МОТИВИ ПО НОХД № 2559/2010 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия А.Х.Х. е внесено обвинение за
извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, във вр. с чл.198, ал.
1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и”б” вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 27.05.2010г. до 29.05.2010г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
- на 27.05.2010г. в гр.Пловдив е
отнел чужди движими вещи: златен медальон с гравюра на капачето - клонка с
птиче, 1 гр., 24 карата на стойност 65 лв.; златен синджир 14 карата, 2,5 грама
на стойност 110лв., на обща стойност 175 лв. от владението на Ф.Г.Р. ***, като
деянието е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Р., изразяваща
се в счупване на лява бедрена кост, което е причинило трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник.
- на
27.05.2010г. в гр.Пловдив е отнел чужда движима вещ -златен синджир 10 гр., 14
карата на стойност 450 лв. от владението на И.А.К..*** е отнел чужди движими вещи: златно синджирче
4 гр., 14 карата (обикновена плетка) на стойност 192лв.; златно кръстче 2 гр.,
14 карата на стойност 96 лв. и позлатено
синджирче с три броя магнити на стойност 80 лв., на обща стойност 368лв. от
владението на Н.Т.Н. – всички вещи на обща стойност 993 лв., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото
спрямо подсъдимия Х. обвинение като счита, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от направеното самопризнание, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Счита, че при определяне на наказанието, следва да
намери приложение разпоредбата на чл.58а от НК в настоящата й редакция, като
намира, че за постигане целите на наказанието, то следва да се определи при
превес на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. На становище е, че
предвид квалификацията на деянието като опасен рецидив, наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „Строг” режим.
За съвместно разглеждане в наказателния процес
не са предявени граждански искове от пострадалите, които не са конституирани и като страни в процеса.
Подсъдимият А.Х.Х. се признава за
виновен, като признава изцяло и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява съжаление за извършеното и заявява, че то е в
резултат от употребата на наркотици. В последната си дума моли съда да му
наложи минимално по размер наказание „лишаване от свобода“.
Защитникът на подсъдимия–адв.Р. не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като намира,
че предвид направеното пълно признание от страна на подс.Х., обвинението е
доказано. Иска се при определяне на наказанието, съдът да отчете признанието на
вината и съдействието на подсъдимия още в хода на досъдебното производство,
като счита, че следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ около
минимума, предвиден в закона и да се даде възможност на подс.Х. да продължи лечението
си и да преодолее зависимостта си от наркотици.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и с оглед нормата на
чл.373, ал.3 от НПК, намира и приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Х.Х. е роден на ***г***, живее в същия град . Има завършено основно образование,
не е женен и към инкриминираната дата е бил безработен. Осъждана е многократно, като и от
значение за правната квалификация по
настоящото обвинение са следните осъждания, съответно:
Със споразумение по НОХД № 1678/2005г.
на ПРС , влязло в сила на 01.09.2005г., с което му е наложено наказание за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194 вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ и „б“ от НК от 2 години лишаване от свобода;
Със споразумение по НОХД № 2073/2009г.
на Пловдивски районен съд, в сила от 16.06.2009г.,
с което на основание чл.23 от НК му е наложено наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода за престъпления по чл.354а,
ал.3 и чл.170, ал.2 от НК.
Видно е, от приложената справка / на
л.14 от делото/ на ГД „Изпълнение на наказанията”, че подс.Х. е изтърпявал тези
наказания в Затвора Пловдив, като първото е изтърпяно на 22.08.2007г., а
второто -на 03.11.2009г.
На
24.05.2010г. св.Ф.Р. *** на гости на своята сестра –св.Н.П.. На 27.05.2010г.,
преди 09,00 часа двете свидетелки били на спирката на гробищата, намираща се на
бул.“Мария Луиза“ в гр.Пловдив. До св.Р. спряло момче-подс.Х., който започнал
да я гледа продължително. В един момент се присегнал с дясната си ръка и хванал
златния й медальон, изобразяващ птиче с клонка, който висял на златен синджир и
започнал да го дърпа, като същевеременно усуквал раката си. Свидетелката Р. се
съпротивлявала, викала му да спре и го ударила с бастуна си. В този момент
обаче подсъдимият я ритнал в лявата бедрена кост и от удара свиделката паднала
на дясната си страна, като изпитала силна болка. В резултат на приложената сила
подс.Х. успял да скъса част от златния синджир-около 10 см., който останал в
ръката му, както и медальона. Присегнал се втори път към врата на пострадалата,
за да вземе и другата част от синджира, но понеже се бил опрелел в косите на
свидетелката, Х. се отказал. Веднага след това тръгнал да бяга. Присъстващите
на място лица се обадили на Бърза помощ и полицията, които малко по-късно
пристигнали. Св.Р. била откарана в УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив, където при
извършеното рентгеново изследване било установено, че има фрактура на лявата
бедрена кост. По-късно през деня подс.Х. се опитал за продаде златните вещи в
няколко златарски магазина в града, където отказали да ги закупят, твърдейки,
че предлагания медальон не е златен. Това ядосало подсъдимия, който заровил
медальона в саксия с пръст, намираща се на ул.“О.П.“ в гр.П., пред хотел „Д.“.
Няколко дни по-късно, от проведени оперативно издирвателни мероприятия
подсъдимият Х. бил открит и отведен в 6 РУП-Пловдив, където при проведена
беседа от св.А.М., разказал за отнетия медальон от св.Р.. На същата дата
05.06.2010г. бил извършен и оглед на местопроизшествие на ул.“О.п.“№***, откъдето бил иззет златния медальон, разделен на две части с гравюра
върху капачето, изобразяваща клонка с птиче.
Същия ден -27.05.2020г. сутринта св.
И.К. пътувала с автобус №6 и около 09,10
часа слязла на спирката до Духовната семинария в гр.Пловдив, на бул.”6-ти
септември”. Тръгнала в посока към
подлеза, когато усетила силна болка в областта на врата и видяла в
следващия момент, че на земята пада златната й висулка във форма на сърце.
Навела се да я вземе и установила, че липсва златния синджир, на който била
висулката и се развикала за помощ. В този момент до нея бил подс.Х., който й
казал „Мълчи ма, какви викаш” и побягнал. Свидетел на това станал и св.С.Й.,
който предложил на К., тъй като тя била много изплашена да я придружи до
намиращата се наблизо сграда на ОД на МВР-Пловдив. Там видели полицейски
автомобил и съобщили за случилото се. Малко по-късно подс.Х. продал отнетия от
св.К. златен синджир и с парите от продажбата си закупил наркотик.
На 29.05.2010г. около 13,00 часа св.Н.Н. била заедно с внучето
си –на 5 години, като се връщали от Стария град към автомобила на свидетелката,
паркиран пред Семинарията. Минали през подлеза и като излезли Н. започнала да
търси в чантата си ключовете за колата. Тя била с леко приведена глава и точно
в този момент подс.Х. дръпнал и скъсал двата й златни синджира, , като побягнал
в обратна посока. Св.Н. също се развикала „крадец, дръжте го” и побягнала след
него, но не успяла да го настигне. Същата обаче успяла да види добре нападателя
си. При нея приближила св.Е.Н., която забелязала, че Н. има зачервени следи по
врата от издърпването на синджирите.
Подс.Х. *** и закупил наркотици, които употребили заедно със св.Д.Д., на който
подсъдимият се обадил.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебно -медицинска експертиза/ на л.100-112
от д.п./, се установява, че при инцидента на 27.05.2010г. на св.Ф.Р. е било
причинено счупване на лявата бедрена кост в средната й трета, като са възможни
два механизма на счупването. Най-често бедрената кост се чупи след директно
въздействие върху нея/директен механизъм/. Експертизата обсъжда, че по данни на
Ф.Р., тя е била ритната от момчето, което се е опитвало да й вземе медальона в
областта на лявото бедро. След това ритане е възможно да е причинено счупването
на лявата бедрена кост. Втория механизъм на счупването на лявата бедрена кост
на Ф.Р. е по индиректен път-чрез огъване или торзия/извиване/ на костта.
Възможно е при блъскане, каквито данни също има, да се създадат условия за
огъване или извиване на лявата бедрена кост с нейното счупване. В заключение се
приема, че счупването на лявата бедрена кост на св.Р. е в пряка причинна връзка
с действията на лицето, което я е нападнало и е възможно да е получено по начин
и време, както се съобщава от пострадалата. Според вещото лице това счупване е
причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за повече от
един месец.
Съгласно заключението на назначената
стоково-оценъчна експертиза/ на л.123 от д.п./, стойността на отнетите от
пострадалата Р. вещи е както следва: златен медальон с гравюра на
капачето-клонка с птичка-24 карата-65 лева; златен синджир 2,5 гр.,14
карата-110 лева.
Установява се от назначената
стоково-оценъчна експертиза / на л.78 от д.п./, че стойността на отнетия от св.
И.К. ***, 14 карата е 450 лева към инкриминираната дата-27.05.2010г.
От заключението на
стоково-оценъчната експертиза на л.48 от дос.пр. се установява и стойността на
отнетите от владението на св.Н.Н. вещи, както следва: златно
синджирче 4 гр., 14 карата на стойност 192лв.; златно кръстче 2 гр., 14 карата
на стойност 96 лв. и позлатено синджирче
с три броя магнити на стойност 80 лв.
Изготвена е и съдебно-психиатрична
експертиза/ на л.51-53 от д.пр./, от заключението на която е видно, че подс.А.Х. към инкриминирания момент не е
страдал от психично заболяване и не се води на диспансерен учет към ОДПЗС.
Страда от разстройство вследствие употреба на опиоиди и канабиоиди. Дисоциално
личностово разстройство. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период . Бил е в ясно
съзнание, адекватен, правилно ориентиран, с целесъобразни и мотивирани
действия.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от
направеното самопризнание от подс.Х., както и от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Ф.Р., Н.П.,
И.К., С.Н., Е.Н., Н.Н., В.З., Д.Д. и А.М., от приетите писмени доказателства-
протоколи за разпознаване на лица /л.41, 69, 105 от дозн/ и изготвените към тях
фотоалбуми, протоколи за оглед на местопроизшествие/ на л.99 и л.100 от дозн./,
справки за съдимост и писма от
затвора-Пловдив за изтърпяни наказания / л.127-140 от дозн./,
характеристична справка/ л.141/, карта за СМП,
изследване и епикриза/ на л.115-117 от дос.пр./ справка от ГД „ИН”-С./ на л.14
от делото/, както и от приложените веществени доказателства –златен медальон от две части, а
така също и назначените експертизи.
Съдът кредитира изготвените стоково-оценъчни, съдебно-психиатрична и
съдебно-медицинска експертизи като
изготвени пълно и обстойно, с необходимите познания в съответната област,
съобразени със събраните и приложени по делото доказателства.
Съдът възприема и показанията на
разпитаната в хода на съдебното производство свидетелка К.Х., майка на
подсъдимия, която дава сведения за живота на подсъдимия през последните години,
употребата на наркотични вещества и изградената зависимост от тях.
Направеното от подс.А.Х.
самопризнание, съдът намира, че се подкрепя от всички събрани в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Съдът не възприема твърдението
застъпено в обясненията на подс.Х., дадени в досъдебното производство, че няма
спомен за извършеното нападение и грабеж от св.К.. Това деяние във времето е
извършено много скоро след отнемането на вещите от св.Р., а и противоречи на
заключението на СПЕ, съгласно която подсъдимият е бил в ясно съзнание ,
адекватен, правилно ориентиран и целеустремен в действията си. Още повече, че
посегателствата спрямо свидетелките Р. и К. са извършени не само на една и съща
дата , но и в близък интервал от време –едното е извършено малко преди 09, 00
часа, а другото около 09,10 часа. За всяко едно от инкриминираните деяния са
налице безспорни доказателства, че именно подсъдимия Х. е техен автор. Освен показанията на пострадалите Р., К. и Н.,
които описват по идентичен начин поведението на подсъдимия и начина на отнемане
на златните им накити, са налице и показания на свидетелите П., Н. и Н., които
са свидетели на извършеното от подсъдимия и дават точно описание на лицето и
неговото поведение.
Безспорно установено е, че св.Ф.Р.
на инкриминираната дата -27.05.2010г. е била заедно със своята сестра св.П.,
като последната е била седнала на самата спирка. В показанията си св.П. точно
описва действията на подс.Х.-дърпане на синджира, удара по левия крак и
последвалото падане на Р.. Св.П. ясно е възприела подсъдимия, поради което и
при извършеното разпознаване / л.105/, категорично е посочила именно него като
извършител на нападението. Установено е, че непосредствено след това Р. е била
транспортирана до болнично заведение, където е констатирана получената в
резултат на удара травма. Показанията на св.И.К. кореспондират с показанията на
св.С.Н., който също е възприел подс.Х. при извършения грабеж спрямо К., чувайки
виковете на последната, че е ограбена и отправената й от подсъдимия реплика
„Мълчи ма, кво викаш”. Този свидетел също дава подробно описание на лицето,
извършило грабежа от св.К. и ясно го разпознава при извършеното следствено
действие/л.69 от дос.пр./. Категорични са и показанията на св.Е.Н., която е
възприела подс.Х. както преди извършване на деянието на 29.05.2010г., така и
след това, чувайки виковете на пострадалата Н.Н.. Именно поради факта, че подсъдимият е имал
съмнително поведение, тя е успяла да го възприеме добре и да го идентифицира
като извършител на грабежа над св.Н./ виж протокол за разпознаване на л.41 от
д.п./. В подкрепа на посочените по-горе свидетелски показания са и тези на
свидетелите А.М. и В.З., пред които подсъдимият Х. е признал за извършеното
отнемане на златни накити от св.Р. и Н., но е дал и сведения за това, какво е
било поведението му извършване на деянията- в единия случай, след отказа да
бъде изкупен златния медальон на св.Р., същият е бил заровен в саксия на
ул.”Отец Паисий”, където по-късно е открит при оглед на местопроизшествие, а в
другия случай е продал златните синджири за закупуване на наркотик, употребен заедно
със св.Д.Д.. Последният в показанията си също свидетелства за тези
обстоятелства.
Настоящата инстанция намира, че няма
основания, поради които да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните
свидетели. Същите са точни, последователни, кореспондират помежду си, както и
на събраните писмени доказателства-протоколи за разпознаване и за оглед на
местопроизшествие.
При така възприетата и установена фактическа
обстановка съдът счита, че подсъдимият А.Х.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, във вр. с
чл.198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и”б” вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че
през периода 27.05.2010г. до 29.05.2010г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
- на 27.05.2010г. в гр.Пловдив е
отнел чужди движими вещи: златен медальон с гравюра на капачето - клонка с
птиче, 1 гр., 24 карата на стойност 65 лв.; златен синджир 14 карата, 2,5 грама
на стойност 110лв., на обща стойност 175 лв. от владението на Ф.Г.Р. ***, като
деянието е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Р., изразяваща
се в счупване на лява бедрена кост, което е причинило трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник.
- на
27.05.2010г. в гр.Пловдив е отнел чужда движима вещ -златен синджир 10 гр., 14
карата на стойност 450 лв. от владението на И.А.К..*** е отнел чужди движими вещи: златно синджирче
4 гр., 14 карата (обикновена плетка) на стойност 192лв.; златно кръстче 2 гр.,
14 карата на стойност 96 лв. и позлатено
синджирче с три броя магнити на стойност 80 лв., на обща стойност 368лв. от
владението на Н.Т.Н. – всички вещи на обща стойност 993 лв., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Това обвинение съдът намира за доказано по
безспорен начин и не намира между събраните гласни доказателства/ показанията
на разпитаните свидетели/ и писмените такива, съществени противоречия, които да
го разколебават. От обективна страна е установено, че на всяка една от
посочените дати през инкриминирания период подсъдимият А.Х.Х. е отнел от
свидетелките Ф.Р., И.К. и Н.Н., носените от последните златни синджири и
медальони, като е използвал за това сила. Това обстоятелство се установява
безспорно от показанията както на пострадалите, така и на свидетелите очевидци-П.,
Н. и Н., които по категоричен начин описва както нападенията, изразяващи се в
силно хващане за врата, дърпане на златните накити, а за св.Р. и в ритане в областта
на лявото бедро и последвало от това падане на земята, така и дава точно описание
на лицето, извършило тези действия. Налице е противоправно нападение спрямо
пострадалите с използвана сила и отнемане на посочените движими вещи, с
намерение същите да бъдат противозаконно присвоени. В потвърждение за
намеренията на подсъдимия Х. са
последвалите му действия- след отнемане на вещите, същият избягва от
мястото, продава част от вещите/ с изключение на златния медальон на св.Р./ и е
похарчил получената сума пари за лични нужди. Установено е безспорно и че
грабежът спрямо св.Ф.Р. е бил придружен с причиняване на средна телесна
повреда, изразяваща се съгласно заключението на СМЕ-за в счупване на лявата
бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник. От експертизата, медицинската документация и свидетелските показания е
видно, че тази повреда е в резултат от действията на подс.Х. спрямо св.Р.-ритане,
блъскане в областта на лявото бедро. От
обективна страна е установено също и какви са били отнетите вещи и стойността
им. Несъмнено деянието е извършено при условията на опасен рецидив, като от
приложените справка за съдимост и
справка за изтърпени наказания, е видно, че са осъществени и двете хипотези на
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Подс.Х. е осъждан два пъти на лишаване от
свобода, като и двете наказания са изтърпени от него отделно и реално, и към
инкриминираните дати не са изтекли пет години от изтърпяването на предходните
наказания.
От субективна страна престъплението е било
извършено от подсъдимия А.Х. с пряк умисъл. Същият е съзнавал
обществено-опасния характер на всяко от извършените деяния, предвиждал е
обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване.
Извършеното от подс.Х. осъществява признаците
на продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко
едно от отделните три деяния, реализират поотделно състава на едно и също
престъпление-по чл.199, ал.1 от НК. Деянията са извършени през непродължителен
период от време / в рамките на няколко дни/, при една и съща
обстановка-подсъдимият е извършвал нападенията през деня, на автобусни спирки,
дърпайки със сила от врата на пострадалите златните им накити и отдалечавайки се бързо от мястото, и
при еднородност на вината-всяко едно от деянията е извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено опасни последици, като от обективна и субективна
страна последващите деяния се явяват продължение на предходните. С оглед на
горното, според съда са налице предпоставките квалифициращи извършеното като
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
По отношение на наказанието:
За извършеното
престъпление, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. В случая с оглед
императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК , съдът следва да съобрази
наказанието с изискването на чл.58а от НК.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, извън квалификацията на настоящото деяние. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция отчете направеното
от подс.Х. признание на вината, изразеното съжаление, съдействието за
разследване, младата му възраст. Едновременно с това обаче, като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат лошите характеристични данни
на подсъдимия, определящи се от наличието на други осъждания, извън тези
определящи настоящото деяние като опасен рецидив, които видно от справката за
съдимост се отнасят и до престъпления против собствеността, както и са свързани
с употребата и държането на наркотични вещества. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства настоящия състав отчете и липсата на каквато и да е трудова и социална
ангажираност от подс.Х. и широката разпространеност на този вид престъпления.
Въпреки проблемите в семейството му, за което свидетелства неговата майка К.Х.,
видно е, че подсъдимият не е положил усилия за социална адаптация. Въпреки
престоя си в затвора, същият не е преустановил не само употребата на наркотици,
но и извършването на други по вид престъпления. Не без значение е упоритостта и
последователността при извършване на престъпните деяния, насочена спрямо жени,
а по отношение на св.Ф.Р. и с използване на допълнителна сила за отнемане на
вещите, което е довело до травма, трудно възстановима с оглед възрастта на
свидетелката. С оглед на така очертаните
обстоятелства, настоящия състав прие, че най- справедливо е на подс.А.Х. да
бъде определено наказание при превес на отегчаващите обстоятелства, а именно ДЕСЕТ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което предвид разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК/ в редакцията на ДВ бр.26/06.04.2010г. / във вр. с чл. 54 от НК следва да бъде намалено с една трета, или
наказанието, което се налага на подс.Х. и което последния следва да изтърпи е СЕДЕМ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
Настоящия състав счита, че с така определеното по размер наказание
лишаване от свобода, ще се съдейства в максимална степен за постигане целите на
чл.36 от НК, като не споделя доводите на защитата и подс.Х. за определяне на
наказание в размер около минимума предвиден в закона. Обсъдените по-горе
смекчаващи обстоятелства не са такива, че да водят до изводи за налагане на
по-леко по размер наказание, а и изтъкнатото желание на подсъдимия да се бори с
наркотичната си зависимост, съдът намира за декларативно. Видно е от
показанията на св.Х., че от 2000 година същият има проблеми с наркотиците, но
до момента не е положил никакви усилия, въпреки намесата на семейството му, да
преодолее този порок.Не е продължил средното си образование, не е търсил и
работа, като средство за издръжка. Наред с това настоящата инстанция намира, че
посочените като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни и не обуславят определяне на наказание под
минимума. Съдът счита, че е сравнително висока степента на обществена опасност
на подс.Х., който е възприел извършването на престъпления като начин на задоволяване
на личните си потребности. Ето защо съдът не приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Така наложеното наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода предвид предишните
осъждания на подсъдимия, следва да бъде
изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, с оглед разпоредбата на
чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Налице са предпоставките на чл.59, ал.1, т.1
и ал.2 от НК за приспадане на времето, през което подс.А.Х. е бил задържан/задържането
му с Постановление на РП-Пловдив от 05.06.2010г. и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража” /, считано от 05.06.2010г. до
влизането на присъдата в сила, като един ден задържане следва да се зачете за
един ден лишаване от свобода.
Вещественото доказателство -златен медальон
от две части с гравюра на капачето
клонка с птиче, намиращ се на съхранение в банков трезор, ползван от
ПОС, следва да се върне на собственика Ф.Г.Р., ЕГН:**********, след влизане на
присъдата в сила.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия А.Х. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
бюджетна сметка на ВСС сумата от 259/двеста петдесет и девет/ лв.,
представляваща направените по делото разноски, произходящи от платени на
досъдебното и съдебното производство възнаграждения на вещите лица.
Причини за извършване на престъплението са
ниската правна култура на подсъдимия, слабите морално-волеви задръжки и
установени престъпни навици за задоволяване на личните потребности по
неправомерен начин.
Подбуди за извършване на
престъплението-користни.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: