Решение по дело №8922/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 8 922 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „О.” АД да заплати следните суми:

1.           на Н.В.Н.:

- 15 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за З. КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 17.06.2017 г. плюс законната лихва от 03.02.2018 г. до окончателното изплащане;

- 203,57 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Й.Д. – 563,57 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 578,57 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на Н.Н. срещу ЗАД „ОЗК-З.“ за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 70 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Н.Н. да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“ 345,71 лева разноски по делото и 157,14 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 300,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. Ако ищцата обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, определена по следната формула - обжалваем интересХ100,00/2 800,00, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] Н.Н. е заявила в искова молба от 03.07.2018 г., че на 17.06.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Е.Г.. От това ПТП Н.Н. е получила:

- контузия на главата със сътресение на мозъка, охлузвания и кръвонасядания;

- разкъсване на сухожилията на втори и трети пръст на лявата ръка;

- счупване на втори десен горен и пети долен ляв зъб. От тези увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 70 000,00 лева.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Е.Г. е била застрахована при ответника З. „О. ” АД (ОЗК). На 19.10.2017 г. Н.Н. е поискала от ОЗК да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова Н.Н. моли съда да осъди ОЗК да ѝ заплати: 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

 

 

2.           На ответника

 

[8] ОЗК е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Е.Г. не е причинил ПТП, а то е настъпило в резултат на техническа неизправност или прилошаване на Е.Г.;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищцата е допринесла за настъпването на увреждането, защото: а) е била без поставен обезопасителен колан; б) се е возила в автомобил, управляван от водач без свидетелство за управление, като е знаела това (писмения отговор, л. 51-53).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че Н.Н. е била родена на *** г. На 17.06.2017 г., около 08:00 часа Е.Г. е управлявал лек автомобил „Дачия“ по път Е-79  в дясната пътна лента с посока от гр. Мездра за гр. Враца със 140 км/ч.  На предната дясна седалка с поставен обезопасителен колан е пътувала Н.Н. (заключението на вещите лица Т. и д-р М., л. 113-119). Тя е имала двугодишна интимна връзка с Е.Г. (обясненията на ищцата, л. 132). Той не е имал свидетелство за правоуправление и Н.Н. е знаела за това.

 

[10] Пред автомобила „Дачия“ в същата посока и лента за движение, свидетелят И. е управлявал товарен автомобил „Скания“ с около 90 км/ч. Тъй като Е.Г. не е намалил скоростта на автомобила „Дачия“, той се е приближил до товарния автомобил „Скания“, ударил се е в него, като е навлязъл под него до предните две колонки на купето си (заключението на вещите лица Т. – д-р М., л. 113-119). Не се спори, че към този момент ГО на Е.Г. е била застрахована при ответника ОЗК.

 

[11] От удара между двата автомобила Н.Н. е получила: 1. контузия на главата със сътресение на мозъка и множество линейни дъговидни цикатрикси в лявата лицева половина; 2. разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност на лявата длан със срязване на екстензорните сухожилия на втори и трети пръсти на лявата ръка; 3. счупване на горен десен втори зъб (заключенията на вещите лица д-р С., д-р К. и д-р Д., л. 110-112, 120-121, л. 122).

 

[12] Тя е била приета в болница в съзнание, без ясен спомен за случилото се и с оценка от 15 точки по Глазгоу кома скала. От сътресението на мозъка Н.Н. се е възстановила за по-малко от 30 дни (заключението на вещото лице д-р С., л. 110-112).

 

[13] Ищцата е била оперирана, за да бъдат възстановени скъсаните сухожилия на втори и трети пръст на лявата ръка. След операцията сухожилията са зараснали за 20-25 дни, а до месец-два след нея е било необходимо провеждането на рехабилитация. Движението на ръката на Н.Н. напълно е възстановено, но поради сраствания на подлежащи меки тъкани със сухожилията се е образувало мекотъканно образование с големина на орех в областта на лявата гривнена става по дорзалната повърхност. При палпация и движение на пръстите то е болезнено. Възможно е при промяна на времето и по-голямо физическо натоварване ищцата да изпитва болки (заключението на  вещото лице д-р К., л. 120-121).  Впоследствие ищцата отново е била оперирана, като възстановяването ѝ е било 12 дни (показанията на д-р К., л. 132-гръб).

 

[14] Счупването на зъба е причинило затруднено дъвчене у ищцата във фазата на отхапването и естетичен дефект. Това може да бъде отстранено чрез изграждане на мост или поставяне на имплант (заключението на вещото лице д-р Д., л. 122).

 

[15] Докато се е възстановявала, ищцата сама е подържала тоалета си. За нея обаче, са се грижили майка ѝ и баща ѝ. Тя все още изпитва страх от случилото се (показанията на свидетеля Н., л. 131-132). Увреждането по настоящия случай е малко по-тежко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 1899-2017-10-ти с-в по гр. д. 2420/2017 г., защото по решението на САС е бил увреден един пръст, а в настоящия случай увредените пръсти са два (показанията на вещото лице д-р М., л. 131).

 

[16] На 02.11.2017 г. Н.Н. е поискала от ОЗК да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди. На 17.11.2017 г. ОЗК е уведомил ищцата, че е готов да ѝ заплати 3 000,00 лева обезщетение (л. 31). Не се спори, че тя не е приела това обезщетение и ОЗК не ѝ е изплащал обезщетение.

 

[17] Н.Н. е заплатила: 100,00 лева държавна такса, като съдът я е освободил от заплащане на разликата над тази сума до пълната държавна такса, която се дължи (л. 42 и л. 38); 850,00 лева за вещи лица (л. 67-70). Общо разноските са за 950,00 лева. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 127).

 

[18] ОЗК е заплатил: 40,00 лева депозит за свидетел (л. 65); 400,00 лева за вещи лица (л. 64). Общо разноските са за 440,00 лева. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.     Спорни обстоятелства

 

[19] По делото са били спорни няколко основни обстоятелства:

1.           с обезопасителен колан ли е била Н.Н.;

2.           нямал ли е свидетелство за правоуправление Е.Г. и знаела ли е за това Н.Н.. Съдът приема, че Н.Н. е била с обезопасителен колан, защото това се установява от заключението на вещите лица Т. и д-р М. и от протокола за оглед на местопроизшествието.

 

[20] Съдът приема, че Е.Г. не е имал свидетелство за правоуправление, защото това се установява от констативния протокол (л. 7), който в тази му част е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила не е оборена от ищцата. Съдът приема, че Н.Н. е знаела, че Е.Г. не е бил правоспособен водач, защото те са били интимни приятели от две години и е абсурдно той да е успявал да я заблуди в противното в продължение на две години.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[21] Н.Н. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

[22] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[23] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[24] Съдът установи, че:

1. на 16.07.2017 г. Н.Н. е участвала в ПТП, предизвикано от Е.Г.;

2. от него Н.Н. е получила увреждания;

3. ГО на Е.Г. е била застрахована при ОЗК;

4. от уврежданията Н.Н. е претърпяла неимуществени;

5. ОЗК не е изплатил обезщетение на Н.Н.. Съдът приема, че Е.Г. е причинил ПТП, защото той без да притежава свидетелство за правоуправление е управлявал лек автомобил със 140 км/ч без да съобрази, че пред него се е движил товарен автомобил.

 

[25] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения.

 

[26] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 17.06.2017 г.

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на ОЗК; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[31] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 270,00 лева от 01.11.2011 г. до 01.05.2012 г.^[1];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[2]. Увеличението на МРЗ от 01.05.2012 г. до 17.06.2017 г. е било 70,37% (460,00-270,00/270,00х100,00).

 

[32] Съдът установи, че към момента на ПТП Н.Н. е била на 22 години. От ПТП тя е получила: 1. контузия на главата със сътресение на мозъка и множество линейни дъговидни цикатрикси в лявата лицева половина; 2. разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност на лявата длан със срязване на екстензорните сухожилия на втори и трети пръсти на лявата ръка; 3. счупване на горен десен втори зъб.

 

[33] Тя е била приета в болница в съзнание, без ясен спомен за случилото се и с оценка от 15 точки по Глазгоу кома скала. От сътресението на мозъка Н.Н. се е възстановила за по-малко от 30 дни.

 

[34] Ищцата е била оперирана, за да бъдат възстановени скъсаните сухожилия на втори и трети пръст на лявата ръка. След операцията сухожилията са зараснали за 20-25 дни, а до месец-два след нея е било необходимо провеждането на рехабилитация. Движението на ръката на Н.Н. напълно е възстановено, но поради сраствания на подлежащи меки тъкани със сухожилията се е образувало мекотъканно образование с големина на орех в областта на лявата гривнена става по дорзалната повърхност. При палпация и движение на пръстите то е болезнено. Възможно е при промяна на времето и по-голямо физическо натоварване ищцата да изпитва болки.  Впоследствие ищцата отново е била оперирана, като възстановяването ѝ е било 12 дни.

 

[35] Счупването на зъба е причинило затруднено дъвчене у ищцата във фазата на отхапването и естетичен дефект. Това може да бъде отстранено чрез изграждане на мост или поставяне на имплант.

 

[36] Докато се е възстановявала, ищцата сама е подържала тоалета си. За нея обаче, са се грижили майка ѝ и баща ѝ. Тя все още изпитва страх от случилото се.

 

[37] Съдът установи, че настоящото увреждане е малко по-тежко от това, предмет на обезщетяване по решение на САС 1899-2017-10-ти с-в по гр. д. 2420/2017 г. Това е така, защото по решението на САС е бил увреден един пръст, а в настоящия случай увредените пръсти са два[3]. Увреждането по цитираното решение на САС е от 01.05.2012 г., а САС е определил обезщетение за неимуществени вреди от 20 000,00 лева.

 

[38] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита: продължителността на лечението и продължителността на възстановителния период; болките и неудобствата, които ищцата е търпяла. Съдът отчита, че случаят, разгледан от САС, е по-лек от настоящия и е от година, когато МРЗ е била с над 70% по-ниска, отколкото към 2017 г. Така съдът приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Н.Н..

 

[39] ОЗК е възразил, че Н.Н. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото:

а) е била без поставен обезопасителен колан;

б) се е возила в автомобил, управляван от водач без свидетелство за управление, като е знаела това. Възражението е частично основателно.

 

[40] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[41] Съдът не установи Н.Н. да е била без поставен обезопасителен колан. Затова възражението е неоснователно в тази му част.

 

[42] Возенето в автомобил, управляван от неправоспособен водач, знаейки за това, представлява съпричиняване на увреждането (Решение на ВКС 350-2011-IV Г. О. по гр. д. 1382/2010 г.). Съдът установи, че Н.Н. е знаела, че Е.Г. не е имал свидетелство за правоуправление. Въпреки това тя се е качила в автомобила, управляван от него. Следователно с това свое действие тя е допринесла за настъпването на уврежданията си. Ако Н.Н. не се е била качила в автомобила, тя не би пострадала въобще. Затова съдът приема, че процентът на съпричиняване е 50.

 

[43] При този процент на съпричиняване искът е основателен за 15 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда ОЗК да заплати на Н.Н. 15 000,00 лева, като го отхвърля за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 70 000,00 лева.

3.     По разноските

 

[44] Ищцата търси и разноски. Тя е направила такива за 950,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 15 000,00 лева при предявен размер от 70 000,00 лева. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати на Н.Н. 203,57 лева разноски по делото (950,00х15 000,00/70 000,00). Съдът осъжда ОЗК да заплати на адвокат Д. 563,57 лева адвокатско възнаграждение (70 000,00-10 000,00х0,03+830,00х15 000,00/70 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ОЗК да заплати по сметка на СГС 578,57 лева държавна такса (15 000,00х0,04-(100,00х15 000,00/70 000,00)).

 

[46] ОЗК също търси разноски. Той е направил такива за 440,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[47] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 55 000,00 лева при предявен размер от 70 000,00 лева. Затова съдът осъжда Н.Н. да заплати на ОЗК 345,71 лева разноски по делото (440,00х55 000,00/70 000,00) и 157,14 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х55 000,00/70 000,00).

Съдия: