№ 2678
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502143 по описа за 2024 година
,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. Ц. срещу Решение № 17956/02.11.2023 г. по
гр.д. № 43301/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 83-ти състав, с което е
отхвърлен искът му с правно основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 и чл.146 СК за
намаляване на присъдената на малолетната му дъщеря Б. М. Ц., родена на 06.01.2011 г.,
месечна издръжка от 1 500 лева до размера от 400 лева. В жалбата са изложени оплаквания
за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, твърди се същият да
противоречи на материалния закон и при постановяването му да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Въззивникът желае отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на исковата му претенция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Б. М. Ц., действаща чрез своята
майка и законен представител Н. Р. П., е депозирала отговор, с който оспорва изцяло
наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
1
С Решение № 17956/02.11.2023 г. по гр.д. № 43301/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 83-ти състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. И. Ц.
срещу малолетната му дъщеря Б. М. Ц., действаща чрез своята майка и законен
представител Н. Р. П., иск с правно основание чл.150, във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК за
намаляване на месечната издръжка на детето от определения по гр.д. № 77/2018 г. по описа
на Районен съд – Костинброд размер от 1 500 лева до размера от 400 лева, считано от
10.08.2022 г. Със съдебното решение М. И. Ц. е осъден да заплати в полза на адв. М. К.
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за оказана безплатна правна помощ.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
По иск за намаляване на месечна издръжка ищецът трябва да докаже, че е родител
(рожден или осиновен) на ненавършилия пълнолетие ответник, с влязъл в сила съдебен акт в
негова (на ищеца) тежест е определена за заплащане на ответника месечна издръжка в
твърдения размер, но е настъпило трайно съществено намаляване на възможностите му да
заплаща издръжката в този размер, респ. трайно съществено са намалели нуждите на
ответника от определената месечна издръжка. Тези изменения следва да имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (т.19 от ППВС №
5 от 16.XI.1970 г., Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).
Страните не спорят и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства
се установява, че въззиваемата е родена на 06.01.2011 г. от майка Н. Р. Ц. (понастоящем с
фамилно име П.) и от баща М. И. Ц.. С влязло в законна сила на 21.02.2018 г. Решение №
37/21.02.2018 г. по гр.д. № 77/2018 г. по описа на Районен съд – Костинброд бракът между
двамата родители е прекратен и е утвърдено постигнатото помежду им споразумение, по
силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето Б. е
предоставено на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с малолетната,
същият е задължен да заплаща на детето, чрез нейната майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 1 500 лева, платима по банкова сметка до пето число на
месеца, считано от датата на постановяване на решението до навършване на пълнолетие от
детето и след това, ако детето учи редовно в средно или висше училище, за предвидения
срок на обучение до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно, респ.
до навършване на двадесет и пет години при обучение във висше учебно заведение,
ползването на семейното жилище, съсобствено на двамата родители, е предоставено на
майката, а бащата е задължен да погаси изцяло и за своя сметка задълженията по отпуснатия
за закупуване на семейното жилище банков кредит в размер на 200 000 лева.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е изменение на обстоятелствата,
което да налага намаляване на определената в полза на детето Б. месечна издръжка като
въззивникът се позовава на трайно и съществено намаляване на възможностите му, водещо
2
до значително затруднение при погасяване на определения размер на издръжката.
Въз основа на представените по делото годишни данъчни декларации за периода 2018
г. - 2023 г., декларация за материално и гражданско състояние и служебна бележка от
17.04.2024 г. се установява трайно намаляване на доходите на въззивника в период след
задължаването му да заплаща на въззиваемата месечна издръжка в размер на 1 500 лева.
През 2018 г. Ц. е реализирал годишен доход от стопанска дейност в размер на 188 906,26
лева или среден месечен доход от 15 742,19 лева; през 2019 г. годишният му доход е бил 182
995,40 лева или средномесечен доход в размер на 15 249,62 лева; през 2020 г. годишният
доход на въззивника от стопанска дейност е в размер на 201 564,19 лева или 16 797,02 лева
средно на месец; през 2021 г. същият е реализирал доход в размер на 153 644,14 лева или 12
803,67 лева средномесечно за календарната година; през първата половина на 2022 г.
въззивникът е декларирал доход в размер на 58 979,10 лева или 9 829,85 лева средномесечен
доход за този период; през 2023 г. Ц. е декларирал годишен облагаем доход в размер на 126
994,68 лева или 10 582,89 лева средно на месец. От представената пред въззивния съд
служебна бележка се установява, че за първото тримесечие на 2024 г. доходът на същия
възлиза на 32 394,22 лева или 10 798,07 лева средно на месец, като нетният размер на
дохода, след приспадане на заплатените осигуровки и авансов данък, е 25 971,22 лева или 8
657,07 лева среден месечен нетен доход. Пред въззивния съд Ц. е декларирал среден
месечен доход, получаван от упражнявана свободна професия в размер на 9 500 лева.
Гореизброените писмени доказателства дават основание да се направи извод, че след 2021 г.
е налице тенденция към постепенно намаляване на доходите на ответника като през първото
тримесечие на 2024 г. същите са спаднали с 31,41 % спрямо периода, през който
въззивникът се е задължил да заплаща на дъщеря си Б. месечна издръжка в размер на 1 500
лева. Настъпилото понижаване на работата на въззивника се установява и от показанията на
свидетеля Д.И. Л.. Това изменение има траен и продължителен характер, при което не може
обосновано да се очаква, че ще се възвърне състоянието преди настъпването на изменилото
се обстоятелство, а именно, че бащата ще получава месечни доходи в размерите, които е
получавал към момента, когато се е задължил да заплаща на дъщеря си месечната издръжка
в горепосочения размер. По тези съображения издръжката на детето следва да бъде
намалена пропорционално на намаления доход на въззиника или до размера от 1 000 лева.
Евентуалното последващо увеличение в дохода на Ц. може да бъде основание за искане за
увеличаване на издръжката на подрастващата.
Горепосоченият размер на дължимата от бащата издръжката съответства на
установените по делото нужди на подрастващата (обичайни за дете на нейната възраст, с
оглед липсата на твърдения и доказателства за специални здравни или образователни
потребности), на възрастта на същата (навършени тринадесет години), обучението й в
общинско училище (41 ОУ „Св.Патриарх Евтимий“); участието на въззивника в грижите за
малолетната Б. съгласно определения режим на лични отношения, когато същият задоволява
основните й потребности (виж неоспорените констатации в изготвения за нуждите на
въззивното производство социален доклад и показанията на свидетеля Л.); с установените
3
невисоки доходи на майката, ангажирана с грижите по непосредственото отглеждане и
възпитание на детето.
Липсва основание за намаляване на размера на определената по гр.д. № 77/2018 г. по
описа на Районен съд – Костинброд издръжка на въззиваемата до претендирания размер от
400 лева. Изтъкнатите във въззивната жалба обстоятелства, че декларираният от бащата
доход не е негова наличност, а сума, от която се налагат редица разходи за осъществяване на
стопанската му дейност и определеният размер на издръжката с утвърденото между
страните споразумение дава възможност сумата да се използва за цели извън издръжката,
включително за луксозен начин на живот на майката на въззиваемата, са ирелевантни,
доколкото същите са от значение единствено за определяне на първоначалната издръжка, но
не и за нейното изменение.
Отражението на развиващите се в периода след първоначалното определяне на
размера на издръжката на детето Б. инфлационни процеси върху доходите на въззивника не
може да се възприеме еднопосочно, доколкото същите тези процеси са намерили отражение
върху средствата, необходими за издръжката на въззиваемата.
Следва да се посочи, че в хода на проведеното за нуждите на въззивното
производство социално проучване въззивникът е изразил готовност и възможност да
заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 600 лева.
По гореизложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията на въззивника за намаляване на
дължимата от него месечна издръжка на дъщеря му Б. от 1 500 лева до размера от 1 000 лева,
както и в частта на определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение на
адв.К. за разликата над 272,73 лева до присъдения размер от 500 лева. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Изменението на присъдената от съда издръжка е от датата на исковата молба –
10.08.2022 г. (т.21 от ППВС № 5/1970 г.).
Въззивникът не е претендирал разноски.
Въззиваемата страна е претендирала разноски в размер на 1 000 лева за адвокатско
възнаграждение, за чието заплащане в брой по делото е представен договор за правна
защита и съдействие, служещ като разписка. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК на
въззивника е основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, по същото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие
процесуалният представител на въззиваемата. Поради това размерът на възнаграждението
следва да бъде намален до минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 500
лева, а съобразно уважената част на въззиваемата се следват разноски в размер на 272,73
лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17956/02.11.2023 г. по гр.д. № 43301/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 83-ти състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на М. И. Ц.
за намаляване на месечната издръжка на детето Б. М. Ц. от 1 500 лева до 1 000 лева, както и
в частта, в която М. И. Ц. е осъден да заплати на адв. М. К. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ над 272,73 лева до 500 лева, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК, размера на
определената с Решение № 37/21.02.2018 г. по гр.д. № 77/2018 г. по описа на Районен съд –
Костинброд за заплащане от М. И. Ц., ЕГН **********, в полза на малолетната му дъщеря
Б. М. Ц., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н. Р. П., ЕГН
**********, месечна издръжка, като я НАМАЛЯВА от 1 500 лева на 1 000 лева, считано от
10.08.2022 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17956/02.11.2023 г. по гр.д. № 43301/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 83-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. И. Ц., ЕГН **********, да заплати на Б. М. Ц., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Н. Р. П., ЕГН **********, сумата от
272,73 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5