№ 30005
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110129112 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца М. А. Ч. срещу
ответника ********** и ответника ***********, с която са предявени следните
искове:
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу **********
за сумата от 70 лв., представляваща платена при липса на основание по
нищожния договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г. сума за лихва, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба -
17.05.2024г., до окончателното й погасяване,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ***********
за сумата от 420 лв., представляваща платена при липса на основание сума за
възнаграждение за поръчителство по нищожния договор за предоставяне на
гаранция № 4717927/08.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба - 17.05.2024г., до окончателното й погасяване.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника ********** договор за паричен заем
№ 4717927/08.02.2023г., въз основа на който е получил заем в размер от 1250 лв., по
който общо дължимата сума била в размер на 1370.98 лв., със задължение да го върне
на 13 вноски, при ГПР от 40.23% и ГЛП от 35%. Поддържа, че съобразно договорната
клауза на чл. 4 е имал задължение да обезпечи изпълнението по договора с договор за
поръчителство с ответника ***********, в изпълнение на което на 08.02.2023г. ищецът
сключил договор за представяне на гаранция с последния, по който следвало да
заплати възнаграждение в размер от 592.02 лв. Твърди, че е заплатил по договор за
паричен заем № 4717927/08.02.2023 г. сумата от 1320 лв., а по договора за
предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г. – сумата от 420 лв. Поддържа, че
договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като не бил посочен годишният процент на разходите по договора,
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, общите разходи за
потребителя по кредита и които са отчетени при формиране на ГПР и общо дължимата
сума по договора. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора
следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
1
направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания, като това поставяло потребителя в положение да не знае на каква
стойност е оскъпяването му по кредита. В договора за заем бил посочен по - нисък от
действителния ГПР, което навежда да е с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, така и съставлявало заблуждаваща потребителя търговска практика. Счита,
че заплащането на сумата по договора за гаранция следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с
договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от
потребителя. Релевира и довод, че с договора за гаранция не се целяло реално
обезпечаване на договора за заем, а допълнително оскъпяване на договора за заем и
допълнително възнаграждение за заемодателя, вземането по който било обезпечено с
договора за гаранция и което било уговорено по друго правоотношение, единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, с оглед на което процесните
договори за заем и за предоставяне на гаранция били нищожни и поради накърняване
на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Налице била и
нееквивалентност на предоставената услуга и уговорената цена по договора. Навежда
и аргумент, че възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като разход в
ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото това било предвидено като негово задължение в договора за
потребителски кредит, така и сключването на договора за гаранция съставлявало
задължително условие за отпускане на заема. Уговореното възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявало разход по
кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Поддържа, че
договорът за поръчителство бил недействителен на основание чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.143
ал.2 т.19 ЗЗП, тъй като бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията
за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните,
както и не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на
ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Представени са 3 бр. писмени доказателствени средства. Прави се искане по чл.
190 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
**********. Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод, че
ищецът предявява установителен иск за недействителност на правоотношението и
осъдителен иск за връщането на даденото по същото, поради което било налице
идентичност на исковете и е налице злоупотреба с право. Ответникът признава, че
между страните е сключен договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г., по който
на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1250 лв. По същество оспорва
процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания. Оспорва в
договора да са налице нищожни и неравноправни клаузи, като се подчертава, че
сключеният между страните договор е изцяло валиден. Поддържа, че със сключването
на договора за гаранция ищецът в изпълнил поетото с договора за паричен заем
задължение да обезпечаване на вземанията по последния. Оспорва договорът за заем
да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и в
тази връзка сочи, че на ищеца била предоставена преддоговорна информация и била
запозната с параметрите по договора и същата направила информиран избор да го
сключи. На ищеца били предоставени три възможни варианта за обезпечаване на
2
вземанията по договора. Навежда и съображения, че в процесния договор за заем бил
посочен годишният процент на разходите, посочена била общата сума дължима от
потребителя, посочени били и взетите предвид допускания, доколкото нормата на чл.
11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит да бъдат изброени
всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР, както и самия ГПР. Годишният процент на
разходите и общата дължима сума по договора за кредит били изчислени към момента
на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Навежда и
довод, че обезпеченията не целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй
като от тези обезпечения не възникват разходи по кредита, които да следва да бъдат
включени в ГПР. Сочи се, че в договора бил изрично посочен размерът на ГПР и
уговореният лихвен процент отговарял на законовите изисквания, като било
съобразено и императивното изискване относно размера на годишния процент на
разходите. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
***********. Навежда се възражение за недопустимост на производството с довод, че
ищецът не обосновава правен интерес от предявяване на установителен иск за
недействителност на правоотношението и осъдителен иск за връщането на заплатената
сума. Признава, че между ищеца и *********** бил сключен договор за предоставяне
на гаранция от 08.02.2023г. с посочените в исковата молба параметри. По същество
оспорва предявения иск, като намира същия за неоснователен. Ищецът можел да
избира между три вида обезпечения, които да представи, като със сключването на
договора за поръчителство ищецът бил изпълнил поетото с договора за паричен заем
задължение да обезпечаване на вземанията по последния. Излага съображения, че
договорът за поръчителство бил сключен от ответника поради възможността да
получи възнаграждение за предоставената услуга, което е насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на кредита. Оспорва се договорът за предоставяне на
поръчителство да накърнява добрите нрави, така и да е налице нееквивалентност на
престациите, тъй като с процесния договор ответното дружество било поело
задължение да отговаря солидарно със заемополучателя с цялото си имущество, като
при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя
относно всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите могат да бъдат
разглеждани като нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в полза на
поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ
полученото възнаграждение. Договорът между страните съставлявал възмезден такъв,
който бил сключен по изрично възлагане от ищеца и при условие, че ответникът
получи уговореното по договора възнаграждение. Навеждат се съображения, че
разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор имал
характера на обезпечителна сделка по главния договор, като не били приложими
разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Моли предявеният иск да бъда отхвърлен.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
3
По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил
с ответника ********** договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г. (безспорно) и
че е сключил с ответника *********** договор за предоставяне на гаранция №
4717927/08.02.2023г. (безспорно); факта на плащане на всяка от процесните суми - на
ответника „********” АД - сума в размер от 70 лв. (безспорно), и на ответника
*********** - сума в размер от 420 лв. (безспорно), , че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответниците е без правно основание, т. е. без
да е бил налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответниците, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докажат, че имат основание да получат процесната сума, а именно:
валидни клаузи в договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г. с ответника
********** и договор за предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г. с ответника
***********, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност,
както и изпълнение на задълженията на всеки ответник по съответния договор.
Искът е обусловен от обуславящите възражения за нищожност, доколкото в
предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящото възражение), съответно спорът по исковете се концентрира по въпроса
за имущественото разместване.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е сключил
договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г. с ответника ********** и договор за
предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г. с ответника ***********; че на
преди сезиране на съда ищецът е извършил плащания по договора за кредит в полза на
„********” АД в общ размер от 1320 лв., като със същата са погасени задължения за
главница от 1250 лв. и за лихва по договора за кредит в размер на сумата от 70 лв.,
както и че по договор за поръчителство от 08.02.2023г. ищецът е заплатил на
*********** сумата от 420 лв. – възнаграждение по договора.
Обявява за общоизвестно обстоятелството публикувано в ТР към АВ по
партидата на ***********, че едноличен собственик на капитала на същото е
„********” АД.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване ответниците да представят
справка за извършвани плащания по процесните договори следва да бъде отхвърлено,
тъй като по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде задължена да представи по
делото конкретен документ, намиращ се в нейно държане.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
4
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.10.2024 г. от 14:40 ч.,
за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответниците могат да поискат прекратяване на делото
и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговорите на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се
изпратят и преписи от писмените отговори.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5