О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Добрич, 21.11.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Митева НЧД № 1388/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, за да се произнесе, взе следното предвид:

            Съдебното производство по НЧД № 1388/2019 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, по жалба на Д*И*Д* ЕГН ********** в качеството на управител на „***” ООД ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Д*, ул. „*” № *, срещу Постановление на Районна прокуратура – гр. Добрич от *** г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 30/2016 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР – гр. Добрич, пр. преписка № 422/2015 г. по описа на ДРП, образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

            С жалбата се иска постановлението да бъде отменено като немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, постановено при непълнота на доказателствения материал с едностранен и ограничен анализ на събраните доказателства, довел до необосновани изводи. Наред с това жалбоподателят не е съгласен и с изложените от прокурора мотиви за изтекли давностни срокове. С жалбата се иска делото да бъде върнато за допълнително разследване със задължителни указания относно прилагането на закона.

Жалбата е допустима като подадена от заинтересовано лице – Д*И*Д* в качеството му на управител на ощетеното юридическо лице, видно от справка в Търговския регистър, и в законоустановения седемдневен срок /съобразно пощенското клеймо на плика към жалбата/.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

С постановление от *** г. на РП – гр. Добрич е било образувано досъдебно производство срещу Неизвестен извършител за това, че в периода *** г. в гр. Добрич, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице присвоил чужди пари, собственост на „***” ООД, управлявано и представлявано от Д*И*Д* от гр. Д*, връчени му в това му качество или поверени му да ги пази или управлява в размер на 9 779.00 лева – престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

С Постановление от 27.06.2016 г. към материалите по ДП № 30/2016 г. по описа на СПИП при ОД на МВР – Добрич били обединени материалите по преписка № 1883/2010 г. по описа на ДРП, образувана по жалба от Д*Д* за нанесена от И*И* и С*К*Р* от гр. Г*Т* на „*” ЕООД имуществена вреда, които на 20.08.2010 г. около обяд взели парите от месечните наеми на обекти в сградата на НЧ „*” гр. Д* и не са ги внесли в касата на дружеството.

По делото са разпитани множество свидетели, изискани и приложени са документи, назначени и изготвени експертизи, като няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

След извършване на всички необходими и достатъчни според прокурора процесуално-следствени действия по разследването и след анализа на същите, с Постановление от 19.07.2019 г. РП – гр. Д* е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 30/2016 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР – гр. Д*, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

За да прекрати наказателното производство, видно от обжалваното постановление, прокурорът от РП – гр. Д* е приел, че за образуваното по чл. 201 от НК престъпление, на *** г. е изтекла предвидената от закона давност, тъй като се установило, че „Н*П* е била в трудови правоотношения с дружеството за периода от **** г.”

Отделно от това, прокурорът излага доводи за недоказаност на обвинението, тъй като по делото не се установява какви парични средства са били получавани от „***”, в частност от св. Н*П*, нито какви разпоредителни действия са извършени и каква сума липсва от касата на дружеството.

Решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство обаче е сторен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В конкретния случай това не е сторено.

В обстоятелствената част на постановлението, прокурорът е описал фактическа обстановка, в началото на която подробно е посочил обстоятелствата около вписването, управителите и др., свързани с историята на ощетеното юридическо лице. Коментирал е длъжностното качество на св. Н*С*П*, като е стигнал до извода, че същата е имала качеството на длъжностно лице за периода от *** г. След това е описал и сключените Договори за съвместна дейност и тристранното споразумение.

След това обаче вместо да опише каква фактическа обстановка е била установена в резултат на разследването в конкретика досежно престъплението, за което се води производството, прокурорът е пресъздал свидетелските показания на наемателите на помещения, отдадени под наем от „*” ЕООД.

Веднага след това е посочил за образувано и приключило с постановление за прекратяване ДП № 181/2011 г. по описа на СПИП при ОД на МВР – Добрич, водено срещу Н*С*П* за престъпление по чл. 201 от НК, прекратено на 02.10.2012 г., както и за водно гр. дело № 2978/2010 г. по описа на ДРС, влязло в сила на 13.10.2011 г.

Така описаната фактическа обстановка обаче е крайно недостатъчна за настоящия съдебен състав, за да се прецени законосъобразността и правилността на обжалваното постановление за прекратяване.

Никъде прокурорът не е описал установено ли е в резултат на разследването и събрани ли са доказателства кой, кога, къде и на кого или дали са били предадени сумите от наемите, като само лаконично е приел, че „От събраните доказателства и доказателствени средства е видно, че наемните суми, дължими от наемателите на помещения в НЧ са били платени към „*”, като за това е била издавана фактура с касов бон, респ. ПКО /свидетелските показания на Д*И*Г*, Г*К*К*, В*С*Д*, Д*К*Д*/. Разследването установява, че всички получени парични средства, представляващи платени наеми, са предавани в счетоводството на дружество „***””.

Не става ясно защо прокурорът е кредитирал свидетелските показания и е стигнал до този правен извод, ако сам в следващия абзац коментира, че въпреки назначената и изготвена ССчЕ поради липса на достатъчно счетоводни документи не може да се установи по безспорен начин какъв е редът за приемане и отчитане на наемите в дружеството, разчетите по договорите, какъв е размерът на постъпилите суми и налице ли е липса.

Отделно от това, в посочените от прокурора свидетелски показания, всички наематели са единодушни, че най-често са предавали сумите от наемите на лицето М*К*, който ги е посещавал на място в наетите обекти и в замяна на сумите им е предавал предварително попълнена фактура, изходяща от дружеството наемодател.

Ето защо, липсата на приета от прокурора фактическа обстановка и липсата на подробен анализ на доказателствата прави невъзможно настоящият съдебен състав да прецени правилни ли са изводите в постановлението съобразно принципа на вземане на решенията по вътрешно убеждение.

Според настоящия съдебен състав, ако прокурорът възприеме, че е налице някое от основанията на чл. 243 НПК за прекратяване на наказателното производство, то трябва ясно и категорично да установи и опише фактическата обстановка и ако на база тази обстановка приеме, че деянието е несъставомерно, да изложи как е формирал извода си – дали то е такова от обективна страна и кои елементи от обективната страна на деянието липсват – елементи от изпълнителното деяние, установен ли е предметът на престъплението; дали то е несъставомерно от субективна страна и защо е възприел това или пък не е установено авторството на деянието и кои са съображенията му за това.

На следващо място, при липса на описание на фактическата обстановка и анализ на доказателствата относно елементите от състава на престъплението по чл. 201 от НК, остава неясно и защо прокурорът обсъжда кога св. Н*П* е била в трудови правоотношения с ощетеното дружество, респ. изтичането на давностните срокове. Правните анализи на прокурора навеждат съда към извода, че според държавното обвинение са събрани доказателства, уличаващи С* като автор на престъплението, за което се води делото, но поради изтекла давност, наказателна отговорност спрямо същата не следва да бъде ангажирана. Ако прокурорът обаче е приел, че авторът е установен, то в атакуваното постановление липсва описание на онези обстоятелства, при които П* е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 201 от НК. Едва след това възниква необходимостта от обсъждане на въпросите, свързани с института на давността.

Не на последно място, доколкото към момента няма привлечено към наказателна отговорност лице и делото е образувано за довършено на 01.11.2010 г. престъпление по чл. 201 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до осем години, то съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 3 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че липсата на приета фактическа обстановка в резултат на дължимия анализ на доказателствата в разглеждания случай прави постановлението на прокурора необосновано и само на това основание – подлежащо на отмяна по реда на съдебния контрол.

Едва след като прокурорът изложи надлежно установена фактическа обстановка, както и дължимия анализ на доказателствата, въз основа на които е формирал вътрешното си убеждение /така както повелява разпоредбата на чл. 14 от НПК/, може да се обсъжда правилността на направените от него изводи.

Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено, а делото върнато на РП – Добрич.

            Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 4 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – гр. Добрич от 19.07.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 30/2016 г. по описа на Сектор „ПИП” при ОД на МВР – гр. Д*, образувано за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

            ВРЪЩА досъдебно производство № 30/2016 г. по описа на Сектор „ПИП” при ОД на МВР – гр. Добрич на Районна прокуратура гр. Добрич с оглед изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Добрич.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ДОБРИЧКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА и Д*И*Д*.

                                                                                   

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                            /Галя Митева/