№ 665
гр. П., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720106257 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, С.Д.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., *** и В.Д.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ***, молят
да бъде установено по отношение на ответното дружество „***."- АД, гр.П., със седалище и
адрес на управление: гр.П., *** - ТЕЦ"***", ЕИК:***, че не му дължи следните суми :
2059.07 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в размер на 793.84 лева - законна
лихва за забава от 30.11.2003г. до 07.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.12.2009г. до окончателното им изплащане, както и направени разноски в
размер на 155.59 лева, както му се присъдят направените разноски по делото.
Ответното дружество “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., чрез депозирания отговор
на исковата молба, както и в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото, че въз основа на молба с вх. № 2829 от 22.03.2010г. на „***.”
АД срещу наследодателката на ищците С.Н.Б. е образувано изпълнително дело № 418 по
описа на ЧСИ С.В.Б. за 2010г. Горепосоченото изпълнително производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № 7440/2009г. по описа на
Районен съд - П. за сума в размер на 2059.07 лева - главница, представляваща стойност на
1
ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в
размер на 793.84 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 07.12.2009г„ ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2009г. до окончателното й изплащане,
както и направени разноски в размер на 155.59 лева.
Видно от представеното поделото удостоверение за наследници с изх. №
1501/26.11.2021г. издадено от община П., наследници на С.Н.Б. починала на 22.11.2021 г. са
С.Д.А., ЕГН ********** - внучка и В.Д.М.. ЕГН ********** - внук.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследство наследниците, които
са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават. В случая дяловете на наследниците и са по 1/2 идеална части от
задължението.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за
признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид
настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване
недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия,
за които последния се е снабдил с изпълнителен лист.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е
допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращ ефект и препятства оспорването на
задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за
възражение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е
2
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
От горното следва, че към настоящия момент за ответното дружество е било
погасено правото за принудително събиране на вземането поради изтекъл 5 годишен
давностен срок на 22.03.2017г., тъй като не са налице доказателства установяващи
прекъсване на давностния срок по предвидения от закона ред. За пълнота следва да бъде
отбелязано, че образувано изпълнително дело № 418 по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2010г.,
предвид данните по делото е било прекратено поради настъпила перемция на 22.03.2012г.,
до който момент не е текъл давностен срок, предвид практиката на ВС, към онзи момент.
С погасяването на главницата, се погасяват и свързаните с нея изтекли лихви и
3
други акцесорни задължения, поради което погасени по давност са и задълженията за лихва,
за забава на плащането и направените разноски.
С оглед на изложеното така предявените искове като основателни и доказани
следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените разноски по делото в размер на 880.34 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "***" АД с ЕИК-***, със седалище
гр.П., ***, ТЕЦ „***”, че С.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., *** и
В.Д.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ***, не дължат всеки един по отделно
по ½ от следните суми : 2059.07 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но
неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., сума в размер на
793.84 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 07.12.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.12.2009г. до окончателното им изплащане, както и
направени разноски в размер на 155.59 лева, поради изтекъл давностен срок.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД – гр. П., с ЕИК-***, със седалище гр.П.,
***, ТЕЦ „***”, да заплати на С.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., *** и
В.Д.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ***, сумата от 880.34 лева, направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4