РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120107359 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството реда на чл.310 от ГПК и е образувано по повод искова молба от КР.
М. М. против ОДМВР-Бургас за осъждане на ответника да заплати сумата от 676,88 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.01.2019 г. – 30.06.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и
сумата от 126,11 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху стойността на
неизплатения нощен труд, от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане –
първо число на месеца, следващ тримесечието, до датата на депозиране на исковата молба.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира
исковете за неоснователни.
С определение № 4370/13.12.2021 г., в сила от 14.01.2022 г., съдът е спрял
производството по делото до произнасянето на СЕС по дело С262/20 за тълкуване на чл.12,
б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и § 8
от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. На 24.02.2022 г. е постановено решение по това
дело на СЕС (за краткост Решението на СЕС), поради което с определение №
1303/04.03.2022 г. съдът възобнови производството по делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните не
спорят относно: ищецът е държавен служител в системата на МВР, като за процесния
период е изпълнявал длъжността „*** I степен“ в група „***“ към сектор „Пътна полиция“
1
при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Бургас. В процесния период ищецът е
полагал нощен труд.
Спорни са следните факти: колко часа нощен труд е полагал ищецът в периода
01.01.2019 г. – 30.06.2020 г., респективно изплатен ли той изцяло или не.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза
се установява следното:
Според приетите по делото платежни бележки за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2020 г.
ищецът е положил общо 616 часа нощен труд, който му е изплатен по 0,25 лева на час или
154 лева. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 704,09 часа.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 88,09
часа. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 88,09 часа възлиза
на 746,57 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Според чл.187, ал.1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016 г.) нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.)
като са добавени две нови изречения, според които нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч.
Според чл.187, ал.3 от ЗМВР (в действащата до началото на юли 2020 г. редакция)
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три месеца. Разпоредбата
е изменена (ДВ, бр. 60/2020 г.), като отпадат последните две изречения.
В ал. 10 (предишна ал.9) на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
На основание тази разпоредба, относими към процесния период, са издадени:
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г. действаща до
10.01.2020 г. (за краткост Наредбата). С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи;
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 10.01.2020 г. (за краткост
Наредба 2).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредбата, респективно на чл.3, ал.2 от Наредба 2
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. И в двете наредби липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2
2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143.
Според Решението на СЕС няма задължение нормалната продължителност на нощния
труд за полицаите и пожарникарите да е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи обаче в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Процесуалният представител на ответника твърди, че такива „мерки за защита“ са
предвидени в българското законодателство, а именно: допълнително възнаграждение за
прослужено време, което е в по-висок размер от това на служителите по трудово
правоотношение; по-висок размер на платения годишен отпуск; обезщетение в по-висок
размер при прекратяване на служебното правоотношение; по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд; получаване на безплатна храна или левовата й
равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд, работно и униформено
облекло; пенсиониране при условията на първа категория труд. Следва да се посочи обаче,
че тези мерки отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и пожарникарите,
която предполага особени рискове (включително за здравето и живота им), физическо и
умствено натоварване, защото е насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението (чл.2 от ЗМВР). В този
смисъл, полицаите и пожарникарите са изложени на повишен риск при изпълнение на
задълженията си 24 часа в денонощието и цитираните мерки не са относими към
„компенсиране“ на нощния труд.
Според мотивите на Решението на СЕС (т.76 и т.77 от същото) тезата, че след като
нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква, т.е. съотношението
между дневен и нощен труд е 1, и не се налага преобразуване, сама по себе си не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на полицейските
служители спрямо тези, за които се прилага КТ. Аргументът, че запазването на подобен
механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства,
също не може да се приеме.
Липсва обосновка защо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент
1,143 отпада в Наредбата и в Наредба 2. Ето защо следва да се приеме, че не съществува
обективен и разумен критерий защо липсва механизъм за преобразуване на нощните часове
труд в дневни по отношение на полицейските служители. Поради тази причина съдът има
задължение да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел – т. 79 от Решението на СЕС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2020 г.
няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 3), за да се
компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в
Директива 2003/88.
Според чл.8 от Наредба 3 (преди изменението ДВ, бр. 60/2020 г.) за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредба 3 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
3
(както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и
добавка за извънреден труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след
превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или
за тримесечие норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда чл.9,
ал.2 от Наредба 3), са извънреден труд – аргумент от Решение № 540 от 7.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим. Установи
се, че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 88,09 часа за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2020 г., който е на
стойност от 746,57 лева. Това е така, защото този труд представлява извънреден такъв.
Ищецът обаче претендира по-ниска по размер сума, а именно 676,88 лева за 82,37 часа
извънреден труд, поради което главният иск следва да бъде уважен така, както е предявен.
На основание чл.243, ал.2 от ГПК не следва да се постановява предварително
изпълнение на решението, защото ответникът е държавно учреждение.
По акцесорния иск:
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Същото се претендира от последно число на месеца, следващ
всяко тримесечие, до датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба.
Според чл.33, ал.1 от Наредбата (в редакцията му към 13.12.2016 г.)
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно
предоставяне на протоколите във финансовите звена. След като отчетният период е
тримесечен, възнаграждението за извънреден труд за месеците януари, февруари и март
2019 г. следва да бъде изплатено до края на месец април 2019 г. и така нататък. В този
смисъл, за възнаграждението за извънреден труд за тези три месеца ответникът изпада в
забава на 01.05.2019 г., от който момент се претендира и мораторната лихва.
Следователно искът за присъждане на мораторна лихва следва да бъде уважен върху
възнаграждението за положен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като
извънреден, в периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г., считано от първо число на месеца,
следващ месеца след изтичане на всяко отчетно тримесечие от този период, с начало
01.05.2019 г., до 20.10.2021 г. Тази лихва е на стойност 136 лева, изчислена от съда чрез
общодостъпен софтуер, но се претендира по-ниска по размер сума, поради което следва да
бъде присъдена сума в размер на 126,11 лева.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът.
Тук се налага следното уточнение:
Съдебното заседание, в което бе даден ход на делото по същество, бе проведено на
23.03.2022 г. с начало 11.30 часа. В него ищецът или негов представител не се явиха.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, депозира писмено становище, към което е
приложен договор за правна защита и съдействие, което е входирано в съда на 23.03.2022 г.
в 10.44 часа, т.е. 45 минути преди съдебното заседание, но е докладвано на съдебния състав
след приключване на съдебното заседание. В този смисъл, страната не следва да търпи
негативни последици от пропуска на деловодството на съда да докладва своевременно
становището, поради което следва да се приеме, че ищецът е представил своевременно
доказателства за направени разноски по делото, изразяващи се в изплатено адвокатско
4
възнаграждение в размер на 300 лева, който не е прекомерен с оглед материалния интерес
по делото – аргумент от чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и следва да се присъди в неговата цялост.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 100 лева, представляваща държавна такса за уважените искове, и
сумата от 200 лева разноски, представляваща възнаграждение за вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото
исковете бяха уважени.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати на КР. М. М., ЕГН –
**********, следните суми: 676,88 лева (шестстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и
осем стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен
труд от 82,37 часа за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г., които часове са разликата
между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата
молба на 21.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 126,11 лева (сто двадесет и шест лева
и единадесет стотинки) представляваща сбор от вземанията за мораторна лихва, изчислена
върху всяко едно допълнително месечно трудово възнаграждение за положен нощен труд,
приравнен към дневен и отчетен като извънреден, в периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020
г., считано от първо число на месеца, следващ месеца след изтичане на всяко отчетно
тримесечие от този период, с начало 01.05.2019 г., до 20.10.2021 г.; 300 (триста) лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да
заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 100 (сто) лева, представляваща
дължима държавна такса за уважените искове, както и сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)________
Вярно с оригинала! ММ
5