Номер 55406.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Весела Л. Сахатчиева
Методи Н. Здравков
Секретар:Д.Ц.Г.
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20204400500715 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 198/31.07.2020г. по гр.д. № 114/2020г. на РС гр.Ч. бряг /ЧРС/ е отхвърлен
предявеният от Д. Г. У. от гр.Ч. бряг, ЕГН ********** иск против СУ *** гр.Ч. бряг,
представлявано от Директора А.Ш. за отмяна на наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание “забележка” със Заповед № РД-19-874/09.01.2020г. на Директора на училището на
основание чл.187 т.7 вр. чл.188 т.1 КТ, като неоснователен.
Осъдил на основание чл.78 ГПК Д. Г. У. от гр.Ч. бряг, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на СУ *** гр.Ч. бряг, представлявано от Директора А.Ш. сумата от 300 лева,
представляваща разноски по делото.
Недоволна от решението е останала ищцата Д. Г. У. , която го обжалва в законния срок.
Твърди, че не е спазена процедурата по искане на обяснение, за извършеното
дисциплинарно нарушение. Искането за даване на обяснения не й е връчвано, а е създадено
специално за процеса за да докаже спазване на процедурата по чл.193 КТ. Едното искане е
подписано от директора и един свидетел, че тя е отказала, а оригиналът е подписан от
директора и двама свидетели. Разпитаният свидетел за отказа е служебно зависим от
директора, и е заявил че са отишли за да връчат на ищцата Заповед за преместване, след
което е променил показанията си, че всъщност не става дума за преместване, а за искане на
обяснения. Навежда доводи, че показанията са изцяло нагодени за процеса. Оплаква се, че
не са събрани доказателства за виновно неизпълнение на трудовите й задължения. Отказът й
да се премести в помещение, определено от Директора е бил породен от това, че то не
отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Защитата на
1
правото й на здравословни и безопасни условия на труд не може да се разглежда като
виновно неизпълнение на трудовите й задължения. Наред с това към крайния момент когато
е трябвало да изпълни Заповедта, преустройството не е било завършено. Въпреки
указанията на съда, ответното училище не са представили доказателства за законността на
извършеното преустройство на помещението, което Директорът нарича стая на
непедагогическия персонал, а св.М.Г. – стая на чистачките. Нейните показания не са
подкрепени от писмени доказателства, а протоколите за замерване от фирмата по трудова
медицина са издадени след налагане на дисциплинарното наказание. Проверка на
помещението не е правена нито за площ, нито за осветеност, а по Наредба № РД -02-20-
3/21.12.2015г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено
обслужване в областта на образованието, науката, здравеопазването, културата и изкуствата,
издадена от МРРБ, е предвидено, че финансово счетоводната служба на училището следва
да има площ от 18кв.м. до 25 кв.метра. Твърди, че площта на новосъздадената канцелария е
под изискуемата, като се позовава на размерите на закупения за същата балатум, посочен в
заявката че е за стаята на чистачките в База 2, и е в размер на 8,4кв.м. съгласно
представената фактура от 26.09.2019г. Причината да оспори Заповедта на директора за
преместването й, е това че е диабетик със съпътстващи болестта усложнения – влошено
зрение и полиневропатия. Директорът на училището не е оспорил твърдението й, че знае
тези обстоятелства. Моли съда да отмени решението на ЧРС и вместо него да постанови
друго, с което да отмени наложеното й дисциплинарно наказание, както и да й присъди
разноски за двете инстанции.
Въззиваемото СУ *** гр.Ч. бряг – ответник по делото пред ЧРС – чрез адв.Св. Б. от ПлАК
изразяват становище – л.26-л.30 от настоящото дело, че жалбата е неоснователна, решението
да се потвърди и да им се присъдят разноски за ПлОС. Твърдят, че от доказателствата пред
ЧРС се е установило, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на законни нареждания на Работодателя. Процедурата по
искане на обяснения в дисциплинарното производство е изпълнена, а възраженията за
приложимите строителни правила и норми са неотносими към спора – въпросът е извършил
ли е работникът нарушение на трудовата дисциплина и спазен ли е редът по
дисциплинарното наказване.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателката, прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е приета за разглеждане.
Същата обаче е неоснователна.
Безспорно е и се установява от Заповед № РД – 19 - 874/ 09.01.2020г. – л.6 от
делото на ЧРС, че на основание чл.195 ал.1 от КТ във вр. с чл.188 т.1 и чл.187 т.7 от КТ и
след спазени изисквания на чл.193 ал.1 КТ, на Д. Г. У. е наложено дисциплинарно наказание
2
– забележка – за немотивиран отказ от изпълнение на Заповед на директора, с аргументи,
които не отговорят на фактическата обстановка – неизпълнение на Заповед № РД – 19 –
557/20.11.2019г.
Безспорно по делото е и се установява от предната Заповед – л.7 от делото на ЧРС, на
осн. чл.259 ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование и по
целесъобразност, че директорът е променил работното място на ищцата от База 1 в База 2 в
училището считано от 25.11.2019г., като контрол по преместването възложил на заместника
си по административно – стопанската дейност – св.М.Г..
Спорни по делото пред ЧРС, а и пред настоящата инстанция са въпросите законосъобразна
ли е Заповедта, с която е наложено наказанието Забележка – допуснато ли е
дисциплинарното нарушение и изпълнена ли е процедурата по чл.193 КТ?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази събраните по делото
доказателства – писмените, както и показанията на св.М.Ц.Г. и И.С.И..
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните оплаквания по
въззивната жалба, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел, че съгласно чл.154 ГПК и съдебната
практика при спор за законност на дисциплинарно наказание тежестта на доказване се носи
от Работодателя. Следва да се установи, че Заповедта е издадена при спазване на чл.193 КТ
– на работника са искани писмени обяснения за нарушението, наказанието е наложено в
сроковете по чл.194 КТ и при спазване на чл.195 КТ, както и че работникът е извършил
нарушението, за което му се налага наказанието.
Тук следва да се добави, че при проверката за законосъобразност съдът
преценява и спазването на чл.189 КТ, озаглавен Критерии за определяне и
еднократност на дисциплинарното наказание - при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя, като за едно и също нарушение на трудовата дисциплина
може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Предвид налагането
на най-лекото наказание Забележка и отсъствието на оплаквания, че ищцата е
наказана втори път за едно и също нещо, и тази разпоредба на КТ се оказва
спазена.
3
Приел също така, че от доказателствата се установява изпълнението на
чл.195 КТ – посочено е конкретно, че се налага за неизпълнение на Заповед за
преместване на работното място на ищцата от База 1 в База 2 в училището,
считано от 25.11.2019г.
Предвид датата на издаване на Заповедта за дисциплинарно наказване –
09.01.2020г., приел също така че сроковете по чл.194 КТ са спазени.
Досежно процедурата по чл.193 КТ намерил възраженията на ищцата за
неоснователни. Показанията на св.И. – работник по поддръжката, приел че
установяват искането на писмени обяснения от ищцата, при което вместо да
предостави на директора такива, същата е отказала да получи искането, като
удостовери че се е запознала.
Пространни съображения изтъкнал по въпроса отказът от изпълнение
на издадената Заповед дисциплинарно нарушение ли е и същите се споделят
от настоящата инстанция. Позовал се на чл.187 т.7 КТ – нарушение на
трудовата дисциплина е неизпълнението на законните нареждания на
Работодателя. Като разграничил място на работа и работно място, анализирал
чл.66 и чл.118 КТ, позовал се на легалното определение на работно място –
пар.1, т.4 КТ, съгласно който това е помещението, стаята или друго
териториално определено място при Работодателя, където работника следва
да полага своя труд. От това, че не се смята изменение на ТПО
преместването на работника на друго работно място в предприятието,
намерил че тази преценка е изцяло в работодателската власт и е по
целесъобразност, без възможност работника да се противопостави на
решението на Работодателя. Работното място се определя в рамките на
мястото на работа, а то е по седалището на предприятието съгласно чл.66 КТ
и там по указание на Работодателя той полага труда си по ТПО.
Тук следва да се отчита и разпоредбата на чл.127 ал.1, т.2 КТ –
задължения на Работодателя за осигуряване на условия за работа – длъжен е
да осигури на работника нормални условия за изпълнение на работата по
ТПО, за която се е уговорил, като му осигури работно място и условия в
съответствие с характера на работата.
И двете групи оплаквания по въззивната жалба са неоснователни.
4
Процедурата по искане на писмени обяснение за извършеното нарушение – неизпълнение на
законно разпореждане на Работодателя – не е опорочена въпреки принципното положение,
че свидетелите са зависими от работодателската власт и техните показания следва да се
преценяват в светлината на чл.172 ГПК. В случая обаче, те се подкрепят и от Отговора на
Дирекция ИТ гр.Плевен – л.72 от делото, от който става ясно, че Инспекцията по труда са
извършили проверка в училището и независимо от несъответствието в датите на искането
на писмени обяснения по този Отговор и по представеното в оригинал искане на обяснения
– л.88 от делото, те също установяват, че след издаване на Заповедта за преместване – л.7 от
делото, която е удостоверено с подписи на двама свидетели на 21.11.2019г., че ищцата
отказва да получи, на същата са искани писмени обяснения за нарушение на трудовата
дисциплина, като й е даден срок да представи такива, но в присъствието на свидетел тя е
приела искането, копирала го е и е отказала да го подпише, т.е. да удостовери, че го е
получила.
Несъществено за същността на настоящия спор остава на кои дати и пред колко свидетели е
станало това – важното е, че след издаване на Заповедта за преместване изпълнение на
процедурата по чл.193 КТ се установява от Работодателя и възраженията в това отношение
за нарушени права от ищцата са неоснователни.
Втората група оплаквания по какви причини ищцата е отказала да изпълни законно
нареждане на Работодателя е също неоснователна, защото в случай че определеното й
работно място е несъобразено със здравословните и безопасни условия на труд и с нейното
състояние – болна от диабет и с усложнения от заболяването, подходът на промяна на това
положение е свързан с последващи проверки и установяване на тези факти, а не с отказ от
изпълнение на Заповедта на Работодателя. Междувпрочем по делото са събрани множество
писмени доказателства за това, че Служба по трудова медицина е извършила проверки и
замервания в училището, че във връзка с възникналия спор са сезирани както Дирекция
Инспекция по труда, така и други държавни органи, но в случая за допускането на
нарушение от страна на ищцата на трудовата дисциплина и налагането на най-лекото
дисциплинарно наказание за това, всички тези обстоятелства нямат значение за правилното
решаване на спора.
Като е достигнал до същите правни изводи, ЧРС е постановил законосъобразно решение,
което следва да се потвърди.
И двете страни са претендирали разноски за настоящата инстанция, а както вече стана ясно
досежно разноските пред ЧРС решението се потвърждава. Въззивната жалба е
неоснователна и поради това искането на ищцата за разноски пред ПлОС е неоснователно.
На осн. чл.78 ал.3 на СУ *** гр.Ч. бряг се дължат разноски за настоящата инстанция –
такива са направени за адвокат и ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното
училище разноски по делото в размер на 300лв. – л.29 от настоящото дело.
5
При горните съображения и на основание чл.272 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198 от 31.07.2020г. на Червенобрежки районен съд,
постановено по гр.д. № 114/2020г. по описа на същия съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК Д. Г. У. от гр.Ч. бряг, ЕГН ********** да заплати
на СУ *** гр.Ч. бряг, представлявано от Директора А.Ш. сумата от 300лв. за деловодни
разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6