РЕШЕНИЕ
№ 868
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110216088 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Ю. М. с ЕГН ********** с адрес /ххххх/
срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-016134 от 02.08.2021 г.,
издадено от Г.В.Б. на длъжност Началник група към СДВР -отдел „Пътна
полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с
което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва
фактическите констатации, изложени в акта за установяване на
административно нарушение, които според него не отговарят на
действителната фактическа обстановка. Относно случилото се на пътя,
1
жалбоподателят обяснява, че когато зад неговия автомобил се е приближила
полицейска кола, с включени сигнализации, той веднага е спрял в дясно. При
проведен разговор със служителите на пътен контрол същите му казали, че са
го спрели още преди около 2 км., на което той не се е подчинил.
Жалбоподателят им отговорил, че действително на посоченото място е видял
силует на човек, намиращ се зад товарен автомобил, който е бил спрял в
дясно, който е ръкомахал, но е помислил, че човекът маха за помощ. Тъй като
се движил в лявата лента със скорост от около 120 км./ч., а отделно от това
точно в този момент товарният автомобил потеглил, жалбоподателят твърди,
че е преценил да не спира, за да не създаде предпоставка за пътнотранспортно
произшествие. Същият категорично отрича да е видял, че човекът, който стои
зад камиона и маха с ръце, е полицейски служител, както и че държи стоп –
палка по образец на МВР. В тази връзка жалбоподателят акцентира, че е било
тъмно, след полунощ, и не са се виждали ръцете на махащия човек, нито
какво има в тях. Когато след това са го доближили с полицейския автомобил
и са му дали сигнал да спре, тогава вече жалбоподателят е разбрал, че това са
полицейски служители, на които той се е подчинил. На следващо място
жалбоподателят подчертава, че след спирането му е оказал пълно съдействие
на служителите на реда при извършената му проверка, при която нарушения
от негова страна не са били констатирани.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР -отдел „Пътна
полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР),
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 410742 от
23.07.2021 г., съставен от Б. Н. З. на длъжност „мл. автоконтрольор“ при ОПП
– СДВР е установено, че на същата дата в 01:13 часа в гр. София по бул.
„Ботевградско шосе“ с посока на движение от Околовръстен път към
Северната скоростна тангента жалбоподателят З. Ю. М. управлявал лек
2
автомобил марка „В.“ модел „В 50” с рег. № /хххх/, регистриран на Д.А.Х. с
ЕГН-**********, като на около 100 метра след Околовръстен път при ясно
подаден сигнал със стоп-палка по образец на МВР и светлинен сигнал с
фенер, същият не спрял плавно в най-дясната част на платното за движение и
увеличил скоростта си на движение. Жалбоподателят бил настигнат и спрян
от служителите на ОПП - СДВР на Северната скоростна тангента около 3 км.
преди разклона за Чепинско шосе.
В акта е отразено, че е била нарушена разпоредбата на чл. 103 от
ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, но същият отказал да го подпише.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от
жалбоподателя.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 21-4332-016134 от 02.08.2021 г. на Г.В.Б. на длъжност
Началник група към СДВР -отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция
на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Б. Н. З., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено
административно наказание, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен
3
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. От събраните по делото доказателства и в частност показанията на
свидетеля Б. Н. З., не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е
възприел подадения му на около 100 метра след Околовръстен път сигнал със
стоп-палка по образец на МВР. От разпита на свидетеля З. е видно, че същият
не може да конкретизира дали той или колегата му И. И. Б. е подал сигнала
със стоп палка на жалбоподателя. Освен това св.З. твърди, че въпросният
участък от пътя е осветен, поради което водачът е възприел сигнала. Видно от
съставения АУАН и НП, в същите е посочено, че освен стоп палка,
служителите на пътен контрол са използвали и светлинен сигнал с фенер,
което обстоятелство не се потвърждава от показанията на свидетеля З., а
напротив същото се опровергава от заявеното от свидетеля, че мястото е било
осветено. По този начин не се изключват твърденията на жалбоподателя, че
не е имал възможност зрително да възприеме първия отправен му сигнал за
спиране.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, регламентира че при подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство
е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. За да изпълни това задължение обаче водача на МПС
следва да е възприел ясно и недвусмислено подадения към него сигнал.
Начинът, по който следва да се осъществи спирането на лекия автомобил, с
който се твърди, че е извършено нарушение, е разписан в чл. 170, ал. 3 от
ЗДвП. При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване
на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен
сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден
и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет.
В случая от събраните по делото доказателства, не се установява по
безспорен начин, че сигналът за спиране е бил ясно подаден със стоп-палка,
по начин, по който да бъде възприет от водача. Горното рефлектира върху
субективната страна на нарушението, което може да бъде извършено при
4
формата на вина умисъл, тъй като жалбоподателят не е съзнавал, че му е
подаден сигнал за спиране от органите на МВР, на който сигнал същият да не
се е подчинил. По този начин не може да се приеме, че жалбоподателят
умишлено не е спрял на подадената стоп-палка от контролния орган и е целял
избягване на проверката. Следователно по делото не се доказва субективната
съставомерност на деянието, описано в НП, поради което неправилно е
ангажирана отговорност за това деяние. Аргумент в подкрепа на горния
извод е обстоятелството, че след подадена светлинна и звукова сигнализация
от служебния автомобил, жалбоподателят е спрял, като е съдействал да му
бъде извършена проверка, вкл. и за употребата на алкохол и нарушения не са
констатирани.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения. Съобразени са изискванията на разпоредбите на чл.
42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като е описано нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено.
Доколкото нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, не е установено по безспорен начин от субективна страна,
съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-016134 от
02.08.2021 г., издадено от Г.В.Б. на длъжност Началник група към СДВР -
отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП
– СДВР), с което на жалбоподателя З. Ю. М. с ЕГН - ********** с адрес
/хххххх/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 103
от ЗДвП.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6