Р Е Ш Е Н И Е
№ 677
Град Пловдив, 09.04.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
пети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Стефани Черешарова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 240 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е.Д.Л. *** против
решение № 2274 от 10.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 4252 по описа на
Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено наказателно
постановление № 678 от 30.05.2019 г. на зам.-кмета на община Пловдив, с което
на Е.Д.Л., ЕГН **********,***, на основание чл.39, ал.1 от Наредбата за опазване
на околната среда на територията на община Пловдив е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от същата
наредба.
Според касатора обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон, тъй като не е извършено административно
нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът в писмен отговор счита касационната жалба
за неоснователна и недоказана и моли да се потвърди решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
издадени са от компетентни органи и не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, спазени са императивните изисквания на чл.42, чл.43,
чл.44 и чл.57 ЗАНН, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Според районния съд при
преценката на всички доказателства се установяват достатъчно данни за извършено
нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата за опазване на околната среда на
територията на община Пловдив – жалбоподателката като собственик на поземлен
имот, находящ се на улица „Места” № 1, не е осигурила поддържането на неговата
чистота. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателката, че не
й е било представено заверено копие на заповедта за упълномощаване на
зам.-кмета да издава наказателни постановление, защото упълномощителната
заповед е приложена към административнонаказателната преписка и защото чл.58,
ал.1 ЗАНН не предвижда изпращане на административнонаказателната преписка на
нарушителя. Недоказано е според районния съд възражението, че наказателното
постановление не е подписано от зам.-кмета Р.П., защото по преписката е
приложен оригиналът, подписан именно от Р.П., зам-кмет ОИЗЕУО в община Пловдив.
Според районния съд не е налице противоречие между ЗООС, ЗУО и наредбата на
общината, защото няма законова норма, която да разрешава складирането на
отпадъци от определения вид в дворове на физически лица. Изрично е подчертано,
че наказателното постановление не е издадено във връзка с неизпълнение на
предписания, констатирано с протокол от 20.12.2018 г., а във връзка със
състоянието на имота, установено на 02.01.2019 г. В този смисъл са спазени
сроковете по чл.34 ЗАНН. Като неоснователно е преценено също възражението за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, защото в наказателното постановление
нарушението е описано съвсем ясно и пълно, както и фактическите констатации на
актосъставителя, възприети лично от него при оглед на място, поради което не са
необходими други доказателства. Недоказано и неотносимо към съставомерността на
нарушението е прието възражението за периодично почистване на двора и за
характера на отпадъците, които според жалбоподателката са строителни материали,
защото за съставомерността на деянието според районния съд е от значение
видимото състояние на имота. Като неотносимо към съставомерността на
нарушението е преценено също възражението за точното количество на отпадъците.
Според районния съд срокът по чл.52, ал.1, изр.1 ЗАНН е инструктивен и неговото
неспазване може да бъде единствено основание за търсене на дисциплинарна
отговорност, но не представлява съществено процесуално нарушение на процедурата
по издаване на наказателното постановление, защото срокът за издаване на
наказателно постановление е определен в чл.34 ЗАНН и този шестмесечен срок е
спазен. Според районния съд определеният минимален размер на глобата отговаря
на тежестта на установеното нарушение, което е за първи път.
Решението е правилно.
Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин и не са оборени от касатора
при негова доказателствена тежест. Въз основа на тези факти районният съд е
направил правилни и обосновани изводи, които напълно се споделят от настоящия
касационен състав и няма да бъдат преповтаряни.
Недоказано е
твърдението на касатора, че не е извършила вмененото нарушение, защото събраните
доказателства установяват точно обратното. Районният съд не е изключил нито
едно доказателство и е извършил преценка на всички доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, като са изложени мотиви за причините да не се кредитират
свидетелските показания на свидетелите на касатора поради тяхната пристрастност
и заинтересованост от изхода на настоящото производство. Кредитирането на едни
доказателства и доказателствени средства пред други не подлежи на съдебен
контрол, защото е следствие на личното убеждение на съдията.
Освен свидетелските показания касаторът не е
представил други доказателства, опровергаващи констатациите на контролните
органи и актосъставителя. В този смисъл изводът на районния съд за доказаност
на нарушението е напълно обоснован, подкрепен от всички събрани по делото
доказателства.
Недоказано е също
възражението на касатора за нищожност на обжалваното наказателно постановление
и в тази насока напълно се споделят изводите на районния съд, че упълномощителната
заповед е представена по делото и това е достатъчно основание, за да се приеме,
че издателят на наказателното постановление е притежавал необходимата
компетентност към момента на неговото издаване.
С оглед всичко изложено касационната
инстанция намира, че са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК,
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и
правилно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2274
от 10.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 4252 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.