№ 2698
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело №
20221100103500 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове на основание чл. 100в във вр чл.100и от
Закона за публично предлагане на ценни книжа, ред. към ДВ бр. 84 от
17.10.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила
от 1.01.2007 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.
Предявени от „Ю.Б.“АД – гр.София, ЕИК ****, чрез адв.М. А., в
качеството й на единствен облигационер по издадена от „З.Х. - Ш.“ ЕАД –
гр.Ш., ЕИК **** (с ново наименование „З.Х. - ИЗТОК" ЕАД – гр.София) като
емитент, първа по ред емисия корпоративни обезпечени облигации с ISIN
**** при условията на частно предлагане от 14.02.2007г против
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК **** в
качеството й на Довереник на облигационера по същата емисия облигации.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК **** да й заплати:
сумата от 80 000евро, предявена частично от 2 773 452евро, ведно със
законната лихва начиная от 04.04.2022г – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпяна от ищеца вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г,
датата на окончателното решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г
на ВКС, I т.о., на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Ш., област Добрич,
с Договор за учредяване на договорна ипотека, за който е съставен
нотариален акт №11, том III, per. № 1803, дело № 377 от 2007 г. на нотариус
Й. П. с район на действие PC - Каварна, вписан с Вх.рег. №1600 от
23.03.2007г., Акт №61, том I, дело 902/ 2007 г. и
сумата от 20 000евро, предявена частично от 564 364евро, ведно със
законната лихва начиная от 04.04.2022г – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
1
претърпяна от ищеца вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г
на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Добрич, с Договор за учредяване
на договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт № 46, том I, per. №
1831, дело № 98 от 2007г. на нотариус В. Т. с район на действие PC- Добрич,
вписан с Вх.рег. № 3091 от 21.02.2007г, Акт № 119, том I, дело 1178, като и с
двата договора ипотеките са учредени в полза на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София в качеството й на Довереник на
облигационера-ищец по издадената от „З.Х. - Ш.“ ЕАД – гр.Ш., ЕИК ****,
като емитент, първа по ред емисия корпоративни обезпечени облигации с
ISIN **** при условията на частно предлагане от 14.02.2007г и след това и
двата договора са обявяви за нищожни с решение № 53 от 27.02.2019г по
в.т.д. № 672/2018г по описа на Варненски апелативен съд по отношение на
договора, обективиран в н. а. № 11 от 23.03.2007 г. на нотариус Й. П.,
потвърдено в тази част с окончателно решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. №
1623/2019г на ВКС, I т.о. и с което е отменено в отхвърлителната част
решение № 53 от 27.02.2019г на ВнАС и вместо това е обявен за нищожен и
договорът за учредяване на договорна ипотека, обективиран в н. а. № 46 от
21.02.2007 г. на нотариус В. Т..
При условие, че тези искове бъдат отхвърлени „ЮРОБАНК Б.“АД –
гр.София, ЕИК **** предявява на основание чл.73 от ЗННД във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл. 576 ГПК иск против Й. И. П., ЕГН ********** от
гр.Каварна, в качеството му на нотариус, вписан под № 035 на НК, БУЛСТАТ
****, който да бъде осъден да й заплати сумата от 100 000евро, предявена
частично от 2773452евро, ведно със законната лихва начиная от 04.04.2022г
– датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпяна от „ЮРОБАНК Б.“АД вреда в
размер на пазарната стойност към 25.01.2021г - датата на окончателното
решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г на ВКС, I т.о. - на
ипотекираните имоти, находящи се в гр.Ш., област Добрич, с Договор за
учредяване на договорна ипотека, за които Й. П. е съставил нотариален
нотариален акт №11, том III, per. № 1803, дело № 377 от 2007 г. на нотариус
Й. П. с район на действие PC - Каварна, вписан с Вх.рег. №1600 от
23.03.2007г., Акт №61, том I, дело 902/2007г. като договорната ипотека е
учредена в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София в
качеството й на Довереник на облигационера-ищец по издадената от „З.Х. -
Ш.“ ЕАД – гр.Ш., ЕИК ****, като емитент, първа по ред емисия
корпоративни обезпечени облигации с ISIN **** при условията на частно
предлагане от 14.02.2007г и след договорната ипотека е обявена за нищожна
с решение № 53 от 27.02.2019г по в.т.д. № 672/2018г по описа на Варненски
апелативен съд, потвърдено в тази част с окончателно решение № 116 от
25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г на ВКС, I т.о. Претендира заплащането на
съдебни разноски. Възразява по претендираното като съдебна разноска
адвокатско възнаграждение от ответникка „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ****.
Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София,
ЕИК **** оспрова исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
Претендира разноски по списък като посочва, че претендираното от него
възнаграждение за адвокатска защита е изчислено върху целия размер на
2
претенциите, а не върху предявения частичен размер, тъй като с
постановяване на настоящото съдебно решение ще се формира СПН по
основанието на исковете.
Ответникът Й. И. П., ЕГН ********** от гр.Каварна оспрова иска и
моли съда да го отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.
Третото лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г."“ – гр.София, ЕИК **** на страната
на ответника по евентуалния иск Й. И. П. оспрова иска като неоснователен.
Третото лице помагач В. Ж. Т. - нотариус с район на действие PC - гр.
Добрич, вписан под № 158 в регистъра на Нотариалната камара, на страната
на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София не е взел
становище по исковете.
С оглед изразените подробни становища на страните и представените и
събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Преди да изложи фактическата обстановка по делото съдът намира, че
следва да проследи хронологията по промяната в наименованията и
представителството на някои от участващите в спора юридическите лица,
вкл. вписаните по партидите им в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, като с цел по-
лесно проследяване на осъществилите се факти, като в решението си ще
използва вписаните им наименования към момента на възникване на
отношенията между страните – 2007г.
Емитент на процесната емисията облигации е дружеството „З.Х. - Ш.“
ЕАД – гр.Ш., ЕИК **** с представител Д.О. П. и притежаващ 100% от
акциите на дружеството - който е заличен като такъв на 01.03.2010г и е
вписан К.С.К., променено е наименованието на „З.Х. - ИЗТОК" ЕАД и е
сменено седалището в гр.София. С решение № 2034 от 14.11.2019г по т.д.
№2066/2019г по описа на СГС за дружеството е открито производство по
несъстоятелност и едновременно с това е обявено в несъстоятелност по реда
на чл.632 от ТЗ, като с решение № 260394 от 16.11.2023г, влязло в сила,
производството по несъстоятелност е прекратено и дружеството е заличено –
обстоятелство, настъпило в хода на настоящото дело.
Обезпечение по процесния облигационния заем, чрез вписване на две
ипотеки върху собствените си недвижими имоти и учредяване на особен залог
върху движими вещи, през 2007г, са предоставени от „Х. И К. - Б." ЕООД –
гр.София, ЕИК ****, представлявано от Д.О. П. като управител и едноличен
собственик на капитала – заличен е като такъв на 08.09.2010г, вписан е нов
управител Н.М.К. и нов ЕСК – „Б.Г.“, ЕИК ****, по-късно сменено от ново
дружество.
Като поръчител през 2007г участва и дружеството „З. Ш.“ АД -
гр.София, ЕИК **** с представляващ Д.О. П., който е и член на СД на
дружеството, заличен и в двете си качества на 27.11.2008г с вписан
представляващ Н.А.Д.. На 27.09.2010г е вписана промяна в наименованието
на дружеството на „БМ Т. - 2010" АД – гр.София. С решение № 1514 от
17.09.2015г по т.д. № 32/2015г по описа на СГС, за дружеството е открито
производство по несъстоятелност и едновременно с това е обявено в
несъстоятелност по реда на чл.632 от ТЗ, като с решение № 1464 от
3
11.07.2018г, влязло в сила, производството по несъстоятелност е прекратено и
дружеството е заличено.
Настоящото производство е образувано по предявена на 04.04.2022г
искова молба от „ЮРОБАНК Б.“АД, в което се посочва, че на дата
19.02.2007г, която е начална и крайна дата за записване на облигации,
дружеството „З.Х. - Ш.“ ЕАД – гр.Ш., ЕИК ****, като емитент, издава
емисия обезпечени облигации в размер на 5 000 000 евро, издадени
първоначално при условията на първично частно предлагане и търгувани
извън регулиран пазар – емисията е регистрирана в Централен депозитар АД
и е присвоен уникален идентификационен код ISIN код BG **********.
Емисията била издадена при условията на Предложение за записване на
корпоративни облигации при условията на частно предлагане от 14.02.2007 г.
(Предложението) - главницата по облигационния заем към датата на
емитирането на облигациите била в размер на 5 000 000евро, разпределени в
5 000 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободно
прехвърляеми, обезпечени облигации с номинална емисионна стойност от
1000 евро всяка. Срокът до падежа на облигационната емисия бил 60 месеца,
считано от датата на сключване на облигационния заем, 19.02.2007г.
Изплащането на главницата било на четири равни погасителни вноски, всяка
в размер на 1 250 000евро, дължими на датите на последните четири лихвени
плащания, с падежи, съответно 19.08.2010, 19.02.2011, 19.08.2011,
19.02.2012г. Останалите условия по заема също били уредени в
Предложението от 14.02.2007г и в съответствие с тях „Ю.Б.” АД придобил
цялата емисия обезпечени облигации, като станал единствен кредитор по
облигационния заем. Облигационната емисия била издадена с цел да бъде
регистрирана за търговия на регулиран пазар и поради това за облигационния
заем била предвидено да се прилагат правилата на Закона за публичното
предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Доколкото издадената емисия е
обезпечена, чл. 100а от ЗППЦК задължавал емитентът сключи договор с
банка - довереник на облигационерите и по този начин се осигури
представител на облигационерите, в чиято полза да бъде учредено
обезпечението, тъй като същите представляват динамична общност от
кредитори, чийто състав не е постоянен, а е определяем към конкретна дата
посредством акт, издаден от Централен депозитар АД, а именно - Актуална
книга на облигационерите. Договор за довереник бил сключен с
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД на 15.02.2007, като в него
участвали емитента, „Х. И К. - Б." ЕООД и „З. Ш.“АД. В него било уговорено
Банката да действа в най-добър интерес на облигационерите, като следи за
изпълнение на условията, уговорени в Предложението от 14.02.2007г и
предприема действия за защита на правата и интересите на същите.
Уговорено било също, чл. 5, т. 1 от Договора, че при неплащане изцяло или
отчасти на изискуемо задължение за главница и/ или лихви (купонна вноска)
по емисията от страна на емитента, което неизпълнение е продължило повече
от 30 дни от падежа му, Банката-довереник следва да счете облигационния
заем за предсрочно изискуем, без какъвто и да е било анализ, изпращане на
уведомления, искания за плащане или даване на допълнителни срокове.
На 15.02.2007г бил сключен договор за поръчителство със „З. Ш.“АД,
4
което дружество в това си качество се задължило да отговаря солидарно с
емитента за цялото задължение по емитирания облигационен заем,
включитено главницата, лихвите, възнаграждение на Довереника, таксите,
комисионите и всички други разноски по събиране на вземането, вкл. съдебни
разноски и всички вреди от неизпълнението на условията по облигационната
емисия.
От „Х. И К. - Б." ЕООД били учредени две ипотеки върху
недвижимото му имущество:
първата с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №46,
том II, per. № 1831, дело № 98 от 2007 г. на нотариус В. Т. с район на
действие PC- Добрич, вписан с Вх.рег. №3091 от 21.02.2007г., Акт №.119, том
I, дело 1178 за сумата до 2000000лева, ведно с всички лихви и разноските,
както и всички вземания на Довереника на облигационерите по Договора за
изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“, върху поземлен
имот с обща площ от 7 329 кв.м., с идентификатор 72624.633.2 и построените
в него сгради, находящи се в гр. Добрич;
втората - с нотариален акт за договорна ипотека №11, том 111, per. №
1803, дело № 377 от 2007 г. на - нотариус Й. П. с район на действие PC-
Каварна, вписан с Вх.рег. №1600 от 23.03.2007г., Акт №.61, том I, дело 902/
2007 г за обезпечаване размер на вземането за главницата по облигационния
заем в размер на 5 000 000 евро, ведно с всички лихви и разноските, както и
всички вземания на Довереника, върху описаните там недвижими имоти и
сгради, находящи се в гр.Ш., област Добрич, представляващи поземлен имот
83017.503.2, с площ 72 770 кв.м., представляващо парцел 2, в квартал 117 по
плана на град Ш..
Поради неизпълнение от страна на Емитента на плащане по
облигационния заем дължимо на 19.02.2010г „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, в качеството й на Довереник, обявила емисията за предсрочно
изискуема, за което уведомила емитента на 23.03.2010г, Централен депозитар
АД и облигационера по емисията облигации с писмо изх.№ 220-ИБ-182 от
23.03.2010 г. На 19.10.2015г Довереникът се снабдил с изпълнителен лист по
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1532/2011г по описа на СГС, с
който емитентът и поръчителят „З. Ш.“АД били осъдени СОЛИДАРНО да
заплатят на “Ю.Б.“ АД сумите от:
EUR 5 000 000,00 евро - главница;
EUR 605 939,46 евро - мораторна лихва за забава върху главницата, за
периода от 23.03.2010г. до 27.04.2011 г.;
EUR 134 100,00евро - неизплатена на 19.02.2010г. възнаградителна
лихва дължима за периода 19.08.2009г. -18.02.2010г.;
EUR 17 514,38 евро - мораторна лихва за забава върху сумата от EUR
134 100,00 евро, за периода от 19.02.2010г. до 27.04.2011 г.;
EUR 24 201,39евро - договорна възнаградителна лихва за периода от
19.02.2010г. до 22.03.2010г;
EUR 2 932,92евро - мораторна лихва за забава върху сумата от EUR 24
201,39евроза периода от 23.03.2010г. до 27.04.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата и договорните възнаградителни лихви за периода от
5
29.04.2011г. до окончателното изплащане на сумите по емисията от 5 000 бр.
облигации с номинална емисионна стойност от 1000 евро всяка, с ISIN ****.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело №
90/2015г по описа на ЧСИ Н.Ж., per. № 811 на КЧСИ, с район на действие ОС
– Добрич, като били извършени опис, оценка на ипотекираните недвижими
имоти и били изнесени на публична продан, като това било единственото
имущество, от което можело да бъде удовлетворено вземането по
изпълнителния лист. Изпълнението било спряно с Постановление от
08.07.2016г. на съдебния изпълнител, въз основа на представената с молба с
вх.№5229/06.07.2016г от длъжника – емитент обезпечителна заповед от
06.07.2016г, издадена с определение №76/02.03.2016г по т.д. №31/2016г по
описа на РС – Добрич по предявен от „Д.С.Б.****“ ЕООД - гр.Силистра, ЕИК
**** против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД иск за нищожност на
учредените като обецпечение на облигационния заем ипотеки.
Изпълнението било спряно, вкл. било спряно и към момента на
предявяване на настоящата искова молба, без по него да са събрани каквито и
да било парични средства за удовлетворяване на взискателя - ищец „Ю.Б.”
АД по вземанията му по издадения му изпълнителен лист по т. д. №
1532/2011г по описа на СГС.
Ищецът не получил никакво удовлетворение и от поръчителя „З.
Ш.“АД, в образуваното за това дружество производство по несъстоятелност –
в него съдът констатирал, че длъжникът не разполага с имущество за
удовлетворяване дори на първоначалните разноски на производството по
несъстоятелност, поради което осребряване на имущество не било извършено,
производството било прекратено и дружеството – заличено въз основа на
влязло в сила съдебно решение.
На следващо място ищецът посочва, че и двете учредени като
обезпечение по заема ипотеки били прогласени за нищожни поради
противоречие със закона с окончателно решение № 116 от 25.01.2021 г. по
търг. дело № 1623/2019г по описа на ВКС.
При тези факти счита, че съставът на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 от ЗЗД му позволява да търси обезщетение за вреди от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, които са му причинени от
виновни действия или бездействия на служители и/или лица, на Банката, на
които тя е възложила някаква работа, при изпълнение на възложена им
работа. На основание чл. 45 от ЗЗД „Всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму и вината се предполага до доказване на
противното.“, а съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Според ищеца е налице противоправно поведение от двамата
нотариуса, изповядали учредяването на договорните ипотеки - В. Т. с район
на действие PC – Добрич и Й. П. с район на действие PC- Каварна, които не
спазили задълженията си по чл. 586, ал.1 от ГПК – при издаването на
нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот,
нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са
6
налице особените изисквания за извършване на сделката.
Ищецът посочва, че противоправно поведение имало и физическото
лице М.Д.В., действала като пълномощник на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА"АД, в качеството й на Довереник, при изповядване на ипотеките,
прогласени за нищожни. Посочва също, че по деликтния иск
противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение, се състои в незаконосъобразност на действието или
бездействието, неполагане на дължимата грижа от лицата, на които
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД било възложило работа по емисия
с уникален идентификационен код ISIN код BG **********, а именно работа
по правния анализ на предложените обезпечения, сключването на нищожните
договори, контрол на обезпеченията. Същите тези имоти били многократно
ипотекирани преди това в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД
като обезпечения по предоставени от нея кредити, поради което тя била
наясно с техния статут и правен режим, но въпреки това не била докладвала
потенциалните рискове от загубата на това обезпечение макар средствата от
облигационния заем да били използвани и за рефинансиране на кредити нея.
Ищецът прави извод, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД очевидно
има полза от противоправното поведение ине била изпълнила и задълженията
си на Довереник по действащите към 15.02.2007г разпоредби на чл. 100ж и
чл. 100и от ЗППЦК.
Според ищеца той е претърпял вреда в размер на пазарната стойност
на недвижимите имоти, ипотекирани с прогласени от съда за нищожни
ипотеки, за което отговорност носи нотариусът на основание чл.73, ал.1 от
ЗННД - Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от
виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за
задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален
интерес.
Счита също, че между действията на тези лица и вредата е налице
причинна връзка, а вината им се предполага.
Според ищеца за предявяване на претенциите му не е налице изтекъл
давностния срок по чл. 114 от ЗЗД, който съгласно разрешенията в практиката
на ВКС започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск, а този
момент е обусловен от вида на правоотношението и от характера на
субективното право - реш. № 400/01.04.2016 г. по гр. д. № 7379/2014 г.р IV г.
о.,. При облигационните правоотношения правото на иск възниквало от деня,
в който вземането е станало изискуемо, а вземането, което е без срок, е
изискуемо с възникването му. Погасителната давност започвала да тече от
деня, в който искането за принудително осъществяване на правото е могло да
бъде упражнено. Съгласно приетото в ППВС № 2/1981г и ТР № 5/2005 г.
ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е
неизвестен - от деня на неговото откриване. Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от
ЗЗД определяла за начало на погасителната давност откриването на дееца,
който в повечето случаи е известен, качеството му на длъжник по отношение
на деликвента възниква от момента на увреждането, но в конкретния случай
давностият срок започвнал да тече от влизане в сила на съдебното решение -
реш. №.202/20.04.11 по г.д. №.1635/10, IV ГО, реш. №.119/12.07.13 по г.д.
7
№.675/12, IV ГО, реш. № 72/2018 по г.д. № 3123 за 2017 г. Ill ГО, или
правонарушението-виж реш № 137/2019 по гр. д № 2957 за 2017 г. Ill ГО, реш
№ 380 от 13.10.2011 г. погр. д. №429/2011 г., IV ГО. на ВКС, решение по чл.
290 от ГПК в този смисъл на ВКС - Решение № 105/30.09.21 г. по гр.д. №
2610/20 г., III ГО.
Ищецът е на становище, че същото разрешение се обосновавало и за
случаи на законодателно позволена, при определени законови условия,
гаранции и предпоставки, засилената предварителна защита на интересите на
една от страните по облигационно отношение. В тези случаи, съгласно
принципа за добросъвество упражняване на предоставените права, законът
компенсирал насрещната страна с възможност да потърси пълна имуществена
отговорност за причинените вреди в по-късен момент. Така например, когато
обезпеченото право бъде съдебно отречено, поискалата обезпечението страна
носи отговорност по чл. 403 ГПК, изводима от нарушения принцип да не се
вреди другиму. Причина е законодателно наложеното положение да се търпят
обезпечителни мерки, от които могат да произтекат вреди, докато съдът реши
правния спор. Правото да се иска обезщетение за причинените вреди в
случай, че обезпеченото вземане бъде съдебно отречено, има за начален
момент на погасителна давност влизането в сила на съдебното решение. Това
бил и относимият момент към настоящия спор – обецщетение за вредите
можело да се претндира от момента на влизане в сила на крайния акт, с който
са обявени за нищожни двете ипотеки с Решение № 116 от 25.01.2021 г. на
ВКС, Първо ТО, по търг. дело № 1623/ 2019 г. - от този момент задължението
било станало изискуемо давността е започнала да тече.
С подадения по делото отговор ответникът „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА"АД е възразил по реда, по който производството
против него следва да бъде разгледано, а именно по общия ред, доколкото от
него се търси обезвреда от деликтна отговорност.
Ответникът не оспрова, че на 19.02.2007г е била началната и крайна
дата за записване на облигации, емитирани от „З.Х. - Ш.“ ЕАД,
представляващи емисия обезпечени облигации в размер на 5000000евро,
разделена на 5000 броя облигации, всяка с номинална стойност 1000 евро и
емисионна стойност 1000 евро. Не оспорва, че емисията е издадена при
условията на Предложение за записване на корпоративни облигации при
условията на частно предлагане от 14.02.2007г, както и че при емитирането на
облигациите и регистрацията на емисията в Централен депозитар АД е
присвоен уникален идентификационен код ISIN код BG **********.
По отношение на Предложението от 14.02.2007г посочва, че то е
изготвено от ищеца, тогава с наименование „Българска пощенска банка“АД,
в качеството й на водещ мениджър на емисията, стр. 26 от Предложението,
като в това й качество е структурирал цялата емисия облигации относно
валутата, размера на облигационния заем, вида на облигациите, номиналната
им стойност, периодите на купонното плащане, включително са предвидени
вида на обезпеченията и имуществените права, върху които ще бъдат
учредени, както и лицата, които следва да ги учредят - стр. 2 от
Предложението, вкл. да бъде учредена първа по ред ипотека на недвижими
имоти, собственост на трето лице - „Х. И К. - Б." ЕООД - З. в гр. Ш.,
8
състояща се от земя и сгради на стойност 10.3 млн. лева и складова база за
семена, земя и сгради, в гр. Добрич на стойност 1.9 млн. лв.; в самото
предложение било посочено изрично и какви документи следва да бъдат
представени от учредителя на ипотеката с оглед статута на публичен склад,
стр. 19-21 от Предложението, Част 2 на Регистрационния документ към
Предложението.
Продължава, че самото записване на облигациите се извършва в
„Българска пощенска банка“ АД, гр. София, бул. ****, в часовия интервал от
9.00 ч. до 12.00 ч. на 19.02.2007г, стр. 22-23 от Предложението, част 2;
емисионната стойност на записаните облигации е предвидено да се заплати по
набирателна сметка на дружеството-емитент, открита в „Българска пощенска
банка“ АД с № BG34 **** в качеството й на главен мениджър на емисията,
стр. 25 от Предложението, част 2.
Ответникът не оспорва, че ищецът е единственият облигационер,
придобил цялата емисия обезпечени облигации и е единствен кредитор по
облигационния заем в размер на 5 000 000 евро, както и че емисията е
издадена, за да бъде търгувана на регулиран пазар като се прилагат правилата
на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Твърди, че облигационната емисия е издадена при условията на
първично частно предлагане, като ищецът не само е станал единствен
облигационер, но като водещ мениджър на емисията и инвестиционен
посредник е следвало да заяви емисията за регистрацията й в Централен
депозитар АД. Водещият мениджър, ищецът, е следвало да изготви Проспект
за вторично публично предлагане по реда и при условията на чл. 101, ал. 2 и
сл. от ЗППЦК и да регистрира емисията за вторично предлагане на
„Българска фондова борса“ АД, ако проспектът бъде одобрен - стр. 26 от
Предложението, част 2. Според ответника, след като облигациите били
записани изцяло от ищеца, той, в качеството му на водещ мениджър не бил
изпълнил задължението си да подготви Проспект и не бил регистрирал
емисията облигации за търговия, вторично предлагане, на „Българска
фондова борса“АД в предвидения за регистрация на регулирания пазар 6
месечен срок от датата на емитиране на облигации - до 19.08.2007г, поради
което издадената облигационни емисия никога не получила статут на
публични емисия от облигации. Поради това правилата на ЗППЦК не били
приложими, защото всички облигации били придобити от ищеца при
условията на първично частно предлагане. Нямало и взето решение на
едноличния собственик на капитала на емитента по реда на чл. 205, ал. 4 от
ТЗ, в което да е предвидено прилагане на конкретни разпоредби от ЗППЦК
към облигационния заем, освен предвиждането да има Довереник на
облигационерите и то само с оглед евентуалното вторично публично
предлагане на облигациите на регулирания пазар, в който смисъл е Протокола
за взето решение на едноличния собственик на емитентна. В този смисъл
оспрова да е приложима разпоредбата на чл. 100а от ЗППЦК - фигурата на
довереник на облигационерите имала за цел да осигури представител на
облигационерите, в чиято полза да бъде учредено обезпечение, тъй като
съставът на облигационерите е динамичен и непостоянен и определяем към
конкретна дата, но в случая такава необходимост липсвала, тъй като
облигационерът е един единствен, ищецът, придобил е цялата емисия при
9
условията на първично частно предлагане, а не публично предлагане, като
наред с това и впоследствие самият облигационер като водещ мениджър на
емисията, не е извършил необходимите действия, за да регистрира
облигациите за вторично търгуване на регулиран пазар.
Ответникът не оспрова да е сключил договор в качеството му на
Довереник на 15.02.2007г и на същата дата признава да е сключен И договор
за поръчителство, по силата на който „З. Ш.“ АД, ЕИК ****, се е задължило
да отговаря солидарно, в качеството на поръчител, заедно с длъжника-
емитент за цялото задължение по емитирания облигационен заем. Не оспорва
също, че на 21.02.2007г е учредена договорна ипотека с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 46, том II, рег.№ 1831, нот.д.№ 98 от
21.02.2007 г. на нотариус В. Т., с район на действие PC - гр. Добрич, per. №
158 в НК, вписан в СВ - гр. Добрич с вх. per. № 3091/21.02.2007 г., акт № 119,
том I, дело № 1178/2007 г., с който в нейна полза, в качеството й на
ипотекарен кредитор и довереник на облигациорените по емисия облигации
от 14.02.2007г, издадени от „З.Х. - Ш.“ ЕАД, на стойност 5 000 000 евро, е
учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, находящи се в гр.
Добрич, собственост на ипотекарния длъжник „Х. И К. - Б.“ ЕООД.
Вписването на ипотеката било подновено с ВЕЙВА молба вх. per. №
707/30.01.2017 г., акт № 84, том I по описа на СВ - гр. Добрич.
Също не оспорва, че на 23.03.2007 г. е учредена договорна ипотека с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №11, том III, рег.№ 1803,
нот.д. № 337 от 23.03.2007 г. на нотариус Й. П., с район на действие PC - гр.
Каварна, рег.№ 035 в НК, вписан в СВ - гр, Каварна с вх. per. №
1600/23.03.2007 г., акт № 61, том I, дело № 902/2007 г., с който в нейна полза,
в качеството й на ипотекарен кредитор и довереник на облигациорените по
емисия облигации от 14.02.2007г, издадени от „З.Х. - Ш.“ ЕАД, на стойност 5
000 000 евро, е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти,
находящи се в гр. Каварна, собственост на ипотекарния длъжник „Х. И К. -
Б.“ ЕООД. Вписването на ипотеката е било подновено с нейна молба вх. per.
№ 014/01.02.2017 г., акт № 32, том I по описа на СВ - гр. Каварна.
Освен тези обезпечения посочва, че е учреден и особен залог върху
движими вещи по опис с Договор за особен залог от 16.02.2007г, сключен
между „ОББ“ АД като довереник на облигационерите и „Х. И К. - Б.“ ЕООД
като залогодател, договорът е вписан в ЦРОЗ със Заявление за вписване №
2007033000246 и е издадено Потвърждение за вписване от 30.03.2007г,
поради това оспорва заявеното от ищеца, че освен ипотекираните имоти
липсва друго имущество, от което ищецът да бъде удовлетворен.
Ответникът потвърждава становището на ищеца, че на 08.04.2011г, с
оглед липсата на плащания от емитента по облигационната емисия е обявил
емисията за предсрочно изискуема и е уведомил на 23.03.2010г емитента,
„Централен депозитар“ АД и облигационера по емисията - ищеца. Не оспорва
и осъществилите след това факти, посочени от ищеца – издаване на
изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело № 90/2015 г. по описа
на ЧСИ Н.Ж., което е било спряно като обезпечение по предявен иск от
„Д.С.Б.****“ ЕООД, приобретател на обременените с ипотека недвижими
имоти, за нищожност на вписаните ипотеки.
Не оспорва и изложените от ищеца обстоятелства по развилото се
10
производство по несъстоятелност за солидарния длъжник „З. Ш.“ АД, с ново
наименование „БМ Т. - 2010“ АД, който е заличен като търговско дружество,
но допълва, че той като довереник на облигационерите е предявил вземанията
на „Ю.Б.“ АД и те са били приети в производството по несъстоятелност -
включени под № 3 в Списъка на приетите вземания на кредиторите по чл.
686, ал. 1, т. 1 ТЗ, видно от обявените Списъци на предявените и приети
вземания по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, представени към
отговора.
Ответникът не е оспорил прогласяването на двете договорни ипотеки
за нищожни с цитираните съдебни решения от ищеца – с решение №
53/27.02.2019 г., постановено по в.т.д. № 672/2018 г по описа на ВнАС било
отменено решение № 129/09.11.2016г по т.д. № 31/2016 г. по описа на ОС –
Добрич, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Д.С.Б.****” ЕООД иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за
учредяване на договорна ипотека, съгласно Нотариален акт № 11, том III, рег.
№ 1803, нот.д.№ 337 от 23.03.2007 г. на нотариус Й. П., с район на действие
PC - гр. Каварна, рег.№ 035 в НК и вместо него е постановено решение, с
което е прогласен за нищожен Договора, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-
во ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно
(ЗСТЗ, отм.), поради противоречие със закона. Решението на ВнАС било
обжалвано и от „Д.С.Б.****“ ЕООД и от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД и с решение № 116/25.01.2021 г по т.д. 1623/2019 г. по описа на
ВКС, ТК, I отделение, ВКС е го отменил в частта, с която било потвърдено
решението на ОС – Добрич за отхвърляне на предявения от „Д.С.Б.****“
ЕООД иск и обявил за нищожен и Договор за учредяване на договорна
ипотека, съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 46,
том II, рег.№ 1831, нот.д,№ 98 от 21.02.2007 г. на нотариус В. Т., с район на
действие PC - гр. Добрич, като го оставил в сила в останалата част.
Ответникът посочва, че въпреки тези решения, за ищеца и към
настоящия момент съществува вземане срещу емитента за сумите, за които е
бил издаден изпълнителен лист, тези суми са предявени от ответника в
откритото за емитента производство по несъстоятелност по т.д. № 2066/2019г
на СГС и са включени под № 1 в Списъка на приетите вземания на
кредиторите, видно от обявените Списъци на предявените и приети вземания
по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Производството по
несъстоятелност било спряно, от което следвало, че за ищеца не са
възникнали каквито и да са вреди. Такива не били възникнали и от виновни
действия или бездействия или неполагане на грижа от служители или лица,
на които ответникът бил е възложила някаква работа по облигационната
емисия, изразяващи се в „правния анализ на предложените обезпечения,
сключването на нищожните договори, контрол на обезпеченията“, вкл. и от
действията на пълномощник по учредяване на ипотеките М.Д.В.. Ответникът
не бил поемал задължения и не носил отговорност за за събирането на
вземането и за платежоспособността на длъжника, респ. поръчителя. И към
настоящия момент вземането на ищеца съществувало, макар и то все още да
не било неудовлетворено не означавало, че за него не е настъпила вреда.
Ответникът посочва, че условията за това как да бъде структурирана
облигационната емисия и какви да бъдат обезпеченията, върху какви имоти и
11
от кои лица да бъдат учредени, са определени в изготвеното от ищеца като
водещ мениджър на емисията Предложение за записване на емисия от
обезпечени облигации от 14.02.2007г и в него ответникът е посочен като
банка-довереник, с която да бъде сключен договор. Той, в това си качество, не
може да променя нито структурата, нито обезпечеността на емисията, а е наел
свои служители да изпълнят точно условията на облигационната емисия.
Според ответника, за него липсва задължение да прави и правен анализ
на обезпеченията, предвидени в Предложението от 14.02.2007г и да представя
доказателства за правото на собственост и за наличието и изпълнението на
особени изисквания на закона. Единственото му задължение е да следи за
учредяването на обезпечениета по Предложението и точно това е извършено
от неговите служители.
Задължението да представи доказателства за правото си на собственост
и за изпълнението на особените изисквания на закона за учредяване на
ипотеката, има единствено собственикът на ипотекираните имоти, а
задължение на нотариуса, изповядващ сделката е да провери дали
учредителят на ипотеката е собственик на имота, чл. 586, ал. 1 от ГПК във вр
чл. 167, ал. 3 от ЗЗД и дали са налице особените изисквания на закона - в
случая дали с оглед особения статут на имота като склад за съхранение на
зърно, е било необходимо представяне на други документи. Преценката за
редовност на сделката не зависи от действията на участващите в нея страни,
вкл. служители на ответника, а зависи изцяло от нотариуса.
Независимо от изложеното, ответникът е на становище, че в
нотариалното производство са били представени всички необходими
документи по редовното учредяване на ипотеките – за З.та в гр.Ш. е получено
Разрешение от Националната служба по зърното и фуражите към
Министерство на земеделието и горите изх. № 17/1415/19.03.2007г, с което на
основание чл. 10, ал. 2 от Закона за съхранение и търговия със зърно (отм.), е
разрешено на „Х. И К. - Б.“ ЕООД да учреди ипотека на лицензираните
сгради като публичен склад за зърно в З. - гр. Ш.; в изготвеното от ищеца
Предложение от 14.02.2007г било предвидено за учредяване на ипотеката
върху З.та в гр. Ш. да бъде представено именно такова Разрешение от
Националната служба по зърното и фуражите, което било и условие за
освобождаване на средствата, внесени от инвеститорите-облигационери - стр.
21 от Предложението, част 2; за учредяване на договорната ипотека относно
З.та в гр. Добрич била представена Служебна бележка изх. №
17/1211/05.03.2007г, съгласно която З.та в гр. Добрич не била лицензирана
като публичен склад за зърно. Едновременно с това по гр.д. № 31/2016г по
описа на ОС - Добрич било представено нарочно поискано и издадено
Удостоверение изх. № 11/6/27.08.2013г от Министерство на земеделието и
храните, Национална служба по зърното и фуражите, относно статута на
недвижимите имоти в гр. Добрич и гр. Ш., от което става ясно, че З.та в гр.
Добрич към момента на учредяване на ипотеката не е била лицинзирана като
публичен склад за зърно, а единствено З.та в гр. Ш., за която е издадено
Разрешение от НСЗФ.
Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че има полза от
противоправното поведение по учредяване на обезпеченията, тъй като
средствата от облигационния заем са използвани и за рефинансиране на
12
кредити на „ОББ“ АД и поради това в съставения от него Доклад от
31.12.2009г. не били докладвани потенциални рискове от загуба на
обезпечението - исковата молба за нищожност на учредените ипотеки по
облигационния заем била подадена на 05.04.2016г и едва тогава за пръв път
били изложени подобни твърдения, при това от трето лице, придобило
имотите от „Х. И К. - Б.“ ЕООД след учредяване на ипотеките. Следователно
към момента на доклада от 31.12.2009г не е имало каквито и да било
основания да се приеме съществуващ потенциален риск от „загуба“ на
обезпеченията и конкретно от прогласяване нищожност на ипотеките,
учредени върху конкретно посочените в Предложението от 14.02.2007г
недвижими имоти. За периода, в който ответникът е бил кредитор на
емитента на облигациите, били вписани като обезпечения същите
договорните ипотеки върху същите недвижими имоти, но правен или друг
проблем с обезпеченията не е съществувал, не са били предявявани каквито и
да било искове, което още веднъж посочвало, че няма как ответникът да е
знаел за някакъв несъществуващ проблем.
Обстоятелството, че с част от средствата, получени от емитента, е
следвало да се погасят негови задължения към „ОББ“ АД не можело да се
тълкува като недобросъвестност на Банката, защото погасяването било
предвидено в Предложението от 14.02.2007г., а и това било наложително,
защото при обезпечена облигационни емисия ипотеките и залозите трябва да
са първи по ред, а за целта трябва да бъдат погасени предходните задължения,
които били към „ОББ“ АД и за обезпечение на които били учредени същите
тези обезпечения върху същите имущества в полза на „ОББ“ АД.
Ответникът оспорва като неясни твърдения на ищеца, че е имал
задължения по чл. 100ж от ЗППЦК, каквито не били възникнали, тъй като не
се касае за емисия от облигации, търгувани на регулиран пазар, а за
облигации, придобити от ищеца при условията на частно първично
предлагане, които впоследствие не са били регистрирани за търгуване на
регулиран пазар.
Според ответника той бил изпълнил всички свои задължения на
довереник, които били разписани в Предложението от 14.02.2007 г. и които
той приел, а именно - да учреди ипотеките върху З. в гр.Ш. и върху складова
база за семена (земя и сгради) в гр. Добрич, да учреди особен залог на
машини и оборудване, находящи се в недвижимите имоти в гр.Ш. и в
гр.Добрич. Оценката, стойността и надеждността на обезпеченията било
подробно анализирани на стр. 19-21 от Предложението от 14.02.2007г,
съставено от ищеца, а дори то да не е било съставено от ищеца, то ищецът,
както и всеки друг инвеститор е взел информирано решение да участва в
закупуването на облигации при първичното частно предлагане, именно при
условията на описаната в Предложението от 14.02.2007 г. обезпеченост на
емисията. Ищецът е взел своето решение да закупи облигации и рискът за
това се носи от него, а не от Довереника. Отделно от това, разпоредбата на чл.
100и от ЗППЦК не задължавала банката-довереник на облигационерите да
прави анализ на обезпеченията, а имала задължение единствено да следи за
учредяване именно на обезпеченията, предвидени в Договора на довереника с
емитента по чл. 100а от ЗППЦК. Поради това дори да се приеме, че ищецът
търпи вреди от прогласената нищожност на ипотеките, то това не било по
13
вина на служителите на ответника, а по вина на служителите на ищеца, които
били изготвили Предложението от 14.02.2007г и определили условията за
обезпечаване на облигационната емисия, включително предвидили и
необходимостта от представяне на конкретни документи - Разрешение от
Националната служба по зърното и фуражите за учредяване на ипотека - стр.
19-21 от Предложението, Част 2, а също виновни били и нотариусите,
удостоверили двете ипотеки, обявени впоследствие за нищожни, защото
тяхно било задължението да проверят правото на собственост на учредителя
на ипотеката и особените изисквания на закона за учредяване на ипотеката.
Липсвало задължение за Довереника да носи отговорност за събирането на
вземането на облигационара и за платежоспособността на длъжника.
Ако се приемело, че е налице противоправно поведение на служители
на ответника, което не е така, той оспорва да е налице пряка причинна връзка
между това поведение и претърпените от ищеца вреди, оспорва също
действията на служителите му да са извършени виновно. Оспорва изцяло иска
по чл. по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като не е налице нито един
от елементите на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД във вр. е чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
На следващо място ответникът посочва, че той като Довереник е
извършил всички необходими действия относно съхраняване на правата на
облигационера и събиране на вземането, като е обявил емисията за
предсрочно изискуема; предявил е иск за установяване на вземането и
осъждане на емитента за сумите по емисията; образувано е изпълнително
дело за събиране на вземанията; вземанията на облигационера са предявени и
приети в производството по несъстоятелност на емитента и на солидарния
длъжник и по всички тези негови действия по делото няма спор. на следващо
място ответникът, в качеството си на довереник на облигационерите, се е
съобразил изцяло с волята и инструкциите на единствения облигационер -
ищеца и е сключен Договор за сътрудничество от 08.04.2011г между ищеца,
ответника и Адвокатско дружество „Варадинов и партньори“, избрано от
ищеца, на което е възложена защитата по всички водени дела, като са
упълномощени като процесуални представители и конкретни адвокати, сред
които и адвокат М. А., пълномощник по настоящото дело на ищеца. След като
Довереникът е изпълнил всички инструкции на облигационера и е действал
съобразно тях, то той не носи отговорност по аргумент от чл. 100в, ал. 3 от
ЗППЦК.
На следващо място ответникът прави възражение за погасяване на
иска поради изтекла погасителна давност – двете ипотеки били извършени на
21.02.2007г и на 23.03.2007г, от които дати деецът е известен на ищеца и на
основание чл. 114, ал. 3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане
давността почва да тече от откриването на дееца. Давността е общата
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД и е изтекла далеч преди предявяване на
иска.
На последно място, при условията на евентуалност, ако се приеме, че
са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.
45 ЗЗД и следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, той прави
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от ищеца при
изключителен принос от 99%, който с поведението си е допринесъл за
настъпването на вредите, поради следното:
14
- изготвил е Предложение за записване на облигациите от 14.02.2007
г„ в което е предвидила какви обезпечения да бъдат учредени, подробно
индивидуализирайки учредяване на ипотеките и условията за учредяването
им;
- в качеството си на главен мениджър и инвестиционен посредник е
регистрирал емисията в Централен депозитар АД именно като обезпечена
емисия облигации и я е изкупила;
- в предвидения 6-месечен срок след записване на облигациите не е
регистрирал на Българска фондова борса АД за вторично публично
предлагане поетата изцяло емисия облигации, като въобще не е изготвила
Проспект за вторично публично предлагане на емисията, с което се е лишил
от възможност да търгува с облигациите в значителен период от време преди
прогласяване нищожността на ипотеките и да не е кредитор-облигационер
към датата на прогласяване на нищожността на ипотеките;
- определил е със сключен Договор за сътрудничество процесуалния
представител в производството по предявените искове за нищожност на
ипотеките, а оттам - начина на осъществяване на защитата по делото - ВКС е
приел ипотеките за нищожни като учредени от „Х. И К. Б.“ ЕООД, като
притежател на публичен склад, което е възприето от ВКС като трето лице
спрямо емитента „З.Х. - ИЗТОК“ АД, без в преклузивните процесуални
срокове да са въведени твърдения и да е направено основното
правоизключващо нищожността възражение, че не се касае за заем на трето
лице, обезпечен с имущество в нарушение на чл. 10 от ЗСТЗ (отм.), а за
структуриране на облигационен заем на икономическа група, в която
неоперативното дружество от групата, което притежава активи „Х. И К. Б.“
ЕООД, с едноличен собственик Д. П., обезпечава финансирането на
оперативното дружество от групата „З.Х. Ш.“ ЕАД, с едноличен собственик
Д. П., видно от Регистрационен документ, представляващ неразделна част от
Предложението от 14.02.2007г - стр. 10 от Част 1 на Регистрационния
документ към Предложението.
С подадената допълнителна искова молба ищецът оспрова да е бил
водещ мениджър на емисията и да я е структурирал, като нямало договор
между него и емитента за поемане на тези дейности по емисията облигации, а
и друг договор между тах, с който ищецът да се е задължил да е водещ
мениджър с конкретни задължения в тази връзка, а представеното от
ответника Предложение от 14.02.2007г не било подписано.
Заявява, че към облигационната емисия били приложими разпоредбите
на Закона за публично предлагане на ценни книжа, тъй като било налице
взето такова решение по чл.205, ал.4 от ТЗ, в редакцията му към ДВ, бр. 105
от 22.12.2006г, приложим към момента на издаване на процесната емисия
облигации: „В решението по чл. 204, ал. 3 за издаване на непублична емисия
облигации може да се предвиди да бъдат прилагани съответно разпоредбите
на закона относно довереника на облигационерите и обезпечаването на
публична емисия облигации.“ Това било видно от взетото решение на
едноличния собстевник на капитала на „З.Х. Ш.“ ЕАД, за което е съставен
Протокол от 14.02.2007 г., а именно да сключи договор с Банка Довереник
15
след избирането на такава, както и за обезпечение вписване на Първа по ред
ипотека на процесиите недвижими имоти. В изпълнение на това решение на
15.02.2007г бил сключен Договора за изпълнение функцията „Довереник на
облигационерите", представен от ответника към отговора му и в това
качество ОББ АД извършвала действия – с молба вх. № 4333/30.10.2012г е
поискано образуване на изп. дело на основание чл. 35, ал. 1 от Закона за
особените залози във вр. с чл. 521 от ГПК, въз основа на вписано пристъпване
към изпълнение в ЦРОЗ; подадено е Заявление за вписване на пристъпване
към изпълнение № 2012091001880 и Разпореждане от 30.10.2012 г. за
образуване на изп. Дело № 529/ 2012 г. по описа на ЧСИ Н.Ж. с per. № 811 на
КЧСИ, също и Заявление от „Д.С.Б.****“ ЕООД, вх. № 420/ 05.02.2013 г. по
посоченото изп.дело, с което се твърди, че в базата им няма заложени вещи,
оборудване и съоръжения, собственост на „Х. И К. - Б.“ЕООД.
Ищецът поддържа становището си, че за него са възникнали
имуществени вреди, макар към настоящия момент в патримониума му да
съществува вземане срещу емитента, защото в образуваното за последния
производство по несъстоятелност няма никакво имущество, от което да
получи удовлетворение.
Оспорва да е налице съпричиняване от негови действия, тъй като от
него няма подписан договор с емитента за поемане на емисията облигации,
както и друг вид договор между тях, от който за ищеца да произтичат
задължения на водещ мениджър и/или инвестиционен посредник. Възразява и
по твърдението на ответника, че в процеса по нищожността на ипотеките не е
направил „основно" правоизключващо нищожността възражение, че не се
касае за заем на трето лице, обезпечен с имущество в нарушение на чл. 10 от
ЗСТЗ (отм.), а за структуриране на облигационен заем на икономическа група,
в която неоперативно дружество от групата, което притежава активи,
обезпечава финансирането на оперативно дружество от групата, като счита,
че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСТЗ (отм.) не урежда изключения от
фигурата на трето лице. Допълна, че ОББ АД лично е можело да направи това
възражение в делото, след като го е счело за основно, защото всички писмени
отговори, становища, молби и др. документи по делото били изпращани от
процесуалния представител на представителите на ОББ АД и последното е
било наясно с всички обстоятелства по делото.
С подадения допълнителен отговор ответникът „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД счита за неоснователно оспорването на ищеца, че
не е бил водещ мениджър на емисията облигации, както и оспорването на
Предложението за записване на облигации, в което било записано, че ищецът
е водещ мениджър на емисията облигации - т. 8 от Предложението. Пак там
били посочени задълженията на водещия мениджър и записването на
облигациите е ставало на адреса по Предложението - в офиса на „Българска
Пощенска Банка“ АД, заявките за записване са се подавали до водещия
мениджър, а право да подадат Заявка за записване на облигации са имали
само инвеститорите, получили писмена покана за това, освен в случаите,
когато водещият мениджър на емисията е и неин поемател. Тъй като
„Българска Пощенска Банка“ АД била единствен поемател на емисията акции,
то нито един инвеститор не е получил покана за записване на облигации, нито
16
водещият мениждър на емисията е изпълнил задължението да направи
емисията публична. След като ищецът не твърдял да е имало друго
Предложение с различно съдържание или пък друго лице да е било водещ
мениджър на емисията и това друго лице да му е отправило предложение да
запише облигациите, оспорването било
голословно. След като ищецът бил платил е цената на всички облигации
именно при условията на Предложението, дали е бил сключен договор или не
между него и емитента било без значение, защото фактически е изпълнил
всички задължения на мениджър на емисията, още повече, че подобен
договор с емитента не бил и нормативно необходим, а решението зависело
изцяло от волята на емитента и водещия мениджър.
Ответникът счита за неразбираемо твърдение на ищеца, че последният
нямало как да е изготвил Предложението за записване на облигации, защото
датата на самото Предложение била 14.02.2007, от която дата бил и
протоколът от заседанието на Едноличния собственик на емитента - очевидно
едноличният собственик на издателя на емисията няма как да вземе решение
за издаването на облигационна емисия, ако преди това не е изготвено
Предложение, което да структурира емисията, а кога фактически е изготвен
текстът на Предложението нямало отношение към датата, на която това
предложение е обективирано в решението на едноличния собственик на
капитала на емитента.
Продължава, че ищецът фактически е изпълнил действия по
изпълнение на задълженията на водещ мениджър на емисията, тъй като
записването на облигациите се е извършило в „Българска Пощенска Банка“
АД, гр. София, бул. ****; емисионната стойност на записаните облигации е
заплатена по набирателна сметка на дружеството-емитент, открита в
„Българска Пощенска Банка“ АД; „Българска Пощенска Банка“ АД, в
качеството на поемател, е записала цялата емисия облигации, като в
Предложението изрично е уредена възможността тя да бъде поемател на
облигациите, поради това нямало съмнение, че „Българска Пощенска Банка“
АД е структурирала емисията облигации, които сама е записала изцяло.
Ответникът поддържа становището си за неприложимост на правилата
на ЗППЦК, тъй като всички облигации са придобити от ищеца при условията
на първично частно предлагане и товау че в решението на едноличния
собственик на капитала на емитента да било предвидено сключване на
договор за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“, не
означавало, че е взето решение да се прилагат „съответно“ разпоредбите на
ЗППЦК.
Ответникът поддържа и вече заявеното негово становище, че
качеството си на довереник на облигационера е изпълнил всички инструкции
на ищеца по учредяване на обезпеченията и по водене на съдебния процес за
нищожност на ипотеките и нямало никаква правна и житейска логика сега, в
рамките на настоящото производство, ищецът да твърди, че е претърпял
вреди именно по вина на довереника „ОББ“ АД.
В подадения отговор ответникът Й. И. П. коментира твърденията на
ищеца, че не може да удовлетвори вземането си по издаден му изпълнителен
17
лист на 19.10.2015г по влязло в сила решение по търг. дело №1532/ 2011г на
СГС, VI-12 състав срещу солидарните съдлъжници - ’’З.Х. - ИЗТОК“ ЕАД, с
ЕИК ****, и „БМ Т.- 2010” АД, с ЕИК **** - за сумите така, както са описани
от ищеца - 5 000 000евро главница, ведно с мораторни лихви, договорни
възнаградителни лихви, законни лихви по емисията от 5 000 бр. облигации с
номинална стойност от 1000 евро всяка, с 1S1N ****, въпреки че въз основа
на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №90/2015г по
описа на ЧСИ Н.Ж., per. №811 на КЧСИ, с район на действие ОС - Добрич.
Невъзможността да се удовлетвори произтичала от отпадане на едно от
обезпеченията на тези вземания – учредената договорната ипотека от
ипотекарния длъжник „Х. И К. Б.“ЕООД в полза на банката - довереник на
облигационерите „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, материализирана
с нотариален акт №11 , том III, per. №1803, дело №377 от 23.03.2007г., вписан
във вх. per. №1600 от 23.03.2007г., с Акт №61, том I, дело № 902/2007г и
изповядана пред него като нотариус. Договорната ипотека е прогласена за
нищожна поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 пр.1-во
ЗЗД вр. чл.10 ал.1 ЗСТЗ (отм.) по иск на „Д.С.Б.****“ЕООД, ЕИК **** срещу
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и ”БМ Т. - 2010“ АД, ЕИК **** с
решение № 53 от 27.02.2019 г. по в т.д.№ 672 /2018г. на Варненския
Апелативен съд - ТО, влязло в сила в тази му част на 25.01.2021 г., след
потвърждаването му с Решение №116 от 25.01.2021г по търг. дело №1623/
2019г на ВКС, Първо ТО. Предвид това решение твърденията на ищеца са за
противоправно поведение на ответника при издаване на съставения от него
нотариален акт в нарушение на чл. 586, ал.1 от ГПК - при издаването на
нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот,
нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са
налице особените изисквания за извършване на сделката. Това нарушение,
като негово поведенеие е в пряка причинна връзка с претърпяната вреда от
ищеца в размер на пазарната стойност на недвижимите имоти, ипотекирани с
нищожната ипотека към датата на Решение №116 от 25.01.2021г по търг. дело
№1623/ 2019г на ВКС, Първо ТО и се претендира отговорност по чл.73, ал.1
от ЗННД и чл.45 от ЗЗД.
Така предявения иск, при тези посочени обстоятелства ответникът
оспорва като като недопустим, неоснователен и погасен по давност, без да са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 73, ал.1 от
ЗННД и съответно на чл.45 от ЗЗД - вина, вреда, причинна връзка.
Ответникът П. възразява влязлото в сила на 25.01.2021г Решение №53 от
27.02.2019г на ВнАС по в.т.д.№ 672/2018г да се ползва със сила на пресъдено
нещо по отношение на него, тъй като същото е водено от „Д.С.Б.****“ ЕООД
срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и ”БМ Т. - 2010“ АД, искът
по чл.26 ал.1 np.l-во ЗЗД вр. чл.10 ал.1 ЗСТЗ (отм.) бил установителен и имал
действие само по отношение на участвалите в процеса страни, без той да е
участвал, без да е привлечен като страна - нито като главна, нито като
подпомагаща и не е обвързан със СПН. Прави възражение за зле воден процес
по делото и заявява, че ако той беше участвал по делото би направил други
възражения, правоизключващи нищожността на Договора за ипотека и по
специално във връзка с това, че в случая не е нарушена разпоредбата на чл.10
ал.1 ЗСТЗ, поради това, че в случая не се касае до обезпечаване на дълг на
18
трето лице – в този смисъл поддържа изцяло възражението по делото на ОББ
АД.
Оспорва при изповядване на сделката да е нарушил изискванията на
чл. 586, ал.1 от ГПК, тъй като бил проверил, че ипотекарният длъжник е
собственик на имота, по което не се спори, проверил дали са налице
особените изисквания на закона - в случая, активната легитимация на
страните, валидната представителна нласт, съответно взетите решение на
компетентните за това органи на дружествата, участници в нотариалното
производство, дадените разрешения за извършване на ипотеката, липсата на
данъчни задължения както върху ипотекираните имоти, липсата на публични
задължения, установени с влязъл в сила данъчно- облагателен акт. Поради
това съставеният от него нотариален акт бил изряден от формална страна,
нотариалното удостоверяване било валидно, отговарящо на всички
изисквания на закона.
Посочва, че не бил длъжен и не било в неговата компетентност да
тълкува обхвата и приложението на чл.10 от ЗТСЗ , тъй като независимо, че
на „Х. И К.-Б.“ЕООД била издадена лицензия №76 за З. гр. Ш. и бил
лицензиран капацитет 20 000 тона и срок на валидност до 22.08.2009г, било
представено писмо изх.№ 17/19.03.08.2007г, от дата, преди датата на
изповядане на ипотеката на 23.032007г, от Национална служба по зърното
при Министерство на земеделието и храните, с което на основание чл.10 ал.2
от ЗСТЗ е дала разрешение на дружеството „Х. И К.-Б.“ЕООД да учреди
ипотека на лицензираните като публичен склад за зърно складови помещения
в З. гр. Ш. в полза на ОББ АД - клон гр. Добрич. Посочено било, че активите
следва да послужат за обезпечение на облигации на отпускана емисия в
размер на 5 000 000евро. Следователно, към датата на нотариалното
изповядане на ипотеката, лнцензиращият орган е приел, че приложима в
случая е разпоредбата на ал.2 на чл.10 от ЗСТЗ, въз основа на което е издал
съответно разрешение, а разпоредбата на ал. 1 на чл. 10 от ЗСТЗ е
неприложима и не може да се тълкува разширително, като обхване и
ипотеките. На второ място посочва, че казусът с нищожността на ипотеките е
екзотичен, без да има трайна и задължителна съдебна практика и за първи път
е налице произнасяне на ВКС този въпрос: „Попада ли ипотека, учредена
върху недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, сред сделките,
забранени с чл.10 ал.1 от ЗСТЗ (отм.) или за учредяването на ипотека са
приложими специалните правила на чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ (отм.)?“, по
който е допуснато касационно обжалване и е произнесено решение, 14 години
след учредяване на ипотеката, поради което той, към 2007г е нямало как да
даде подобно мнение.
Посочва, че при извършената от него проверката на легитимацията на
страните не са били представени доказателства, че ипотекарният длъжник е
лицензиран като публичен склад за зърно и този факт е било невъзможно да
бъде проверен от него като нотариус чрез публично достъпни способи, а в
представеното при изповядане удостоверение за актуално състояние на
дружеството - ипотекарен длъжник не било записано, че юридическото лице
действа като лицензиран публичен склад или че упражнява дейност по
съхранение на зърно след лиценз. Посочва също, че страните по сделката не
били длъжни да представят нито договорите за заем, нито другите,
19
съпътстващи книжа за други обезпечения, както и не давали цялата
информация за другите договори помежду им с оглед спазване на банковата
тайна. Поради това длъжностните лица в банките следяли за адекватността и
законосъобразността на обезпеченията, за проверка на собствеността и
изпълнението на особените изисквания на закона. Ето защо той бил извършил
виновни действия, с които да е причинил вреда на ищеца, която оспрова да е
претърпяна от последния, а са изложени твърдения за една бъдеща вреда,
която все още не е настъпила - фактът, че досега ищецът не бил събрал
вземанията си било по изцяло негова вина, тъй като имало множество други
обезпечения на тези вземания, вкл. особени залози, от които той може да се
удовлетвори, както и вземанията му били приети в производството по
несъстоятелност по търг. дело № 32/2015г по описа на СГС.
Оспорва вредата за ищеца да е равна на пазарната стойност на
ипотекираните недвижими към датата на влизане в сила на решението на
ВнАС и още по-малко към днешна дата, както и да е налице пряка причинна
връзка между неговите действия и евентуално настъпил вредоносен резултат,
тъй като се касае до специфична сделка, обезпечена с ипотеката, по която са
работили две от най-големите банки в страната, при продължителни
преговори, правни анализи, съгласувания, проверки и разрешения, дадени от
компетентни органи, вкл. разрешение от висш държавен орган, като от
всичко това било преценено, че обезпечението чрез ипотека е допустимо,
адекватно и законосъобразно. Поради това също счита, че от страна на ищеца
има съпричиняване в размер на 99,99%. Прави възражение и за
погасяване по давност на предявения иск и поради това го счита за
неоснователен – посочва, че спрямо него няма налице влязло в сила съдебно
решение, което да поставя началото на давностен срок, а давността започва да
тече от датата на нотариалното удостоверяване - 23.02.2007 г.
Третото лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Б.В.И.Г."“ – гр.София, ЕИК **** на страната
на ответника по евентуалния иск Й. И. П. е депозирало становище, в което
заявява, че го оспорва изцяло. Счита, че за ищеца липсва активна
процесуална легитимация по делото и правен интерес от иска, тъй като при
нанесени от нотариус П. вреди, тяхната обезвреда може да се търси от лицата,
собственици на процесния имот, предмет на нотариалната сделка, които
именно разполагат с право на иск. Посочван, че изложената в
обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка не отговаря
на обстоятелствата и фактите, до които може да се достигне след анализ на
доказателствата по делото, като не са посочени конкретните нарушения на
нотариус П., кога са извършени и пряката причинно-следствена връзка между
нарушените задължения по смисъла на ЗННД и претърпените от ищеца
имуществени вреди. Продължава, че по делото липсва влязъл в сила акт на
компетентен орган, обвързващ нотариуса и установяващ негово виновно
поведение, от което да са настъпили вреди, предмет на застрахователно
покритие. Нещо повече, от твърденията на ищеца се установявали вреди, но
те били следствие от действията на други лица, различни от нотариуса.
Оспорва да е настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск по застрахователната полица, с което да се ангажира неговата
20
отговорност - в раздел П. „ПОКРИТИ РИСКОВЕ” от Общите условия по
застраховка „Професионална отговорност на нотариуса”, т. 1. „По условията
на тази полица застрахователят покрива: 1.1. отговорността на застрахования
за имуществените вреди, причинени от него вследствие виновно
неизпълнение на професионалните му задължения като нотариус.” В случая
този фактически състав на деликтната отговорност не бил възникнал и поради
това не била възникнала отговорност за вреди.
Поддържа и направеното от нотариус П. възражение за
неоснователност на иска, поради изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач В. Ж. Т. - нотариус с район на действие PC - гр.
Добрич, вписан под № 158 в регистъра на Нотариалната камара на страната
на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК
**** не изразил становище по делото.
Между страните няма спор, а това се установява и от представените от
тях писмени доказателства, че ищецът е единственият облигационер,
придобил емитираната от „З.Х. - Ш.“АД обезпечена облигационна емисия с
ISIN **** при условията на Предложение от 14.02.2007г., последното е
изрично посочено от ищеца в исковата молба. Тук следва да се поясни, че
емитирането от „З.Х. - Ш.“АД на облигационен заем е възможност за това
дружество, наречен емитент, да си осигури финансови средства, които ще се
наберат от лицата, които решат да поемат издадените облигации като
заплатят цената, на която първоначално се предлагат – в случая емитентът
предлагал, при частно предлагане, облигационна емисия от 5 000 000евро,
разпределени в 5 000 бр. обикновени, лихвоносни, безналични, поименни,
свободно прехвърляеми, обезпечени облигации с номинална емисионна
стойност от 1000 евро всяка. Така всеки инвеститор, който за конкретната
емисия е трябвало да бъде поканен, има възможност да се запознае с
условията, при които тези облигации се продават по Предложение за
записване на корпоративни облигации при условията на частно предлагане -
документ за предлаганите ценни книжа от 14.02.2007г (Предложението) и ако
прецени да инвестира своите средства, като закупи тези облигации, ще трябва
да извърши плащането на съответния брой закупени облигации по изрично
посочена сметка в Предложението - по набирателна сметка на дружеството-
емитент в „Българска пощенска банка“ АД с № BG34 **** в качеството й на
главен мениджър на емисията, както е посочено пак там. В Предложението от
14.02.2007г са посочени изрично условията, при изпълнение на които се
освобождават и се предоставят на емитента набраните средства от
инвеститорите в посочената разкрита негова специална набирателна сметка в
“Българска Пощенска Банка" АД, а именно:
- регистриране на емисията в Централен депозитар АД (което се
удостоверява с Акт за регистрация и Глобален сертификат за емисията);
- учредяване на втори по ред ипотеки върху недвижимите имоти по-
горе в полза на банката- довереник (което се удостоверява с представяне на
нотариални актове за вписаните договорни ипотеки, както и на
Удостоверения за вещни тежести, издадени от съответните Агенции по
21
вписванията);
- учредяване на втори по ред особен залог на машини и оборудване
(което се удостоверява с представяне на удостоверения за учреден особен
залог, издадени от Централния регистър за особените залози, както и на
удостоверение за поредността на вписванията по опис);
- учредяване/прехвърляне на застрахователните полици за
обезпечението в полза на банката-довереник;
- сключване на договор за поръчителство между „З. Ш." АД и банката-
довереник на облигационерите, с който „З. Ш." АД поема ангажимента да
осигури плащане на главница и лихви при нарушение на задълженията на
„З.Х. Ш." ЕАД по облигационната емисия;
- копие на разрешение от Националната служба по зърното и
фуражите за учредяване на ипотека върху публичната З. (З., гр. Ш.),
включена в обезпечението на облигационната емисия.
В Предложението от 14.02.2007г, стр. 22-23, е посочено, че
записването на облигации се е извършвало в „Българска пощенска банка“ АД,
гр. София, бул. ****, в часовия интервал от 9.00 ч. до 12.00 ч. на 19.02.2007г.
По делото от страна на ищеца не е представено Предложението от
14.02.2007г въз основа на което той е изкупил процесната облигационна
емисия, но от него в исковата молба са посочени всички съществени условия
по емисията така, както те са отразени в Предложението от 14.02.2007г и
същите условия са посочени и от ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, който представя Предложението. Макар последното да не носи
подпис на посочения там ищец като водещ мениджър, тогава с наименование
„Българска пощенска банка“ АД и макар ищецът да оспорва по делото той да
е бил водещият мениджър на емисията, съдът намира това за неоснователно,
тъй като всички изложени от ищеца и от страните по делото обстоятелства се
основават на уредените отношения по повод процесната емисия облигации
така, както те са били структурирани и разписани в това именно
Предложение, вкл. предвидените обезпечения на емисията и нейната цел, т.е.
за какво емитентът ще използва набраните средства – изрично е посочено, че
с част от средствата ще се рефинансират задължения на емитента към
ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Същите тези
обстоятелства между двете банки са установени и в мотивите на
постановеното решение № 48 от 11.01.2013 по т.д.№ 1532/2011г (погрешно
посочено като гр.д.) по описа на СГС, ТО, VI-12 състав, по което е издаден
изпълнителния лист на ищеца против емитента за дължимите главница и
лихви по емисията.
Следователно, за процесния облигационен заем ищецът се явява и
лицето, което е било мениджър на емисията, т.е. той е подготвил емитирането
и е бил отговорен за нейното пласиране на капиталовия пазар, а също е и
лицето, изкупило цялата емисия облигации и с това придобило качеството на
единствен облигационер по същата. Тук следва да се отбележи, че решението
за емитиране на облигационен заем като вид финансов инструмент може да се
вземе от всяко дружество, в случая това е „З.Х. - Ш.“АД, но по делото няма
твърдения и писмени доказателства, от които да се установи, че това
дружество е извършило подготовката и пласирането на емисията при
22
първично предлагане, което поначало чл.6, т.3, б.“а“ от ЗППЦК му позволява
да извърши. Тоест, действията по подготовка и пласиране на емисията не са
извършени от нейния емитент, а от избран от него посредик - ищеца и от това
за последния е възникнало задължението да подготви условията на
облигационната емисия, при които той ще я търгува и въз основа на които
условия инвеститорите ще извършат преценка дали да инвестират или не, т.е
да закупят предлаганите им облигации. Изводът на съда не се променя
предвид възражението на ищеца, че между него и емитента няма сключен
договор, какъвто действащото към онзи момент законодателство не изисква
като условие за валидност на извършеното емитиране на заем при първично
частно предлагане, за разлика от публичното предлагане на ценни книжа или
допускането им за търговията на регулиран пазар, в който случай чл.81, ал.2
от ЗППЦК задължава емитентът и предложителят да подпишат проспекта.
След като ищецът е лицето подготвило и пласирало емисията, то с тези си
фактически действия той е придобил качеството на „предложител“ по
смисъла на ЗППЦК или както е посочен в Предложението от 14.02.2007г -
„водещ мениджър“ и макар да не го е подписал, го е изпълнил, поради което
съдът го намира за негов автор. Дори да се приеме, че ищецът не е водещ
мениджър на емисията, той не оспорва, че е придобил процесната емисия при
условията на това именно Предложение и именно на основание договорените
в него условия на емисията претендира отговорност за обезщетения от
главния и евентуалния ответник. Все въз основа на това Предложение и въз
основа на взето изрично решение и от емитента, чрез едноличния му
собственик Д.О. П. и при изпълнение разпоредбата на чл.100а от ППЗЦК, е
избран Довереник - „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, правата и
задълженията на който са уредени със сключен на 15.02.2007г Договор за
довереник между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, емитента, „Х. И
К. - Б." ЕООД и „З. Ш.“АД. Независимо, че процесната емисия се предлага
при частно предлагане, то търговията с нея се подчинява на приложимите към
онзи момент разпоредби на ЗППЦК, горецитираните изм. и допълнения в
сила от 01.01.2007г и които съдът е имал предвид при всички цитирания на
закона в решението си, съгласно изричният текст в този смисъл на чл.1, ал.1,
т.1 от ЗППЦН, че този закон се прилага и за предлагането на ценни книжа,
извън случаите на публично предлагане, а при предвагане на обезпечена
емисия облигации задължително се избира Довереник – чл.100а, ал.1 от
ЗППЦК. Възражението на ответника в обратния смисъл, за неприложимост
разпоредбите на ЗППЦК към процесната облигационна емисия и към него в
качеството му на довереник, е неоснователно.
В качеството й на довереник в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“АД били учредени процесните две договорни ипотеки върху имоти в
гр.Ш. и гр.Добрич, за което са съставени съответно на 23.03.2007г н. а. № 11,
том 111, per. № 1803, дело № 377 от 2007г на нотариус Й. П. с район на
действие PC- Каварна и на 21.02.2007г н.а.№ 46, том II, per. № 1831, дело №
98 от 2007г на нотариус В. Т. с район на действие PC- Добрич.
За установяване на всички извършени фактически действия по
подготовката и емитирането на процесната емисия по делото беше разпитан и
свидетелят Д.А.А., който от 1999г работи в „ОББ“ АД, работил е в различни
отдели и дирекции, в момента ръководи екип „Инвестиционно банкиране“, а
23
към 2007г е бил ръководител на отдел „Облигационни емисии“. В това си
качество той бил запознат с предложената и издадена облигационната емисия
от „З.Х. - Ш.“, тъй като работил със собственика на дружеството Д. П., което
дружество било част от икономическа група и бил дългогодишен кредитен
клиент на „ОББ“АД. Конкретната извършвана от свидетя дейност към 2006г
била свързана с развитие на облигационните емисии, което включвало
договаряне, структуриране на облигационна емисия и пласирането й на
капиталовия пазар и през същата година той и екипа му провели многократни
срещи с Д. П. по договаряне на облигационна емисия, която да бъде
менажирана от „ОББ“АД като инвестиционен посредник. Във всички случаи
се извършвала предварителна подготовка на облигационната емисия като
параметри от инвестиционни посредници, банки или небанкови финансови
институции, тъй като това бил специализиран финансов инструмент на
капиталовия пазар, изисквал специализирана подготовка и знания, каквито
емитентът „З.Х. - Ш.“, представлявано от Д. П., нямало, а след подготвянето
й мениджърът трябвало да осигури най-важната част - пласиране на емисията
на капиталовия пазар. Така те договорили емисията да бъде пусната при
частно предлагане по чл. 204 ТЗ, като обикновено след това всички
облигационни емисии в Б., в срок от 6 месеца от емитирането им, се качвали
за търговия на „Българска фондова борса“ АД, за което се изисквал изготвен
проспект от мениджъра на емисията. Към онзи момент се смятало, че такъв
ще бъде „ОББ“АД и затова Банката представила на представителя Д. П.
оферта с параметри на емисията, времеви график и цена, която да бъде
заплатена на Банката, включително била направена и оценка на обезпеченията
на облигационната емисия. С това подготвителните действия били изчерпани,
а за стартиране на емисията било необходимо сключването на договор между
Банката като посредник и емитента „З.Х. - Ш.“. До сключването му не се
стигнало, като разговорите били прекратени от представителя Д. П. и след
това, в края на 2006г, Д. П. информирал Банката, че е решил да емитира
облигационната емисия със същите параметри, но с друг инвестиционен
посредник - „Пощенска банка“ – ищеца. Тъй като от служителите на
„ОББ“АД били извършени много подготвителни за емисията дейности им
било предложено Банката да поеме функцията довереник на
облигационерите. Въпреки, че емисията била в частно предлагане, а не
публично, се използвала фигурата на довереника, за да може да бъде
разрешен проблема с обезпеченията на емисията – при непрекъснатото
търгуване на облигацията на пазара тя многократно сменя собственика си, т.е.
сменя се кредиторът по отношение на емитента, а при тази смяна на
кредиторите не е възможно непрекъснато да се подновява и ипотеката. Затова
тя се учредява в полза на банката-довереник, както и другите обезпечения – в
случая залозите. Освен това Довереникът имал задължения периодично да
подготвя доклад за това дали емитентът изпълнява всички свои задължения,
разписани в предложението за емитиране на облигационната емисия.
Свидетелят продължава, че структурирането на тази емисия,
представено им от Д. П., било подготвено от „Пощенска банка“ като
мениджър на емисията, с конкретно разписани параметри, с които
Довереникът имал задължението да се съобрази и да изпълни, защото това
Предложение се счита за прието от облигационера щом той закупи
облигацият. Затова „ОББ“АД стриктно изпълнила всички действия по
24
надлежно учредяване на обезпеченията, така, както те били посочени в
Предложението, включително били изпълнени и допълнителните пояснения в
Предложението за изискването за разрешение за ипотекирането на
лицензирния склад за зърно.
Пак в Предложението била посочена и целта на емисията и една от
целите, за които да бъдат похарчени 5 млн евро била рефинансиране на
банков кредит на емитента „З.Х. - Ш.“ в „ОББ“АД. Това се налагало, защото
икономическата група на емитента била кредитен клиент на „ОББ“АД и била
предоставила като обезпечение на „ОББ“АД учредяване на двете ипотеки на
бази в гр.Ш. и в гр.Добрич. По предстоящата облигационна емисия, вече като
обезпечение за нея, било предвидено същото обезпечение, за същите имоти,
но ипотеките трябвало да бъдат вписани първи по ред. Това не можело да се
изпълни, тъй като двете бази вече били ипотекирани с първа по ред ипотека в
полза на „ОББ“АД и затова решението било кредитите към „ОББ“АД да
бъдат рефинансирани, за да заличи тя учредената в нейна полза като
кредитодател първа по ред ипотека и същатата да се учреди отново като
първа по ред ипотека в полза на „ОББ“АД, но вече в качеството й на
Довереник на облигационерите по емисията.
Свитеделят посочва, че учредяването на ипотеките върху двете бази в
гр.Ш. и гр.Добрич било извършено при пълно спазване от Довереника на
условията по Предложението от 14.02.2007г, така, както „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД преди това учредявала същите ипотеки, при
изпълнение на същите предпоставки, в нейна полза като кредитор по
договори за банков кредит на дружества от икономическата група,
представлявана от Д. П. и по които никога не били създадени проблеми, от
когото и да било като длъжник, трето лице, държавно учреждение, или
служба, което участва в процеса на вписване на ипотеките.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, които се подкрепят
от представената от ответника по делото справка на СВ - за липса на вписани
искови молби, възбрани и други за периода учредяването им преди 2007г, а
също се подкрепят и от писмени доказателства по приложеното т.д.№
31/2016г по описа на ОС – Добрич. То е образувано по предявена на
29.02.2016г искова молба от „Д.С.Б.****“ЕООД – гр.Силистра, ЕИК ****,
чрез управителя Д.П.Д., по-късно заличен и на 18.05.2023г вписан за нов
управител Д.О. П. против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и „БМ
Т. - 2010" АД – гр.София ЕИК ****, със старо наименование „З. Ш.“ АД -
гр.София за прогласяване на нищожни на двете ипотеки в гр.Ш. и гр.Добрич
на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД поради противоречие със
закона - чл. 10, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ
отм.) – разпоредбата предвижда, че публичният склад за зърно не може да
бъде поръчител, залогодател, както и гарант по заеми на трети лица. От
представените по това дело нотариални актове и съдебни решения се
установява, че с решение № 10 от 12.04.2011г по гр.д.№ 1377/2010г по описа
на СГС, по предявена пред съда през 2010г искова молба, съдът е прогласил
за нищожни сключените договори за покупко- продажба на недвижими
имоти, с които „З. Ш.“АД е продала на „Х. И К. - Б." ЕООД двете бази в гр.Ш.
и гр.Добрич. Решението е влязло в сила на 04.05.2011г и е вписано на
16.05.2011г с акт 111 в СВ – Каварна, доколкото може да се установи от
25
поставения нечетлив печат. Въз основа на това решение „З. Ш.“АД вече като
собственик, на ипотекираните през 2007г две бази, ги продава на 20.05.2011г
на „С. –Б.“ ЕООД, ЕИК ****, а на 09.08.2011г „С. –Б.“ ЕООД ги продава на
„Д.С.Б.****“ЕООД, като за сделките са съставяни нот. актове.
С подадения по дело т.д.№ 31/2016г на ОС – Добрич отговор от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, чрез адв.М. А. е направено
възражение за недопустимост на исковете, поради формирана сила на
пресъдено нещо по друг съдебен спор по оспорване действителността на
ипотеката на имота в гр.Добрич, тъй като към датата на учредяването й „Х. И
К. - Б."ЕООД не е бил собственик на ипотекираното имущество и е бил
предявен евентуален иск за нищожност на договора за ипотека. Представени
са постановените по този спор съдебни решение, от които се установява, че
исковете са отхвърлени като неоснователни с решение № 11 от 28.01.2014г по
т.д.136/2013г на ОС – Добрич, потвърдено с решение № 263/16.10.2014г по
в.т.д.№ 265/2014г на ВнАС, което не е допуснато до касация с Определение №
76/29.01.2016г по т.д.№ 398/2015г по описа на ВКС, I т.о. При разглеждането
на този спор от апелативния съд са изложени мотиви при тълкуване
разпоредбите на чл.10 ЗСТЗ отм., който към онзи момент е бил със следното
съдържание - ал.1 - Публичният склад за зърно не може да бъде поръчител,
залогодател, както и гарант по заеми на трети лица; ал.2 - При прехвърляне на
правото на собственост и при учредяване на ипотека върху складовите
помещение управителят на публичния склад подава в Националната служба
по дърното искане, към което прилага информация за финансовото състояние
и за задължението, което обезпечава. В 7-дневен срок от подаване на искането
Националната служба по зърното разрешана прехвърлянето на правото на
собственост или учредяването на ипотека върху върху складовитпомащания
или прави мотивиран отказ; ал.3 - Публичният склад за зърно може да
прехвърля правото на собственост върху складовите си помещения и да
учредява ипотека върху тях само с разрешение на органа по ал.2. Ипотеката,
учредена без съгласието на органа по ал.2, няма действие по отношение на
влогодателите и легитимираните държатели на складови записи. Въззивната
инстанция е направила извод, че извършената разпоредителна сделка от
лицензиран склад не води до нейната нищожност, а рефлектира единствено
върху издадената лицензия. Тъй като произнасянето на въззивната инстанция
не било обусловено от така изразеното от него становище, касационната
инстнация приела, че не са налице предпоставките за допускане на решението
на ВнАС до касация.
Направеното възражение за формирана СПН по т.д.№ 31/2016г на ОС –
Добрич е намерено за неоснователно, а също и направеното искане от адв.А. с
молба от 16.06.2016г да бъдат конституирани на нейна страна като трети лица
помагачи двамата нотариуса, изповядали договорните ипотеки – В. Т. и Й. П.
– определението не е било обжалвано. Окръжният съд е приел исковете за
неоснователни и ги е отхвърлил с решение № 129/09.11.2016 г. То е частично
отменено с решение № 53/27.02.2019г по в.т.д. № 672/2018г на ВнАС в частта,
с която е отхвърлен предявеният от „Д.С.Б.****” ЕООД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване на нищожност на Договор за
учредяване на договорна ипотека в гр.Ш., за която е съставен н.а № 11 на
нотариус Й. П., ответник по предявения евентуален иск по настоящото дело и
26
е прогласил за нищожен Договора, като сключен при противоречие със
закона - чл. 10, ал. 1 от ЗСТЗ, отм. В тази част въззивното решение е
потвърдено с решение № 116/25.01.2021г по т.д. 1623/2019 г. по описа на
ВКС, I т.о. отделение, но е отменено е в частта, в която е потвърдено
решението на окръжния съд в отхвърлителната част за втората ипотека върху
имот в гр.Добрич - същата е обявена за нищожна като сключена при
противоречие със закона. За да достигне до този извод касационната
инстанция е приела, че Министърът на земеделието и храните издава
лицензия на публичен склад за зърно на лица, които са регистрирани като
търговци съгласно чл.9, ал.1 от ЗСТЗ отм. и отговарят на останалите
изисквания на закона, вкл. притежават склад за зърно със складова
вместимост не по-малка от 1500т зърно, но като публичен склад се лицензира
самото дружество, а складовите помещения, в които ще се съхранява зърното
се описват в лицензията. Касационната инстнация приема също, че
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗСТЗ отм. установява забрана да учредява
ипотека за свой недвижим имот за чужди задължения, независимо от вида на
имота. Поради тази забрана, касационната инстанция приема, че специалните
правила на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ отм. се отнасят до учредяване на
ипотека за обезпечение на свое задължение, съответно установената в чл.10,
ал.3 от ЗСТЗ отм. относителна недействителност на договора за ипотека,
учредена без съгласието на лицензиращия орган е относима само към
сделките с обект складови помещения, сключени за обезпечаване на
собствени задължения.
След прогласяване на ипотеките за нищожни от съда, ищецът загубил
възможността да се удовлетвори за част от държимите му от емитента суми,
като реализира обезпеченията – двете договорни ипотеки и твърди, че за тази
вреда обезщетяване дължи първият ответника, а при условията на
евентуалност – вторият ответник.
Предвид така проследената хронология във времето на осъществилите
се между страните факти и изразените от тях становища по делото и
конкретно наведени от ищеца в исковата молба и в допълнителната искова
молба обстоятелства, въз основа на които търси защита по делото чрез
предявяване на исковете си, съдът намира, че по отношение на първия
ответник се сочат само и единствено извършени от него действия или
бездействия в качеството му на Довереник, от които е настъпила вредата –
загубата на двете договорни ипотеки. Ищецът твърди, че Довереникът е бил
длъжен да извърши действия, за да защити интересите на ищеца като
облигационер, но не ги е извършил, конкретно при учредяване на
обезпеченията. Поради това съдът намира, че тези факти по делото следва да
се квалифицират като търсена защита за обезвреда на причинена му от първия
ответник като Довереник вреда от загуба на обезпеченията по емисията, двете
договорни ипотеки и тези претенции намират своето правно основание в чл.
100в във вр чл.100и от Закона за публично предлагане на ценни книжа -
Довереникът да действа в най-добър интерес на облигационерите при
учредяване на обезпеченията в тяхна полза.
По делото не са въведени каквито и да било твърдения за извършени
от първия ответник действия, извън качеството му на Довереник, от които
ищецът да е увреден, поради което търсената защита не следва да се определя
27
като такава от причинен на ищеца деликт – в тази връзка посочената от него
правна квалификация е неприложима към твърденията му. Въпреки това
изразено становище на съда едва в настоящото съдебно решение, намира, че
ищецът и останалите страни в процеса са изложил всички относими факти
към спора и ефективната им защита, а също по делото са събрани
доказателства по предмета на спора, който не се променя от дадената от съда
с решението му различна правна квалификация. Последната не налага
даването на допълнителни указания на страните или събирането на нови
доказателства и позволява на съда да се произнесе по съществото на спора.
Същността на спора се състои в това кой носи отговорност от
лишаването на ищеца от възможността да се удовлетвори от част от дадените
му обезпечения по изкупената от него емисия облигации. Само по себе си
придобиването и търгуването с ценни книжа, независимо дали то се извършва
на регулиран пазар или не, представлява специфична дейност, изискваща
преценка дали съответната ценна книга да се придобие или не. Тази преценка
се извършва от инвеститора, независимо дали самостоятелно или чрез
посредник, въз основа на условията, при които ценната книга се предлага. За
процесната емисия облигации, конкретните условия, при които тя се предлага
са закрепени в Предложението то 14.02.2007г, без към онзи момент да е било
задължително изготвянето на проспект, тъй като облигациите са се
предлагали при частно предлагане, а не публично такова. Предложението не
само е прието от ищеца, който е решил да изкупи цялата емисия при там
посочените условия, но е и изготвено от него, съобразно изложените от съда
по-горе мотиви. Следователно ищецът е разполагал с възможността да се
запознае в детайли с икономическото състояние и перспективите на групата
от дружества, едно от които емитира емисията, с целта на емисията, с
обезпеченията, които емитентът предлага, вкл. и с обстоятелството коя банка
ще бъде избрана за Довереник – първият ответник, на когото ще бъде
предоставена част от заема. Прави впечатление от текста на Предложението,
че групата от дружества, включваща емитентът, с разпределени дейности
между тях, се ръководи от едно единствено физическо лице – Д. П., като
техен едноличен или мажоритарен собственик и представляващ ги, който не е
поел задължения и не е предоставил каквито и да било гаранции, че ще
продължи да управлява дружествата и да определя търговската им политика
за времето на изпълнение на поетите с емисията задължения до изплащането
им. Макар в Предложението от 14.02.2007г от негова страна да е декларирано
поемането на отговорност, то липсват предвидени гаранции за ефективното й
изпълнение, но това не посочено като риск, с който инвеститорите да се
запознаят наред с другите изброени рискове в Предложението, които
инвеститорите за вземат предвид. Пак там, потенциалните инвеститори
изрично са информирани от емитента „З.Х. Ш.“ЕАД, „че инвестирането в
корпоративни облигации е свързано с определени рискове и рисковите
фактори, специфични за предлаганите ценни книжа, са разгледани подробно в
настоящия документ за предлаганите ценни книжа на стр. 7 и следващите“.
След като ищецът е описал подробно всички рискове на емисията е преценил
да инвестира в цялата емисия облигации, т.е. преценил е да е в негов интерес
и нещо повече, не е предприел последващи действия за регистрация и
търговия на „Българската фондова борса“ АД, като евентуално се освободи от
нея.
28
С приемане на Предложението от ищеца, са възникнали и
задълженията на първия ответник като довереник на облигационера, като за
целта е сключен и нарочен договор, по което не се спори. Следователно
фигурата на Довереника, като правило, съгласно разпоредбите на чл.100а и
следващите от ЗППЦК, а и в настоящия случай, възниква, след като всички
предварителни действия по подготва емитирането на облигационния заем
вече са били приключили и след като той е бил пласиран на капиталовия
пазар, а тези действия са резултат от договорките, писмено или устно, между
емитента и ищеца като предложител по смисъла на ЗППЦКили както е
посочен в Предложението - водещ мениджър. В тези действия довереникът не
участва, не влияе и не може да променя уговореното под страх от възникване
на конфликт по смисъла на чл.100г, ал.2, т.3 от ЗППЦК, което отрицателна
предпоставка да участва в това си качество, а напротив, обвързан е от всички
уговорени условия, защото като се е запознал с тези именно условия
инвеститорът е взел своето решение да закупил емисията. В сключения с
довереника договор ясно са разписани задълженията му по учредяване на
предвидените за емисията обезпечения в негова полза, идентични с
посочените условия на обезпеченията в Предложението, вкл. наличие на
разрешение от лицензиращия орган Националната служба по зърното и
фуражите, което е и условие за освобождаване на средствата по заема, както
се посочи по-горе. И учредяването на ипотеките и учредяването на особения
залог върху движими вещи, и сключването на договор за поръчителство били
извършени надлежно и в срок от Доверените. Тук следва да се отбележи, че
конкретно при учредяване на ипотеките върху недвижимите имот в гр.Ш. и
гр.Добрич, Довереникът не само е изпълнил точно вменените му с
Предложението и договора за довереник задължения, но и е действал в най-
добрия интерес на облигационера като е учредил ипотеките така, както е
действал при учредяване на същите тези ипотеки в своя полза, като кредитор
по банков кредит, предоставен от него на ръководените от г-н П. дружества.
В този смисъл към момента на учредяване на двете ипотеки няма спор между
страните, вкл. и с евентуалния ответник нотариус П., че дружеството-
собственик на имотите „Х. И К. - Б." ЕООД, с управител и едноличен
собственик на капитала Д. П. е било лицензирано като публичен склад по
смисъла на ЗСТЗ, отм. с лицензиращ орган Националната служба по зърното
и фуражите към Министерството на земеделието и храните. Към публичните
складове били приложима специалната разпоредба на чл.10, ал.2, съгласно
която при прехвърляне на правото на собственост и при учредяване на
ипотека върху складовите помещения управителят на публичния склад подава
в Националната служба по дърното искане, към което прилага информация за
финансовото състояние и за задължението, което обезпечава и в 7-дневен
срок органът разрешана прехвърлянето на правото на собственост или
учредяването на ипотека или прави мотивиран отказ. Тази действаща
нормативна база била прилагана от лицензиращия орган в смисъл, че
лицензията на публичен склад се прилага за конкретни обекти, вписани в
лицензията и отговарящи на изискванията по ЗСТЗ отм. за публичен склад, а
ако собственикът им иска да учреди ипотека върху тези обекти, то за целта
му е необходимо разрешение от лицензиранщия орган. В съответствие с това
възприето негово разбиране по прилагането на специалните разпоредби на
ЗСТЗ и тъй като за З.та в гр.Шалба имало издадена лицензия № 76 и бил
29
лицензиран капацитет 20 000 тона, със срок на валидност до 22.08.2009г, на
Довереника било предоставено писмо изх.№ 17/19.03.08.2007г, преди датата
на изповядане на ипотеката на 23.032007г, от Национална служба по зърното
и фуражите, чрез изп. директор д-р Злати Златев при Министерство на
земеделието и храните, с което на основание чл.10 ал.2 от ЗСТЗ дала
разрешение на дружеството „Х. И К.-Б.“ ЕООД да учреди ипотека на
лицензираните като публичен склад за зърно складови помещения в З. гр. Ш.
в полза на ОББ АД - клон гр. Добрич, като активите да послужат за
обезпечение на облигации на отпускана емисия в размер на 5 000 000евро и да
бъде представен екземппляр от договора за Довереник и от проспекта за
публичното предлагане – приложено по т.д. № 31/2016г на ОС - Добрич. По
отношение на З.та в гр.Добрич, отново от Националната служба по зърното и
фуражите, чрез изп. директор д-р Злати Златев, била издадена служебна
бележка от 05.03.2007, че същата не е лицензирана като публичен склад.
Следователно, към датата на нотариалното изповядане на ипотеката,
лнцензиращият орган е приел, че приложима в случая е разпоредбата на ал.2
на чл.10 от ЗСТЗ, въз основа на което е издал съответно разрешение и
удостоверение, все въз основа на тази разпоредба Довереникът е учредил
двете ипотеки така, както ги бил учредил и преди това в своя полза като
кредитодател и все при изпълнение изискванията на цитираната разпоредба
двамата нотариуса са изповядали сделките. Съдът намира, че е извън
правомощия на участниците в сделките и извън компетентността на
нотариусите е да извършват през 2007г даденото корективното и стеснително
тълкуване от съда на разпоредбата на чл.10 от ЗСТЗ отм., в противоречие на
възприетото й фактическо изпълнение и дължими действия от лицензиращия
орган, по които не е имало спор, не е имало и обективна причина да се спори
по точния смисъл на същата разпоредба, не е имало установена в обратния
смисъл съдебна практика. При това положение към 2007г и емитентът и
ищецът, и Довереникът и лицензиращият орган и двамата нотариуси са
извършили действия при приложение на действащата към онзи момент
правна норма, без от никой от тях да са извършени действия по превратно
търкуване на закона или при небрежност по прилагане на закона или при
упражняване правратно на права, с които да се цели увреждането на ищеца,
като го лиши в един по-късен момент от обезпеченията по обгационния заем.
Към онзи момент за страните не са съществували обективни причини, които
да ги задължат да тълкуват по различен начин текстовете на ЗСТЗ отм., вкл.
подобни действия не са били предприети и от емитента. Последвалите
съдебни спорове са инициирани от вписани нови представляващи и
собственици на дружествата от икономическата група, след като
представляващия ги Д. П. е бил освободен като техен управител и като
едноличен собственик на капитала им, за извършване на което за него не е
било предвидено и не е съществувало ограничение, а още по-малко забрана.
Именно поради инициираните множество съдебни спорове, по които от
съдебните състави са изразени различни становища, вкл. изразени чрез
постановяване на решение с особено мнение от председателя на състава на
ВнАС, се е стигнало до възприетата необходимост от тълкуване на закона в
окончателното решение на ВКС. В този смисъл съдът намира за хипотетичен
въпросът дали спорът щеше да бъде разрешен по различен начин, ако беше
направено възражението, че ипотеките не са учредени за задълженията на
30
трето лице, а за собствени задължения на дружество от икономическа група,
което е също въпрос на тълкуване. Решаващото в случая е че към момента на
извършване на ипотеките необходимост от подобно тълкуване не е била
налице и не е произтичала от обективно осъществили се тогава факти и
действиета ни на доверените и на нотариусите са извършени при
добросъвестно прилагане на действащото законодателство, при изпълнение
условията по учредяване на обезпеченията по облигационния заем, с което са
запазени интересите на облигационера ищец.
Конкретно по отношение на първия ответник следва да се допълни, че
при констатираното от него неизпълнение от емитента на задълженията по
облигационния заем е предприел всички необходими действия по запазване
интересите на облигационера чрез предявяване на искове и отговаряне по тях,
снабдяване с изпълнителен титул, образуване на изпълнително производство,
предявяване на вземанията в откритите производства по несъстоятелност,
които и се установяват от приетите по делото доказателства, приложените
приключили производства, изпълнителното делот, вписванията по
съответните партиди за длъжниците в ТРРЮЛНЦ. Поради това съдът намира,
че и в извършените последващи действия, след учредяване на обезпеченията,
първият ответник е извършил всички възможни правни действия за защита на
облигационера, като и е действал с негово съгласие – в този смисъл са и
показанията на разпитания по делото свидетел Стефан Лазаров, работещ като
юрисконсулт при ответника и участвал в предприетите от същия действия по
защита, съвместно с ищеца, като по негово искане натоварил и адв.М. А. с
процесуално представителство.
По всичко изложено съдът намира за основателни твърденията на
ищеца за претърпяна от него вреда, предвид загубата на обезпечения, които
той може да реализира и погаси част от дължимите му плащания по
закупената процесна облигационна емисия, но тази вреда не се дължи и не е
последица от извършени или неизвършени действия от първия ответник и от
евентуалния ответник, като исковете против тях следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците
имат право на съдебни разноски по представените от тях списъци.
Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД претендира като
заплащане на съдебна разноска адвокатско възнаграждение в размер на
92174,40лв с вкл.ДДС, съгласно представените две фактури, изчислено като
размер върху пълните размери на исковете. По този размер от ищеца е
направено възражение за прекомерност. Съдът намира, че съобразно
разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения, при предявен частичен иск адвокатското възнаграждение се
изчислява върху пълния размер на иска, а не върху частичната претенция по
делото, когато искът за първи път се предявява като частичен, каквато е
процесната хипотеза. Съдът намира това разрешение за оправдано, тъй като,
както беше посочено и от пълномощника на ответника, при постановяване на
решение по делото ще се формира СПН по основанието на исковете и
релевантите за решаването му факти. Пълният размер на единия от исковете е
2 773 452 евро с левова равностойност от 5 424 400,63лв, по който минимално
определеният размер на адв. възнаграждение се определя по чл.7, ал.2, т.7 от
31
Наредбата и възлиза на 106016,01лв без ДДС, какъвто се дължи на
процесуалния представител. При това положение съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на претендираната
съдебна разноска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Ю.Б.“АД – гр.София, ЕИК ****
в качеството й на единствен облигационер по издадена от „З.Х. - Ш.“ ЕАД –
гр.Ш., ЕИК **** (с ново наименование „З.Х. - ИЗТОК" ЕАД – гр.София) като
емитент, първа по ред емисия корпоративни обезпечени облигации с ISIN
**** при условията на частно предлагане от 14.02.2007г, да бъде осъдена
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК **** в
качеството й на Довереник на облигационера по същата емисия облигации да
й заплати сумата от 80 000евро, предявена частично от 2 773 452евро, ведно
със законната лихва начиная от 04.04.2022г – датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпяна от „Ю.Б.“АД вреда в размер на пазарната стойност към
25.01.2021г - датата на окончателното решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. №
1623/2019г на ВКС, I т.о. - на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Ш.,
област Добрич, с Договор за учредяване на договорна ипотека, за който е
съставен нотариален акт №11, том III, per. № 1803, дело № 377 от 2007 г. на
нотариус Й. П. с район на действие PC - Каварна, вписан с Вх.рег. №1600 от
23.03.2007г., Акт №61, том I, дело 902/2007 г., както и сумата от 20 000евро,
предявена частично от 564 364евро, ведно със законната лихва, начиная от
04.04.2022г – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, представляваща обезщетение за претърпяна от „Ю.Б.“АД вреда в
размер на пазарната стойност към 25.01.2021г на ипотекираните имоти
находящи се в гр.Добрич, с Договор за учредяване на договорна ипотека, за
който е съставен нотариален акт № 46, том I, per. № 1831, дело № 98 от
2007г. на нотариус В. Т. с район на действие PC- Добрич, вписан с Вх.рег. №
3091 от 21.02.2007г, Акт № 119, том I, дело 1178, като и с двата договора
ипотеките са учредени в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
– гр.София в качеството й на Довереник на облигационера „Ю.Б.“АД по
същата емисия облигации с ISIN **** и след това и двата договора са
обявяви за нищожни - с решение № 53 от 27.02.2019г по в.т.д. № 672/2018г
по описа на Варненски апелативен съд по отношение на договора,
обективиран в н. а. № 11 от 23.03.2007 г. на нотариус Й. П., потвърдено в тази
част с окончателно решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г на
ВКС, I т.о. и с което е отменено в отхвърлителната част решение № 53 от
27.02.2019г на ВнАС и вместо това е обявен за нищожен и договорът за
учредяване на договорна ипотека, обективиран в н. а. № 46 от 21.02.2007г на
нотариус В. Т., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК Б.“АД – гр.София, ЕИК
**** в качеството й на единствен облигационер по издадена от „З.Х. - Ш.“
32
ЕАД – гр.Ш., ЕИК **** (с ново наименование „З.Х. - ИЗТОК" ЕАД –
гр.София) като емитент, първа по ред емисия корпоративни обезпечени
облигации с ISIN **** при условията на частно предлагане от 14.02.2007г иск
да бъде осъден Й. И. П., ЕГН ********** от гр.Каварна, в качеството му на
нотариус, вписан под № 035 на НК, БУЛСТАТ ****, да й заплати сумата от
100 000евро, предявена частично от 2 773 452евро, ведно със законната
лихва, начиная от 04.04.2022г – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпяна от „Ю.Б.“АД вреда в размер на пазарната стойност към
25.01.2021г - датата на окончателното решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. №
1623/2019г на ВКС, I т.о. - на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Ш.,
област Добрич, с Договор за учредяване на договорна ипотека в полза на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София в качеството й на
Довереник на облигационера „Ю.Б.“АД по същата емисия облигации с ISIN
****, за който договор е съставен нотариален нотариален акт №11, том III,
per. № 1803, дело № 377 от 2007 г. на нотариус Й. П. с район на действие PC-
Каварна, вписан с Вх.рег. №1600 от 23.03.2007г., Акт №61, том I, дело
902/2007г. като договорната ипотека е обявена за нищожна с решение № 53
от 27.02.2019г по в.т.д. № 672/2018г по описа на ВнАС, потвърдено в тази
част с окончателно решение № 116 от 25.01.2021г по т.д. № 1623/2019г на
ВКС, I т.о., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК Б.“АД – гр.София, ЕИК **** за заплати на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК **** сумата от
92 309,71лв за съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК Б.“АД – гр.София, ЕИК **** да заплати на Й.
И. П., ЕГН ********** от гр.Каварна сумата от 7200лв за съдебни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач В. Ж.
Т. - нотариус с район на действие PC - гр. Добрич, вписан под № 158 в
регистъра на Нотариалната камара, на страната на ответника „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК ****.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"Б.В.И.Г."“ – гр.София, ЕИК **** на страната на ответника по евентуалния
иск Й. И. П., ЕГН ********** от гр.Каварна.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
33