РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Ботевград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810100094 по
описа за 2022 година
С Определение № 8917 от 17.11.2021г. по гр.д.№ 26653/2021г. по описа на
Софийски градски съд е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност
на РС-Ботевград.
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за
застраховането/КЗ/.
ЗАД“*****“, с ЕИК:*********, с адрес: гр.София, ул.******№59, чрез пълномощник
адвокат Т.Г. от САК, моли да бъде осъдена Агенция „******“ с адрес: гр.София, убл.******
№3 да му заплати сумата-главница от 659.17лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300-17-********* за вреди, причинени
на застрахован автомобил-влекач Мерцедес с рег. № ******, собственост на ****** ЕООД
поради преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, което ПТП е настъпило
на 13.10.2017г. на главен път І-1 близо до яз. ***** в посока Ботевград, за което е съставен
Протокол за ПТП № 1637790 от 14.10.2017г. от полицай в РУ Ботевград, ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.05.2021г./датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното заплащане. Ищецът моли да му се присъдят направените
разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразени в молба от
04.05.2022г./л.79/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Т.Г. от САК е депозирал молба с вх.№ 2387 от
04.05.2022г., с която заявява, че поддържа иска, моли да бъде уважен изцяло и се присъдят
направените по делото разноските.
Ответникът-Агенция „******“ Областно Пътно Управление-София, чрез
пълномощник гл.юрисконсулт ***** е направил възражение по иска и е представил в РС-
София писмен отговор с вх.№ 23118 от 05.07.2021г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП. Прави възражение, че не са
1
представени актуални/действащи/ към датата на евентуалното ПТП на 13.10.2017г. Общи
условия за застраховка „Каско “ на ищцовото застрахователно дружество. Представеният
Протокол за ПТП № 1637790 от 14.10.2017г., съставен от полицай в РУ Ботевград е в
противоречие с чл.179, ал.2 от ГПК във вр. с чл.183 от ГПК, тъй като е непълен, неточен и
противоречив. В него липсва пълно и ясно описание на механизма на ПТП, на цялата пътна
обстановка. Същият е съставен на 14.10.2017г. като отразеното в него не е възприето лично
от лицето, което е съставило протокола. Същият не е подписан от представител на
ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодни факти. В
Протокола за ПТП не е описан размера на препятствието, което е причина за настъпване на
ПТП, както и местонахождението му. Също така няма снимков материал, на който да е
отразено ПТП. Няма описание на скоростта, с която се е движел водача на МПС. Няма
данни последният да е тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества при
реализиране на ПТП. Не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на
умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и при настъпили обстоятелства,
довели до изключение застрахователя да заплаща обезщетение. Не е установено дали
сключеното застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС покрива евентуално щетата, отразена в Протокола за ПТП, както и че ответникът е
имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
изпълнение. Прави възражение за съпричиняване, т.е. увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите съгласно чл.51 и чл.55 от ЗЗД. Моли да се присъдят направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник гл.юрк.***** оспорва иска и поддържа
направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска като неоснователен
и недоказан и се присъдят направените разноски по делото, за които не представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК. Изрично заявява, че няма възражение относно размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13.10.2017г. в 21.00 часа на главен път І-1 близо до яз. ***** в посока от гр.София за
Ботевград или в землището на община Ботевград, при движение по платното на автомобил-
влекач Мерцедес с рег. № ******, собственост на ****** ЕООД, управляван от Т.М. *****,
реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/ като преминава през необезопасена и
необозначена пътна неравност /дупка/ на платното за движение, при което е получено
увреждане на предната лява гума и джанта.
Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-копие
от Протокол за ПТП № 1637790 от 14.10.2017г., съставен в 13.43 часа, от регистрационен
талон, от свидетелство за управление на МПС, както и от приетата съдебно-автотехническа
експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице инж.Ст. Кр. Д..
От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.Ст. Кр. Д., е отразено, че при анализ
на механизма на ПТП и нанесените материални щети, същите могат да се получат при
описаното в Протокола за ПТП № 1637790 от 14.10.2017г. Налице е причинно-следствена
връзка между причинените имуществени вреди на автомобила и процесното ПТП, така
както е описано в приложения Протокол за ПТП.
2
Възраженията на ответника, че причина за ПТП е неправомерното поведение на водача
на МПС, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 от ЗДвП,
тъй като неправилно е преценил пътната обстановка и се е движил с несъобразена скорост,
са неоснователни като недоказани.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застраховка „Каско“
на МПС от 24.04.2017г. и от Специални условия към застрахователна полица № 17-
0300/150/5000808, се установява, че за описаният по-горе автомобил-влекач има сключена
застраховка „Пълно Каско”, застрахователна полица № 17-0300/150/5000808, със срок на
валидност от 18.06.2017г. до 17.06.2018г., сключена между собственика ****** ЕООД, от
една страна и от друга страна-ищеца. От останалите приложени писмени доказателства-
копия от уведомление за щети по МПС от 27.10.2017г., от свидетелство за регистрация на
МПС, опис на щета, фактура № ********** от 01.12.2017г., становище от Медина-мед,
доклад по щета, преводно нареждане от 05.12.2017г., се установява, че ищецът на основание
договор за застраховка „Пълно Каско“ е възстановил претърпените вреди като е заплатил по
банков път на собственика ****** ЕООД застрахователно обезщетение в размер на
659.17лв.
Приложено е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника за заплащане
на сумата от 659.17лв., получена от ответника съгласно приложената разписка от
17.06.2020г.
Съгласно приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., се установява, че средната пазарна
стойност по възстановяване на нанесените вследствие на ПТП на 13.10.2017г. щети на
увреденото МПС е в размер на 1618.40лв.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на сумата, предмет на иска до
момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за
застраховането е допустим, тъй като е предявен между надлежни страни.
Разгледан по същество искът за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника
за сумата-главница от 659.17лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № 0300-17-********* за
вреди, причинени на застрахован автомобил-влекач Мерцедес с рег. № ******, собственост
на ****** ЕООД поради преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, при
ПТП, настъпило на на 13.10.2017г. на главен път І-1 близо до яз. ***** в посока Ботевград,
за което е съставен Протокол за ПТП № 1637790 от 14.10.2017г. от полицай в РУ Ботевград,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на подаване на
исковата молба на 14.05.2021г. до окончателното заплащане, е основателен и следва да се
уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
3
определяне. Отговорността на Агенция „******“ следва да бъде ангажирана по реда на чл.49
от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на
настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 13.10.2017г. на
на главен път І-1 близо до яз. ***** в посока Ботевград, в района на община Ботевград,
настъпило при преминаването с предно ляво колело на МПС през необозначена пътна
неравност /дупка/ на платното за движение, поради неизпълнение на задължения на
служителите, на които ответникът е възложил работа за поддържане и ремонт на пътя и за
съответната сигнализация.
Касае се до ПТП, възникнало на републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона
за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция "Пътна
Инфраструктура". Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 от
ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на главен път І-1 близо до яз. *****, община
Ботевград и вземе мерки по отстраняването от пътното платно, е довело до неизпълнение на
задължението по чл.30, ал.1 от ЗП, поради което и на основание чл.49 от ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл.49 от ЗЗД на застрахованото при него
от собственика на увреденото МПС срещу ответника, като причина за ПТП е попадането на
автомобила в необезопасена дупка на пътното платно.
Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ задължава лицата,
които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф
1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
„препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред
препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или
отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай установената на мястото на ПТП дупка е налична повреда-пътна
неравност /дупка/, която според приетата САТЕ на в.л. инж.Д. е разположена на платното за
движение. Това е отразено и на схемата на ПТП в Протокола за ПТП. Съдът приема, че
същата представлявала препятствие по смисъла на посочената по-горе разпоредба, което е
създало опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на
цитираните норми.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната
агенция за своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за
сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ
4
безопасността му.
От приложения Протокол за ПТП, който представлява официален свидетелстващ
документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от
ГПК, която ответникът не е оборил по делото, не се установява да е имало сигнализация, тъй
като логичното съждение, че ако е била налице такава, същата ще бъде отразена в
протокола.
Направените от ответника възражения в писмения отговор и поддържани в открито
съдебно заседание, са изцяло неоснователни като недоказани. В този смисъл възражението
на ответника, че ищецът е заплатил без основание застрахователно обезщетение, тъй като не
е налице покрит риск „Пълно КАСКО“ означава, че всички хипотези на външна увреда са
уредени от застрахователя. Съдът не следва да взема предвид предявените пред него чужди
права, каквото е правото на страните да претендират нищожността на договора, след като
правещият възражението не е страна по този договор.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача
на МПС. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност
по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е
била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила,
установени в нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен
състав приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно установеното по
делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила с допустима скорост, като
липсват данни същата да не е била съобразена с релефа на местността и пътните условия.
Горното се установява от отразеното в Протокола за ПТП, който представлява официален
документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на данни за сигнализирането на
препятствието-съществуващата на пътя неравност и установената от вещото лице по САТЕ
невъзможност за адекватна реакция-заобикаляне или спиране, съдът приема, че водачът на
увреденото МПС не е бил длъжен да се съобрази със съществуващата на пътя дупка и
съответно не е могъл да я избегне. Пътната обстановка (в това число и предвидимостта на
препятствието) обхваща всичко друго освен състоянието на настилката (в хипотезата
различна от наличието на маркировка, че на съответната част от пътя има някакво
мероприятие). Отделно от това добросъвестното поведение (в случая на водача) се
предполага до доказване на противното. Дори и да се приеме, че е било възможно дупката да
бъде заобиколена при изрично крайно заострено внимание, шофьорът има право да
предполага, че се движи по нормално поддържан път. Ако аргументът е несъобразяване с
5
нормата на чл. 20 от ЗДвП, то той е неоснователен. Ако пътният участък не е затворен, т.е.
по него може да се минава, той или е изряден или проблемните места са означени, съобразно
изискванията на закона (чл. 167, ал. 1 от ЗДвП). Недопустимо е на главен път да има
нерепарирани или необозначени разкъсвания на асфалтовото покритие.
От събраните по делото доказателства се установи, че уврежданията, които ищецът е
възстановил са в размер на сумата от 659.17лв., за които съдът взе предвид заключението на
САТЕ на в.л. инж.Д. и събраните по делото писмени доказателства.
По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране
на отговорността на ответната агенция по чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди
на застрахования автомобил-влекач.
Не е спорно обстоятелството, че настоящият иск е осъдителен, произтичащ от регресно
правоотношение.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право.
Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. Именно поради
правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на
застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В
този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на
договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважи изцяло предявения от
ищеца против ответника иск за заплащане на сумата-главница от 659.17лв., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба на 14.05.2021г. до
окончателното заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 710лв. За направени разноски по делото, включващи платена
държавна такса/50лв./, депозит за вещо лице/300лв./ и адвокатско възнаграждение /360лв./.
Внесената сума от 100лв. за депозит за свидетел не е използвана, тъй като същият не е
призован по делото, тъй като не е в страната.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „******“ с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. ****** №3 да заплати на ЗАД“*****“, с ЕИК:********, с адрес: гр.София,
ул.******№59 за сумата-главница от 659.17лв./шестстотин петдесет и девет лева и 17
стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 0300-17-********* за вреди, причинени на застрахован автомобил-влекач Мерцедес
6
с рег. № ******, собственост на ****** ЕООД поради преминаване през необезопасена
дупка на пътното платно, което ПТП е настъпило на 13.10.2017г. на главен път І-1 близо до
яз. ***** в посока Ботевград, за което е съставен Протокол за ПТП № 1637790 от
14.10.2017г. от полицай в РУ Ботевград, ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 14.05.2021г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
заплащане, както да заплати и сумата от 710лв. /седемстотин и десет лева/ за направени
разноски по делото.
Банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдените суми:
***************, BIC: BUINBGSF при Алианц банк България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7