О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
20.11.2018г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ
граждански състав
На
20 ноември 2018г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 4577 по описа за 2018 година:
Съдът счита, че следва да приеме като
доказателства по делото представените с
исковата молба и с отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
По искането на ищеца за назначаване на
съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото съдебно
заседание.
На
основание чл.190 от ГПК следва да се задължи ответника да представи по делото получената
по пощата с писмо – трудова книжка № 59, серия З, 278104.
На основание
чл.190 от ГПК следва да се задължи ищеца да представи по делото в цялост и в
оригнал трудовата си книжка.
Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е иск по чл.222, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че работил по трудов договор
№ 143/19.09.2016г. с фирма „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ“ ООД град Стара Загора в
поделение склад, на длъжност: Общ работник, промишлеността, по силата на който
договор започнал работа на 20.09.2016г. до 24.04.2017г., със заповед № 362/24.04.2017г.
на работодателя Сьдкь Ремзи било прекратено трудовото правоотношение (ТПО) по
инициатива на работодателя, на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване
на щата. Твърди, и че при прекратяване на трудовото правоотношение на осн.
чл.328, ал.1, т.2 от КГ, поради съкращаване на щата, намаляване обема на
работа, и спиране на работа за повече от 15 дни работникът или служителят имал
право на обезщетение от работодателя на основание чл.222, ал.1 от КТ.
Обезщетението било в размер на нетното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. По платежен фиш
основната му заплата била 800 лева, общо начисление 940 лева, в нетен размер била:
733.14 лева за месец март 2017г. С Разписка – баркод проследяване изпратил
писмо – РS60110008GI/11. 06.2018 г.
по „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, ПС: Стара Загора 11, и с известие за доставяне – ИД РS 6011 0008G5 I на
12.06.2018 г. ответникът получил писмото му чрез лицето Ст. Христов с 3 броя
декларации, трудова книжка, покана и искане от работодателят от дати 11. 06.
2018 г. С поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и искането от дати 11. 06.2018 г.
отправил исканията си към ответника. Отговорил му с писмо изх. № 383/16.07.18
г., да представи удостоверение с мокър печат от Агенцията по заетостта за
периода от 24.04.2017 г. до 24.05.2017г., с което да удостовери правото си за
получаване на обезщетението. С втората му покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД от
дата 21.07.2018г. отново моли ответника да му плати от датата на прекратяване
на ТПО ведно със законната лихва обезщетение за оставянето му без работа за
период от 1 месец, изчислен на база месеца, предхождащ месеца прекратяване на
трудовото им правоотношение в нетен размер сумата от 733.14 лева, след приспадане
на ДОДФЛ в сочените банки: ПИБ и Уникредит Булбанк, кл. Ст. Загора. Да му плати
обезщетение на осн. чл.222, ал.1 от КТ, и да му нанесе осигурителен стаж за
искания период от дата 24.04.2017г. до 24.05.2017г. и да върнел получената му
трудова книжка по пощата. С второ писмо изх. № 385/24.07.2018 г. му отговорил:
Да представи трудовата си книжка, в която били нанесени данните от „ПЕРФЕКТЮП
ПАКЕДЖИНГ БГ” ООД при уволнението, и да се явил в отдел човешки ресурси за да
получил Трудова книжка № 59, серия 3, № 278104 получена от него по пощата.
Ответника бил нанесъл осигурителен доход 893 лева за 20 дни за месец юли 2018
г. във ведомостта след преписания на Инспекцията по труда съгласно отговора им,
обаче не му платил изобщо нетният му размер по никакъв начин. Казал по телефона
на ЛС/ ТРЗ – Мария Йорданова, че неможел да занесе исканата трудова книжка с
нанесените данни при уволнението му, защото ответникът бил получил неговата
трудова книжка по пощата. След датата на уволнението му изобщо не бил ходил в
дружеството. Поискал да му се плати по банков път или с пощенски запис. Не се
споразумели за начина за връщане на трудовата книжка и плащане на обезщетение
по чл. 222, ал. 1 от КТ защото, с ответника преди това водили няколко гр. дела:
гр. д. № 3089 /2017 г. на РС Ст. 3., и гр.д.№ 1513/2017 г. на ОС гр. Ст.З. – Искове
за отмяна на уволнението – с влязло в
сила решение влезе в сила съкращаване на щата; иск за неизплатено предизвестие
по чл. 220, ал. 1 от КТ гр. д. № 5985/2017 г. на РС Ст. 3. – Плати ми размера в
съда със съдебна спогодба; иск по 224 от КТ гр. д. № 3889/2017 г. на РС Ст. 3.
– Съдът осъдил ответника да му плати отпуската по чл. 224, ал. 1 от КТ. По тези
съображения не бил ходил и го канил да отиде в дружеството, за да излъже че ми
е платил нетният размер обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ на ведомост в
дружеството. Ето защо не бил ходил и не желаел да ходи в дружеството, вместо
това направил исканията си на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ чрез покани и искане да
му се плати по пощата с пощенски запис или по банков път. С разписка – баркод –
PS60000198EUD от 21.07.2018 г. получил с 2-ро писмо исканите документи на
31.07.2018 г. чрез лицето Ст. Христов. Предвид горното задържал трудовата му
книжка, и изобщо не му е платил нетният размер обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Счита че месеца, предхождащ месеца уволнението му бил месец март 2017 г. и
обезщетението на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ било на база месец март 2017 г.
дължимо в нетен размер на 733.14 лева (чисто трудово възнаграждение). С
извършената проверка в дружеството установило горното и Инспекцията по труда – с
отговора си от дата 06.08.2018 г. Кореспондирали по пощата. До завеждане на
исковата молба в съда не му било платено, за което предявява иска на основание
чл. 222, ал. 1 от КТ за сумата в нетен размер на 733.14 /Седемстотин тридесет и
три и четиринадесет/ лева, който нетен размер определил в петитума на иска си
по следния начин:
Съгласно чл.228, ал.1 от КТ – месеца, предхождащ месеца
възникналото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е месец март
2017 г., в който месец ответника генерира следните изчисления: Начислен месечен
облагаем доход (лв.) за месец март 2017 г. - Отработени дни 22; дневно работно
време – 8 часа; отработени часове - общо: 176; в т. ч. положен извънреден труд
0 ; осигурителен доход (лв.) 940:00 – начислен месечен облагаем доход в (лв.),
съгласно и справката от НОИ гр. Ст. Загора – брутното трудово възнаграждение за
месец март 2017 г., което генерира ответника с работен фиш е в размер на 940:
00 лева - видно в точка 10 във фиша ми: Безкасовото плащане е в размер на чиста
сума за получаване в размер на 733.14 лева - (Изчислено бруто/нето по чл. 228,
ал. 1 от КТ.). Сумата от трудово възнаграждение за месец март 2017 г. е в нетен
размер на 733. 14 лева, разделена на 22 работни дни за месец март 2017 г.,
изчислено по реда на чл.228, ал. 1 от КТ - се получава среднодневно брутно
трудово възнаграждение в размер на 33.324545 лв. за един работен ден
(среднодневно брутно трудово възнаграждение след удръжките). Според чл. 228,
ал. 1 от КТ - Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията от
този раздал, е полученото от работника или служителят брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работникът или
служителят месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено. Съгласно Чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ, когато работникът или служителят
не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228
от КТ се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение
се умножи по броя на работните дни за същия месец. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата в сила от 01.07.2007г. в
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал.
1 от КТ по този раздел по чл. 228 от КТ се включвали: основна работна заплата
за отработено време; възнаграждението над основната работна заплата, определено
според прилаганите системи на заплащане на труда; допълнителните трудови
възнаграждения, определени с наредба, с друг нормативен акт, с колективен или
индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат
постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно
заместване по чл. 259 от КТ; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от
Кодекса на труда; възнаграждението, заплатено при престой или поради
производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; възнаграждението
по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Заявява, че ответникът му съставил работен фиш с брутно трудово
възнаграждение на всичко начисления от 940.00 лв. – вписано в точка 10 във фиша
ми: безкасовото плащане от чиста сума за получаване в размер на 733.14 лева.
Моли съда да осъди фирма „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ” ООД да му
заплати сумата в нетен размер на 733.14 /седемстотин тридесет и три и
четиринадесет/ лева, представляваща сума дължимо обезщетение в размер на нетното
му месечно трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа,
поради уволнението, но за не повече от 1 месец на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ, и сумата
заплатена за адвокатско възнаграждение със законната лихва върху главниците,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
На 29.10.2018 г. е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която
заявява, че предвид разпореждане от 22.10.2018 г. на съда, съгласно чл. 127,
ал. (4) ГПК (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) – По осъдителен иск за парично
вземане ищецът посочва банкова сметка ***. Уточнява следното: Съгласно чл. 127,
ал. 4, изр. 2 от ГПК е: -„ ИЛИ ДРУГ НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ!” Заявява, че е посочил на
ответника начините по които било следвало да му се плати в получените от него две
мои покани получени на 12.06.18 г. и 31.юли.2018 г. чрез „Български пощи” ЕАД
гр. Стара Загора, именно исканията ми по банков път в Уникредит Булбаик или ПИБ
– гр. Стара Загора или по „Българска пощи” ЕАД чрез пощенски запис. Твърди, че
работил по трудов договор № 143/19.09.2016 г. с фирма „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ” БГ
ООД град Стара Загора на длъжността: Общ работник, промишлеността, по силата на
който договор започнах работа на 20. 09. 2016 г. до 24. 04. 2017 Със заповед №
362/24.04.2017 г. на работодателя Съдкъ Ремзи му било прекратено трудовото
правоотношение (ТПО) по инициатива на работодателя, на осн. чл. 328, ал. 1, т.
2 от КТ, поради съкращаване на щата. Твърди, че при прекратяване на ТПО на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, намаляване обема на
работа, и спиране на работа за повече от 15 дни работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя на основание чл. 222, ал. 1 от КТ.
Обезщетението било в размер на нетното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. По платежен фиш
основната му заплата била 800 лева, общо начисление 940 лева, в нетен размер
било: 733.14 лева за месец март 2017 г. С Разписка – баркод проследяване изпратил
писмо – РS60110008GI/11. 06.2018 г.
по „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, ПС: Стара Загора 11, и с известие за доставяне – ИД РS 6011 0008G5 I на 12.06.2018
г. ответника получил писмото му чрез лицето Ст. Христов с 3 броя декларации,
трудова книжка, покана и искане от работодателят от дати 11.06.2018 г..
Отговорил му с писмо изх. № 383/16.07.18 г., да представи удостоверение с мокър
печат от Агенцията по заетостта за периода от 24.04.2017 г. до 24.05.2017 г., с
което да удостовери правото си за получаване на обезщетението. С втората му
покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД от дата 21.07.2018 г. отново моли ответника да
му плати от датата на прекратяване на ТПО ведно със законната лихва обезщетение
за оставянето му без работа за период от 1 месец, изчислен на база месеца,
предхождащ месеца прекратявано на ТПО в нетен размер сумата от 733.14 лева,
след приспадане на ДОДФЛ в сочените банки: ПИБ и Уникредит Булбанк, кл. Ст.
Загора или по пощата. Да му плати обезщетение на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ, и
да му нанесе осигурителен стаж за искания период от дата 24.04.2017 г. до 24.05.2017
г. и върне получената му трудова книжка по пощата. С второ писмо изх. №
385/24.07.2018 г. му отговорил: Да представи трудовата си книжка, в която били нанесени
данните от „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ” ООД при уволнението, и да се яви в отдел
човешки ресурси за да получи Трудова книжка № 59, серия 3, № 278104 получена от
него по пощата. Ответника нанесъл осигурителен доход 893 лева за 20 дни за
месец юли 2018 г. във ведомостта след преписания на Инспекцията по труда съгласно
отговора им, обаче не му е платил изобщо нетният размер по сметката му в
Уникредит Булбанк или ПИБ кл. Стара Загора или по пощата чрез пощенски запис – така
както сочи в поканите си до него. Отказал да му плати по исканите от ищеца
начини и по никакъв начин не му било платено обезщетение с осн. чл. 222, ал. 1
от КТ. Казал по телефона на ЛС/ ТРЗ- Мария Йорданова, че не може да занесе
исканата трудова книжка с нанесените данни при уволнението му, защото ответника
получил неговата трудова книжка, и която не му я върнал по пощата. След датата
на уволнението му изобщо не бил ходил в дружеството. Поискал да му се плати по
банков път или с пощенски запис. Не се споразумели за начина за връщане на
трудовата книжка и за плащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ защото, с
ответника преди това водили няколко гр. дела: гр. д. № 3089/2017 г. на РС Ст.
3., и гр. д..№ 1513/2017 г. на ОС гр. Ст.З. – Искове за отмяна на уволнението –
с влязло в сила решение влезе в сила съкращаване на щата; иск за неизплатено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ гр. д. № 5985/2017 г. на РС Ст. 3. – плати
ми размера в съда със съдебна спогодба; 3/. Иск по 224 от КТ гр. д. № 3889/2017
г. на РС Ст. 3 – Съдът осъдил ответника да му плати отпуската по чл. 224, ал. 1
от КТ. По тези съображения не бил ходил и го канил да отиде в дружеството, за
да излъже, че му е платил нетният размер обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ на
ведомост в дружеството. Ето защо предвид обтегнатите обстоятелства не бил ходил
и не желаел да ходи в дружеството, вместо това направил поканите си, които
получил и отказал да му плати искането му на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ чрез
покани и искане не му плата по пощата с пощенски запис, нито по банков път, а
разполагал с данните му и всеки един можел да му внесе сума по сметките му в сочените
банка, но ответника му отказал. С разписка – баркод - R: РS60000198ЕUD от 21.07.2018
г. получил 2-ро писмо исканите документи на 31.07.2018 г. чрез лицето Ст.
Христов. Изобщо не му било платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, за
което предявява иска на осн. чл. 222, ал. 1 от КТ за сумата в размер на 733.14
/седемстотин тридесет н три н четиринадесет/ лева, който размер определил в
петитума. Моли съда да насрочи делото.
Съгласно чл.228, ал.1 от КТ – месеца, предхождащ месеца
възникналото основание за прекратяване на трудовото правоотношение бил месец
март 2017 г., в който месец ответника генерирал следните изчисления: начислен
месечен облагаем доход (лв.) за месец март 2017 г. – отработени дни 22; дневно
работно време – 8 часа ; отработени часове – общо: 176; в т. ч. положен
извънреден труд 0 ; осигурителен доход (лв.) 940. 00 - начислен месечен
облагаем доход в (лв.), съгласно и справката от НОИ гр. Ст. Загора – брутното
трудово възнаграждение за месец март 2017 г., което генерирало ответника с
работен фиш било в размер на 940.00 лева – видно в точка 10 във фиша му:
безкасовото плащане било в размер на чиста сума за получаване в размер на
733.14 лева - (Изчислено бруто/нето по чл. 228, ал. 1 от КТ.). Сумата от
трудово възнаграждение за месец март 2017 г. била в нетен размер на 733.14
лева, разделена на 22 работни дни за месец март 2017 г., изчислено по реда на
чл.228, ал. 1 от КТ – се получавало среднодневно брутно трудово възнаграждение
в размер на 33.324545 лв. за един работен ден (среднодневно брутно трудово
възнаграждение след удръжките). Според чл. 228, ал. 1 от КТ – брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията от този раздел, бил полученото от
работника или служителят брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца,
в който билоо възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работникът или служителят месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не било предвидено. Съгласно чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ, когато
работникът или служителят не бил отработил пълен работен месец, брутното
трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ се определяло, като полученото
среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни
за същия месец. Съгласно чл. 17, ал.1 от НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА
НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА в сила от 01.07.2007 г., в брутното трудово възнаграждение
за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ по този раздел по чл.
228 от КТ се включвали: основна работна заплата за отработено време; възнаграждението
над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на
заплащане на труда; допълнителните трудови възнаграждения, определени с
наредба, с друг нормативен акт, с колективен или индивидуален трудов договор
или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; допълнителното
трудово възнапюиодение при вътрешно заместване по чл. 259 от КТ; възнаграждението
по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; възнаграждението, заплатено при
престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от
Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на
труда. Заявява, че ответникът му
съставил работен фиш с брутно трудово възнаграждение на всичко начисления от
940.00 лв. – вписано в точка 10 във фиша му: безкасовото плащане от чиста сума
за получаване в размер на 733.14 лева.
Моли съда да осъди фирма „ ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ” ООД да му
заплати сумата в нетен размер на 733.14 лева, представляваща сума дължимо обезщетение
в размер на нетното му месечно трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа, поради уволнението, но за не повече от 1 месец на основание чл.222,
ал.1 от КТ, и сумата, заплатена за адвокатско възнаграждение със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ „ПЕРФЕКТЮП
ПАКЕДЖИНГ БГ“ ООД в законоустановения срок представя писмен отговор, с който
взема становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Заявяват, че ищецът е
работил по посочения от него трудов договор в дружеството „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ
БГ” ООД за периода 20.09.2016 г. до 24.04.2017 г. като общ работник в
промишлеността. Със заповед № 362 от 24.04.2017 г. на работодателя било
прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал. 1 т. 2 КТ
поради съкращаване на щата. Заповедта била породила правните си последици, след
като с влязло в сила решение, постановено по гр. дело №
3089/2017г. по описа на Старозагорски районен съд, били отхвърлени като
неоснователни исковете на ищеца за отмяна на уволнението и за възстановяване на
заеманата преди уволнението дгьжност „общ работник в промишлеността”.
Начисленото и изплатено възнаграждение на
ищеца за месеца, предхождащ уволнението било в нетен размер на 733.13 лева.
След прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца същият е изпратил покана, получена в дружеството на 12.06.2018 г., за
заплащане на обезщетение по чл.222 ал.1 КТ за времето, през което бил останал
без работа – 1 месец, считано от 24.04.2017 г. Към тази покана били приложени
три декларации /на ищеца/ и трудова книжка № 59 серия 3 № 278104, в която не се
съдържат вписаните от дружеството данни за периода на трудовата дейност на
ищеца.
С писмо изх. № 383 от 16.07.2018г.
дружеството поискало от С.С. да представи удостоверение от Агенцията по
заетостта за периода от 24.04.2017г. до 24.05.2017г., с което да докаже
получавал ли е обезщетение в посочения период. С писмо от 24.07.2018г. дружеството
поканило ищеца да представи трудовата си книжка, в която бил отбелязан
сключения и прекратен трудов договор в „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ” ООД, както и да
се яви в отдел ТРЗ, за да получи изпратената от него.
След като получил писмата на дружеството,
ищецът изпратил покана, получена в дружеството на 24.07.2018г., с която представил
служебна бележка от Агенцията по заетостта от 20.07.2018г. и удостоверение от
НСИ от 20.07.2018г. и не е изпратил исканата трудова книжка, за да бъде
надлежно оформена.
Отново с покана от 09.08.2018г. дружеството
поискало от С.С. да представи актуалната трудова книжка и да се яви в отдел
ТРЗ, за да получи начисленото обезщетение в нетен размер на 733.13 лева и
изпратената от него на 12.06.2018г. трудова книжка № 59 серия 3, № 278104. Тази
покана ищецът е отказал за получи. И до момента ищецът не е представил в
дружеството трудовата си книжка, в която са отразени данните по време на работата
му в „ПЕРФЕКТЮП ПАКЕДЖИНГ БГ” ООД. Видно от приложените към исковата молба документи,
въпросната трудова книжка не била представена в цялост и по настоящото дело.
Задължението на работодателя за заплащане
на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ не възниквало при прекратяване на трудовото
правоотношение. Това задължение възниквало при обстоятелства, доказването на
които било изцяло в тежест на работника – а именно, че същият е останал без
работа в период след прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно
разпоредбата на чл.347 КТ трудовата книжка била официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника и служителя, в който съгласно чл.349 ал.2 КТ, всеки работодател е
длъжен да вписва точно и своевременно данните по чл.349, ал.1 КТ. Трудовата
книжка следователно представлявала официален документ, удостоверяващ времето,
през което работникът или служителят е полагал труд по трудово правоотношение.
Това доказателство, съгласно чл.348, ал.3 КТ, се съхранява от работника или
служителя /намира се в негово държане/ и същият бил длъжен да го представи, за
да установи осъществяването на факта, че през посочения в чл.222 ал.1 КТ период
не бил полагал труд по трудово правоотношение, което пък му давало правото да
получи предвиденото в тази разпоредба обезщетение.
Тъй като до момента ищецът не бил изпълнил
задължението си да представи трудовата си книжка, дружеството – ответник нямал
никаква забава за неплащане на обезщетението по чл.222 ал.1 КТ.
Предвид поведението на ответника, който
отказва и възпрепятства по всякакъв начин изпълнението на задължението на
дружеството, за ответника било невъзможно да изпълни задължението си до
момента. Изрично заявява, че ответното дружество е готово да плати начисленото
на ищеца обезщетение по чл.222 ал.1 КТ за един месец, считано от 24.04.2017г.,
по чийто размер няма спор.
От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.222,
ал.1 от КТ.
В това производство съдът приема, че
не се нуждае от доказване обстоятелството, че страните са били в трудовоправни
отношения. В тежест на ищеца е да докаже оставането му без работа след
прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
трудов договор № 143 от 19.09.2016 г., заповед № 362/24.04.2017 г., платежен
фиш, уведомление от 20.10.2016 г., известие за доставяне от 12.06.2018 г., 2бр.
системен бон от 11.06.2018 г., искане от 11.06.2018 г., декларация от
11.06.2018 г., декларация от 11.06.2018 г., декларация от 11.06.2018 г., покана
от 11.06.2018 г., писмо изх. № 383/16.07.2018 г., покана от 23.07.2018 г.,
декларация от 27.08.2018 г., служебна бележка изх. № 60-09-12-25478/20.07.2018
г., копие от трудова книжка, системен бон от 21.07.2018 г., известие за
доставяне от 31.07.2018 г., справка за социално осигуряване-актуално състояние
от 13.08.2018 г., писмо с изх. № 18081507/06.08.2018 г., товарителница №
********* с обратна разписка от 19.07.2018 г., писмо с изх. № 385 от 24.07.2018
г., товарителница № *********, писмо изх. № 387 от 09.08.2018 г., товарителница
№ *********, системен бон от 24.10.2018 г., декларация от 25.10.2018 г., покана
от 25.10.2018 г., разписка от 07.11.2018 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи трудова книжка
№ 59, серия З, 278104.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в цялост и в
оригнал трудовата си книжка.
По искането за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза съдът ще се произнесе в първото съдебно заседание по делото.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 11.12.2018г. от 09.45ч., за която
дата да се призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: