Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10
06.02.2020 г.
гр. Средец
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 14.01.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр.
Донева
гражданско дело № 250 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.
Бургас против Д.Ч. и М.Ч., в която се твърди, че ответниците са страна по
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество до
водоснабден имот, находящ се в к. к. Слънчев бряг – запад, ваканционно селище
„Елит 3“, бл. *, ет. *, ап. *, Община Несебър, за който в ищцовото дружество е
открита и заведена партида с аб. № 990627 – за отчитане на водни доставки от 1
бр. измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на потребители на
услугите ВиК /като собственици на имота в равни квоти/ по смисъла на Наредба №
4/14.09.2004 г. и като абонати на дружеството, съобразно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, ответниците е следвало да заплащат
консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните фактури. Сочи
се, че за отчетния период от 29.09.2016 г. до 26.09.2018 г. по процесния
абонатен номер са налице незаплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода на обща стойност 146,76 лева, осчетоводени посредством фактури
№№ **********/25.10.2017 г. на стойност 86,18 лева и **********/26.11.2018 г.
на стойност 60,58 лева. Твърди се, че показанията на измервателното средство в
имота са отчитани от инкасатор при спазване на всички изисквания. Иска се
осъждане на ответниците да заплатят разделно сумите по фактурите – всеки по
1/2, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и разделно поравно лихва за забава в общ размер 14,28 лева, в
това число върху съответните главници – 12,30 лева за периода 25.11.2017 г. –
23.04.2019 г. и 1,98 лева за периода 26.12.2018 г. – 23.04.2019 г. Претендират
се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител адв. Д.Я., в писмен отговор оспорва исковете по
основание и размер. Възразява против качеството собственик, респ. потребителското
качество на ответниците през процесния период, респективно същите да са получател на услуги и да
имат задължения по валидно правоотношение между страните. Възразява, че
прилаганите общи условия на ищцовото дружество не са влезли в сила /липсвали
доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневници/, поради
което не са обвързали ответниците. Оспорва доказателствената стойност на
представения с исковата молба документ „справка-извлечение“ за процесния
водомер с аргументи, че през отчетните периоди водоснабденият имот не е бил
обитаван, респ. не е имало водоползване, че водните количества са начислени
произволно без съставени карнети за извършени отчитания, в отсъствието на
потребителите или техни представители и без подпис на свидетел, удостоверяващ
отсъствието на потребителите. Възразява, че фактурите не са ежемесечни. Оспорва
ответниците да са получавали процесните фактури на хартиен носител, за да им се
даде възможност да подадат възражения срещу определените дължими суми. Оспорва
доказателствената стойност на процесните фактури, като несъдържащи всички
реквизити, изискуеми по Закона за счетоводството, както и съдържанието им.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том Х, рег. № 6449, дело №
1771/09.09.2005 г., от Регистър БУЛСТАТ, от Молба от 16.02.2007 г. за откриване
на партида в ответното дружество, 2 бр. фактури, справка за показанията на
водомер с клиентски номер 990627, се установява, че ответниците Д.Ч. и М.Ч. са
собственици при равни квоти на водоснабдения процесен обект с административен
адрес к. к. Слънчев бряг – запад, ваканционно селище „Елит 3“, бл. *, ет. *,
ап. *, Община Несебър, за който в ищцовото дружество е открита на името на
ответника партида с абонатен № 990627.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
водоснабденият имот представлява апартамент в сграда във ваканционно селище за
сезонно ползване, с отчитане на водомерите два пъти годишно от инкасатор с
мобилно устройство по предварително съобщен график. Общото изразходено
количество вода, преминало през измервателното средство за посочения процесен
период е 61 куб. м., от които 38 куб. м. отчетени по индивидуален водомер, а 23
куб. м. начислени служебно на 26.09.2018 г. на базата на реално отчетен
предходен период, след което това количество вода е изравнено в съответствие с
реалното потребление при последващо отчитане на водомера. Т. е. експертизата е
установила, че за процесния период са отчитани реално изразходени количество
вода от един водомер при спазване на Наредба № 4 и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги. Няма начислени количества вода от разпределение от
централния водомер на сградата.
Според заключението
на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, количеството вода е
осчетоводено редовно в ищцовото дружество посредством фактури №№
**********/25.10.2017 г. на стойност 86,18 лева и **********/26.11.2018 г. на
стойност 60,58 лева. Фактурите са издадени по абонатния номер на ответника. Във
всяка от фактурите е указан в долния десен ъгъл 30-дневен краен срок за плащане
на сумите. Вещото лице по СИЕ е изчислило лихвите за забава върху дължимите
суми по фактурите за периодите от деня на падежите им до датата на подаване на
исковата молба, както следва: 12,38 лева за периода 25.11.2017 г. – 25.04.2019
г. и 2,02 лева за периода 27.12.2018 г. – 25.04.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени
фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с
оглед на твърдяното неизпълнение от страна на ответниците на задължения по
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги до процесния имот, за който в
дружеството е открита и заведена партида под абонатен № 990627. Предявените
искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По смисъла на §1, ал.
1, т. 2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице,
собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги,
респективно собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от публично известни Общи
условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или ползвателят на имот в етажна
собственост. В случая ответниците са съсобственици при равни квоти на
процесния водоснабден имот през заявения период на водоползване. Безспорно е,
че комуналната партида на имота се води на името на единия от ответниците. Тези
факти, отнесени към нормите на Общите условия за получаване на услугите ВиК от
"Водоснабдяване и канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че
между страните е създадено облигационно правоотношение. За действителността на
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги не се изисква писмена форма /по
арг. от цитираните Общи условия – ВиК операторът не е задължен да предлага
писмен договор на потребителите/.
За исковия период в отношенията
между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр.
88/08.10.2004 г./.
В наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен уред,
че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за
начина на определяне на дължимите суми за обекти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, каквото е и студиото на
ответника. Съгласно
чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4 от Общите условия, отчетените данни
при дистанционно отчитане /с мобилно устройство/, какъвто е процесният случай,
не се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а с електронен карнет.
Установи се от експертизите, че инкасирането по партидата на ответниците е
станало по показанията на 1 бр. измервателен уред и че дружеството-ищец реално е
доставило до абоната отразените количества вода в приложените по делото фактури
№№ **********/25.10.2017
г. и **********/26.11.2018 г. Фактурираните количества комунална услуга
съвпадат с отчетените количества по партидата на индивидуалния водомер на
ответниците, при пълно съответствие в показанията, респективно в разликите
между старо и ново показание. Ищецът е изпълнил и задължението си по чл. 33, ал.
1 от Общите условия да издава фактури за всеки отчетен период. Съответно
дължимата обща сума по тези две фактури е 146,76 лева. В тази сума са включени
остойностени количества вода от служебно начисление, за които се установи, че
при последващо отчитане са изравнени към реално водоползваното количество.
Съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и
К оператор – гр. Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Ответникът не представи доказателства, които да установяват плащания по
издадените фактури, респективно от СИЕ следва, че по тях не са отразени
плащания. По изложените съображения претенциите в рамките на заявената обща
главница 146,76 лева за отчетния период 29.09.2016 г. до 26.09.2018 г. по
процесните фактури за инкасирани количества вода се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени. Главницата е дължима със законната лихва от
подаване /по пощата/ на исковата молба на 24.09.2019 г. до окончателното й
изплащане. При това положение се явяват основателни и акцесорните претенции за
лихва за забава, начислена през заявените в исковата молба периоди от деня на
падежите на фактурите до датата на подаване на исковата молба, като техните
размери се доказват от СИЕ, както следва: 12,38 лева за периода 25.11.2017 г. –
25.04.2019 г./с оглед на диспозитивното начало съдът следва да се съобрази с
поисканото – 12,30 лева за периода 25.11.2017 г. – 23.04.2019 г./ и 2,02 лева
за периода 27.12.2018 г. – 25.04.2019 г. /с оглед на диспозитивното начало
съдът следва да се съобрази с поисканото – 1,98 лева за периода 27.12.2018 г. –
23.04.2019 г./
При този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищцовата страна направените в производството разноски в размер на 550 лева
/в т. ч. за държавна такса, за разноски за експертизи и за особен представител
на ответника/.
Съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева в предвидения минимален размер, съобразно
материалния интерес, равен на цената на исковете, което ответниците следва да
заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Ч., роден на *** г. и М.Ч., родена на *** г., представлявани на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК от адв. Д.Я. ***, да заплатят разделно по ½ част, на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано
от инж. Г. Й. Т., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 146,76 лева,
представляваща равностойност на доставена, отведена и пречистена вода до
партида с аб. № 990627, по издадени фактури №№ **********/25.10.2017 г. и
**********/26.11.2018 г., с отчетен период по фактури от 29.09.2016 г. до
26.09.2018 г., ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумите 12,30 лева за
периода 25.11.2017 г. – 23.04.2019 г. и 1,98 лева за периода 27.12.2018 г. – 23.04.2019
г., представляващи лихва за забава върху главниците по фактурите, както и
направените по делото разноски в размер на
550 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА Д.Ч. и М.Ч. да заплатят разделно по ½ част на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ”
ЕАД – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: