведно с част от дължимото обезщетение за
неползвания годишен отпуск за периода от 2002 г. до 2020 г. от 137 работни дни –
сумата в размер на 9103,96 лева. Сочи, че му се дължи заплащане на още общо 186
работни дни в размер на 13733,49 лева. Поддържа, че съгласно нормата на чл. 234, ал.
10 от ЗМВР обезщетението е следвало да му бъде заплатено в тримесечен срок от
датата на прекратяване на служебното правоотношение, което не било изпълнено от
ответника, поради което последният е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва
върху претендираната главница за времето на забава. Прави искане сумите да му бъдат
2
присъдени. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника СДВР, който оспорва предявените искове, като твърди, че всички неизползвани
дни платен годишен отпуск на ищеца са заплатени. Възразява за изтекла погасителна
давност за вземането за главница и лихва. Прави искане претенциите да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски за юрисконсулт. Възразява за прекомерност на
разноските на ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил в служебно правоотношение с ответника,
прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране, както и размера на
претендираното обезщетение за неизползван отпуск и лихва.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност – в тежест на ищеца е да
докаже основания за спиране и прекъсване на давността, ако твърди такива.
При доказване на горните факти, че в тежест на ответника е да докаже, положителния
факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ служебното правоотношение на ищеца е прекратено поради пенсиониране.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3