№ 10075
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110169911 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Г. Г., чрез адв. Ю. Г., срещу „К., с която са
предявени съединени при условията на евентуалност установителни искове за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № 3-1-9424-295183/15.07.2023 г.
Ищецът твърди, че на 15.07.2023г. сключил с ответника процесния договор за
потребителски кредит тип кредитна линия на момента в размер на предоставен кредитен
лимит от 2000 лева. Уговорен е бил ГПЛ 36 %, но не е бил посочен ГПР, който съгласно
договора зависел от размера на усвоената сума и бил отразен в Приложение № 1 към
договора. Никъде не е била посочена и общата сума, която потребителят следвало да върне
във връзка с ползването на отпуснатия му кредитен ресурс. Отделно от това с договора било
предвидено (чл. 1, ал. 2 от него), че кредитополучателят се съгласява в 5-дневен срок да
осигури като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица,
отговарящи на редица изисквания, или банкова гаранция от одобрена от кредитора банка.
Ако не изпълнил това си задължение било предвидено да се начислява възнаграждение на
поръчител, осигурен от кредитодателя. Ищецът поддържа, че се явява потребител, а
договорът за кредит не отговарял на изискванията на ЗПК и се явявал недействителен.
Развива подробни съображения, че нарушени се явяват изискванията на чл. 19 ЗПК.
Посочва, че в него не е посочено кои разходи формират ГПР, а самото посочване на ГПР,
който не е реално прилаганият между страните, представлява заблуждаваща търговска
практика. Счита, че възнаграждението за гаранта/поръчителя следвало да бъде включено в
ГПР, тъй като представлява задължително условие за получаване на кредита, но това не
било сторено. В ГПР следвало да се включат и всички останали такси, които се предвиждало
потребителят да дължи. Развива съображения, че размерът на договорната лихва е прекалено
висок и в тази връзка се явява в противоречие с добрите нрави. Съобразно изложеното, моли
за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит, сключен с „К., а в
условията на евентуалност – на отделни клаузи от същия – чл. 1, ал. 4, т. 7, чл. 1, ал. 4, т. 3,
1
чл. 5, чл. 1, ал. 2 по подробно изложените в исковата молба доводи за нищожност на тези
клаузи.
Ответникът „К., чрез адв. Преслав Павлов, е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва иска. Признава, че на 15.07.2023г. между страните
е сключен договор за кредит за посочената сума, но отрича същият да противоречи на
изискванията на ЗПК. Счита, че ГПР е описан пълно и коректно, а разходът за
възнаграждение за поръчителя не следвало да бъде включван в него. Излага допълнителни
съображения за неоснователност на исковете. Съобразно изложеното, моли за неговото
отхвърляне.
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. пр.3 ЗЗД вр. чл. 19, вр. чл. 22 ЗПК и евентуални
установителни искове по чл. 26, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца по исковете е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит, обезпечен с договор за поръчителство със
соченото в исковата молба съдържание, които противоречат на императивни норми на
закона и на добрите нрави а в условията на евентуалност съдържат неравноправни клаузи
В тежест на ответника е да докажат пълното съответствие на договорите с
изискванията на закона и добрите нрави, включително договорът за кредит да съдържа
всички необходими реквизити според ЗПК.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за БЕЗСПОРНО, че между тях е
сключен посоченият договор за кредит, вземанията по който са били обезпечени с договор за
поръчителство с описаното съдържание.
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, като съдът ги прикани към
доброволно уреждане на спора, предмет на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно
уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
2
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част
на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен
случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба
документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2024 г. от
11:00 ч., за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
ДА СЕ ПОСТАВИ от Служба Регистратура входящ номер на приложеното към
отговора на исковата молба заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни
съобщения в ЕПЕП и същото да се насочи на председателя на състава за произнасяне по
искането на ответника, заявено със същото.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, а на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи препис от
отговора на ИМ. Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца и по ел.път на
посочения в ИМ ел.адрес на адв. Г., като съдът й УКАЗВА да потвърди получаването.
УКАЗВА на ответника в срок до първото съдебно заседание да посочи ел.адрес за
връчване на книжа с оглед разпоредбата на чл. 50, ал. 5 ГПК и установеното със същата
задължение да приема връчване на съдебни книжа по ел.път. В случай че ответникът има
регистрация в ЕПЕП или ССЕВ, съдебните книжа да се връчат на същия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3