№ 431
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж в закрито заседание на шести
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20211100511751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 52677/09.09.2021 г., подадена от длъжника
„Д.З.” АД, ЕИК ******, срещу Разпореждане (посочено от жалбоподателя като
постановление) от 30.08.2021 г. по изпълнително дело № 20218600401202, в частта, с
която ЧСИ, с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение
искането на длъжника да се намали размера на приетите по изпълнителното дело
разноски за адвокатско възнаграждение до 200 лева.
Жалбоподателят счита, че приетото адвокатско възнаграждение в размер на 918
лева е неправилно, тъй като за удовлетворяване на паричното си вземане взискателят
се е ограничил до образуване на изпълнителното дело. Посочването на способа за
изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело било условие за
редовността на същата, съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, поради което и не следвало да се
преценява като действие по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждение. Поради това, адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело следвало да бъде определено само на основание чл. 10, т. 1 от
Наредбата – за образуване на изпълнителното дело, но не и по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. Евентуално, жалбоподателят релевира възражение, че приетото адвокатско
възнаграждение е прекомерно, тъй като изпълнителното дело не се се характеризира с
каквато и да е правна или фактическа сложност. Отделно от това, длъжникът бил
1
застрахователно дружество, а застрахователите били нормативно задължени да
образуват и поддържат технически резерви, част от които е финансовия резерв за
предстоящи плащания. Поради това и вземането, предмет на изпълнителното
производство било гарантирано събираемо и то в кратък срок.
Взискателят не изразява становище по жалбата.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20218600401202 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 12.08.2021 г. по молба на взискателя
С.М.С., действащ чрез адв. П.К., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
23.07.2021 г. по т.д. № 114/2019 г. по описа Окръжен съд - Ямбол, съгласно който
„Д.З.” АД е осъдено да заплати на С.М.С., сумата от 50 000 лева – застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от 12.09.2019 г. и сумата от 20 000 лева –
допълнително присъдено застрахователно обезщетение.
Молбата от 12.08.2021 г. съдържа искане за образуване на изпълнително
производство за събиране на сумите по изпълнителния лист, и заявление, че на ЧСИ се
възлага да изпрати покана за доброволно изпълнение, да връчи на длъжника
подлежащите на изпълнение актове, както и всички правомощия по чл. 18 от Закона за
частните съдебни изпълнители, включително и определяне начина на изпълнение.
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
договореното възнаграждение е в размер на 1990 лева, които са „платени изцяло в
брой“.
На 12.08.2021 г., на „Д.З.” АД е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, която е получена от него.
На 17.08.2021 г., „Д.З.” АД е депозирало молба по изпълнителното дело, в
която е посочило, че на 15.02.2021 г. – преди образуване на изпълнителното дело, е
превел по банковата сметка на взискателя сумата от 57 292.25 лева, с което е погасил
част от задължението си. Длъжникът е посочил, че вземането, предмет на събиране по
изпълнителното дело е гарантирано събираемо в кратък срок и намерението му е да
бъде погасено доброволно. С молбата е направено искане, да се намалят приетите по
делото разноски за такси и за адвокатско възнаграждение, което да бъде определено по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение.
2
С обжалваното разпореждане от 30.08.2021 г., съдебният изпълнител е
констатирал частичното плащане на дълга преди образуване на изпълнителното дело, е
намалил таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и е намалил размера на приетите разноски
по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение от 1993.24 лева на 918 лева,
като е оставил без уважение искането му за намаляването му до 200 лева.
На 15.09.2021 г. по банков път от длъжника е постъпила сумата от 22 798.50
лева. Сума на взискателя не е преведа, тъй като не е посочил банкова сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в
предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на
съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението
може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по
съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес,
който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи
за всички изпълнителни способи.
В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на разпореждането от 30.08.2021 г., в
частта с която ЧСИ е отказал да намали приетото адвокатско възнаграждение до 200
лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не
само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл
3
определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
Видно от представените материали по изпълнително дело № 20218600401202
по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от
12.08.2021 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния
изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на
сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по
делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществявал
поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително
производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към
молбата изпълнителен лист. Поради това, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по
изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лв.
Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от
ГПК. След образуване на изпълнителното дело взискателят не е предприемал
каквито и да е други действия за удовлетворяване на вземанията си, като видно от
извършените отбелязвания, задълженията са погасени от длъжника.
Отделно от изложеното, длъжникът по изпълнителното дело е застрахователно
дружество. За да осъществява застрахователна дейност същото следва да отговаря на
редица нормативни изисквания, включително поддържане на определена капиталова
наличност и резерви обуславящи издаването на лиценз за извършване на
застрахователната дейност като поддържането на необходимите условия се контролира
от компетентен държавен орган-КФН. Лицензионният режим релевантен за
застрахователя предпоставя най-малко обезпечаване на поетите от застрахователя
задължения по сключените застрахователни договори.
С оглед на изложеното, дължимите от „Д.З.” АД разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв. без ДДС, или 240
лева, с вкл. ДДС.
Обжалваното разпореждане следва да се отмени, в частта, с която е оставена
без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за
над сумата от 240 лв. до приетия от ЧСИ размер от 918 лева и вместо това
адвокатското възнаграждение следва да се намали на 240 лева. В останалата част,
4
жалбата следва да се остави без уважение.
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед
дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV
ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 30.08.2021 г. по изпълнително дело №
20218600401202, в частта, с която ЧСИ, с рег. № 860 в КЧСИ, е оставил без уважение
молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за разликата над
240 лева до 918 лева - адвокатското възнаграждение по изп. дело № 20218600401202
по описа на ЧСИ, с рег. № 860 в КЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адвокатското възнаграждение, което длъжникът следва да заплати
на взискателя по изп.д. № 20218600401202, в размер на 240 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 52677/09.09.2021 г., подадена от
„Д.З.” АД, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5