Р Е Ш
Е Н И Е
№: 31.05.2021 год. Град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, граждански състав
На десети май две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание, в следния състав: Председател:
Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гр. дело № 485 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред
вид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от Н.Д.П. с ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, адвокат Р.С., тел. *** против Н.В.Г., ЕГН ********** ***, с която се
иска от съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника, да върне на ищеца, сумата от 4 600,00 лева представляваща
предоставен на ответника от ищеца на 18.01.2020 година паричен заем, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане. Да присъди на ищеца направените разноски по делото.
С
исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за
допускане на гласни такива.
С разпореждане от 09.12.2020 год.
съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата
молба и доказателствата на ответника.
Ответника
е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на
исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Прави искане за допускане на гласни такива.
С исковата молба се твърди, че ищеца
и дъщерята на ответника са живеели съвместно до м. май 2020 година. Според
ищеца, през м. януари 2020 година, ответника го помолил да му предостави в заем
парична сума, която му била необходима за придобиване на недвижим имот. Твърди
се, че ищеца изтеглил кредит в размер на 3 860,00 лева и ведно с негови
лични спестявания от 800,00 лева или общо 4600,00 лева, на 18.01.2020 година, ги
дал в заем на ответника, като последния поел задължение да ги върне. Въпреки
поетото обещание, ответника не е върнал на ищеца взетата в заем сума.
С отговора на исковата молба,
ответника оспорва
предявените искове. Ответника твърди, че липсват годни
доказателства доказващи предявената искова претенция. Ответника отрича, да е получил
в заем сума в размер на 4600,00 лв. от ищеца П. и твърди, че не е поемал
задължение да върне такава сума.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства и като обсъди твърденията и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а и се установява от
приложените по делото доказателства- Удостоверение от Банка ДСК- ФЦ Приморие от
25.09.2020 година и Нареждане- разписка от 16.01.2020 година от Експресбанк АД,
че ищеца е получил под формата на паричен заем от банката, сумата в размер на 3 860,00
лева.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели И. П. и С. Т. се установява, че на дата 18.01.2020 год. в гр.
Бургас, в заведение в близост до Борисовата градина, ответника е получил лично
и в брой от ищеца сумата от 4600,00 лева. Свидетелите са категорични, че
ответника лично е получил сумата, преброил е парите и ги е взел. Двамата
свидетели са присъствали лично при предаване на парите и на място са възприели
предаването им от ищеца на ответника.
Показанията на тези свидетели са
логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондират с другите събрани по
делото писмени доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се
допълват. Представят точни, конкретни и хронологично свързани факти, изясняващи
предмета на делото. Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по
делото, досежно събитията установяващи предаването и получаването на сумата,
предмет на заема. Обстоятелството, че при депозирането на показанията им в
съдебно заседание, свидетелите не си спомнят някои подробности и детайли, не
внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не намалява тяхната
доказателствена стойност. Като обяснение за тези незначителни разминавания,
съдът приема изминалия голям период от време от дата на предаването на парите,
до разпита им пред съда. Цитираните показания са дадени под страх от
наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или
заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в
достоверността на показанията на тези свидетели и кредитира същите като
истинни.
Съда не дава вяра на показанията
на водените от страна на ответника свидетели, които твърдят, че на посочената
дата, били съвместно с ответника и извършвали ремонт на съоръжение. На първо
място, тези показания са изцяло в противоречие, със ценените от съда показания
на свидетелите И. П. и С. Т., както и с писмените доказателства по делото. На
следващо място, обстоятелството за извършван „ремонт“ беше наведено едва в
съдебно заседание- такова твърдение не фигурира в отговора на исковата молба-
поради което и съда счита, че това е защитна теза, измислена и твърдяна
единствено, за да се избегне плащане на дължима от ответника сума пари на
ищеца.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда намери от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно
основание в чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са предявени от лице
имащо правен интерес, срещу пасивно легитимиран ответник, поради което и съда
ги приема за допустими.
Разгледани по същество, същите са
и основателни.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът
за заем е реален, каузален и неформален- за валидността му не е необходимо
спазването на някаква форма. Тъй като
договорът за заем е реален договор, същия се счита сключен между страните в
момента на предаване на заемната сума, а връщането на същата става или в
уговорен от страните срок, или в едномесечен срок от поискването, т.е. предаването
на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката.
В настоящия случай- производство
по иск с правно основание в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
доказателствената тежест да установи, че е дал пари като заем, лежи върху
ищеца, който претендира връщането на сумите. В производството по настоящото
дело според съда, ищеца доказа наличието на договор за заем сключен с ответника-
освен твърдяното в исковата молба, ищеца
ангажира достоверни писмени и гласни доказателства- обсъдени по- горе. Видно
от същите, ответника е получил от ищеца парична сума в размер на 4600,00 лева,
които не е върнал на ищеца. Достоверни обстоятелства и
факти оборващи извода за получаването на сумата не бяха наведени, поради което
и съда приема за безспорно, че договорената между страните сума е предадена от
ищеца на ответника и получена от него. Ето защо, настоящия съд приема, за
безспорно установено по делото, че са съществували договорни отношения между
страните, като ищеца е изпълнил задълженията си по тях, като е предал на
ответника договорената сума, поради което и последния дължи връщането й. Ответника
не ангажира никакви доказателства, че по какъвто и да е начин е изпълнил това
си задължение.
Ето защо, предявения иск с правно
основание в чл. 240 от ЗЗД, съда намира за основателен и доказан и като такъв,
същия следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото е уважено главното
искане, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на
законната лихва върху уважения размер на претендираните суми, считано от датата
на подаването на исковата молба, до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото,
ответника следва да заплати на ищеца, сторените от него деловодни разноски в
размер на 384,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Н.В.Г., ЕГН **********, да
заплати на Н.Д.П. с ЕГН **********, сумата от 4600,00 лева,
дължима по договор за заем от 18.01.2020 год. ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба- 09.12.2020 год. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Н.В.Г., ЕГН **********, да
заплати на Н.Д.П. с ЕГН **********, сумата от 384,00 лева, за
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване, пред Окръжен съд- Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: