Р Е Ш Е Н И Е
№......... 17.04.2018 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав
На 14 март 2018
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ
ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 5924 по описа за 2017 година.
Производството е по реда
на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
гр. София твърдят в исковата си молба, че на 19.03.2014 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и В.П.Ж. като Кредитополучател бил
сключен договор за потребителски кредит с № SPEL-10640694,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно
сключения договор за потребителски кредит, Кредиторът се е задължил да
предостави на Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на
3000,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита отбелязана в
Договора в поле „размер на заема/кредита". Редът и условията, при които
Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от подписания между
страните Договор за потребителски кредит.
С
полагането на подписите на Договора за потребителски кредит от
Кредитополучателя и оторизиран представител на Кредитодателя, Кредиторът превел
паричната сума предмет на Договора по банкова сметка ***, посочена в Договора,
като с полагането на подписа си под договора за кредит Кредитополучателят
удостоверявал, че е получил заемната сума по посочената в договора банкова
сметка. *** „размер на кредита" сума съставлявала изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя
да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент бил
фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него,при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 4521,99 лв., като договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1521,99 лв.
На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 15.05.2015 г., на 14 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 323,00 лв., при първа погасителна вноска
15.04.2014 г., съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит,
в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на
договора изтекъл на 15.05.2015 г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно
чл. 5 от Договора за потребителски кредит, при забава в плащането на месечна
погасителна вноска, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 15.07.2014 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил
797,86 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Твърди,
че ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, била в размер на 1262,00 лв., с която били
погасени, както следва: договорна лихва: 667,92 лв., главница: 594.08 лв.
На
13.01.2015 г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания между
„Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и „БНП Париба Пърсънъл файненс" ЕАД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит SPEL-10640694
от 19.03.2014 г,. сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненс" ЕАД и В.П.Ж.
било прехвърлено в полза на „Микро Кредит" АД изцяло, ведно с всички
акцесорни парични претенции, разноски, лихви, застраховки и др. От своя страна
с подписването на Анекс № 2 от 08.04.2016 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Микро Кредит" АД и „ Агенция за събиране на
вземания" АД, сключен на 16.01.2015 г., „Микро Кредит" АД прехвърля
на „Агенция за събиране на вземания" АД, вземането, произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит SPEL-10640694
от 19.03.2014 г. , ведно с всички акцесорни парични претенции, разноски, лихви,
застраховки и др.
Съгласно
§ 2.1 от Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015
г. вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от
договора.
Съгласно
§ 4, чл.4.4. от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., Цесионера се
задължавал от името на Цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления
до длъжниците за сключените договори за цесия. Съгласно чл. 4 от подписания
Анекс № 2 към горепосочния Рамков договор, „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД се счита за преупълномощена с правата, които „Микро
Кредит"АД е упълномощен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, а
именно да уведоми съгласно чл.99 от ЗЗД от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по
силата на сключени договори за кредити, които дружеството, след като е придобило,
е цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
16.01.2015 г. между „Агенция за събиране на вземания" АД и „Мирко
Кредит"АД. Твърди, че на ответницата В.П.Ж. били изпратени Уведомления за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/, съответно Уведомление с Изх.№
УПЦ-П-БНПМ2/SPEL-10640694
от дата 25.04.2016 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез Агенция за
събиране на вземания" АД и Уведомление с Изх.№ УПЦ-П-БНПМ1 /SPEL-10640694 от дата
25.04.2016 г. от „Микро Кредит"АД чрез „Агенция за събирания на
вземания"АД. Същите били върнати на подателя без отбелязване причината,
поради която не са доставени. В случай, че ответникът оспорел действията по
извършеното уведомяване, сочи, че същият следва да се счита за уведомен за
извършената цесия с приложените към настоящата Искова молба Уведомления за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ . Доколкото законът не поставял
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не можело да бъде игнорирано.
Моли
съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по
отношение на В.П.Ж., че
същата дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД сумата от
2405,92 лв. - главница; 854,07 лв.,
договорна лихва за периода от 14.07.2014 г. до 15.05.2015 г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 797,86 лв. обезщетение за забава /считано от 15.07.2014
г. до датата на подаване на заявлението в районен съд/, както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението или
обща сума в размер на 4057.85 лв.
Моли съда да му бъдат присъдени направените по настоящото и заповедното
производство разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата В.П.Ж., в която твърди, че оспорва
предявения иск, нямала никакви облигационни и други договорни отношения с
ищеца. Счита, че в случая липсвала активна процесуална легитимация на ищеца по
предявената претенция, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Сочи, че
ищецът на стр. 3 от исковата молба е посочил, че отправените уведомления не са
били доставени, нито е била редовно уведомявана по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД
и прехвърлителното действие на цесията не може да произведе желаното от ищеца
правно действие. Било видно от исковата молба, че въпросният кредит, освен че е
бил прехвърлян няколко пъти, без нейно знание и съгласие, кредита имал
гаранционни условия и е бил застрахован, при наличие на хипотезата, че длъжникът
не е в състояние да продължи обслужване на месечните вноски поради различни
причини. Моли съда да отхвърли предявеният иск и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.
№ 3651/2017 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за
изпълнение № 2478 от 28.06.2017 г. по чл. 410 от ГПК, с която В.П.Ж. е осъдена
да заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 2405.92 лева за главница
от невърнат кредит по договор за потребителски кредит
SPEL – 10640694/19.03.2014 г., сумата от 854.07 лева договорна лихва от 14.07.2014
г. до 15.05.2015 г., сумата от 797.86 лева обезщетение за забава от 15.07.2014
г. до 27.06.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
27.06.2017 г. до изплащането й, както и сумата от 156.17 лева разноски по
делото, срещу която длъжникът е подал възражение. В
законоустановения срок ищецът е предявил иск.
Видно
от Договор за потребителски паричен кредит SPEL – 10640694/19.03.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като Кредитор и В.П.Ж. като Кредитополучател бил сключен
договор за потребителски кредит.
Съгласно
сключения договор за потребителски кредит, Кредиторът се е задължил да
предостави на Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на
3000,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита отбелязана в
Договора. С полагането на подписите на Договора за потребителски кредит от
Кредитополучателя и оторизиран представител на Кредитодателя, Кредиторът превел
паричната сума предмет на Договора по банкова сметка ***, посочена в Договора,
като с полагането на подписа си под договора за кредит Кредитополучателят
удостоверява, че е получил заемната сума по посочената в договора банкова
сметка.
***говор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
15.05.2015 г., на 14 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
323,00 лв., при първа погасителна вноска 15.04.2014 г., съгласно погасителен
план неразделна част от Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 15.05.2015 г. с
последната погасителна вноска.
По
делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015 г., сключен между „МИКРО
КРЕДИТ” АД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД .
По
делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-
икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че получените
суми по сключеният договор за потребителски кредит от 19.03.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като Кредитор и В.П.Ж. са в размер на 1262.00 лв., с която
сума са погасени както следва: договорна лихва в размер на 667.92 лв., главница
594.08 лв. за периода 15.04.2014 г. до 15.07.2014 г. Остатъкът от задължението
на Ж. е в размер на 2405.92 лв. – главница и договорна лихва в размер на 854.07
лв. На длъжника е начислена лихва за забава за периода 15.07.2014 г. – първата
неплатена погасителна вноска до датата на подаване на заявлението в съда –
27.07.2017 г. в размер на 798.86 лв., който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. В периода
след датата на цесията 08.04.2016 г. няма извършени плащания.
По отношение на направеното възражение от процесуалният
представител на ответницата, че не е била редовно уведомена за извършените
цесии, съдът намира за установено следното:
Съгласно
чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2
на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.2 на тази
разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породят действие сключените между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „МИКРО КРЕДИТ” АД и между „МИКРО КРЕДИТ” АД и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД договори за прехвърляне на вземания, цесията трябва
да бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор. В настоящото съдебно
производство ищецът не представи доказателства, че цесията е била съобщена на
длъжника от цедентите "БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД.
Съдът
счита, че предявяването на исковата молба от цесионера и получаването й от
длъжника не може да се счита за валидно уведомление за извършеното прехвърляне.
По делото е представено уведомление за цесия от 25.04.2016 г. от „Микро кредит”
АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД и уведомление за цесия от същата
дата - 25.04.2016 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания” АД, т.е. година и три месеца след извършените цесии, но
по делото липсват доказателства, че същите са били изпратени на длъжника В.П.Ж., поради което съдът приема, че не
представляват годно доказателствено средство относно уведомяването на ответника
от цедента за извършената цесия. Спорен би бил въпроса относно надлежното
уведомяване на ответницата, ако изпратените уведомления са непотърсени от
длъжника, но в случая, те дори не са и изпратени. Действително, В.Ж. е
упълномощила проц.представител в хода на процеса през август 2017 г., когато е
подала възражение против издадената заповед, но през този период от година и четири месеца
/договорите за цесия са сключени съответно на 13 и 16.01.2015 г., а
уведомленията са изготвени, а не изпратени до длъжника на 25.04.2016 г. / тя би
могла да плаща на кредитора, с когото е сключила договора за потребителски
паричен кредит SPEL – 10640694/19.03.2014 г.,
тъй като не е била своевременно уведомена за цесиите.
До изпълнение на изискванията на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за: сумата от 2405.92 лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит SPEL –
10640694/19.03.2014 г., сумата от 854.07 лева договорна лихва от 14.07.2014 г.
до 15.05.2015 г., сумата от 797.86 лева обезщетение за забава от 15.07.2014 г.
до 27.06.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
27.06.2017 г. до изплащането й, както и сумата от 156.17 лева разноски по
делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 2478 от 28.06.2017 по ч.гр.д. № 3651/2017 г. по описа на РС Стара
Загора, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се присъдят
направените от ответницата разноски в размер на 150 лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат. Видно от договора за правна защита и
съдействие, сключен между адв. З. и ответницата Ж., договореното възнаграждение
е в размер на 300 лв., но платената сума в брой е в размер на 150 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против В.П.Ж., ЕГН **********
***, иск, с който се иска да се признае за установено по отношение на В.П.Ж.,
че дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 2405.92 лева за главница от невърнат
кредит по договор за потребителски кредит
SPEL – 10640694/19.03.2014 г., сумата от 854.07
лева договорна лихва от 14.07.2014 г. до 15.05.2015 г., сумата от 797.86 лева обезщетение за забава от
15.07.2014 г. до 27.06.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 27.06.2017 г. до изплащането й, както и сумата от 156.17 лева разноски по делото,
за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № № 2478 от 28.06.2017 по ч.гр.д. № 3651/2017 г. по
описа на РС Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 да заплати на В.П.Ж., ЕГН ********** *** сумата в размер на 150 лв., представляваща направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: