Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2721 01.07.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3844 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 410 ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Н.Ч.и К.Р., чрез пълномощника си адв. Е.Т., е предявил против Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Т., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 276, 11 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт” за причинени щети на лек автомобил „Ланд Ровър”, рег. № *****, собственост на „Балканика“ ЕООД и управляван от И.А.Б., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 16.07.2018 г. в ** **** ****в близост до № 7, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че 16.07.2018 г. при управление на собствения на „Балканика“ ЕООД лек автомобил „Ланд Ровър”, рег. № *****, по ул. „ ***, в близост до № 7, водачът И.А.Б., ЕГН: **********, преминавала през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили увреждания по предната дясна дума на автомобила. Увреденият автомобил имал валидна застраховка „Каско Стандарт” при ищеца, сключена със ЗП № ***************, със срок за покритие 29.06.2018 г.- 29.06.2019 г., като във връзка с валидното застрахователно правоотношение на 17.07.2018 г. при ищеца постъпило заявление от собственика за изплащане на застрахователно обезщетение. По този повод била образувана преписка по щета, а експерт извършил оглед и опис на щетите, като се констатирало увреждане на предна дясна гума Гудиър Ейгъл Ф1 255/55 R19 с 95 % остатъчна стойност. На основание представена от застрахованото лице фактура за закупена нова гума и след съобразяване степента на увехтяване на увредената гума, застрахователят определил, че необходимата сума за отстраняване на щетите по автомобила е в размер на 276, 11 лева, от която: за гумата- 268, 38 лева и за труд (монтаж и баланс)- 8, 33 лева. С доклад по щета ***************, застрахователят решил за настъпилото събитие да изплати обезщетение в размер на 276, 11 лева, като сумата била преведена по банков път на собственика на 05.09.2018 г. На основание чл. 410 ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението застрахователят встъпвал в правата на увредения застрахован срещу причинителя на вредата до размера на платеното. На основание чл. 31 от ЗП ответната община отговаряла за ремонта и поддържането на улиците в града, като тя стопанисвала процесния път, но не била изпълнила задълженията си по чл. 3 ал. 1 и 2 и по чл. 167 ал. 1, изречение първо и ал. 2 т. 1 от ЗДв.П да го поддържа в изправност, съответно да сигнализира за неизправните участъци по него, в резултат на което били настъпили щетите по автомобила. В тази връзка на 12.11.2018 г. ответникът бил уведомен за задължението си и поканен да го изпълни доброволно, но плащане не последвало. Моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума за главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендират се и разноските в производството. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало наличие на дефект по пътното платно, нито пък се установявала фактическата обстановка за настъпване на ПТП- то. Липсвали и данни за поведението на водача, което пък имало пряка връзка при определяне на кръга на отговорните субекти. Нямало и доказателства за това, че щетите били настъпили само и единствено по описания в исковата молба начин. Възразява се и против дължимостта на претенцията за лихва за забава, доколкото акцесорно задължение имало само при доказаност на главния иск, който бил неоснователен. Моли се за отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От декларацията на водача на пострадалия автомобил- И.А.Б., се установява, че на 16.07.2018 г. в гр. **, на ул. „*** ***“ около № 7, лек автомобил „Ланд Ровър”, рег. № *****, собственост на „Балканика“ ЕООД, при движението си попаднал в дупка на пътя, като увредил предната си дясна гума. Същият механизъм на събитието декларира писмено и спътника на водача- М.М.Б..
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица „Каско Стандарт“ № *************** на пострадалия автомобил, със срок на действие 29.06.2018 г.- 29.06.2019 г., както и общите условия към нея.
Приети са още заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от собственика на автомобила, талони на автомобила и водача, опис на претенцията, опис- заключение и доклад по щетата, фактура за ремонта с касов бон, платежно нареждане за превод на сумата по щетата и снимки на автомобила.
Приета е и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 12.11.2018 г.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 368 лева- пазарната стойност на щетата, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП и мястото не е било посетено от дежурен екип на КАТ, като за инцидента е сигнализиран единствено застрахователят, а не и контролните държавни органи на МВР. Липсата на удостоверяване на събитието с официален документ обаче, издаден от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на ПТП- то, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в конкретния случай повредата на гумата е настъпила от преминаване през неравност, намираща се на пътното платно, а не от сблъсък на автомобили, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- писмени и експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.
Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище за наличие на пряка причинно- следствена връзка от техническа страна между повредите по автомобила и механизма на ПТП, който при преминаването си през пътната неравност удря гумата и я уврежда. Второ- самият водач в уведомлението за щета е декларирал точно такъв механизъм на събитието- препятствие на пътното платно (дупка), през която е преминал. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Вещото лице пък посочва, че такива повреди винаги биха настъпили, дори и при ниска скорост от 20 км/ч., доколкото гумите са нископрофилни и при сблъсък със страничния ръб на дупката те се деформират, като повредите не могат да настъпят в следствие на амортизиране или скрит дефект. Експертът не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението. Нещо повече, вещото лице изрично посочва, че дори и да е имало техническа възможност за заобикаляне на дупката, автомобилът при това положение е следвало или да навлезе в другото платно, ако мине от ляво, което обаче е неправилна и опасна маневра предвид интензивния дневен трафик по натоварената улица и създава предпоставки за настъпване на ПТП с друг автомобил, или пък да излезе от пътя, ако я заобиколи от дясно, като и при двата случая щетите биха били по- сериозни.
Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената пропаднала настилка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не се установява да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.
Размерът на щетите се установява от САТЕ, която дори ги определя, че възлизали и на по- висока цена, но доколкото от ответника не се претендира действителната пазарна стойност на повредените елементи и части, а само реално платеното на собственика на база фактурата за ремонта на гумата и баланса й, то не е допустимо присъждане на по- голямата сума.
Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на платената сума за възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й по банков път на пострадалия собственик, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 07.03.2019 г.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, които се претендират и за които е представен надлежен списък,
като те са били действително направени с оглед наличните по делото писмени
доказателства за това- държавна такса в размер на 50 лева (лист 25 от делото),
депозит за вещо лице в размер на 120 лева (л. 36) и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева (л. 22- 23). Депозитът за свидетел подлежи на връщане, при
поискване от ищеца.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Т., да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Н.Ч.и К.Р., сумата в размер на 276, 11 (двеста седемдесет и шест лева и единадесет стотинки) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт” за причинени щети на лек автомобил „Ланд Ровър”, рег. № *****, собственост на „Балканика“ ЕООД и управляван от И.А.Б., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 16.07.2018 г. в ** **** ****в близост до № 7, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Т., да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Н.Ч.и К.Р., направените по делото разноски, както следва: сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса, сумата от 120 (сто и двадесет) лева- депозит за вещо лице и сумата от 300 (триста) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД