Решение по дело №118/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П. Р. Б. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. М. А. В.,**** чрез адв. М. С. от САК, съдебен адрес: [населено място], ул. Проф. Н. М., ****, срещу Решение № 464/08.12.2023 г., постановено по АНД № 1791/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 6655858, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Касаторът навежда доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди, че е налице разминаване между текстовото описание на нарушението и неговото правно [жк], което е довело до накърняване правото му на защита. Отрича да му е връчван и предявяван Електронен фиш серия К, № 4394782 и оспорва обстоятелството, че установеното с процесния електронен фиш нарушение е извършено при условията на повторност. Прави искане за отмяна на решението и потвърдения с него електронен фиш, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата и счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Б. К., счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 25.11.2022 г., в 15:26 ч., в [населено място], на ПП I-6, км 85+000, при спирка „Метал“, с посока на движение към [населено място], при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с ПЗ В26 в населено място, жалбоподателят П. Р. Б. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 250“ с рег. № [рег. номер], със скорост 116 км/ч при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, и по този начин е превишил максимално допустимата скорост за съответния пътен участък, намиращ се в населеното място на [населено място] с 36 км/ч. Това било установено и заснето с Автоматизирано техническо средство № 11743d0. При извършена проверка се установило, че това нарушение е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К, № 2159352 на ОДМВР – Перник, съставен за същото по вид нарушение. С оглед на това деянието било квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП било определено и наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. Електронният фиш е връчен на нарушителя на 05.10.2023 г.

При горните данни районният съд е достигнал до извода, че заснемането на административното нарушение е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че установяването на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че с оглед констатацията за извършването на деянието в условията на повторност, т.е. в едногодишния срок от влизане в сила на друг електронен фиш, с който на същото лице е наложено административно наказание глоба, процесното деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на извършителя е наложено предвиденото за него наказание в чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 800 лв.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване писмени и веществени доказателства. Направените въз основа на тях изводи за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата, въз основа на което е направено това. Изложени са аргументи и становище по заявеното от жалбоподателя възражение. При провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че оспорваното решение е постановено при неизяснена и непълна фактическа обстановка и че има сериозно разминаване между текстовото описание на нарушението и правната [жк], доколкото в електронния фиш му е повдигнато обвинение „единствено за превишена скорост, а не за това че нарушението е в условията на повторност“. Тъкмо обратното, процесният електронент фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със Заповед № Із–305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи.

Отразената в електронният фиш фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсимира от състава на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като водачът не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него МПС с въведената такава с ПЗ В26 в съответния пътен участък, намиращ се в населеното място на [населено място], и е допуснал превишение с 36 км/ч. Доколкото е категорично доказано, че по отношение на Бурназов има влязъл в сила на 28.04.2022 г. Електронен фиш серия К, № 2159352 на ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наказан за същото по вид нарушение – чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва че процесното нарушение, извършено на 25.11.2022 г. попада в едногодишния срок по § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Това обстоятелство, противно на възражението на касатора, е отразено в електронния фиш, поради което оплакванията му за разминаване между текстовото описание на нарушението и правната квалификация са неоснователни.

Правилен е извода на районния съд, че вида и размера на наложеното на касатора наказание изцяло съответстват на законопредвидените такива. Същият е допуснал превишение на разрешената за движение скорост в съответния пътен участък с 36 км/ч. Санкциите са диференцирани в зависимост от това дали нарушението е извършено в населено или извън населено място, съответно в чл.182, ал.1 или чл.182, ал.2 от ЗДвП. За нарушение, извършено в условията на повторност разпоредбата на чл.182, ал.4, предл.1-во от ЗДвП повелява, че наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Ето защо в случая, правилно и законосъобразно на касатора, в качеството му на собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е наложена глоба от 800,00 лв.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ето защо и предвид изхода на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. На същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

Така мотивиран, касационен състав на А. съд – Перник, на основание чл.221, ал.2 от АПК,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 464/08.12.2023 г., постановено по АНД № 1791/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА П. Р. Б. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. М. А. В., **** Д. З. на ОДМВР – Перник разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.