Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
39 |
Година |
19.04.2019 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски
районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
06.03. |
Година |
2019……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Полина
Амбарева |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анита
Дочева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Амбарева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
184 |
по описа за |
2018 |
година. |
||||||||||||||
Предявен е иск от С.С.М. *** против
Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ,
във вр.чл.6, §.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи,с цена на иска 2 000лв.,/частичен иск от 50
000лв./,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,претърпени
в периода 1991год. – 2018год.,в следствие нарушаване правото на ищеца от
разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство,ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяване на исковата молба,до
окончателното заплащане на сумата.
В
исковата молба ищецът твърди,че е пострадал
от престъпления, изразяващи се в: насилствено преименуване на 30.12.1984год. от
арабско-турски с български имена,до възстановяването им през 1990год.;за
времето от 24.12.1984год. до 10.11.1989год. бил принуден да не говори свободно
на турски език и да изповядва своята вяра,както и да извършва религиозни обреди
и служби, извършени по време на т.нар. "възродителен процес", за
които е образувано сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II - 048/1999 по
описа на ВОП-София, което не е приключено и до настоящия момент. В резултат на
необоснованото забавяне на делото,за което счита,че не се характеризира с
особена фактическа и правна сложност е претърпял вреди, изразяващи се в
разочарование от това, че дълги години няма изгледи за приключване на делото;
страх, че обвиняемите ще останат ненаказани; излъгани очаквания за възмездие за
погазените права и достойнство; загуба на доверие в институциите; безпомощност,
раздразнителност и др.под. субиктивни усещания.
Счита,
че справедливото обезщетение, което ответникът, отговорен като господар на
досъдебната фаза, следва да заплати за претърпените вреди е в размер на 50 000
лв., от които предявява частично 2000 лв. като определя и периода ,за които претендира да бъдат обезщетени търпени неимуществени вреди - 1991год. –
2018год.
Моли
съдът да постанови решение,с което да осъди ответника да заплати сумата 2000лв.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.04.2018г., до окончателното изплащане и направените по делото разноски.В съдебно заседание,редовно призован ищеца
се явява лично като поддържа предявените
искове.
Ответникът Прокуратурата на Р България ,с постъпилия по
делото писмен отговор счита предявения иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ недоказан и неоснователен.Оспорва иска с доводи,че посоченото досъдебно
производство по никакъв начин не засята правната сфера на ищеца и за него не са
настъпили претендираните неимуществени вреди. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ,
тълкувана в контекста на чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, регламентира правото на разумен срок на гледане на неговото
дело, което означава, че лицето, следва да има процесуално качество на участник
по делото.Счита също,че неимуществените вреди не са в пряка и непосредствена
последица от воденото ДП № II-48/1999 год. на Военно-окръжна прокуратура София,
по което той няма процесуално качество на участник в същото, както, и че, ако
все пак такава връзка се докаже, то претенцията му е прекомерно завишена. В
описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за
обезщетение, счита, че не се сочат такива, релевантни за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Република България по ЗОДОВ.
Счита,
че правото на ищеца на иск е погасено по давност, с оглед на което прави възражение за погасителна
давност. Моли съдът да отхвърли предявения иск с правно основание чл.2б, ал.1
от ЗОДОВ, във вр. с чл.6, §.1 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи, като неоснователен и недоказан,алтернативно погасен
по давност.
В с.з. ,ответната страна,представлявана от
прокурор Е.М.,РП-Момчилград , поддържа становището си по писмения отговор и
моли съда да отхвърли изцяло претенциите на ищеца като неоснователни и
недоказани.
Съдът като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна страна:
В подкрепа на иска си,ищецът С.М. е
представил писмени доказателства,които са приети по делото : Заявление
,вх.№79/27.12.1990год. ,с което е поискал доброволно да възстанови предишното
си име по регистрите за раждане,принудително сменено през 1985год.Съгласно
копие от Акт за раждане, акт за сключен граждански брак,копия от лични
регистрационни картони,извадки от
актовата книга на кметство с.Подвръх, копие
от главна класна книга за ученици от четвърти до осми клас на ОУ „Георги
Димитров” с.Слънчоглед; копие от книга за вписванията на свидетелство за
завършено средно образование в СОУ
„Христо Ботев” гр.Джебел от 1987/88год.;лично дело за успеха и поведението на
ученика от същото училище се установява ,че при раждането си на ***год., ищецът
е бил записан с имената „С. Самиев Пашов“,които са били променени на „Светослав
Сергеев Панов“ за периода от 1985год.,до 1990год.,когато имената му са били
променени по административен ред на „С.С.М.“.
От
заверено копие от преписка №103/2017год. по описа на ВОП -София, писмо на Прокуратура на Република България Вх. №
ГП-105/2017 год. от 19.01.2017 год.; Решение № 4/25.01.2017 год. на Прокуратура
на Република България, Военно-окръжна прокуратура София; справка към Решение №
4/25.01.2017 год. на Военно-окръжна прокуратура София; писмо на Прокуратура на
Република България Вх. № ГП 2963/2017 год. от 14.08.2017 год.;Постановление за
спиране на ДП №ІІ-048/1999год. от 04.10.2018год., писмо №03/2001год. от
06.02.2019год.,се установява следното :
Следствено
дело №1/1991год. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили,в последствие
преобразувано в ДП №ІІ-048/1999год. по описа на ВЖП-София, е образувано на
31.01.1991год. срещу г-н. Т.Х.Ж.е о.з. генерал –полковник Д.И.С. – бивш
министър на вътрешните работи ,за престъпление по чл.162,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК,за това ,че през периода 1984год. – 1989год. в съучастие с друг илица са
подбуждали към национална вражда и омраза.
В последствие с Постановление от
21.12.1992год. на прокурор от ПВС е повдигнато обвинение на о.з. генерал
–полковник Д.И.С. за престъпление по чл.387,ал.2 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26,ал.1
от НК.
С Постановления от 14.01.1993год.
,обвинения за престъпление по чл.387,ал.2 вр. чл.20,ал.3 вр. чл.26,ал.1 от НК
са били повдигнати и на Т.Х.Ж.и Г.И.А..
С Постановление от 25.06.1993год.
прокурор от ПВС частично е прекратил наказателното производство по делото
,относно повдигнаните обвинения по чл.162,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26 от НК.
На 20.07.1993 г. във
Върховния съд – Военна колегия е внесен обвинителен акт срещу Д.И.С., Т.Х.Ж.и Г.И.А..
С разпореждане по н. о.х. д. № 1/1994 г. на
ВС, ВК, съдебното производство по делото е прекратено и на 09.02.1995 г. същото
е върнато на прокурор за допълнително разследване с указания за разпит на
всички пострадали от т. нар. възродителен процес,
които са били въдворени в затвора – Белене и други места за лишаване от
свобода, както и за уведомяването им за правото да се конституират като
граждански ищци и частни обвинители и за тяхното запознаване с материалите по
разследването. На 19.12.1997 г. отново е внесен обвинителен акт по делото въз
основа на който е образувано н. о.х. д. № 01/1998 г. на ВС, ВК, което с
разпореждане от 28.04.1998 г. е прекратено, а делото върнато на прокурор за
допълнително разследване, поради това, че не са изпълнени, дадените с предходно
разпореждане на съда указания.
С писмо от 13.05.1998 г.
на прокурор от Прокуратура на въоръжените сили, следственото дело е изпратено
на ВОП по компетентност, поради законови изменения относно компетентността по
делата.
Следствено дело №1/1991год. по
описа на ПВС е преобразувано на 29.09.1998год. в сл.д.№780-11/1998год. по описа
на Военноокръжна прокуратура – София.Със същото постановление е било частично
прекратено наказателното производство спрямо Т.Х.Ж.,за деяние по чл.387,ал.2
вр. ал.1 вр. чл.20,ал.3 вр. чл.26 от НК.
С Постановление от 28.12.1999год. е
частично прекратено и наказателното производство спрямо Д.И.С. ,за деяние по
чл.387,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20,ал.2, вр. чл.26 от НК,поради смърт на дееца.
Така по сл.д.№780-11/1998год.,преобразувано
в последствие в ДП №ІІ-048/1999год. по описа на Военноокръжна прокуратура –
София ,спрямо Г.И.А. – бивш Министър –председател на НРБ ,с постановление от
14.01.1993год. е повдигнато и предявено
обвинение за престъпление по чл.387,ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20,ал.3 вр. чл.26 от НК – за това,че през периода 08.05.1984год. – 13.02.1985год. в гр.Софиа,при
условията на продължавано престъпление ,в съучастие с Т.Х.Ж.подбудил Д.И.С. –
Министър на вътрешните работи на НРБ,да злоупотреби и превиши властта си
,съгласно Конституцията на НРБ от 1971год.,Закона за народната милиция от
1976год., като издаде заповеди,окръжни и указания ,с които възложил на личния
състав на МВР несвойствени и нерегламентирани по съответен ред и функции и
задачи,преподчинил длъжностни лица от МВР на граждански лица,нямащи статута на
орган на държавна власт и управление,въвел фактическо извънредно положение на
част от територията на страната и от тези деяния са настъпили тежки вредни
последици ,изразяващи се в противозаконна изолация на български граждани в
местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“,противозаконно
ограничаване на правата на българските
граждани на сводобно придвижване и в извъннаселените места,правото на свободни
контакти,правото на свобода и неприкосновеност на личността.
При извършеното от ВОП
доразследване, в изпълнение указанията на съда, по делото са установени имената
и актуалните адреси на 446 лица – български граждани от турски произход, които
били въдворени в ТВО "Белене", като са установени и законните
наследници на тези от тях, които били починали.Били са установени и
разпитани 350 свидетели – лица със сменени имена,принудително въдворени в
ТВО-Белене.Не са били разпитани още 96лица,които преобладаващо се намирали в Р
Турция.Установени били още 38 свидетели,които починали.Още 35 свидетели били трайно заселени в Р Турция и не посещавали страната.Очаквали се
резултати от три съдебни поръчки за правна помощ.
С Постановление за спиране на
наказателно производство ДП № ІІ-048/1999год. по описа на ВОП-София от
04.10.2018год. е било спряно наказателното производство по делото.
Съгласно писмо №03/2001год. от
06.02.2019год. на военен прокурор във
ВОП-София, и понастоящем по досъдебното производство се изпълняват
задължителните писмени указания на съдът.Сочи ,че от приложеният към
досъдебното производство списък на всички пострадали лица от турски етнически
произход,които са били изолирани на остров Белене,не се установява името на С.С.М..
По делото са снети и гласни доказателства.
В свидетелските си показания св.С.П.,който
е брат на ищеца сочи,че последния регулярно подавал жалби във връзка с
дело,образувано за „възродителния процес“.Свидетеля сочи,че и той е
заинтересован от образуваното дело, като и двамата били разочаровани ,че по
него няма резултат.Притесненията им били ,че виновниците няма да бъдат
наказани,че производството няма да приключи .Сочи,че всичко това е довело до разочарование от
институциите,били са нарушени правата и достойноството на пострадалия.
Въз основа на така приетата фактическа страна,съдът направи следните
правни изводи :
Предявеният
иск е с правно основание чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр.чл.6, §.1 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,с
цена на иска 2 000лв.,/частичен иск от 50 000лв./,представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,претърпени в периода 1991год. – 2018год.,в
следствие нарушаване правото на ищеца от разглеждане и решаване в разумен срок
на досъдебно производство,ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяване на исковата молба – 24.04.2018год.,до окончателното заплащане на
сумата.
В
тежест на ищеца ,който твърди,че има качеството на пострадал по досъдебното
производство,при условията на пълно и главно доказване да установи : - че е налице неприключило
наказателно производство , при което е нарушено правото на
разглеждане на делото в разумен срок; настъпване на преки и
непосредствени вреди за ищеца и причинна връзка между тези вреди и решаването
на спора извън разумния срок.
От доказателствата по делото следва,че е
налице наказателно производство,образувано през 1991год.,което не е приключило
и към настоящия момент,поради което не е необходимо да е изчерпана
административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава
трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.Ето
защо са налице предпоставки за процесуална допустимост на претенцията на ищеца
по чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Разгледана по същество,претенцията
му е неоснователна и недоказана,тъй като не е налице необходимата материално
правна легитимация на ищеца,
чиито
права и задължения се засягат пряко от производството,по
следните съображения :
Въз основа на писмените доказателства по делото,съдът приема,че не може да
се направи изводът,че ищецът има право да се ползва от закрилата по чл.2б ЗОДОВ, тъй като не е пострадал от престъплението по чл.
387, ал. 2, вр. чл.
20,ал.2 и ал.3 , вр. чл. 26 от НК, което е било предмет на разследване по сл. дело № 1 от 1991 г. по описа
на ПВС,в последствие преобразувано в ДП №ІІ-048/1999год. по описа на ВОП-София.
Съгласно нормата на чл.74,ал.1 от НПК,пострадал е лицето,
което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.В съдебната практика се приема, че в обхвата на
разпоредбата на чл.
6, §1 от КЗПЧОС попадат, както страните в едно наказателно производство,
включително и гражданският ищец, така и всеки гражданин, чиито права и
задължения се засягат пряко и решаващо от производството.
Престъплението по чл.387 от НК е резултатно
престъпление,тъй като за осъществяване на състава му е необходимо
настъпване на вредни последици като конкретен факт от обективната
действителност.С образуването на досъдебното производство,последователно
са повдигани обвинения на няколко лица по този текст : на Т.Х.Ж.и Г.И.А., като
подбудители и на Д.И.С. като извършител.Срещу две лица производство е прекратено,поради
смъртта на дееца,като за времето от 14.01.1993год. до настоящия момент
единственото обвинено лице е Г.А..Обвинението му се състои в това,че през
периода от 08.05.1984год. до 13.02.1985год. е подбудил извършителя да
злоупотреби и превиши властта си,като от тези деяния са настъпили тежки вредни
последици „изразяващи се в
противозаконна изолация на български граждани в местата за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“,противозаконно ограничаване на правата на българските граждани на сводобно придвижване
и в извъннаселените места,правото на свободни контакти,правото на свобода и
неприкосновеност на личността. „
Именно
от съставомерните вредни последици от
престъплението се съди дали са били засегнати правата на ищеца,тъй като тези
вреди следва да са настъпили в неговата правна сфера.При внимателния прочит на
доказателствения материал се налага извода,че ищецът няма качеството на
пострадал по смисъла на чл.74 от НПК,нито
по смисъла на чл.
6, §1 от КЗПЧОС,тъй като не се установява да е търпял вреди от
престъплението или негови права и задължения да се засягат пряко и решаващо от
производството.
По
делото няма доказателства той да е бил противозаконно изолиран в местата за
изтърпяване на „лишаване от свобода“,да е въдворяван в ТВО на
о.Белене,противозаконно да му е било ограничено правото на свободно придвижване
в населените или извъннаселените места,правото му на свободни контакти ,на
свобода и неприкосновеност на личността.
Принудителната смяна на имената му
през 1985год.,търпене на лишенията във връзка с употребата на майчиния му
език,ограничаването му на изповядване на вярата му и изпълняването на
религиозни обреди и служби по време на т.н. „възродителен процес“ в периода
24.12.1984год. до месец януари 1985год.,са укорителни от морална гледна точка и
престъпни от законова гледна точка въздействия,но същите не са предмет разследване
по наказателното производство по ДП №ІІ-048/1999год. по описа на ВОП-София към
настоящият момент.
Предвид изложеното,съдът приема,че
ищеца не може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди,
причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията,поради
което съдът намира за безпредметно да излага съображения за разумността на
срока на продължилото разследване по досъдебното производство.
След като намира за неоснователен
главния иск по чл.
2б,ал.1 от ЗОДОВ, то неоснователни са и акцесорните претенции
за законната лихва,считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.04.2018год.,до
окончателното заплащане на сумите,на основание §1 от ЗР,намиращи правно
основание в чл.86 от ЗЗД,както и претенцията за деловодни разноски.
Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.М.,ЕГН : **********,с постоянен
адрес *** против Прокуратурата на Република България,с адрес гр.София
1000,бул.“Витоша“2,Съдебна палата , с правно основание чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ,
във вр.чл.6, §.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,претърпени в периода 1991год. – 2018год.,в следствие нарушаване правото
на ищеца от разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство, в
размер на иска 2 000лв.,/частичен иск от 50 000лв./, ведно със законната
лихва,считано от 24.04.2018год.,до окончателното заплащане на сумата като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Полина Амбарева/