Присъда по дело №118/2021 на Районен съд - Дряново

Подсъдимата Е.. Г. М. е предадена на съд за престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 1
във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 15.06.2020 г. в с. ***, общ. Дряново, е нарушила
мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, определени в
заповед № РД-01-271/19.05.2020 г. и заповед № РД-01-314/04.06.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, издадени на основание чл. 61, чл. 63 и чл. 63в от Закона за
здравето, като лице по т. 5 от заповед № РД-01-314/04.06.2020 г., поставено под
карантина с предписание № 200607/401866 на Регионална здравна инспекция - Варна,
не изпълнила задължението си да не напуска дома си в с. ***, общ. Дряново, ***, в
който е посочила, че ще пребивава за посочения в предписанието срок от 14 дни,
считано от 07.06.2020 г. до 20.06.2020 г. включително, като деянието е извършено по
време на епидемия - извънредна епидемична обстановка, свързана със смъртни случаи,
обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет на Република България
върху цялата територия на страната, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. и
удължен срок с Решение № 378/12.06.2020 г., считано от 15 юни 2020 г. до 30 юни 2020
г. във връзка с разрастващата се епидемия от корона вирус COVID– 19.
В съдебно заседание подсъдимата Е.. Г. М. заявява, че е получила препис от
обвинителния акт и че разбира свойството и характера на предявеното обвинение.
Лично и чрез упълномощения си защитник адвокат П. Д., прави искане делото да бъде
разгледано по реда на глава 27 НПК - Съкратено съдебно следствие, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата лично заяви, че признава, съгласно чл. 371, т. 2 НПК,
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не
се събират доказателства за тези факти. Съдът разясни правата по тази разпоредба и
след като констатира потвърждаването на самопризнанието от събраните в
досъдебното производство доказателства, с протоколно определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да се събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура-Габрово
заявява, че предвид обстоятелството, че производството е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие и подсъдимата изцяло е признала фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е признала вината си, то повдигнатото
обвинение е доказано по несъмнен начин. Счита, че на подсъдимата следва да бъде
наложено наказание пробация за срок, определен от съда.
Защитникът на подсъдимата релевира възражение, че цитираните в
обвинителния акт заповеди на Министъра на здравеопазването са нормативни
административни актове, които не са породили правно действие, тъй като не са
обнародвани в ДВ съгласно чл. 78, ал. 2 от АПК и чл. 5 ал. 5 от Конституцията. На
следващо място липсвали доказателства, че предписанието е издадено от
оправомощено лице. Счита, че с оглед еднаквостта на фактическите състави на чл. 355,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 209а от Закона за здравето, както и конкретната обществена
опасност на деянието и дееца, е налице административно нарушение.
Въз основа на самопризнанието на подсъдимата Е.. Г. М. и доказателствата,
събрани по досъдебно производство № 258ЗМ-117/2020 г. по описа на РУ– гр.
Дряново, съдът приема за установено следното:
Подсъдимата Е.. Г. М. е родена на 01.06.1961 г., с висше образование,
неосъждана, пенсионер. Същата е с постоянен адрес в гр. ***, ул. „***“ *** и настоящ
адрес с. ***, общ. Дряново, ***, където през 2013 г. закупила къща, в която живеела
през лятото. От няколко години подсъдимата живее във *** при сина си Г.М. и се
1

грижи за внука си А.М., роден на 08.03.2015 г.
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г., на основание чл. 84, т.
12 от КРБ е обявено извънредно положение на територията на страната заради
разрастваща се епидемия от COVID-19, свързана със смъртни случаи. С Решение №
325/14.05.2020 г. на МС е обявена извънредна епидемична обстановка на територията
на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано
от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. С Решение № 378/12.06.2020 г. на МС срокът е
удължен, считано от 15 юни 2020 г. до 30 юни 2020 г. Със Заповед № РД-01-
314/04.06.2020 г., издадена съобразно предвиденото в чл. 63 от Закона за здравето и чл.
29 от Наредба № 21/18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, Министъра на здравеопазването е определил различни
противоепидемични мерки, явяващи се задължителни за спазване от посочените в нея
лица. Съгласно т. 5 от тази заповед, считано от 04.06.2020 г. всички лица, които влизат
на територията на Република България от Обединено кралство *** се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната
регионална здравна инспекция или оправомощено от него длъжностно лице.
На 07.06.2020 г. в 14,29 ч. подс. Е.М. заедно със сина си Г.М. и внука си А.М.
пристигнали от *** и влезли в Р. България през ГКПП - Аерогара Варна, с полет №
W64532.
На същата дата 07.06.2020 г. на подс. Е.М. е връчено предписание №
200607/401866 от д-р К.Д.И., главен инспектор при РЗИ – гр. Варна, за поставяне под
карантина за срок от 14 дни, считано от 07.06.2020 г. до 20.06.2020 г. на адрес с. ***,
общ. Дряново, ***. На същия адрес под карантина били поставени синът и внукът .
Подсъдимата посочила този адрес, тъй като къщата била с двор, където петгодишният
ѝ внук можел да излиза и да играе, докато е под карантина.
Сутринта на 15.06.2020 г. привършили хранителните продукти – мляко, сухари,
плодове, месо и др., които семейството на подсъдимата закупило преди осем дни на
път от летището в гр. Варна към с. ***. Подс. М. позвънила в РЗИ и обяснила
ситуацията. Оттам и дали три телефонни номера, на които да си поръча хранителни
продукти. При позвъняване на първия от тях обяснили, че този телефон отдавна не е
за такива неща, на втория не отговорил никой, а третият телефонен номер бил на
хоспис, като директорът обяснил, че не се занимават с доставка на продукти.
Подсъдимата нямало и кого да помоли от съседите си да закупи хранителни
продукти, тъй като повечето били възрастни хора на около 75-80 години, а по-младите
по това време били на работа. Тогава подсъдимата взела решение да отиде до
магазина, който се намирал на около километър от дома , зад ЖП гарата. След като се
уверила, че по пътя няма хора, около 10,50 ч. подсъдимата напуснала къщата си в с.
***, *** и заедно с внука си, с поставени предпазни маски, се насочили към ЖП
гарата, пресекли железопътните линии и отишли в магазина, където напазарували
необходимите хранителни продукти.
По същото време, около 10,50 ч., в РУ Дряново бил подаден сигнал, че лицата,
които са били поставени под карантина в с. ***, ***, са напуснали адреса. След като от
представените от РЗИ Габрово списъци било установено, че на посочения адрес са
поставени под карантина три лица - подс. Е.М., Г.М. и А.М., на място бил изпратен
полицейски екип в състав свидетелите А.К. и Ж.Ч.. Същите пристигнали на адреса
2

около 11,05 ч., чукали на входната врата, викали лицата по имена, свирили с клаксона
на служебния автомобил, но от къщата не излязъл никой. Показала се възрастна
съседка, която казала, че жената и малкото момче са напуснали къщата. Тръгвайки си
от адреса около 11,20 ч., полицейските служители видели на около 200 м. от тях подс.
М., която заедно с внука си вървяла пеша към дома си и носела чанта с хранителни
продукти. Подс. М. казала на полицейските служители, че знае, че е при влизането си в
страната е била поставена под карантина за 14 дни и не е трябвало да напуска адреса в
с. ***, ***. Обяснила, че е нарушила карантината и е напуснала адреса, тъй като
трябвало да купи мляко и други хранителни продукти.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин въз основа на направеното от подсъдимата самопризнание по
делото, както и от писмените и гласни доказателства, събрани във фазата на
досъдебното производство.
Съдът не споделя възражението на защитата, че заповедите на Министъра на
здравеопазването са нормативни административни актове, подлежащи на обнародване
в ДВ, което в случая не било сторено, поради което заповедите не произвели действие.
Както е посочено и в мотивите на Определение № 5151/ 29.04.2020 г. и Определение №
8868/06.07.2020 г., постановени по адм. дело № 3626/2020 г. по описа на ВАС,
образувано по жалби срещу Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, цитираната заповед, видно от нейното съдържание и
разпоредителната част, носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл.
65 от АПК, поради което не се обнародва в "Държавен вестник" на основание чл. 78,
ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 72, ал. 1 от АПК съдържанието на общия административен
акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66, т. е. публично
чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации
на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Съгласно чл. 72, ал. 1 от АПК,
когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване
или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения
ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се
спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В конкретния случай
цитираните заповеди на Министъра на здравеопазването са оповестени публично чрез
средствата за масово осведомяване, както и на сайта на Министерството на
здравеопазването, поради което не са налице сочените нарушения при издаването им.
Съдът не споделя и доводите на защитата, че в случая се касае за
административно нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, която разпоредба
въвежда забрана за нарушаване или неизпълнение на конкретни противоепидемични
мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването. Конкретното деяние не
представлява състав на административно нарушение по смисъла на чл. 209а ал. 1 от
ЗЗ, тъй като същото е свързано с неспазване на карантина, с което може да се застраши
здравето на околните и по принцип се отличава с по-висока степен на обществена
опасност. Поради което липсва основание и за прилагане разпоредбите на чл. 209а ал.
1 от ЗЗ, по реда на чл. 301, ал. 4 и чл. 305, ал. 6 от НПК.
Неоснователно е и възражението, че предписанието също не е породило
действие, тъй като липсвали доказателства, че е издадено от оправомощено лице.
Подсъдимата е била с ясното съзнание, че е била поставена под карантина съгласно т.
5 от Заповед № РД-01-314/04.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването, което се
3

установява и от самопризнанията ѝ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и с оглед реда на
проведеното по делото производство по чл. 371 т. 2 от НПК и направеното от
подсъдимата признание на гореописаните факти, съдът счита, че с деянието си
подсъдимата Е.М. формално е осъществила състава на престъплението по чл. 355, ал.
2, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, а именнно, на 15.06.2020 г. в с. ***, общ. Дряново, е
нарушила мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората,
определени със заповед № РД-01-314/04.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
издадена на основание чл. 61, чл. 63 и чл. 63в от Закона за здравето, като лице по т. 5
от заповедта, поставено под карантина с предписание № 200607/401866 на Регионална
здравна инспекция - Варна, не е изпълнила задължението си да не напуска дома си в с.
***, общ. Дряново, ул. ***, в който е посочила, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок от 14 дни, считано от 07.06.2020 г. до 20.06.2020 г. включително,
като деянието е извършено по време на епидемия - извънредна епидемична
обстановка, свързана със смъртни случаи, обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на
Министерски съвет на Република България върху цялата територия на страната,
считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. и удължен срок с Решение № 378/12.06.2020
г., считано от 15 юни 2020 г. до 30 юни 2020 г. във връзка с разрастващата се епидемия
от корона вирус COVID – 19.
По принцип деянията, които осъществяват предвидените в състава на дадено
престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, които са забранени от
правните норми. По изключение е възможно определено деяние да съдържа
признаците на състав на престъпление, но само привидно, без действително да е
общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, тъй като при конкретните
условия, то изобщо не е от естество да засегне обществените отношения, които са
негов обект или това засягане е незначително. Тези две хипотези са залегнали в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, според която не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е
явно незначителна. И при двете хипотези деянието се явява малозначително и не
представлява престъпление, поради това, че се изключва обществената опасност на
деянието и свързаната с нея противоправност. Тази разпоредба е приложима по
отношение на всички видове престъпления.
След анализ на събраните по делото доказателствени материали съдът намира,
че в конкретния случай е налице втората хипотеза, визирана в чл. 9, ал. 2 НК.
Безспорно с действията си подсъдимата Е.М. формално е осъществила състава на
престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, но обществената опасност на
извършеното деяние е явно незначителна и не представлява основание за реализиране
на наказателна отговорност.
Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено
качество и то се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния вид
обществени отношения, обект на защита. Безспорно разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от
НК защитава важни обществени отношения, свързани със здравето на хората. За
изясняване на общественоопасния характер на деянията поначало следва да бъдат
изяснени характерът, начинът и степента на засягане на обекта, специалните качества
на дееца и субективните особености на неговата проява. Следвайки този подход на
обсъждане на доказателствените материали, съдът прецени правното значение на
4

следните обстоятелства: добрите характеристични данни на подсъдимата, чистото
съдебно минало, възрастта , направените самопризнания, както и мотивите, поради
които е нарушила карантината, а именно да закупи хранителни продукти за внука си,
тъй като наличните били привършили след 8 дни, което се потвърждава и от
показанията на полицейските служители, и то след като е информирала РЗИ, че има
нужда от хранителни продукти, но не е срещнала съдействие такива да бъдат
доставени. Не на последно място съдът отчете и факта, че макар подсъдимата да е била
поставена под карантина, същата не е била заразена и реално не е поставила в риск
здравето на други хора. Съобразявайки тези факти, съдът прие, че в конкретния случай
се разкриват съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие върху
обществените отношения, които по принцип се засягат от престъплението по чл. 355,
ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Въздействието на инкриминираното деяние върху тези
защитени обществени отношения е явно незначително, с оглед обективните и
субективните му признаци. Ето защо съдът намира, че деянието на подсъдимата
действително е обществено укоримо, но укоримостта му не представлява достатъчно
високата степен на обществена опасност, която е необходима, за да го направи
престъпно и да изисква прилагане на наказателна репресия.
С оглед изложените съображения съдът прие, че в случая се касае до явна
незначителност на обществената опасност на инкриминираното деяние, поради което
същото не е и престъпно. Поради това и на основание чл. 9, ал. 2 НК съдът призна
подсъдимата Е.. Г. М. за невинна и я оправда по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК.
В този смисъл е произнесена присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

Номер на акта:	23
Дата:	28 септември 2021 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия:	Емилия Дишева

Дело:	20214220200118
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 август 2021 г.

Присъда по дело №118/2021 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите