№ 499
гр. Кюстендил, 21.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на двадесет и
първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело №
20231500100051 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес:
***** против Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.2в
от ЗОДОВ с искане ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на
29 500 лева – частичен иск от 50 000 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 15
000 лева – за лекарства, лечения и усилена храна и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 55 500 лева, предявен като частичен иск от 300 000 лева.
Компетентността на ОС – Кюстендил е определена с Определение №188/23.01.2023
г., постановено от състав на САС по ч.гр.д.№67/2023 г., като делото е изпратено за
разглеждане от Окръжен съд – Кюстендил след отстраняването по реда на чл.22, ал.1, т.6 от
ГПК на целия състав на първоначално сезирания СГС, както и последващия ОС – София.
С определение №260448 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№257/2021 г. по описа
на Софийски окръжен съд, на основание чл.123, ал.3 ГПК, е върната исковата молба на
ищеца и е прекратено производството по делото.
С определение №250/01.02.2022 г. по в.ч.гр.д. №2471/2021 г. състав на САС е
отменил определението на ОС София в частта, в която на основание чл.129, ал.3 ГПК, е
върната исковата молба на ищеца и е прекратено производството по предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 500 лева – частичен иск от 300 000 лева
и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част
обжалваното определение е потвърдено като правилно. Определените на САС е влязло в
сила на 09.08.2022 г., когато с Определение №341/09.08.2022 г. по ч.гр.д.№2583/2022 г. ВКС
не го е допуснал до касационно обжалване.
При изложената по-горе фактическа обстановка, ОС Кюстендил констатира, че е
сезиран с иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 55 500 лева, предявен като частичен иск от 300 000 лева,
1
произтичащи от нарушаване правото на ищеца на справедлив процес, поради ненаправен
отвод от съдията докладчик, въпреки самоотводите по други дела, заведени от ищеца.
С определение №367/16.05.2023 г. е оставена без движение исковата молба с
указания, касаещи редовността й, а именно ищецът да уточни: цената на предявения иск с
правно основание чл.2в от ЗОДОВ; какво процесуално качество ищецът е заемал в
образуваното дело № 3726/2010 г. по описа на СГС; кои норми на общностното право са
нарушени от ответника при осъществяване на неговата правораздавателна дейност; дали
соченото дело № 3726/2010 г. по описа на СГС е приключило с краен съдебен акт, респ. кой
съд е действал като последна съдебна инстанция по повдигнатия спор.
Съобщение, съдържащо указания за отстраняване на констатираните нередности, е
връчено лично на ищеца на 15.06.2023 г. На 23.06.2023 г., с пощенско клеймо за изпращане
от 12.06.2023 г., е постъпила уточнителна молба от ищеца М. Д. Д..
КнОС, запознавайки се с изложените в молбата обстоятелства, приема, че ищеца не е
успял да отстрани констатираните нередовности на исковата молба.
В молбата уточнение е посочена цена на иска в размер на 55 500 лева, предявен като
частичен иск от 300 000 лева. В изложението обаче е посочена сумата от 55 000 лева –
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, без да е уточнено дали същата
се предявява като частичен иск. С молбата – уточнение е заявена и претенция за
обезщетяване на причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 1 500 000 лева, за
която обаче липсва формулиран петитум, както и изложение на обстоятелствата, свързани
със заявената претенция. Такова изменение на първоначално заявената искова претенция е
изначало недопустимо, съгласно чл. 214 ГПК, доколкото е недопустимо едновременно
изменение на основанието и петитума, водещо да предявяване на изцяло различен иск.
На следващо място съдът констатира, че ищецът не е уточнил и кои норми на
общностното право са нарушени от ответника. В молбата – уточнение е посочено, че с
поведението си, изразяващо се в неотстраняване от разглеждане на гр.д.№3726/2010 г. по
описа на СГС, съдия Райна Мартинова е нарушила разпоредбата на чл.22 от ГПК. В случая
от изложеното основание на исковата претенция се касае за твърдения за вреди, настъпили
от действие на съдия, поради което, с оглед функционалния имунитет, надлежен ответник е
съответният причинил увреждането орган.
Исковете за обезщетения за вреди, причинени от дейността на правозащитните
органи, се разглеждат от общите съдилища по реда, установен в ГПК, в това число: по чл.2
от ЗОДВД – в изрично предвидени в разпоредбата хипотези, и по чл.2в, т.2 от ЗОДОВ –
поради съществено нарушение на правото на ЕС.
По силата на принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, пар.3 от ДЕС и в
трайната практика на СЕО/СЕС по въпросите за отговорността на държавите членки за
вреди, причинени от актове на националните съдилища, в рамките на своите правомощия,
всички органи на държавите – членки, вкл. административните и правораздавателните
органи, имат задължението да гарантират спазването на нормите на правото на съюза. В
2
ЗОДОВ е уреден специален ред за гарантиране обезпечително гаранционната отговорност
на държавата за причинени имуществени и неимуществени вреди на физически и
юридически лица от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС.
Правото на ЕС може да бъде нарушено не само, когато е приложена национална
правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на ЕС, но също и
когато правото на ЕС не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна
норма е тълкувана неправилно, но също и когато тя не е приложена, независимо от това
дали същата е уредена изрично, или може да бъде изведена от националната правна уредба.
От изложените в молбата – уточнение обстоятелства съдът субсидира соченото от
ответника нарушение под нормата на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския
съюз /ХОПЕС/. Както е разяснено по дело С 279/09 година на СЕС принципът на ефективна
съдебна защита представлява основен принцип на правото на съюза, който произтича от
общите конституционни традиции на държавите – членки, провъзгласен в членове 6 и 13 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В това
отношение член 47, алинея първа от Хартата предвижда, че всеки, чиито права и свободи,
гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни
средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в цитирания член условия.
Съгласно разпоредбата на чл.51, пар. 2 от ХОПЕС хартата не създава нови
компетенции, нито нови задачи на Съюза и не изменя определените с договорите
компетенции и задачи. Горното произтича от това, че ЕС не получава изрична
компетентност в материята на правата на човека, поради което гражданите могат да се
позоват на тези принципи, по силата на чл.52, пар. 7 ХОПЕС, само когато могат да черпят
права, защитими пред национален съд от друга съюзна норма или национална норма, приета
в изпълнение на тези принципи. Разпоредбата на чл.52, пар.3 ХОПЕС не е годна директно да
предостави защитими пред съд субективни права и изисква друг правен акт, лишена е от
директен ефект пред националните съдилища и не може да породи директни правни
последици.
Съобразявайки изложеното и при липса на конкретика коя норма на общностното
право е съществено нарушена, доколкото твърдението за нарушение на ХОПЕС само по себе
си е извън приложното поле на чл.2в от ЗОДОВ, защото ЕС не се е присъединил към
ЕКЗПЧОС и тя не е част от общностното право, не може да ангажира отговорността на
ответника по сочената разпоредба на ЗОДОВ. В този смисъл сравни Определение
№1330/18.05.2023 г. по в.ч.г.д. № 369/2023 по описа на Софийски апелативен съд.
Неотстраняването на тази нередовност възпрепятства продължаването на производството.
Ищецът не е конкретизирал и дали соченото дело № 3726/2010 г. по описа на СГС е
приключило с краен съдебен акт, респ. кой съд е действал като последна съдебна инстанция
по повдигнатия спор. В трайната практика на националните съдилища и на СЕС е
застъпено становището, че отговорността на държавата за нарушение на общностното право
от решение на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само
3
в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото право.
Следователно за реализиране на отговорността на реда на чл.2в от ЗОДОВ ответният съд
следва да е правораздавал като последна съдебна инстанция. Без сочената конкретизация за
сезирания съд би било невъзможно да прецени матералноправната легитимация на
ответника.
При изложената фактическа обстановка, Кюстендилският окръжен съд счита, че
подадената искова молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на М. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес: ***** против
Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, с която е предявен иск с
правно основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 55 500 лева, предявен като частичен иск от 300 000 лева, произтичащи от
нарушаване правото на ищеца на справедлив процес, поради ненаправен отвод от съдията
докладчик, въпреки самоотводите по други дела, заведени от ищеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №51/2023 г. по описа на КнОС
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
4