Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива
Нешева
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №7181 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №21066 от 24.01.2019год., СРС, 90-ти състав, постановено по гр.дело №6970/2017год. са отхвърлени предявените от „Т.С.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление:***1609046 срещуЛ.Б. К., с ЕГН **********,
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК
във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 09.06.2009г. по ч.гр.№4902/2009г. по описа на СРС, в размер на 9578,30 лв., представляващо
цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.08.2003г. до м.04.2008г. за имот,
находящ се в гр.София, ж.к.********вх.********ведно със законна лихва от
05.06.2009 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на
3417,22лв. за периода от 01.10.2003г. до 10.04.2009г. Осъдена е „Т.С.“ЕАД да заплати наЛ.Б. К. сумата от 800 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е обжалвано от въззивника, ищец по
исковата молба „Т.С.“ЕАД, като е уточнено с молба от 21.06.2019год./стр.39 по
делото на СГС/, че се обжалва изцяло решението на СРС и се иска неговата отмяна
като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция и за периода
06.06.2006год.-30.04.2008год., въпреки констатацията, че за този период
вземането не е погасено по давност, но е отхвърлено, че не се установява
неговия размер. Смята, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че
дружеството с поведението си е създало пречки за събиране на доказателства по
делото. Излага, че не са взети в предвид, че съгласно чл.31, ал.2 от ОУ за
продажба на топлинна енергия, одобрени с решение от 2002год. месечната дължима
сума от купувача се формира въз основа на определената прогнозна месечна
консумация, а след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителни сметки,
извършва се дялово разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за топлинна енергия и съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ. Позовава се и
на ОУ от 2008год. за същия начин на заплащане на месечните вноски по прогнозна
консумация и една изравнителна сметка и в случай на суми за възстановяване с
тях се погасяват неплатени задължения и най-старите такива. Смята, че вещото
лице не е могло да изпълни поставената задача и да отговори на въпросите
въпреки изрично приложените материали за проверка към исковата молба и е
следвало да бъде заменено. Претендира за присъждане на разноските по делото. С допълнителна
молба от 21.06.2019год. е уточнена въззивната жалба и е направено искане за
допускане на ССЕ, което е уважено. В съдебно заседание пред
въззивния съд не се явява представител на въззивника ищец и с писмена молба от 16.12.2019год. се поддържа въззивната жалба, като се иска
отмяна на решението и постановяване на друго, с което се уважат изцяло
предявените искове. Претендира за разноски по делото.
Въззиваемата страна Л.Б. К., чрез адв. Ж., нейн пълномощник е подала писмен
отговор на въззивната жалба и с
който оспорва жалбата и смята, че първоинстанционното решение като правилно
следва да бъде потвърдено. Посочва, че
ответницата не е оспорвала, че е потребител, както и начислените й суми
за посочения в исковата молба период м.08.2003год. до м.04.2008год. Смята, че с
поведението си ищцовото дружество е създало пречки за събиране на доказателства
по делото, както и във връзка с дадените указания да се предоставят на вещото лице исканите
документи, тъй като в противен случай ще бъде приложен чл.161 ГПК и не са могли
да ги уведомят. Посочва, че са неоснователни исковете поради погасяване по
давност на вземанията с тригодишна давност след като са периодични и с оглед
ТР№3/18.05.2012год., постановено по т.дело №3/2011год. на ОСГТК на ВКС и което
също така се признава от ищеца и е посочено изрично в споразумение от
02.09.2014год., сключено между страните относно взамания за периода
01.02.2009год.-31.07.2014год. и по което е заплатена дължимата сума, съгласно
погасителния план. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на въззиваемата оспорва
въззивната жалба, поддържа отговора и смята, че въззивната жалба следва да се
отхвърли, а първоинстанционното решение потвърди след като вземанията са
погасени по давност.
Третото лице
помагач „Т.С.“ ЕООД не заявило становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Предявени
са искове при условията на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, вр. с
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
„Т.С.”
ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК с вх. №6483/05.06.2009г. срещу Л.Б. К., по което е образувано гр.д. №4902/2009г.
по описа на СРС, III ГО, 90-ти състав. Предявеното вземане е за стойността на
доставена топлинна енергия за периода от месец 08.2003г. до месец 04.2008г. в размер на 9578,30лв. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. “********и 3417,22лв.-законна лихва за забава за периода от 01.10.2003год. до 10.04.2009год.,
както и законната лихва върху главницата
от 05.06.2009год. до окончателното й изплащане и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 09.06.2009год.
С определение от 25.02.2015год. на СГС,
ІІІ В състав, постановено по ч. гр.дело №7006/2014год. на основание чл.423,
ал.1, т.1 ГПК е прието депозираното от Л.Б.М./ К./ възражение срещу вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 09.06.2009год., издадена по гр.дело №4902/2009год.
на СРС, 90-ти състав. Постановено е спиране на изпълнението на издадената
заповед по чл.410 ГПК, по гр.дело №4902/2009год. и е изпратено делото на
първоинстанционния съд за указания по чл.415, ал.1 ГПК до заявителят за
предявяване на положителен установителен иск спрямо длъжника за установяване на процесното
вземане. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД е предявила положителен
установителен иск спрямо длъжника Л.Б.М./К./, по издадената Заповед за
изпълнение, по който е образувано гр.д. №6970/2017г. СРС, 90-ти състав.
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответницата Л.Б. К., като потребител на ТЕ и
собственик на процесния имот с адрес:София, ЖК ********бл********за който е
доставяна ТЕ, че са налице облигационни
отношения, възникнали въз основа договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София с посочения адрес, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати
следните суми: сумата от 9 578,30лв. представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.08.2003 г. до 30.04.2008г., сумата от 3 417,22лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г.
до 10.04.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК- 05.06.2009 г. до окончателното плащане.
В отговора на
исковата молба ответницата, чрез своя представител по делото не оспорва, че е
потребител на ТЕ, както и цената на
доставената в имота ТЕ, но смята, че не дължи сумите поради погасяване по
давност на вземанията за претендирания перод.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като е
приел, че независимо, че между страните са
приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, за процесния
период ответницата, като собственик на имот, находящ се в гр.София, ж.к.********вх.********който
е топлоснабден от ищцовото дружество е потребител на ТЕ и че размерът на
дължимата цена на доставена топлинна енергия в същия период е 9578,30 лв., а на
мораторна лихва за периода от 01.10.2003г. до 10.04.2009г. е 3417,22 лв., но при направено възражение от
ответницата за погасяване на вземанията по давност и след като с подаване на заявлението и от която дата се
смятат предявени и настоящите искове давността е прекъсната или за периода от
06.06.2006год. до 30.04.2008год. вземанията не са погасени по давност, но след
като по делото е останал недоказан размера на това вземане при неоказано
съдействие от страна на ищцовото дружество във връзка с допусната ССЕ и с оглед
на чл.161 ГПК, исковете като недоказани са
отхвърлени изцяло.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, същото е и частично
неправилно, като се има в предвид направеното уточнение на въззивната жалба, че
се обжалва изцяло първоинстанционното решение и с оглед на заявените с
въззивната жалба доводи намира, че следва да изложи следните съображения:
За да
се уважат предявените искове, че ответникът
дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна
енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на същите има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
В конкретния случай съгласно изявлението на
ответницата в отговора на исковата молба и в първоинстанционното производство,
първоинстанционният съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че за процесния период м.08.2003год.-30.04.2008год.
ответницата след като е собственик на
имот, находящ се в гр.София, ж.к.********вх.********който е бил топлоснабден от
ищцовото дружество е потребител на ТЕ като за същия период цената на доставена
топлинна енергия в същия е от 9578,30
лв.-главница, и лихвата за забава върху тази главница за периода от
01.10.2003г. до 10.04.2009 г. е 3 417,22
лв.
С оглед на
което на обсъждане подлежи възражението на ответницата за погасяване на
вземанията по давност. В тази връзка съобразно
указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодични
плащания има, когато са налице повтарящи се задължения през определени периоди
от време. Задължението на абоната за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия възниква ежемесечно и е парично. Следователно са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения за заплащане
на парични суми, като обстоятелството, че всяко месечно плащане има различен
размер в зависимост от потребената топлинна енергия не изключва приложението на
специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давностния срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. С оглед на Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София- чл.33, ал.1 от
ОУ/2006год./, както и чл.33, ал.1 от ОУ 2008год./аналогични чл.30, ал.1 от ОУ
2002год./, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят или вземането
за заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо след изтичане на
тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди
изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е установено по
основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до тридесетия ден
на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на потребителите
на топлинна енергия.
Ищецът по
първоинстанционното производство е претендирал цената за доставена топлоенергия за периода от месец 08.2003год.
до 30.04.2008г. Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е депозирано на 05.06.2009г.,
към който момент е изтекла погасителна давност за вземанията, станали изискуеми
преди м.06.2006г. и до месец април 2006год., включително след като сметката за
този месец е следвало да се заплати до 30.05.2006год., но сметката за
м.05.2006год. е следвало да се плати до 30.06.2006год., поради което вземанията
за главница, които са станали изискуеми три години преди м. 06.2009год.-датата на
подаване на заявлението от ищеца по чл.410 ГПК са погасени по давност. С
погасяване на част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и
лихвите за забава, дължими по отношение на тези вземания. С оглед на изложеното
непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в имота на
ответника от м.05.2006год. до 30.04.2008год. В случая
за определяне на размера на задължението за този период, настоящия
състав на въззивния съд намира, че след
като изрично в първоинстанционното производство, така и потвърдено и пред
въззивна инстанция не се оспорва от ответницата, че за целия процесен период от м.08.2003год. до 30.04.2008год. цената на
ТЕ е тази посочена от ищеца от общо 9 578,30лв. с оглед на което не е допусната СТЕ, по отношение на размера на вземането само за
периода, за който главницата и съответно лихвата не е погасена по давност следва да кредитира изцяло заключението на
изготвената и приета пред въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза, която не
е и оспорена от страните. Основателно е оплакването на въззивника, че
неоснователно е отхвърлена претенцията за този период поради това, че не е
установен нейния размер. Независимо, че правилно първоинстанционният съд, за да
определи размера на задължението, за което е приел, че не е погасено по давност
е допуснал ССЕ, но неправилно е приел, че след като въззивникът ищец, като не е предоставил
извлечения на ВЛ, поради което следва да приложи чл.161 ГПК и да приеме, че
вземането за процесния период не съществува. Както в доклада по делото,
съставен съгласно определение от 09.07.2018год., първоинстанционният съд не е
указал ясно доказателствената тежест за ищеца след като е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за целия процесен период
задълженията за главница за ТЕ е в посочения от ищеца размер, така и в
протокола от съдебно заседание на 17.10.2018год. не са ясни указанията за ищеца
по чл.161 ГПК, още повече, че е вписано в протокола, указание за ищеца, че ако
не предостави на вещото лице посочените документи, съдът ще приеме за
установено, че претенцията, която е посочена по размер ще е само за периода до
05.06.2006год., каквито указания не са и съобщени, но също така не е имало
пречка и вещото лице е следвало да
работи и въз основа на приложените по
делото отчети за дялово разпределение за релевантния период
01.05.2006г.-30.04.2007год. и от 01.05.2007г.-30.04.2008год., така и с оглед на
приложените по делото, извлеченията от сметки за същия период, съобщения към
фактури за същия процесен период или след проверка и на данните при третото
лице помагач, за да отговори на поставените въпроси, още повече, че не е имало
данни и твърдения за извършени плащания, които да бъдат приспаднати от
задълженията и е следвало първоинстанционният съд да определи задължението като
съобрази именно посочените приложения, които не са и оспорени от ответната
страна при данните от същите и за изготвените изравнителни сметки за съответния
отоплителен период.
С оглед приетата пред въззивния съд счетоводна
експертиза се установява, че вземанията
за периода м.05.2006год. до 04.2008год. и които не са погасени по давност
възлизат на сума от 4693,28лв.-главница,
като вещото лице е посочило, че тъй като падежа на задължението за
м.05.2006год. е 30.06.2006год. то за периода 06.06.2006год.-04.2008год.
дължимите суми съвпадат с периода 05.2006год.-04.2008год. и след като за първия
период след изравнителната сметка има сума
за връщане и която е приспадната за първия месец от процесния период, а
за втория отоплителен период 05.2007год.-04.2008год. има сума за доплащане. Вещото лице е посочило изрично,
че със суми за възстановяване по изравнителни сметки от процесния период не са
прихванати суми по месечни сметки, предхождащи процесния период. Вещото лице
също така е посочило, че общия размер на дължимите лихви за забава върху сумите
по отделните процесни фактури за периода
от датата на срока на плащане, изписан в съответната фактура и съобразно изготвената таблица към
заключението от 31.07.2006год. до 10.04.2009год. е от 1 131,36лв. До този размер са основателни и доказани
предявените искове за сумата от 4693,28лв.-главница за цена за ТЕ за периода 05.2006год. до 30.04.2008год.
и лихва за забава от 1 131,36лв. за периода
31.07.2006год.-10.04.2009год., като в останалата част до пълния претендиран
размер и период по исковата молба исковете/в предвид уточнението, че решението
се обжалва изцяло и се иска неговата отмяна/ са неоснователни и по които
вземанията са погасени по давност, поради което следва да се отхвърлят.
По изложените
съображения решението на СРС следва да
бъде отменено като неправилно
в частта, с която са отхвърлени исковете за сумата от 4 693,28лв.,
представляваща цена за ТЕ за периода от м.05.2006г. до 30.04.2008г. в обект,
находящ се в гр.София, ж.к. „********вх.********ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 05.06.2009г. до окончателното плащане и за
сумата от 1 131,36лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.07.2006г. до 10.04.2009г. В останалата обжалвана отхвърлителна
част, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото при направено искане
за присъждане на разноските и от двете страни на въззивника ищец се дължат
разноски от общо направените за заповедното производство от 259,91лв.-държавна
такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение,
за първоинстанционното производство от общо 574,91лв. от които
259,91лв.-държавна такса, 200лв.-депозит за ССЕ и 100лв.- за юрисконсултско
възнаграждение и за въззивното производство от 559,91лв. от които
259,91лв.-държавна такса и 300лв.депозит за ССЕ, съобразно уважената част от
исковете общо разноски от 647,53лв. На
въззиваемата страна ответник се дължат разноски от общо направените от 840лв.,
от които 25лв.-за държавна такса за производството по чл.423 ГПК, 15лв.-за
частна жалба и 800лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, за което има
доказателство, че е заплатено с оглед на отхвърлената част от исковете и в
размер на 463,51лв.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №21066 от 24.01.2019год., на СРС, 90-ти състав, постановено по гр.дело
№6970/2017год., в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещуЛ.Б. К. искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.06.2009г. по ч.гр.№4902/2009г.
по описа на СРС за сумата от 4693,28лв., главница, представляващо цена на доставена, но
незаплатена топлинна енергия в периода от м.05.2006год. до м.04.2008г. за имот,
находящ се в гр.София, ж.к.********вх.********ведно със законна лихва от
05.06.2009 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 1 131,36лв. за периода от 31.07.2006год.
до 10.04.2009г, както и в частта за разноските за сумата над 463,51лв. до
800лв. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление:******** срещуЛ.Б. К., с ЕГН **********,
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, чеЛ.Б. К., с ЕГН ********** дължи на
„Т.С.“ЕАД сумата от 4693,28лв.- главница, представляваща цена на
доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.05.2006год. до
м.04.2008г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.********вх.********ведно със
законна лихва от 05.06.2009г. до окончателното плащане, както и сумата от 1131,36лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2006год. до
10.04.2009г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата отхвърлителна
част и в осъдителната за разноските.
ОСЪЖДАЛ.Б.
К., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 647,53лв.-разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ЕООД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
същото, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.