Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр. Шумен, 01.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- гр. Шумен, в публично
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година, в следния състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на
секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от съдията АД № 254 по описа
за 2022 година на Административен съд- гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251
от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на
И.И.Г., ЕГН ********** ***, к-с „......“ №5, ет. 6,
ап. 26, чрез адв. С.Г., ШАК, против Заповед № ЗЛС-
26/12.08.2022г. на Командира на в.ф. 54060- Шумен, с която на основание чл. 55,
ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ефрейтор 2-ри клас И.И.Г. –
„Старши номер на разчет“ във 2-ри разчет на тежка гранатохвъргачка в смесен
противотанков взвод на в.ф. 54060-Шумен за това, че нарушил чл.242, т.1, чл.
178, ал.1 от ЗОВСРБ, Заповед №
ОХ-680/05.11.2010г., изменена със заповед № ОХ-257 от 17.03.2020г. на Министъра
на отбраната на Република България, чл. 115, ал.1, т.7 от Устава за войсковата
служба на Въоръжените сили на Република България, на основание чл. 161, т.3,
чл.165, т.3, чл.244, т.7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ и Заповед №
ОХ-680/05.11.2010г., изменена със заповед № ОХ -257/17.03.2020г. на Министъра
на отбраната на Република България и протоколи
от извършена служебна проверка с рег.№ ЗН-1210/20.07.2022г., рег.№
ЗН-1236/26.07.2022г. и с рег.№ ЗН-1306/10.08.2022г. и справка рег.№
ЗН-1312/10.08.2022г.
В пункт
втори е разпоредено на основание чл. 161, т.3 и чл. 165, т.3 от ЗОВСРБ и чл.
137 от ПП ЗОВСРБ, прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна
служба, освобождаване от военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв
при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ ефрейтор 2-ри клас И.И.Г. –
„Старши номер на разчет“ във 2-ри разчет на тежка гранатохвъргачка в смесен
противотанков взвод на в.ф. 54060-Шумен, като са определени срокове за сдаване
на длъжността три работни дни след запознаване със заповедта.
В жалбата
се изразява несъгласие с така издадената заповед, като оспорващият твърди, че
същата е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на
административно производствените правила и в противоречие с материалния закон,
необоснована, немотивирана и не отговаря на целта на закона. Счита, че
описаната фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, а именно, че
на 14.07.2022г., сутринта, управлявайки л.а. марка „Опел“ с рег.№ Н ....ВК,
собственост на родителите му, в 7.05 часа бил спрян за проверка от служители на
ПП при ОДМВР – Шумен. След тест с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ е
отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 1.22 промила. Тъй като не
бил съгласен с показанията на техническото средство и фактическата обстановка,
описана в АУАН, поискал и доброволно е дал кръвна проба за химичен анализ.
Оспорващият твърди, че не е уведомен за резултата от това изследване, което го
е лишило от възможността да поиска извършването на повторно изследване на
кръвната проба, както и да прецени дали са спазени изискванията на Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества.
На
14.07.2022г. подал рапорти за прекратяване на договора му за кадрова военна
служба по реда на чл. 163, във вр. с чл. 168 от ЗОВСРБ вх.№ 2Н-1142/14.07.2022г. и вх.№
2Н-1149/14.07.2022г., на които не е получил отговор, а вместо това срещу него е
инициирано дисциплинарно производство. Счита, че процедурата по установяване на
дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание, предписана от
ЗОВСРБ и правилника за прилагането му не е спазена, тъй като не са изяснени
релевантните факти и обстоятелства, поради което нарушението, според
оспорващия, се явява недоказано.
На
следващо място се твърди, че в заповедта не е посочен и номерът на конкретното
техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, с който е извършена проверка и е
отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 1.22 промила. Не били
налице доказателства дали същото техническо средство към момента на проверка е
било годно за употреба, с което му е нарушено правото на защита. Твърди, че в
процесната заповед липсва дата и място
на извършване на нарушението, както и не са посочени обстоятелствата, при които
е извършено. Липсвали и доказателства, въз основа на които е установено
извършеното нарушение. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1 във
вр. с чл.145, ал. 2 от ПП на ЗОВСРБ, тъй като липсват каквито и да било мотиви
и съображения относно тежестта на нарушението. Счита, че неизлагането на конкретни
мотиви и съображения е нарушение обуславящо незаконосъобразността на процесната
заповед по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, във вр. с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и
във вр. с чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ е влече отмяна на процесната заповед. Отправено е искане до съда за отмяна на
процесната заповед, както и се претендират сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата
- Командир на Военно формирование 54060 гр. Шумен, в съдебно
заседание оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа че заповедта,
като издадена от компетентен орган, в предвидената форма и със съдържание,
съобразено с императивните нормативни изисквания, в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон и при спазване на регламентираните
административно - производствени правила, е законосъобразна.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Между страните няма спор
относно факта, че считано от 20.11.2000 г. оспорващият И.И.Г. постъпил на
военна служба като ефрейтор
2-ри клас, длъжност „Старши номер на разчет“ във 2-ри разчет на тежка
гранатохвъргачка в смесен противотанков взвод на в.ф. 54060-Шумен, и към момента на издаване на обжалваната заповед е
заемал същата длъжност.
На 14.07.2022 г., около 07.00 часа, ефрейтор 2-ри клас И.И.Г., управлявайки лек автомобил Опел с per. № Н .... ВК, собственост на родителите му. Бил спрян за проверка от служители на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Шумен. При тестване с техническо
средство „Алкотест дрегер 7510” за алкохол, е установено наличието на алкохол с концентрация 1,22 промила, след което е дал доброволно кръвна проба. Същият е задържан в РУ
гр. Шумен на 14.07.2022 г.
Съставен бил АУАН с. GA № 704136 от 14.07.2022 г. от служители на сектор
ПП при ОДМВР-Шумен, за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Изготвено било предварително донесение рег. №
ЗН-1180/14.07.2022 г. до оперативен дежурен на военно формирование №
22160-Плевен.
С писма с per. № ВДП №17/14.07.2022 г. и № ВПД №17/08.08.2022 г. на Регионална служба „Военна полиция” гр.
Варна е уведомен командира на военното формирование, че кръвната проба на
ефрейтор 2-ри клас И.И.Г. е 1,09
промила.
Разпоредена била
проверка със Заповед № ЗРД-398/15.07.2022 г. на командира на военното
формирование, във връзка с която са изготвени протоколи рег. №
ЗН-1210/20.07.2022 г. и № ЗН-1236/26.07.2022 г., в които са възпроизведени
извършените процесуални действия в хода на производството и събраните
доказателства, резултата от извършената преценка на доказателствата и са
посочени приетите за установени факти и обстоятелства.
В писмените си Обяснения
Г. посочил, че предишната вечер по време на вечеря употребил две чаши вино, а
сутринта употребил енергийна напитка и шоколад. Бил изненадан, че техническото
средство отчело наличие на концентрация на алкохол, поради което доброволно се
съгласил да даде кръвна проба.
Видно от Протокол
№189/15.07.2022 г., при химически анализ на кръвта е отчетено наличие на
алкохол в кръвта 1.09 %о.
Въз основа на тези
фактически установявания комисията приела, че с действията си ефрейтор 2-ри
клас И.И.Г. е нарушил чл.115 ал.1 т.7 от УВС на ВС на РБ, чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП
и Заповед №
ОХ-680/05.11.2010г., изменена със заповед № ОХ-257 от 17.03.2020г. на Министъра
на отбраната на Република България Предлага се на военнослужещия да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл.242, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.244, т.7 и
чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ.
Протоколът е
подписан от членовете на комисията и утвърден от командира на военното
формирование.
На 10.08.2022
г. с военослужещия Г. е проведена беседа от Командира на военно формирование
54060-Шумен, за запознаване с резултатите от проведената служебна проверка и
събраните в хода на същата доказателства, даващи основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, и приемане на писмените
му обяснения. За проведената беседа е съставен Протокол рег. № ЗН-1307/10.08.2022
г., в който Г. отразил, че не е съгласен, тъй като вече е подал рапорт за
прекратяване договор за военна служба по взаимно съгласие.
С оспорената в
настоящото производство Заповед №
ЗЛС- 26/12.08.2022г. на Командира на в.ф. 54060- Шумен, на основание чл. 55,
ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и
на основание чл. 161, т.3, чл.165, т.3, чл.244, т.7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ
и Заповед № ОХ-680/05.11.2010г., изменена със заповед № ОХ -257/17.03.2020г. на
Министъра на отбраната на Република България
и протоколи от извършена служебна проверка с рег.№ ЗН-1210/20.07.2022г.,
рег.№ ЗН-1236/26.07.2022г. и с рег.№ ЗН-1306/10.08.2022г. и справка рег.№
ЗН-1312/10.08.2022г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ефрейтор
2-ри клас И.И.Г. – „Старши номер на разчет“ във 2-ри разчет на тежка
гранатохвъргачка в смесен противотанков взвод на в.ф. 54060-Шумен за това, че на 14.07.2022
г.,
около 07.00 часа, ефрейтор 2-ри клас управлявал лек автомобил Опел с per. № Н .... ВК, собственост на
родителите му с наличие на алкохол с концентрация 1,22
промила,
установено с техническо средство, след което е дал доброволно кръвна проба при химически анализ на кръвта е отчетено
наличие на алкохол в кръвта 1.09 %о. Дисциплинарнонаказващият орган приел, че с
деянието си Г. е нарушил
чл.242, т.1, чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ,
Заповед № ОХ-680/05.11.2010г., изменена със заповед № ОХ-257 от
17.03.2020г. на Министъра на отбраната на Република България, чл. 115, ал.1,
т.7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България.
Наред с
това, в пункт втори е разпоредено на основание чл. 161, т.3 и чл. 165, т.3 от
ЗОВСРБ и чл. 137 от ППЗОВСРБ, прекратяване на правоотношението за изпълнение на
военна служба, освобождаване от военна служба и зачисляване в мобилизационния
резерв при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ ефрейтор 2-ри клас И.И.Г.
– „Старши номер на разчет“ във 2-ри разчет на тежка гранатохвъргачка в смесен
противотанков взвод на в.ф. 54060-Шумен, като са определени срокове за сдаване
на длъжността три работни дни след запознаване със заповедта.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
образуваната дисциплинарна преписка, в т.ч. и писмени обяснения от
жалбоподателя.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес - адресат на Заповед № ЗЛС- 26/12.08.2022г. на Командира на в.ф. 54060- Шумен против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на
договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба, е
постановена от компетентния по см. на чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ орган, тъй като на командира на в.ф. 54060- Шумен са предоставени правомощия по прекратяване на договора за военна
служба на войниците в подчиненото му военно формирование, съгласно т. 9.2 от
Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-669/05.08.2021г.
Същата
е издадена при съблюдаване на императивните норми на чл. 59, ал. 2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148, ал. 1
и ал. 2 от ППЗОВС
за форма и съдържание на акта в т. ч. на изискването за налагане на
дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Нарушението, за което е
санкциониран И.Г. е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и
от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта -
обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна
поведение, сочещо на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, с което
правната норма на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ свързва възможността за налагане на дисциплинарно
наказание – "уволнение".
При
провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно
установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. При
съблюдаване разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 142 от ППЗОВСРБ, е назначена комисия за извършването на служебна проверка във връзка с
констатираното нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол. За
резултатите от проверката са съставени
протоколи рег. № ЗН-1210/20.07.2022 г. и № ЗН-1236/26.07.2022 г. във форма и
със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ. В горецитираните протоколи фигурира Заповед №
ЗРД-398/15.07.2022 г., за която в съдебно заседание представляващият военното
формирование заяви, че е допусната техническа грешка, като относимата Заповед е
с № ЗРД-396/14.07.2022 г. по т. III.
Настоящият
съдебен състав приема, че неправилното посочване на акта за назначаване на
комисия за извършване на служебна проверка, макар да е нарушение, се преценява
като несъществено, доколкото в представената заповед с № ЗРД-396/14.07.2022 г.
по т.
III се съдържа волеизявление,
удовлетворяващо нормативните изисквания, разписани в чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 142 от ППЗОВСРБВ, поради което не е допуснато съществено нарушение на процедурата. На
следващо място, в съответствие с чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с военнослужещия, на
която ефрейтор Г. е изслушан и е запознат с констатациите на
комисията, приетите за установени от нея релевантни факти и обстоятелства за
извършеното нарушение и с направеното предложение за търсене на дисциплинарна
отговорност и вида на дисциплинарното наказание. Действително, видно от
съдържанието на протокола от извършената беседа, при извършването й не са взели
участие председателят или членове на комисията извършили проверката по случая,
съобразно изискването на чл. 144, ал. 2, изр. 1-во от ППЗОВСРБ, но по мнение на настоящият съдебен състав това
обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не е
довело до накърняване или ограничаване правата на наказаното лице да бъде
изслушано. За проведената беседа е съставен и подписан надлежен протокол, в който военнослужещия собственоръчно е
отразил становището си. Както в чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, така и в чл. 144, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ, изслушването и даването на писмените обяснения от
военнослужещия са предвидени като алтернативни – т. е за да се счита, че
дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил императивно установеното си
задължение по посочените правни норми, необходимо и достатъчно е да е била
дадена възможност на военнослужещия да изрази становище по повдигнатото му
дисциплинарно обвинение по един от двата регламентирани начина. В случая ефрейтор
Г. е бил изслушан от Командира на военното формирование при проведената беседа,
след запознаването му с протокола от работата на комисията за извършването на
служебна проверка и събраните доказателства, даващи основание за налагане на
дисциплинарно наказание /обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя и
верността на което е удостоверено с подписването от военнослужещия на
съставения протокол от проведена беседа/. Съдът намира за неоснователни
поддържаните от пълномощника на жалбоподателя оплаквания за съществено
нарушения на административно процесуалните правила. Видно от материалите,
съдържащи се в приложената по делото дисциплинарна преписка, на служителя е
била предоставена възможност за участие в образуваното производство, приключило
с издаването на обжалваната заповед. Ефрейтор Г. е дал писмени обяснения в хода
на служебна проверка, относно описаното
нарушение от военнослужещия, изразяващо се в управление на МПС след
употреба на алкохол. Жалбоподателят е имал възможност в хода на проверката да
ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че не е извършил
твърдяното нарушение и съответно да опровергае установеното със съставения АУАН
противоправно деяние. В рамките на дисциплинарното производство Г. не е
предявил доказателствени искания, а в подаденото от него писмено обяснение
/лист 34 от делото/ не отрича, че е употребил алкохол–Оборване на установените
в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда с насрещно
доказване.
Обжалваната
заповед е постановена и при правилно приложение и в съответствие с целта на
материалния закон.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са
налице установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически
факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на
посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на
военната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна
санкция. В случая нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, се
изразява в неизпълнение на задължения по военна служба – нарушение на военната
дисциплина по см. чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, определено като тежко такова по см. чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, за което е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение". От фактическа страна е обосновано с управление от
военнослужещия на МПС след употреба на алкохол, което деяние е квалифицирано
като такова, нарушаващо т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010г., изменена със заповед
№ ОХ-257 от 17.03.2020г. на Министъра на отбраната на Република България и описаното в обстоятелствената част на заповедта
поведение на дисциплинарно наказаното лице се изразява в това, че на 14.07.2022
г., около 07.00 часа,
ефрейтор 2-ри клас управлявал лек автомобил Опел с per. № Н .... ВК, собственост на родителите му
с наличие на алкохол с концентрация 1,22 промила, установено с техническо
средство, след което е дал доброволно кръвна проба при химически анализ на кръвта е отчетено наличие на
алкохол в кръвта 1.09 %о. Управлението на МПС от Г. след употреба на алкохол безспорно
се установява и от представения и приет като доказателство по делото АУАН серия
GA, бл. № 704136 от 14.07.2022 г., който като официален свидетелстващ документ,
неоспорен от жалбоподателя, се ползва с презумтивна материална доказателствена
сила досежно верността на удостоверените него факти и обстоятелства, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Като неоснователно се преценява възражението за негодност на
техническото средство, с оглед изисканите и представени по делото с писмо рег.
№ДА-01-2410/19.10.2022 г. от началник сектор ПП при ОДМВР-Шумен, от които е
видно, че „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0164 е годно до 22.09.2022 г., респ към дата
14.07.2022 г. техническото средство е в срок на валидност.
В
глава VІІ "Военна служба", раздел ІІІ "Статус на
военнослужещите", в чл. 178, ал. 1 е предвидено, че военнослужещите са
длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на
органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на
отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или
началниците. Следователно спазването и изпълнението на посочените актове е
законово установено задължение по военна служба и елемент от нормативно регламентираното
съдържание на правоотношението на военнослужещия. Със Заповед № ОХ-680/
05.11.2010 г., изменена
със заповед № ОХ-257 от 17.03.2020г.на
Министъра на отбраната на РБългария, с цел обезпечаване изпълнението на
разпоредбите на чл. 114, т. 3 и т. 4, чл. 115, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от Устава за
войсковата служба на Въоръжените сили на РБългария и с оглед необходимостта от
прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат
на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и
в извън служебно време и запазване престижа на военната служба, е разпоредено
/по т. 3 от заповедта/ забрана за управлението на МПС от военнослужещите в
служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. В случая като не е съобразил
поведението си с тази забрана и не е изпълнил Заповед № ОХ-680/ 05.11.2010 г.
на Министъра на отбраната на РБългария, оспорващият е допуснал нарушение на
военната дисциплина по см. на чл. 242, т. 1
във вр. с 178, ал. 1 от ЗОВСРБ,
като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. На следващо
място с оглед целите, задачите и дейността на военнослужещите и по-високите
изисквания към тях за определено поведение не само в работно време и на
работното място, но и в общественият живот, нормите за поведение и правилата на
лично поведение, които военнослужещите са длъжни да спазват, както и моралните
ценности, от които следва да се ръководят, са регламентирани изрично като техни
задължения в Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБългария
/УВСВСРБ/. Следователно, спазването и изпълнението на регламентираните в
УВСВСРБ етични правила и норми за поведение също представлява законово
установено задължение по военна служба по см. на 178, ал. 1, от ЗОВСРБ, неизпълнението на което задължение релевира наличието на
дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ въвежда абсолютна забрана за военнослужещите да нарушават законите и
обществения ред в страната вкл. и когато се намират извън поделението.
Безспорно с деянието си оспорващият е нарушил това правило за поведение.
Поведението му, освен че представлява тежко закононарушение, сочи и на
неподчиняване на законно отдадена заповед на Министъра на отбраната на
РБългария, целяща предотвратяване на нарушения, осигуряване на безопасен режим
на управление на МПС от военнослужещите и запазване престижа на военната служба
и съотв. на неизпълнение на задължение по военна служба, регламентирано в чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ. По аргумент от разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/ 2007 г., управлението на МПС
след употреба на алкохол освен че е в нарушение на закона, съставлява и
нарушение на обществения ред т. е на установените в държавата обществени
отношения, основани на правовия ред и морала, определящи поведението на хората
в обществения живот.
Въз
основа на установените по делото релевантни факти и обстоятелства съдът намира,
че извършеното от ефрейтор Г. – управление на МПС след употреба на алкохол при
отчетена концентрация 1.09 промила, правилно е определено като поведение, грубо
нарушаващо правно регламентирани задължения за военнослужещия при изпълнението
на военната служба, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна
неправомерно деяние, квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл. 242, т. 1
във вр. с чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, като основание за налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение". Оспорената в настоящото производство Заповед №
ЗЛС-26/ 12.08.2022 г. г. на Командира на военно формирование 54060 е издадена
при правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността
на деянието, неговата правна квалификация и следващото се за извършеното
нарушение дисциплинарно наказание. При спазване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1
във вр. с чл. 145, ал. 2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган обосновано е приел,
че тежестта на нарушението сочи на допуснато тежко нарушение на военната
дисциплина, като материалноправно основание по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ – "уволнение". В съответствие с нормата на чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, е прекратено и правоотношението на Г. по изпълнение
на военната служба, доколкото в случая дисциплинарнонаказващият орган, действащ
и във функциите на орган по прекратяването на договора за военна служба действа
в условията на обвързана компетентност – законодателят е разписал като правна
последица от налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ прекратяването на
договора за военна служба.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че ирелевантно за спора е
изразеното волеизявление за прекратяване на договора за военна служба по
взаимно съгласие, изразено в Рапорт вх. № 2Н-1142/14.07.2022 г. и отправено
предизвестие в Рапорт вх. № 2н-1149/15.07.2022 г., доколкото са били налице
данни за образуване на дисциплинарно производство срещу ефрейтор И.Г..
С
оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при
спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на
закона – за превенция и защита от противоправни прояви. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на И.И.Г., ЕГН **********
***, к-с „......“ №5, ет. 6, ап. 26, чрез адв. С.Г., ШАК, против Заповед № ЗЛС- 26/12.08.2022г. на Командира
на в.ф. 54060- Шумен за
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на
договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и
зачисляване в запаса на ефрейтор И.И.Г. като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: