№ 497
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно
търговско дело № 20225001000442 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:02 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец П. К. К., редовно призован, лично и с адв. Д.А С.А, с
пълномощно, приложено към делото.
Жалбоподателят-ответник „ЗЕ“ АД, редовно призован, се представлява
от юриск. Б. Г., с пълномощно по делото.
Третото лице-помагач Агенция „Пи“, редовно призовано, не изпраща
представител.
Свидетелите на жалбоподателя-ответник „ЗЕ“ АД, при режим на
призоваване - Ж. Т. Г. и Д. С. И., налице.
Адв. С.А: Да се даде ход на делото.
Юриск. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2772/11.04.2022 г. от П. К. К., чрез
пълномощника адв.Ф. С., против Решение № 19 от 28.03.2022 г., постановено
1
по т.д. № 67/2021 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта му, с която
законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, е
присъдена с начална дата 13.06.2018 г. Изложени са доводи за неправилност
на решението в тази му част, свързани с приложението на чл. 429, ал. 3 от КЗ,
и се претендира за неговата отмяна относно нея и присъждане на законната
лихва от дата 13.03.2018 г. – уведомяване на застрахователното дружество за
настъпилото събитие.
Ответникът „ЗЕ“АД не е депозирал отговор на същата.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 3084/21.04.2022 г. от „ЗЕ“ АД,
чрез пълномощника юрисконсулт Б. Г., против същото решение в частта му
относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 90 000 лв.
Жалбоподателят счита решението в тази му част за неправилно по
съображения, че присъденото обезщетение не съответства на действителния
обем на вредите с оглед принципа на справедливостта, позовавайки се на
обстоятелството, че пострадалият и ищецът не са живели заедно в едно
домакинство и са се срещали сравнително рядко, както и на липса на
задълбочена проверка и последваща оценка на свидетелските показания и
тяхната доказателствена стойност, а също и на несъобразяване на съдебната
практика по сходни случаи. Претендира за отмяна на решението в
обжалваната му част и отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата П. К. К. е депозирал чрез пълномощника адв.
Ф. С. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност
и искане тя да бъде оставена без уважение и да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл.3 8 от ЗАдв при съобразяване с чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а,
предл. второ от нея.
С определението по чл. 267 от ГПК съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, като е допуснал до разпит двама
свидетели на жалбоподателя-ответник, поименно посочени, и е дал
възможност на жалбоподателя–ищец да води двама свидетели за същите
обстоятелства.
С молба вх. № 6010 от 01.08.2022 г. жалбоподателят-ответник е
представил преводно нареждане от 05.07.2022 г. за заплащане на сумата от
38 866,66 лв., представляваща присъдена законна лихва с постановеното от
2
окръжния съд решение № 35 от 08.06.2022 г.
Адв. С.А: Поддържам подадената от нас въззивна жалба, както и
отговора на жалбата на другата страна. Водим двама свидетели във връзка с
дадената ни възможност – ИАА и ДИК. Действително е заплатена
присъдената законна лихва върху изплатеното от застрахователя обезщетение
от 110000лв.
Юриск. Г. : Оспорвам въззивната жалба на ищеца, съответно
поддържам нашата въззивна жалба. Представили сме преводно нареждане за
заплатената законна лихва по допълнителното решение на окръжния съд, в
случай, че бъде допуснато предварително изпълнение на решението, за да се
съобрази плащането при евентуално искане за издаване на изпълнителен
лист.
Съдът намира, че следва да бъде прието представеното от
жалбоподателя–ответник с докладваната молба вх. № 6010 от 01.08.2022 г.
преводно нареждане от 05.07.2022 г. за сумата от 38 866,66 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представеното преводно нареждане.
ДОПУСКА до разпит доведените от жалбоподателя-ищец свидетели -
ИАА и ДИК.
Пристъпи се към разпит на допуснатите на жалбоподателя-ответник
свидетели и се сне самоличността им.
Свидетелят Ж. Т. Г.: 47 г., българин, бълг. гр., женен, осъждан за побой
с катастрофа, без родство и дела със страните.
На свидетеля се напомни отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят Ж. Г.: Обещавам да кажа истината пред съда.
Жалбоподателят П. К. беше мой зет - брат съм на бившата му съпруга.
Отношенията му с К. бяха като между всеки баща и син.
К. си живееше при майка си и баба си в с. О., а баща му П. К. си
живееше в с. М. м. до Е.. Това беше така, откакто К. беше на 1-2 годинки.
Тогава се разделиха родителите му.
След като се разведоха, бащата на К. не е идвал в О.. Тогава К. беше
3
малък. След като той навърши 18 години започнаха да се чуват и виждат. По
принцип К. ходеше при него, а той не идваше. Когато учеше в Стара Загора
може да е ходил баща му, но аз това не мога да кажа. Аз всеки ден не съм бил
до К., но сигурно са поддържали връзка по телефона, доколкото знам. По 2-3
пъти в годината той ходеше при баща си.
П. не е плащал издръжка на майката на К., а на него е давал пари
сигурно като са се виждали. К. си го гледаха майка му и баба му.
Отношенията им бяха нормални като между баща и син. Лошо между
тях не е имало. 2-3 пъти на година са се виждали.
Не съм чувал сестра ми и племенника ми да са водили дело за издръжка
срещу П.. Не съм чувал К. да е ходил при баща си преди да стане на 18
години. Аз постоянно живея в О. и имам наблюдение за това кой е отглеждал
племенника ми. През 2000-2002 г. бях в затвора за една година. Много ясно,
че П. понесе тежко смъртта на сина си. Беше тотално не на себе си. Видях го
на погребението на сина му. Виждал съм го и след това, защото работим
заедно в ТЕЦ-а. И да е имал трудности, те на работното място не са видими.
Не сме говорили за смъртта на К., избягвал съм такива разговори, за да не му
навявам гадни спомени. И да е помагал П. при погребението на К., аз не зная
такова нещо. Сестра ми направи гроба и паметника на К...
На свидетеля се издаде РКО за 50 лв. разноски от внесения депозит.
Свидетелят Д. С. И.: 59 г., българин, бълг. гр., разведен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото.
На свидетеля се напомни отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят Д. И.: Обещавам да кажа истината пред съда.
Познавам П. К. и неговия син. Беше много малък К., когато П. и жена
му се оставиха. Тя си дойде в с. О. и си живееше с майка си и детето си, а П.
си живееше в с. М. м., Я. и не е посещавал сина си. Не мога да кажа дали е
плащал издръжка П. и дали се е интересувал как са те материално. Аз П. не
съм го виждал. К. като завърши 7-8 клас отиде да учи в Стара Загора. Не знам
дали като е навършил 18 години се е виждал с баща си. К. не е споделял с мен
за отношенията с баща си – аз съм на възраст човек, а той беше хлапе.
Не съм виждал П. да идва на село при детето. Не знам дали е отказвал и
4
на какво се дължи това, че не идва. С П. сме се виждали в ТЕЦ-а, където
работехме.
Аз съм комшия и ежедневно съм виждал детето и майка му.
На свидетеля се издаде РКО за 50 лв. разноски от внесения депозит.
Пристъпи се към разпит на допуснатите на жалбоподателя-ищец
свидетели и се сне самоличността им.
Свидетелят ИАА: 65 г., бълг. гражданин от цигански произход,
неженен, неосъждан, без родство и дела със страните.
На свидетеля се напомни отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят ИВО АНГЕЛОВ: Обещавам да говоря истината пред съда
Аз си живея в с. М. м., Я. и познавам не само П., но и цялото село. Аз
съм единственият от малцинствата в селото – други няма. Знам, че П. имаше
син. Ходил съм у тях и там съм виждал сина му К.. Играли сме карти с К.. Той
играеше чист бридж. В селото на кръчмата играехме карти. Тогава К. вече
учеше в Стара Загора. П. и майката на К. не живееха заедно, но той идваше
при баща си през ваканциите и много често. Бяха в много добри отношения
баща и син, дори на П. банкоматната карта беше в К., за да може да тегли
пари, когато му трябват. Като беше по-малък К., преди да отиде да учи в
Стара Загора, е идвал при баща си – виждал съм го. Не мога да кажа колко
годишен е бил, но някъде на 15-16 години. Ние с него се опознахме, когато
започнахме да играем с него карти. И с майка му съм го виждал в село, но не
съм разговарял с тях. Предполагам, че са идвали на гости в М. м., но не знам
точно.
Много зле се отрази на П. смъртта на сина му – отчая се много от
живота. Ходили сме на банкети и събирания и П. яде и пие, но не играе танци,
защото тъжи за сина си. И аз да съм, също ще тъжа и няма да играя. Много е
отчаян.
К. един път ми е показвал, че банкоматнта карта на баща му е в него,
няма да ми я показва всеки път.
Свидетелят ДИК: 71 г., българин, бълг. гр., женен, неосъждан, без
родство и дела със страните.
На свидетеля се напомни отговорността по чл. 290 от НК.
5
Свидетелят ДК: Обещавам да говоря истината.
Познавам П. К. – комшии сме. Чувал съм за катастрофата, която стана
със сина му К.. Познавах К.. П. го вземаше като се прибираше от работа в
петък и го караше на село – в М. м. за 2-3 дни, защото го обича, син му е.
Беше на 10-на години като го е карал баща му у тях. Беше кротко и добро
момче К.. Той редовно идваше през ваканциите през лятото при баща си.
Всяко лято К. беше в село. Майката на К. беше в чужбина. Отношенията
между П. и К. бяха добри, като между баща и син. Не е имало проблеми
между тях. Най-редовно П. даваше пари на сина си. Единия път бях в
ресторанта, когато К. дойде баща му да му даде пари. След като завърши
училище К. най-редовно идваше на село при баща си. Не зная къде работеше
К. като завърши училище, но работеше някъде.
На 31 декември, когато П. каза, че е убит сина му, се развали
компанията и спряхме да караме Нова година. П. тогава беше като мъртвец.
Преди беше по-весел П., а сега е съвсем друг, отчаян е.
Докато майката на К. е била в чужбина за него се е грижила баба му.
Когато П. се връщаше от работа го караше на село за събота и неделя и
отделно през летните ваканции, както казах. Преди да се разведат родителите
му те си бяха на село с К.. Той беше на 10-11 години, когато те се разведоха.
При П. си беше К. през ваканциите и в събота и неделя. През другото време
беше при баба си в О..
Адв. С.А: Нямаме други искания.
Юриск. Г. : Няма да сочим други доказателства. Само представям
списък на сторените от дружеството разноски.
С оглед липсата на други доказателствени искания от страните,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА представения от юриск. Г. списък на разноските.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. С.А: Поддържам въззивната жалба и оспорвам отговора на
ответната страна. Считам, че не са налице отменителните основания, които
навежда другата страна. От разпита на четиримата свидетели днес се
6
установи всъщност, че между П. и починалия при злополучната катастрофа
син са били налице нормални отношения като между баща и син. Независимо,
че той е бил разведен с майката по взаимно съгласие и детето е било при нея,
и е имало разбирателство между бившите съпрузи детето да бъде отглеждано
от майката, очевидно с помощта на бабата, това не означава, че П. е прекъснал
връзката със сина си, защото знаем как в една такава ситуация децата страдат.
Очевидно между двамата родители е било налице разбирателство, не се е
стигало до дела за издръжка, П. е давал издръжка, съответно бившата съпруга
не е водила дела, т.е. тя е разчитала на него, вкл. и като грижи, както установи
единият свидетел – че П. е вземал сина си в събота и неделя и през
ваканциите.
От свидетелите на ответника също се установи, че П. е понесъл тежко
смъртта на сина си и трудно е преживял тази загуба. Затова моля да
потвърдите решението на Хасковския окръжен съд в обжалваната от другата
страна част и да определите хонорар за един адвокат съгласно чл. 38 от ЗАдв.
Юриск. Г. : Ние не отричаме настъпването на вредите, но искам да ви
обърна внимание, че те са настъпили през 2016 г., когато критерият за
справедливост е бил малко по-различен.
Доведените от нас свидетели установиха, че не са били чак толкова
чести срещите между баща и син, дори нямаме данни дали е била плащана
издръжка, имаме непосредствени наблюдения от страна на комшията в
отношенията между К., баба му и майка му. Трябва да се кредитират техните
показания, че действително не са били чак толкова срещите и не се доказаха в
такъв обем вреди, които призна първоинстанционният съд. Поради това моля
да отменено решението в атакуваната от нас част.
По отношение претендираните разноски от ищеца нямам възражение.
Моля да присъдите разноски на дружеството по представения списък.
Адв. С.А (реплика): Считам, че размерът на обезщетението, който ще
определите, следва да бъде съобразен с момента на изпълняване, съответно на
постановяване на решението, каквато е и практиката на ВКС напоследък. За
да бъде справедливо едно обезщетение, то трябва да покрие действително
претърпените вреди, които в настоящия случай не са малко. Считам, че
поисканото от нас обезщетение е адекватно и справедливо за вредите, които
7
ще продължава да търпи ищецът. Няма как да пренебрегнем, че загубата на
единствен син е за цял живот и няма връщане назад, независимо, че ставаш,
ходиш на работа, грижиш се за стопанството си напр. Моля в този смисъл да
уважите исковата претенция изцяло.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т. е. до 10.11.2022 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 12:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8