Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 18.03.2021 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
17.02. 2021 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Антонина Николова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1572 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на И.В.К. чрез адв. И.Г. против решение
№27/26.06.20 г. по гр.д. №72/20 г. на Районен съд-Г..
Въззивницата
И.В.К. чрез процесуалния си представител твърди ,че постановеното
първоинстанционно решение е неправилно. Изразява се становище,че ответницата в
първоинстанционното производство не е получила сумата,описана в
разписката.Действително между И.М. и И.К. били водени преговори за евентуален
заем на парична сума.Уговорките били обаче затова да се подпише надлежен писмен
договор,отговарящ на законовите изисквания и изготвен по съответния
ред,евентуално пред нотариус и след консултация с адвокат.В хода на срещата
между страните били представени за подпис документи с обяснението,че са
предварителни,не представляват договор за заем,а са подготвителни,във връзка с
условията по бъдещ договор за заем.Неправилно била разпределена
доказателствената тежест в процеса като следва да се има предвид,че
въззивницата няма задължение да доказва отрицателни факти /обстоятелството,че
не владее немски език/.Моли съда да постанови решение,с което да отмени
постановеното решение на районния съд и да се постанови друго по същество на
спора ,с което да се отхвърли предявения иск ведно със законните последици.
Въззиваемият И.М. чрез процесуалния си
представител взема становище,че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Ищецът И.М. твърди, че на 27.08.2019г. в
гр.С. в качеството на му кредитор е предоставил паричен заем на длъжника И.В.К.
в размер на 4850.00 евро, обективиран в разписка, наименована „запис на заповед“
с краен срок за връщане - „след три месеца“. Няколко дни преди изтичане на
крайния срок за връщане на заема ищецът бил провел няколко разговора по
телефона, относно наближаване на крайния срок за връщане на заема, след което
длъжника е блокирал разговорите си с него. Поради факта, че дължимата по заема
сума не била върната ищецът се принудил да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение пред Районен съд Г. по реда на чл.
410 ГПК.
По този повод било образувано ч.гр.дело
№ 608/2019г., по което била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против И.В.К. ЕГН: ********** за изплащане на сумата от 4850.00 евро
/четири хиляди осемстотин и петдесет евро/ - главница, представляваща
задължение по паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски — държавна такса в размер на 189,72лв.
След като е получила препис от
горепосочената заповед по чл.410 ГПК ответницата е депозирала възражение по
реда на чл.414 ГПК. Въз основа на подаденото от ответника възражение, PC Г. е
указал на И.М., че може в едномесечен срок от получаване на съобщението да
предяви иск за съществуване на вземането си, което е и сторено с настоящата
искова молба.
Моли съда да постанови решение,с което да приеме за установено, че И.В.К. ЕГН: **********,
с адрес *** Загора дължи на И.М. роден на ***г. в Република Т., следните
парични суми:
- Сумата 4850.00
евро - главница по договор за заем, обективиран в разписка, наименована „запис
на заповед“
- Сумата в размер
на 166.00 лева, - лихва за забава върху главницата заема от 28.11.2019г. до
29.01.2020г.
- Законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 29.01.2020
год. до окончателното изплащане на задължението.
- Сумата в размер
на 1189,79 лева, представляващи извършени от И.М. разноски по ч.гр.дело №
608/2019 г., включващи държавна такса и адвокатски хонорар по описа на PC Г.,
както и извършените по настоящото дело разноски - държавна такса и адвокатско
възнаграждение, в размер на 1 389,72лв.
Ответницата И.В.К. счита така
предявения иск за неоснователен. Оспорва
датата на представената от ищеца „разписка“. Въпреки записаното в българския
превод, от немския текст по никакъв начин не можело да се направи заключение,
че „разписката“ е подписана на 27.08.2019г. Напротив, от немския текст се
четяла датата 27.08.2012г.Ответницата не била получила сумата, описана в
разписката. Тя била въведена в заблуждение. Действително, между И.М. и И.К.
били водени преговори за евентуален заем на парична сума. Уговорките са били
обаче затова да се подпише надлежен писмен договор, отговарящ на законовите
изисквания и изготвен по съответния ред, евентуално пред нотариус и след
консултация с адвокат. При проведените разговори между страните обаче И.М. не е
представил проект за договор за заем, а веднага и предварително е поискал от ответницата
предаването на оригинални документи за
собственост на имот, притежаван от И.К., които да задържи. Парични суми в брой
ищецът тогава не е носил. Тези обстоятелства накарали И.К. да се откаже от
заема, след като се е усъмнила в добросъвестността на ищеца. В хода на срещата
между тях на ответницата са били представени за подпис документи с обяснението,
че са предварителни, не представлявали договор за заем, а са подготвителни, във
връзка с условията по бъдещ договор за заем. Необходими били във връзка с
осигуряване на сумата от Г..
„ Разписката“, с която се претендирала
сумата от 4850.00 евро била изготвена на немски език и ответницата не е разбрала
нейното действително съдържание. И.К. не владеела немски и следователно за нея
подписаният документ е бил на неразбираем език. Към момента на подписването на
процесната разписка не е бил представен превод на български език. Следователно И.К.
не е имала възможност да се запознае със съдържанието на документа преди да го
подпише. Тя е била подведена и заблудена от ищеца относно съдържанието му.
Във връзка с гореизложеното моли да се
отхвърли предявения иск като неоснователен, както и да се присъдят деловодни
разноски по настоящето дело и разноски по ч. гр. дело № 608/2019г
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционно решение,постановено по предявен иск с правно основание е чл.
240 ЗЗД.
По делото е
представена разписка за получената сума на немски език в превод на български,
който превод не се оспорва по делото.
Страните не
спорят, че подписът, поставен на процесната разписка е на ответницата И.К..
Според превода в текста на разписката е
записано, че тя е съставена на 27.08.2019г. в гр. С.. В разписката, именувана
запис на заповед, е записано, че И.К. е получила от И.М. сумата от 4 850
евро, която ще върне след три месеца. Гаранция е нейната къща и нотариален акт.
Ищецът в първоинстанционното производство
твърди,че между страните по делото съществува заемно правоотношение. Това
твърдение се доказва от представената по делото разписка,от която се установява,
че ответницата е получила сумата като заем и се е задължила да я върне в
определен срок. Падежът е настъпил – разписката е издадена на 27.08.2019г., а
крайната дата за плащане е до три месеца т.е. до 27.11.2019г.
Съдът намира за неоснователно
възражението на въззивницата относно разпределението на доказателствената
тежест в процеса.В конкретния случай същата твърди,че не владее немски език и
не е била наясно със съдържанието на подписания от нея документ.Не са
ангажирани доказателства в тази насока,поради което договора за заем не се явява нищожен. Изложените във въззивната
жалба доводи относно младата й възраст и недостатъчна образованост са само в
сферата на предположенията и нямат доказателствена стойност.
Предявеният иск по чл. 240 ЗЗД за сумата от 4850 евро е основателен и следва да
бъде уважен ведно със законните последици.В полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 1500 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №27/26.06.20 г. по гр.д.
№72/20 г. на Районен съд-Г..
ОСЪЖДА И.В.К. ЕГН: **********, с адрес ***
Загора да заплати на И.М. роден на ***г.
в Република Т. разноски в размер на 1500 лв./хиляда и петстотин лева/-адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: