Р Е Ш Е
Н И Е
№ 470
19.11.2019 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 344 по описа за 2019 г. на Административен
съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка
с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Марина Бей Резидънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с.Кранево, Община Балчик, ул.“Добруджа“ № 46, подадена от представляващия,
М.В.М.- председател на Съвета на директорите, срещу Акт за установяване на
задължения № АУ000001/11.02.2019 г., потвърден с Решение № 1Р от 25.04.2019 г.
на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик и с който са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса Битови
отпадъци (ТБО), както следва: ДНИ за 2017 г.
- в размер на 12 595,87 лева главница и 1852,64 лева лихви; ТБО за
2017 г. – 36667,97 лева главница и 5393,25 лева – лихви; ДНИ и за 2018 г.
- в размер на 12595,87 лева главница и
1665,34 лева лихви; ТБО за 2018 г. в размер на 36 667,97 лева главница и
1665,34 лева лихви, изчислени към 11.02.2019 г.
Жалбоподателят
счита акта за установяване на задължения за незаконосъобразен като оспорва да
са били налице предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК за издаването му.
Задължението за ДНИ не било съобщено на дружеството, затова не било заплатено.
Счита за незаконосъобразна претенцията за дължими лихви върху главницата на
определения ДНИ за 2017 и за 2018 г.
Оспорва дължимостта на таксата за битови отпадъци, като твърди, че услугите не
се предоставят от общината, а представените от ответника доказателства не
установявали реалното предоставяне на услугите. Иска оспорения акт да бъде
отменен изцяло като незаконосъобразен.
Ответникът,
Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, Магдалена Георгиева, в писмено
становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт, Е.Т., оспорва жабата, счита същата за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима.
Оспорването
е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта. Решението за
потвърждаване на акта е съобщено на 08.05.2019г. видно от разписка, л.31, а
жалбата е постъпила в Община Балчик на 17.05.2019
г.
От
фактическа и правна страна съдът приема следното:
Оспореният Акт
за установяване на задължения № АУ000001/11.02.2019 г. е издаден по реда на
чл.107, ал.3 от ДОПК от Г.Т. – главен инспуктор, ревизор по приходите към отдел
„Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТСХД и БФС“ при Община Балчик.
Компетентност на издателя на акта
Актът е
издаден от компетентен орган, определен от кмета на общината по реда на чл.4,
ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ.
Издателят
на акта е определен по реда на чл.4, ал.4 от ЗМДТ със Заповед № 176/17.02.2009 г. и Заповед № 1067 от 12.10.2018г. на кмета на
общината да изпълнява задълженията на орган по приходите.
Актът е
издаден на валидно правно основание. Разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК
определя, че акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. В случая се установява, че актът е издаден, тъй като задълженията за
ДНИ и ТБО е са заплатени в сроковете по чл.28, ал.1 от ЗМДТ.
Форма на акта
АУЗ
отговаря на изискванията за форма. От съдържанието му може да се установи, че
същият е издаден за дължими от „Марина Бей Резидънс“ АД ДНИ и ТБО за процесния имот за периода на
2017 и на 2018 години. Посочено е, че данъкът е определен в размер на 1,8
промила от данъчната оценка, съгласно чл.21, ал.1, чл.22 от ЗМДТ и чл.15 от
общинската НОАМТЦУТОБ. Посочено е, че
имотът попада в границите на районите, в които има организирано сметосъбиране и
сметоизвозване и че съгласно Решение на Общински съвет Балчик № 31 от
22.12.2016 г. за периода 2017-2018 г.
ТБО за нежилищни имоти е в размерна 5,24 промила върху данъчната основа, или:
за събиране на битови отпадъци (БО) и транспортирането им до депо, вкл.
осигуряването на съдове за съхранение - 2,25 промила, за поддържане и
експлоатация на депа за БО - 1,50 промила и за поддържане на зони за обществено
ползване- 1,49 промила.
Спазване на процесуалния закон
Съдът не
установи съществени процесуални нарушения.
Актът е съобщен
на жалбоподателя на 14.02.2019г. (л.22) и обжалван по административен ред с
жалба, постъпила на 25.02.2019 г. (л.23).
В производството
по чл.155 от ДОПК е постановено Решение с изх. № 26-00-160 от 25.04.2019 г. на Магдалена
Георгиева – директор на Дирекция Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик.
Действително,
по делото няма данни до дружеството - жалбоподател да са подавани съобщения за
дължими местни данъци от Община Балчик. В жалбата не се оспорва размера на
начисления за 2017 и 2018 г. ДНИ, нито
начина на определянето му, но се иска неговата отмяна и в тази му част, поради
това, че данъчно задълженото лице, т.е. жалбоподателя, не бил получил съобщение
по реда на чл.107, ал.3, изр.1 от ДОПК. Подобно е и правилото на чл.23 от ЗМСМА.
Цитираните
разпоредби изискват размерът на задължението да се съобщи на задълженото лице.
Съдът
намира, че е допуснато процесуално нарушение на чл.23 от ЗМСМА, както и на
чл.107, ал.3, изр.1 от ДОПК, но то не може да се квалифицира като съществено и
да бъде основание за отмяната на акта.
Сроковете
за заплащане на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са
регламентирани в закона (чл.28 ЗМДТ), поради което при неплащане им в срок
задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Невнесените в срок местни
данъци и такси, по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, вр. чл. 9б от ЗМДТ, се
събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания.
Спазване на материалния закон
Актът е
съобразен с материалния закон.
От
писмените доказателства, представени от ответника, Устав на АД „Марина Бей
Резидънс“, вписан в вх. рег. № 4459 от 05.12.200…? г. (л.283) на Служба по
вписванията – Балчик, се установява, че дружеството –жалбоподател е придобило
правото на собственост чрез извършване на непарична апортна вноска от „Олд
Тауър“ ЕАД, акционер и учредител, върху недвижим имот – ПИ с идентификатор
39459.29.618 - урбанизирана територия, с площ от 28 078 кв.м., за който
има одобрен ПУП-План за застрояване, одобрен от кмета на Община Балчик със
Заповед № 1336 от 14.08.2007г. и разрешение за строеж № 370/23.10.2007г. В
Устава е вписано, че вносителят на непаричната вноска си запазва ограниченото
вещно право на строеж върху имота за построяване на обектите по строителното
разрешение – Жилищен комплекс със застроена площ от 7 463,30 кв.м.
Придобитият
имот е бил деклариран от собственика, „Марина Бей Резидънс“ АД, с декларация
(л.48) по чл.17 от ЗМДТ(отм.), в която е посочена отчетна стойност от
6 997 705 лева. Ответникът представя и подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№ 11072/26.06.2010 г. И в двете
декларации имотът е деклариран като урегулиран – УПИ с площ от 28 078
кв.м.
От
представена от ответника Справка за приети декларации, подадени от „Марина Бей Резидънс“ АД в общинската данъчна служба (л.234) се
установява, че освен посочените по-горе две декларации, дружеството е подало
след това три декларации по чл.17 от НОАМТЦУТОБ : декларация с № ДК17001102 от
29.11.2013г., декларация с № ДК17000705 от 31.10.2014 г. и декларация с № ДК17001143 от 12.12.2018г.
В справката
е цитирана разпоредбата на чл.17 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Балчик (НОАМТЦУТОБ), публикувана
на интернет-страницата на общината, според която се освобождават от заплащане
на такса за битови отпадъци в частта за сметосъбиране и сметоизвозване, които
не се използват през цялата година и не са тяхно основно жилище.
Освобождаването се осъществява на основание подадена в Общинска данъчна служба
гр. Балчик декларация от всички собственици или ползватели на имота до 31
декември на предходната година по образец, одобрен със заповед на кмета на
Община Балчик.
Видно е, че
в случая подадените от дружеството декларации за частично освобождаване
заплащането на ТБО не касаят процесните периоди на 2017 г. и на 2018 г. Няма
декларации, подадени в сроковете, т.е. до 31 декември 2016 и до 31 декември
2017 г., което се установява от писмо с
изх. № 11-03-557 от 17.09.2019 г. (л.224) на ответника.
Заедно с
акта е издадена и Покана за доброволно изпълнение по чл.182 ал.2 от ДОПК, в
която са посочени задълженията за ДНИ и ТБО.
По отношение определения ДНИ
Съгласно
чл.10, ал.1 от ЗМДТ, в редакцията й ДВ. бр.61 от 9 Юли 2013г., приложима за
процесния период, е определено, че с данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните
граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти
извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.
8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
А чл.11,
ал.1 от ЗМДТ определя, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми
с данък недвижими имоти.
Макар че
жалбоподателят оспорва това, от всички събрани по делото доказателства, удостоверяващи
правото на собственост, се установява, че процесният имот е урегулиран, намира
се в строителните граници на с.Кранево, като урегулиран имот е внесен в
капитала на „Марина Бей Резидънс“ АД и е деклариран пред общинската данъчна
служба от собственика. Следователно, налице са предпоставките по чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1 от ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ за 2017
г. и за 2018 г. В АУЗ е посочен начинът
за определяне на задължението за ДНИ – 1,8 промила върху данъчната оценка като
за данъчна оценка е възприета отчетната стойност на имота от 6 997 705 лева.
Този начин за определяне на данъка е съобразен с чл.21, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбата
срещу АУЗ в частта му, с която са определени задълженията за ДНИ и лихвите към
тях, следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение начислената ТБО, жалбата е частично
основателна
Ответникът
представя Справка за формиране на размера на задълженията за ТБО поотделно
(л.186), изготвена от Г.Т.- издател на оспорения АУЗ, от която се установява,
че като основа за ДНИ и ТБО е определена отчетната стойност на имота от 6 997
705 лева. Общо формираната в АУЗ сума за периода от 36 667,97 лева за ТБО е
дължима и за трите услуги и е изчислена
и за двата периода по следния начин: за събиране на БО и
транспортирането им до депо, вкл. осигуряването на съдове за съхранение – 6 997
705 лева х 2,25 промила : 1000 = 15 744,83 лева; за поддържане и експлоатация
на депа за БО - 6 997 705 лева х 1,50 промила : 1000 = 10 496,56 лева; за
поддържане на зони за обществено ползване - 6 997 705 лева х 1,49 промила :
1000 = 10 426,58 лева.
Видно е, че така определеният размер на
задълженията за ТБО е определен в рамките на приетото от Общински съвет Балчик по
реда на таблица 1.4.2. към чл.15 от „За имоти на граждани, еднолични търговци и
юридически лица, използвани за производствени и/или търговски цели“ общинската
Наредба за определяне и администриране на местните такси е цени на услуги на
територията на Община Балчик, публикувана на интернет-страницата на общината.
В
цитираната таблица е определено, че за събиране на битови отпадъци и
транспортирането им до депата, включително осигуряване на съдове за съхранение се определя такса 2,25 промила от данъчната
оценка ; за поддържане и експлоатация на депа – 1,50 промила и за поддържане зони за обществено ползване-1,
49 промила от данъчната оценка.
Ответникът
представя Заповед № 1269 от 28.10.2016 г. и Заповед № 1111 от 27.10.2017
г.(л.32-39), с които кметът на общината е утвърдил населените места, границите
на районите и зоните, в които през 2017 г. и 2018 г. общината организира услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на териториите за обществено
ползване и поддържане на депа за битови отпадъци.
По делото
се установи, че административният адрес на процесния имот с идентификатор
39459.29.618 е: с.Кранево, ул.““ № , видно от Удостоверение с изх. № 407 от
16.10.2019 г. на кмета на Община Балчик (л.254).
Съдът
приема, че съобразно заповедите на кмета спрямо имота на жалбоподателя, находящ
се на улица „“ № в с.Кранево, е
определено извършването на всички услуги. Наредено е осигуряването на улицата с
контейнери тип „Бобър“ с обем 1,1 куб.м.
и кофа тип „Мева“ с обем 0,11 куб.м. Определена е честота на сметоизвозване. Представени
са доказателства, че Община Балчик е осигурила реалното предоставяне на
услугите като е сключила Договор № 465 от 02.09.2013 г. със сметопочистващата
фирма „Титан Клинър“ ООД за срок от 48 месеца.
Съдът
приема също, че за 2017 г. ответникът е представил доказателства, че спрямо
имота на жалбоподателя реално е извършвал сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Този факт се
установява от представените по делото приемо-предавателни протоколи (л.58-79,
л.94, л.95) за всеки месец, въз основа на които е извършвано плащането за тези
две услуги за 12-те месеца на 2017 г. Протоколите са подписвани от управителя на
сметопочистващата фирма „Клинър“ ООД и кмета на с.Кранево и удостоверяват
приемане на извършената работа.
От
представените приемо-предавателни протоколи за периода на 2018 г. (л.96-103) се
установява реалното предоставяне на двете услуги спрямо имота на жалбоподателя
за месеците януари, февруари, март и април.
За
останалите месеци май-декември за периода на 2018 г. по делото са представени
приемо-предавателни протоколи (л.104 -111), подписвани, не от кмета на
с.Кранево, а от представител на Община Балчик, видно от които при приемане на
извършената работа не се визира услугата „поддържане чистота на териториите за
обществено ползване“. Ответникът не представя доказателства по какъв начин и от
кого се извършва тази услуга за периода м.май 2018 – м.декември 2018 г.
Съдът
приема за доказано по безспорен начин, че Община Балчик е извършвала разходи за
поддържане на депо за битови отпадъци за периода на 2017 и на 2018 г. По делото са представени
доказателства, че по силата на Споразумение № 295/02.04.2015 г. (л.205),
сключено между Община Добрич и Община Балчик, последната се е задължила да
заплаща разходите по обезвреждане на отпадъците в регионалното депо в с.Стожер,
което функционира за обслужването на всички общини на територията на област Добрич,
вкл. и община Никола Козлево. Реално функциониране на депото за битови отпадъци
е осигурено чрез сключване на договор от 24.09.2014 г. между Община Добрич и
Консорциум „РСУО-ДОБРИЧ“, л.207.
Съгласно
чл.62 от ЗМДТ в действалата му редакция за процесния период (ДВ, бр. 153 от
1998 г.), таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
В случая
размерът на таксата не е определен за всяка услуга поотделно, а общо и за трите
услуги. Това процесуално нарушение не е съществено, тъй като общият посочен
размер е определяем и въз основа на представена допълнително информация-
справка, изготвена от издателя на акта, се установява начинът за определянето
на общата сума, дължима за ТБО за 2017 г. и за 2018 г. Видно е от справката (л.186), че като основа
за ТБО е определена отчетната стойност на имота от 6 997 705 лева.
Обстоятелството,
че в справката не се сочи дата на съставяне, не опорочава нейното съдържание.
Същата е представена от процесуалния представител на ответника в съдебното
заседание на 10.09.2019 г. във връзка с дадени указания на съда от предходно
заседание. Справката представлява част от административната преписка, тъй като
визира начина за определяне на общия размер на задълженията за ТБО за двата
процесни периода.
ТБО за 2017 г.
С оспорения
акт законосъобразно са определени и задължения за ТБО за 2017 г. и за трите
услуги. По делото се събраха безспорни доказателства, че Община Балчик е
организирала, осъществила е реално и трите услуги спрямо имота на жалбоподателя
и е направила разходи за тяхното извършване.
ТБО за 2018 г.
Размерът на
задължението за ТБО за 2018 г. от 36 667,97 лв. е необоснован и недоказан,
което води до извод за частична незаконосъобразност на оспорения АУЗ.
По делото
не се представиха доказателства за реалното извършване на на услугата поддържане на чистотата на
територията за обществено ползване в населеното място, т.е. в с.Кранево за
целия период на 2018 г.
Както бе
посочено по-горе, приемо-предавателните протоколи за периода от м.май до м.
декември на 2018 г. установяват извършването на услугата „сметосъбиране и
сметоизвозване“, но не и „почистване на територии за обществено ползване“ в
с.Кранево. Ако общината е осъществявала тази услуга в този период по друг
начин, това не е известно на съда и на жалбоподателя, въпреки многобройните
указания за попълване на делото с доказателства.
Затова
съдът намира жалбата за основателна в тази й част.
От определения
общ размер на задължението за ТБО за 2018 г. от 36 667,97 лв. следва да се
приспадне начислената такса за услугата по поддържане на чистотата на
територията за обществено ползване в населеното място, т.е. в с.Кранево
(наречена също „поддържане на зони за обществено ползване“) за периода м.май-м.
декември вкл.
Общият
размер на това задължение за 12 месеца е 10 426,58 лева (видно от Справката,
л.186) и е определен по следния начин: Отчетната стойност на
имота от 6 997 705 лева е умножена по 1,49 промила и разделена на 1000 = 10 426,58 лева. Общият размер на
задължението, разделен на 12 месеца,
установява месечен размер на задължението от 868,88 лв. за услугата по
поддържане на чистотата на територията за обществено ползване.
По делото
се доказва реалното предоставяне на услугата за 4 месеца. Следователно, през
2018 г. жалбоподателят дължи заплащане на тази услугата само за 4 месеца на
2018 г., а не в определения с АУЗ и справката размер от 10 426,58 лева, а в
размер на 3475,52 лв. ( 868, 88 лв. х 4
месеца = 3475,52 лв.)
Затова АУЗ
като необоснован и недоказан следва да бъде изменен в частта, с която са
определени задължения за ТБО за 2018 г. като вместо определените 36 667,
97 лева, следва да се определят дължими за внасяне 29 716,93 лв. ТБО за
2018 г. и съответните лихви към тях от 1357,85 лева.
В
останалата част оспореният акт за установяване на задължения за ДНИ и ТБО е
правилен и законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Разноски
Жалбоподателят
претендира присъждане на разноски за държавна такса от 50 лева и разноски за
платено адвокатско възнаграждение от 1 800 лева.
Ответникът
претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от жалбата И прави възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира възражението за неоснователно предвид усложнената фактическа обстановка
по делото и предвид материалния интерес от спора, но претенциите за разноски следва
да бъдат уважени съобразно правилата на чл.161, ал.1 от ДОПК.
Така
мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр.Добрич,
ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Акт
за установяване на задължения № АУ000001/11.02.2019 г., издаден от Г.Т.- главен
инспектор ревизор по приходите в Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик в
частта му, с която са установени задължения за такса „Битови отпадъци“ за 2018
г. в размер на 36 667,97 лева - главница и 1665,34 лева - лихви, изчислени към
11.02.2019 г. като ОПРЕДЕЛЯ задължения за такса „Битови отпадъци“ за 2018 г. в
размер на 29 716,93 лв. и лихви към тях от 1357,85 лева, изчислени към
11.02.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата срещу Акт за установяване на задължения № АУ000001/11.02.2019 г. в
останалата му част в общ размер от 69 677,66 лева, представляващи задължения
за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса Битови отпадъци (ТБО), както
следва: ДНИ за 2017 г. - в размер на 12
595,87 лева главница и 1852,64 лева лихви; ДНИ и за 2018 г. - в размер на 12 595,87 лева главница и 572,06
лева лихви; ТБО за 2017 г. – 36 667,97 лева - главница и 5 393,25 лева – лихви;
ОСЪЖДА
Община Балчик да заплати на „Марина Бей Резидънс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с.Кранево, Община Балчик, ул.“Добруджа“ № 46, представлявано
от М.В.М., сумата от 124,32 лева – разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Марина
Бей Резидънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Кранево,
Община Балчик, ул.“Добруджа“ № 46, представлявано от М.В.М.,*** сумата от 3 442,23
лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: