Определение по дело №2652/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по частна жалба на В.Е., гражданин на Република Турция , със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник- адв. С.И., срещу определение № 1394/29.09.2023г. на Варненския районен съд /ВРС/ по нахд. № 3942/2023г. по описа на този съд.

Твърди се немотивираност на атакуваното прекратително определение , понеже не дава отговор на „съществени въпроси в жалбата“ до ВРС . Подателят на жалбата е турски гражданин , който не владее български език и на който не му е бил осигурен преводач. „Неразбирането на български език е съществено нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице“. Нарушено е правото на „безплатен“ превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство“ , регламентирано в чл. 6 ЕКПЧОС. Твърди се неправилност на извода на районния съд , че жалбоподателят се е отказал от правото да обжалва наказателното постановление с позоваване на съдебна практика на Европейския съд по правата на човека / делото „ Шмит срещу Латвия“ /. Отправеното искане към касационната инстанция е да се отмени атакуваното съдебно определение на ВРС .

Съдът , след като се запозна с постъпилата частна жалба и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

С определение № 1394/29.09.2023г. Районен съд-Варна е прекратил производството по жалбата на В.Е. от Република Турция срещу НП № 23-1948/01.08.2023г. на директора на регионалната дирекция на ИА „ Автомобилна администрация “ – Варна , с което му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 93, ал.1 т.1 от ЗАвПр., като се е аргументирал с приложимостта на чл. 79б от ЗАНН .

Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 01.08.2023г. и на същата дата той е платил 1600 лв. - 80 % от размера на наложеното му адм. наказание .

На 08.08.2023г. В.Е. е подал жалба до РС-Варна срещу издаденото нак. постановление.

Съгласно предписанието на чл. 79б, ал.1 от ЗАНН в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата.

Втората алинея на същата правна норма гласи ,че в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г.

Събраните данни по случая и цитираната правна регламентация навеждат на извод , че към датата 08.08.2023г., когато Е. е подал жалба срещу НП, същото е влязло в законна сила на основание особеното правило на чл. 79б от ЗАНН заради извършено плащане от него на 80 от размера на адм. наказание.

Упражняване на субективното процесуално право на жалба срещу стабилен правораздавателен акт на особена юрисдикция акт не произвежда валидно сезиране на съда и не поражда право и задължения последния да разгледа жалбата.

Погрешно е разбирането на жалбоподателя , че прекратителното определение следва да даде отговор на неговите оплаквания за незаконосъобразност на НП . Такъв отговор се дава при съдебната проверка за основателност на жалбата, но не и при нейната допустимост. Анализ на оплакванията в жалбата срещу НП се дължи от съда , само ако е сезирал с редовна и допустима жалба, а настоящият случай не е такъв.

Оплакването на Е. за нарушено негово право на защита поради неосигуряване на преводач касае законосъобразното провеждане на производството по издаване на процесното наказателно производство т.е. има отношение към основателността на жалбата , но не и към нейната допустимост.

Цитираната от Е. практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург е в насока, че не може да се счита , че лице се е отказало от дадено право , ако не е знаело за съществуването му , в конкретния случай поради отсъствие на преводач. Тази аргументация е във връзка с положен подпис от Е. върху НП, че се отказва да обжалва процесното НП , но районният съд е обосновал своето решение за прекратяване на делото поради заплащане от Е. на 80 % от размера на наложената му глоба , което действие произвежда влизане в законна сила на наказателното постановление ,а не заради негов отказ от право на жалба .

За пълнота на изложението следва да се посочи, че звучи неубедително оплакването на Е., че не знае български език , понеже е чужденец, защото той собственоръчно е декларирал , че не желае да се ползва от преводач / л. 7 от преписката/ , а освен това въпреки твърдяното незнание на български език , е разбрал от контролните органи ,че може да заплати 80 % от наложената му глоба и е упражнил това свое субективно право в същия ден, в който му е било връчено НП - 01.08.2023г. , като не твърди , че му е била оказвана принуда да заплати глобата .

Логичното обяснение за правната регламентация на чл. 79б от ЗАНН, че заплащането на 80 % от глобата има правопогасяващ ефект за обжалване пред съд е разбирането на законодателя, че наказаното лице доброволно ще изпълни голяма част от наложено му наказание , само ако е съгласно с административнонаказателното обвинение за извършено административно нарушение .

В обобщение подадената частна жалба от В.Е. срещу постановеното прекратително определение от ВРС е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения Варненският административен съд

Оставя в сила определение № 1394/29.09.2023г. по нахд. № 3942/2023 г. на Варненския районен съд съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: