Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1836 22.11.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
втори ноември две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.АТАНАСКА
АТАНАСОВА
при секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на
прокурора А. Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
касационно административно наказателно дело № 1925 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от Областна дирекция на МВР- Бургас,
представлявана от пълномощника А. Димчева- гл.юрисконсулт, против решение № 260819/09.06.2021
г., постановено по АНД № 188/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Заявено е несъгласие с изводите на съда за маловажност
на случая, като се сочи, че нарушението е формално и няма съставомерни вредни
последици. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване
на наказателното постановление.
В съдебното заседание
не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не са представени нови
доказателства.
Ответникът не се явява
и не изпраща представител, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната
жалба. Не сочи нови доказателства.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 251а-152/25.09.2020
г., издадено от директора на ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 209а, ал.1
от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено на П.Н.И. с ЕГН ********** административно
наказание- глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 63, ал. 1 от същия
закон. Прието е от съда, че наказателното постановление е издадено при
допуснато съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като правната
квалификация на административното нарушение не съответства на неговото словесно
описание. В мотивите на съдебното решение е посочено също, че санкционната
разпоредба не предвижда наказание за нарушение на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, както и
че наказващият орган следва изрично да посочи коя редакция на закона трябва да
намери приложение, а в случая това не е сторено, с което съществено е засегнато
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице. На следващо място се сочи от съда, че нарушението не е доказано по
несъмнен начин. Прието е, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
установените по делото обстоятелства сочат по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението в сравнение с останалите нарушения от този вид. В тази
връзка е отбелязано, че към момента на установяване на нарушението нарушителят
не е имал физически контакт с други хора и поведението му реално не е
представлявало опасност за никого, респ. от нарушението не са възникнали
каквито и да е вредни последици; нарушителят е признал вината си; същият е със
75 % трайно намалена работоспособност, с общо заболяване лека умствена изостаналост
с нарушения в поведението, епилепсия, травматична катаракта, страбизъм; няма
данни да е извършвал други административни нарушения.
Според настоящия
съдебен състав касационната жалба е неоснователна.
За да се приеме, че е
осъществен съставът на нарушението по чл. 209а от ЗЗ, е необходимо да се
установи, че лицето съзнателно не е изпълнило или е нарушило някоя от въведените със заповед
на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
От данните по делото е видно, че на 09.04.2020 г. около П.Н.И. е установена на
открито обществено място, именувано от наказващия орган парк „Св. Троица“,
находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, по време на действието на Заповед №
РД-01-143 от 20.03.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването. С
посочената заповед, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, са въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 00.00
часа на 21.03.2020 г. С т. 1 на същата е разпоредено да бъдат преустановени
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места.
Териториите с общо и
преобладаващо предназначение за озеленяване, паркове и градини, са определени с
Общия устройствен план на гр. Бургас, одобрен с решение № 51-1/21.07.2011 г. на
Общински съвет Бургас. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че за
гр. Бургас са одобрени подробни устройствени планове по смисъла на чл. 62, ал.
1 от ЗУТ за: 1) „Приморски парк стара и нова част“, одобрен със заповед № 675
от 15.06.1998 г. на кмета на Община Бургас и решение № 3 от 28.10.2010 г. на
Общински съвет Бургас; и 2) „Парк Езеро гр. Бургас“, одобрен с решение № 32-18
от 18.03.2010 г. на Общински съвет Бургас. Описаното в наказателното постановление
място на нарушението не представлява парк по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗУТ. Не
са ангажирани от наказващия орган доказателства, че същото представлява
„градска градина“. При това положение не би могло да се приеме, че са
установени по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин обективните
признаци на нарушението, поради което наказателното постановление подлежи на
отмяна, като незаконосъобразно. Не е налице наведеното касационно основание и
обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено в съответствие
с материалния закон.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260819/09.06.2021 г., постановено по АНД № 188/2021 г. по описа на Районен
съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.