Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 29.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в в публичното
заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 4630 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен e иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането(отм.).
Ищецът Ш.К.И., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В.Н. против Г. Ф.,
*** за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 21.11.2015 г. В размер на сумата от
150 000 лв. Ведно със законна лихва върху
тази сума считано от датата
на деликта – 21.11.2015 г. До
окончателното й изплащане, както и сумата от 6243,63 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение и медикаменти,
извършени като пряко следствие от процесното ПТП, ведно със законна лихва
върху сумата от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водач на
неидентифициран автомобил, който се движел по път I – 5 и в района на км
16+500 навлязъл
в лентата за движение на лек автомобил „Ауди 80“ с per. № ******,
управляван от Ш.И., който се движел с посока към гр. Русе в насрешвана посока на движение,вследствие на което последният
задействал спирачната система , насочил управляваното превозно средство надясно и излязъл от пътя,където автомобилът се преобърнал.
Излага, че в резултат от удара получил тежки травматични
увреждания, които му причинили болки и страдания, предвид което моли да бъде
уважен предявения иск, като претендира и направените по делото разноски вкл.
адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на основание чл. 38 от
ЗА.
ответникът Г. ф.
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС, което да
е в причинна връзка с претърпените вреди, като твърди, че
действията на водача на лек автомобил „Ауди 80“ са главна причина
за настъпването на вредите. Оспорва
и претенцията за лихва от датата
на ПТП, като твърди, че Фондът
отговаря за лихви съгласно чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./, респ. След
изтичане на срока за произнасяне
по предявената пред него претенция.
Моли съдът да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От материалите по приложеното ДП № 3389/2015г.
по описа на РП Русе и констативен протокол № 1532/347 за пътнотранспортно произшествие от 21.11.2015
г., се установява, че на
21.11.2015 г. Около 08:15 часа
на път 1-5 (гр. Бяла – гр.
Русе) в района на километър 16+500 е настъпило ПТП, при което лек автомобил
Ауди 80, per. № ******
управляван от Ш.К.И. в посока към гр.Русе е самокатастрофирал
от дясно на пътното платно, при което пострадал водачът на
автомобила и неговата спътничка Н.И..
От приетото и
неоспорено по делото заключение на СМЕ, което съдът възприема като обективно и
професионално изготвено, се установява,
че при катастрофата ищецът е получил следните увреждания: Контузия на мозъка. Субарахноидален
кръвоизлив. Спондилолистеза
на ниво шести
– седми шиен прешлен. Счупване на дъгите на
шести шиен прешлен с малък фрагмент в медуларния канал. Счупване на гръдна кост.
Счупване на лява ключица. Счупване
на тялото на пети гръден
прешлен. Обширна
разкъсно-контузна рана на главата, наложила пластична операция.
Приет е по спешност в МБАЛ Русе АД,където е бил
опериран-хирургическа обработка на раната на главата.Лечението е продължило в
болница Токуда,а след отново в гр.Русе,извършени са
още три операционни интервенции,като общо е лежал в болници 63 дни.Домашното
лечение е продължило да края на 2016 год,като с
решение на ТЕЛК от 04.10.2016 год. е получил 56% трайно намалена
работоспособност за две години.
От заключението по приетата АТЕ, която съдът възприема
като обективна и професионална, се установява, че следния механизъм на ПТП: В района на произшествието / километър
16+500 на път 1-5 (гр. Бяла – гр.
Русе)/,поради навлизане на
неизвестно МПС/според твърденията на ищеца/ в лентата за движение
на управлявания от Ш.К.И. автомобил „Ауди 80“ с
per. № ****** последния задействал спирачката система и насочил автомобила на дясно и излязъл
от пътя, при което, автомобилът е навлязъл с десните си колела в терена
край пътя и при опита на водача
да върне лекият автомобил на пътя се
е нарушило устойчивото му движение, последвало
е странично унасяне и преобръщане на автомобила по таван. Преди катастрофата автомобилът се е движил с около 89 км.ч.
От показанията на изслушания по делото свидетел Н.И., съпруга
на ищеца, се установи, че на процесната дата около 08.15 часа пътували заедно
със съпруга й и настъпила катастрофата, но тя е била предизвикана от неизвестен
автомобил,който при изпреварване в завой е навлязъл в тяхната лента за движение
и това накарало съпругът й да отиде максимално вдясно и да попадне в канавката
край пътя.
Свидетелят Й. К.,син на ищеца установява,че баща му бил в
тежко състояние,което наложило от болницата в гр.Русе да бъде преместен в
гр.София,не можел да се обслужва сам поне но м.април 2016 год.След катастрофата
и дългото лечение станал нервен и загубил голям процент от трудоспособността
си.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 228,ал.1,т.1 от КЗ (отм.) Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените
лица, за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е предизвикано от неидентифицирано превозно
средство.
Отговорността е
свързана с установяване на деликт по чл.45 ЗЗД, причинен от водач
на неидентифицирано превозно средство.
Доказването на факта на противоправното
деяние е изцяло в тежест на
страната, която го твърди, т.е. на ищеца, като последния
следва да понесе неблагоприятните последици ако не успее да го направи по правилата
на ГПК.
Установената по делото фактическа
обстановка не сочи противоправно поведение /деяние/ на водач
на неидентифицирано превозно средство, което да е
станало причина за катастрофата. Единственият източник на информация за това неидентифицирано МПС са твърденията на ищеца в исковата
молба ,а като доказателствено средство- показанията на съпругата му като
свидетел. Тези показания обаче не са достатъчни да установят по категоричен
начин, че причината за катастрофата са противоправни действие на водач на
неидентифицирано МПС,тъй като не се подкрепят от никое друго доказателства по
делото,а от друга страна са дадени от лице,което не е безпристрастно и
обективно, с оглед връзката му с ищеца и очевидния интерес да се постанови
решение в негова полза.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че не е
доказана съществена част от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно наличието
на противоправно и виновно поведение от страна на неизвестен водач на неидентифицираното превозно средство, предвид което предявеният иск с правно
основание чл. 288, ал. 1,
т. 1 от КЗ /отм./ за обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съобразно този
изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 150 лв. деловодни разноски и сумата
от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.К.И., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. В.Н., със съдебен адрес:***
против Г. Ф., ***
иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ за заплащане
на обезщетение за търпени неимуществени
вреди от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 21.11.2015 г. в размер на сумата
от 150 000 лв. ведно със законна лихва
върху тази сума считано от
датата на деликта –
21.11.2015 г. до до окончателното й изплащане, както и сумата от 6243,63 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законна лихва върху тази сума
считано от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА Ш.
К. И.,
ЕГН **********да заплати на Г. ф.
сумата от 150 лв. – разноски по делото за експертиза и сумата от 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: