Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…7.....октомври….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…седемнадесети…СЕПТЕМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря.......КОНА……ДОЧЕВА,…като…разгледа……..…
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…388...…
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е
образувано на основание въззивна жалба
на Е.М.Г. с адрес *** – ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№7810/2018г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв. Д. С. ***, срещу постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №529/19.03.2019г., с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от него против Етажната собственост на
обекти в жилищен ***на сграда, намираща се в гр.Плевен, ***, иск с правно
основание чл.40 от ЗУЕС.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи исковата
претенция. Излагат се многобройни оплаквания, както следва: При оформилите се
две групи свидетелски показания, съдът е кредитирал само показанията, дадени от
свидетелите, посочени от ответника, като е игнорирал тези на ищеца. От
доказателствата по делото е установено, че при свикването на Общото събрание
на етажната собственост на 06.03.2018,
чието решение се атакува, не е спазен редът на чл.13,ал.1 от ЗУЕС.Не е била
поставена покана за събранието на видно място най-малко 7 дни преди
провеждането му. Никой от собствениците на апартаменти във ***не е знаел за
събранието, поради което не е присъствал. Етажните собственици не са запознати
с протокола от събранието и взетите решения. Събранието е свикано без да е
поискано преди това свикването му от
управителя.
Ответникът по
въззивната жалба - етажна собственост на
собствениците на обекти в жилищен ***на сграда, намираща се в гр.Плевен, ***,
който е и ответник по иска в първата инстанция, чрез пълномощника адв. Н.Я. ***,
е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на
същата и предлага да се потвърди обжалваното решение.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от Е.М.Г. с адрес *** – ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№7810/2018г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника адв. Д. С. ***, срещу постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №529/19.03.2019г., е ДОПУСТИМА
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№7810/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС,
предявен от ищеца Е.М.Г. *** ( понастоящем въззивен жалбоподател), чрез
пълномощника адв. Д.С. ***, срещу ответника Етажна собственост на собствениците на обекти във ***на
жилищна сграда, намираща се в гр.Плевен, ***.
В исковата молба се твърди следното: В качеството си на етажен собственик на обект –
апартамент, находящ се във ***на посочения адрес, ищецът моли да бъдат отменени
като незаконосъобразни решениата на Общото събрание на собствениците на
етажната собственост във ***“, проведено
на 06.03.2018г. Във връзка с Постановление на РП-Плевен от 05.10.2018г. ищецът
е разбрал за провеждането на Общо събрание на 06.03.2018г. и за взетите от него
решения: Избиране на управител на етажната собственост на ***и за касиер на
същата, на П.В.В. и събирането по 5лв. на апартамент – за консумативни разходи
за общите части на сградата. Ищецът
никога не е канен на такова
събрание, не знае дали се е състояло и не е запознат с протокола от събранието
в сроковете по чл.16,ал.6 от ЗУЕС.Не е спазен предвиденият в ЗУЕС ред за
свикване на Общо събрание, като по този начин е нарушен чл.13,ал.2 от ЗУЕС.Никой от етажните собственици, освен присъстващите на събранието не е имал
покана или съобщение за свикване на ОС, подписана от управителя, поставена на
видно и общодостъпно място във входа, не по-късно от 7 дни преди събранието –
чл.13,ал.1 от ЗУЕС.Никой не е запознат с дневния ред на събранието.Събранието е
проведено без нужния кворум и решенията ме са незаконосъобразни. Събранието не
е свикано от управителния съвет съгласно
чл.12 от ЗУЕС или по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на
сто от идеалните части на сградата, тъй като към протокола не е приложено
такова искане. Прави се искане да бъдат отменени решенията на ОС на ЕС на ***“,
проведено на 06.03.2018г.
Ответникът Етажна
собственост на собствениците на обекти в жилищен ***на сграда, намираща се в
гр.Плевен, ***, чрез пълномощника адв. Н.Я. ***, е подал писмен отговор на
исковата молба, в който е оспорил предявения иск като неоснователен.
Излагат се следните твърдения: След проведено ОС на ЕС на 12.11.2015г. за
управител е избрана З.П.Г., а за касиер – нейната сестра – В.С.П..Съгласно
чл.19,ал.2 от ЗУЕС, след изтичане на двегодишния срок на мандата на г-жа Г. като управителна
ЕС, собствениците на жилища Е. Р.Г., Н. Р.П., Д.Д.Д. и П.В.В., неколкократно са искали г-жа Г. да
свика Общо събрание на ЕС, като това е направено и писмено, но последната е
отказвала, като демонстративно е скъсала писменото искане.Пред вид отказите на
управителя към онзи момент, цитираните собственици, които притежават повече от
20% идеални части от общите части на сградата на основание чл.12,ал.2 от ЗУЕС
са поискали свикване на общо събрание.направени са няколкократни опити за
връчване на покани на управителя, на касиера и
на други собстветници, които са отказали. Поканата за ОС е поставена на
общодостъпно място на таблото за съобщения при входа на сградата на
27.02.2018г., за което е съставен протокол.В обявения в поканата ден и час за
провеждане на събранието – 06.03.2018г. от 20.00ч., не е събран необходимият
кворум, поради което на основание чл.15,ал.2 от ЗУЕС, събранието е отложено с
един час. В 21.00часа са били представени собствениците на 43.86% идеални части
от общите части, поради което проведеното събрание е законно. Събранието е
избрало нов управител, нов касиер и е взело решение да се събират по 5лв. на
апартамент за покриване разходите за консумативи за общите части.Протоколът за проведено
събрание е поставен на общодостъпно място. Ищецът е въвел неверни твърдения
относно времето, когато е разбрал за проведеното събрание.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.
С обжалваното
понастоящем съдебно Решение №529/19.03.2019г.,Плевенският районен съд,
Гражданско отделение,ХІІІ-ти гр.с-в е отхвърлил предявеният иск с правно
основание чл.40 от ЗУЕС като неоснователен.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната
жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд
не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Въззивният съд приема, че обжалваното решение е
допустимо, като постановено по допустим иск, предявен в срока по чл. 40,ал.2 от ЗУЕС. Съгласно този текст молбата на собственика за отмяна решение на ОС на
етажната собственост се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В случая
не са представени доказателства кога е получено решението на ОС от ищеца Е.М.Г.,
поради което съдът приема, че същият е
узнал за него както твърди - през
м. октомври 2018г. във връзка с прокурорска преписка. При това положение,
исковата молба до РС-Плевен, подадена на 26.10.2018г., се явява подадена в законния едномесечен срок.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Безспорни между
страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените
писмени доказателства и направените признания:
Ищецът Е.М.Г. ( понастоящем въззивен жалбоподател)
и свидетелите З.П.Г., В.П.С., Т.И.С., Д.Д.Д., Н. Р.П., Е. Р.Г., Г.Я.В. и П.В.В.
са собственици на обекти в жилищен
вход“Б“ на сграда – етажна собственост, находяща се в гр.Плевен, ***.
Свидетелите З.П.Г. и В.П.С. са сестри, а последната и свидетелят Т.И.С. са съпрузи.
Свидетелите Г.В. и П.В. също са съпрузи.
Отношенията между собствениците на обекти в етажната собственост са конфликтни. Оформени
са две групи етажни собственици, които спорят относно
начина на управление на етажната собственост и конкретно относно разходите за поддържане на общите части, като
ремонт на покрив, експлоатация на асансьор, осветление на стълбището,
почистване и пр..
На Общо събрание, проведено на 12.11.2015г. за Управител
на етажната собственост е избрана свидетелката З.П.Г., а за касиер -
свидетелката В.П.С..
На 06.03.2018г. е проведено Общо събрание на собствениците на обекти във ***на жилищната
сграда, находяща се в гр.Плевен, ***, на което са присъствали собствениците на
четири обекта, както следва: Свидетелят П.В.В. в качеството му на собственик на
ап.1, свидетелят Е. Р.Г. – собственик на ап.10, свидетелят Н. Р.П. – собственик
на ап.11 и свидетелят Д.Д.Д. – собственик на ап.12.
Събранието е взело
с гласовете на всички присъстващи следните решения: За председател на
етажната собственост е избран П.В.В..; За касиер е избран същият. ( В последствие на друго Общо събрание,за касиер е избран
друг собственик, с оглед показанията на свидетеля П.В., дадени в о.с.з. на
първата инстанция); Да се събират по 5.00лв.(пет лв.) на апартамент за
консумативни разходи за поддържане общите части на входа.
Спорен е
въпросът дали Общото
събрание на етажната собственост на жилищен ***на сграда в гр.Плевен, ***, е
свикано и проведено в съответствие с разпоредбите на ЗУЕС и в зависимост от
това дали взетите решения са законосъобразни или подлежат на отмяна?
За да формира воля по спорния въпрос, въззивният
съд съобрази следното:
Разпоредбата на чл.12 от ЗУЕС гласи:
(1) Общото събрание
се свиква най-малко един път годишно от:
1. управителния съвет (управителя);
2. контролния съвет (контрольора).
(2) Общото събрание може да се свика и по писмено
искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите
части на сградата.
(3) Искането по ал. 2 се отправя до управителния
съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от
получаването му.
(4) Когато управителният съвет (управителят) не
свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се свиква от
собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон.
(5) Общо събрание може да бъде свикано от всеки
собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от
една година от последното проведено общо събрание.
(6) При нововъзникнала етажна собственост първото
общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на
самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите
части. Когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то може да се
свика от всеки собственик или ползвател.
Разпоредбата на чл.13 от ЗУЕС, гласи:
(1)
Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват
общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи
- не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се
отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се
съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе
най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни
случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.
(2)Собственик или ползвател, който не ползва
самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено
управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща
и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо
събрание, както и телефонен номер.
(3)Съобщаването по ал. 2 за провеждане на общо
събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на поканата,
което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват общото събрание, или
чрез изпращане на поканата на адрес в страната, включително чрез електронна
поща, ако такива са посочени.
(4) Когато лицето по ал. 2 не е посочило електронна
поща или адрес в страната, на които да се изпращат покани за свикване на общо
събрание, както и телефонен номер, то се смята за уведомено за свикване на
общото събрание по реда на ал. 1.
(5)Когато самостоятелният обект е общинска или
държавна собственост, кметът на общината или съответният орган, на когото е
предоставено управлението върху имота, уведомяват писмено за данните по ал. 2
управителя или председателя на управителния съвет. В този случай се прилагат
разпоредбите на ал. 3 и 4.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.).
(7) В поканата се посочват дневният ред на общото
събрание, датата, часът и мястото на провеждането му.
(8) Освен в неотложни случаи, общото събрание не
може да се свиква във:
1. (отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.);
2. дни, обявени за официални празници;
3. дни, обявени от Министерския съвет за почивни.
Какви са данните в настоящия казус?
В хода на съдебното дирене са оформени две групи
свидетелски показания:
Посочените от ищеца свидетели З.П.Г., В.П.С. и Т.И.С.,
твърдят следното: Никой от собствениците в етажната собственост не е искал от
свидетелката З.Г. като домоуправител свикването на Общо събрание с конкретен
дневен ред. Покани за събранието не са връчвани и обява не е поставяне на
предназначеното за това табло. На посочената дата и час събрание не е
провеждано. Същото не е имало необходимият кворум за вземане на решения.
Протоколът от събранието нито е връчван на собствениците, нито е обявяван на
таблото.
Посочените от ответника свидетели Д.Д., Н. П., Е. Г.,
Г.В. и П.В., установяват следното: Събранието е свикано от четирима собственици
на апартаменти, поради проблеми с покрива, осветлението, почистването на входа. Предишната домоуправителка З.Г. е отказвала
да свика събрание. Поканата за събранието е връчени лично на собствениците и е
залепена на таблото във входа, седем дни преди насрочената дата.. Бившата домоуправителка Г. демонстративно е отказала на получи
поканата.На обявената дата и час са се явили
собствениците само на четири от апартаментите, поради което събранието е
проведено един час по-късно – в 21часа.
Решенията са взети единодушно от присъстващите четирима собственици. Размерът на техните
квоти при гласуването е установен с оглед данните в документите, с които са
придобили собствеността.Протоколът е бил своевременно изготвен и обявен на
живущите, ката бившата домоуправителка З.Г. е върнала същият намачкан. Новият
домоуправител П.В. лично е отишъл в магазина, в който работят свидетелите Г. и С.(
бившите управител и касиер) за да ги
уведоми, че е избран за домоуправител.
Като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд, намира, че следва да даде вяра
на втората група свидетели, които чрез насрещно доказване на позитивни факти,
оборват твърдяните от ищцовата страна отрицателни такива. Въз основа на втората
група свидетели, съдът приема, че Общото събрание на етажната собственост на ***от
жилищната сграда на *** в гр.Плевен, е
свикано и проведено в съответствие с изискванията на чл.12 и чл.13 от ЗУЕС. –
Етажните собственици са уведомени своевременно и по предвидения в закона ред за
свикване на Общо събрание на 6 март 2018г. и неговия дневен ред. Възможно е
някои от собствениците да не са узнали за събранието, но това се дължи на
обстоятелството, че не всички живеят в сградата на етажната собственост, а не
по причина незаконосъобразно разгласяване на поканата. – Например ищецът Е.М.Г.
притежава обект във ***“, но живее постоянно в жилището си, намиращо се във ***.
Свидетелката Г. установява, че
собствениците на ап.6 също не живеят в сградата, както и, че не е ясно дали
една жена от първия етаж се е била нанесла в придобития имот. Събранието е проведено при условията и
кворума, предвиден в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗУЕС. – Съгласно чл.15,ал.1
от ЗУЕС,Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители
собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, с изключение на случаите по чл.
17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7. Съгласно
ал.2, ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради
липса на кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час, провежда се по
предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са
представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост. От показанията на
свидетелите Д., В., Г., П. се установява, че събранието е проведено при т.
нар.“спадащ кворум“, един час по-късно от часа на обявяването. От данните в
нотариалните актове, с които присъстващите четирима собственици се легитимират
като такива, се установява, че те притежават
43.86% идеални части, от което по
аргумент от чл.15,ал.2 от ЗУЕС следва, че
решенията от проведеното събрание са взети с необходимото мнозинство,
предвидено в закона. Неоснователно е твърдението на пълномощника на въззивния
жалбоподател, че процентите на присъстващите на събранието собственици са
27.05% - От данните по делото се установява, че това е процентът от общите
части в цялата сграда, а от общите части в етажната собственост на ***“,
процентите са 43.86.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че
отговорът на спорния въпрос по делото е следният: Общото събрание на етажните
собственици на ***от 06.03.2018г. е свикано и проведено по предвидения ред в ЗУЕС, поради което
неговите решения са законосъобразни и няма основание да бъдат отменени.
Съдът посочва, че начинът на връчване и обявяване
на протокола от събранието, не е елемент от преценката за законосъобразност на взетите решения. Начинът
на връчване има значение за определяне
на срока за обжалване на решенията. Както беше посочено по-горе, тъй като не е точно установено кога ищецът е
получил протокола или узнал за решенията на събранието, съдът приема неговите
твърдения, че това е станало през м. октомври 2018г. и разглежда по
същество като допустим иска му по чл.40
от ЗУЕС.
От изложеното, че въззивният съд достига до краен
правен извод, който е идентичен с този на първоинстанционния. Поради това
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство и
заявените искания за присъждане на разноски, въззивният съд намира, че
въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по
въззивната жалба разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв.- адв.
възнаграждение за адв. Н.Я. съгласно договора за правна помощ и списъка по
чл.80 от ГПК.
Съгласно чл.280,ал.3,т.2
от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271
от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №529/19.03.2019г. на
Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ХІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№7810/2018г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА Е.М.Г., ЕГН-********** с постоянен адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на обекти в жилищен ***на
сграда с административен адрес в гр.Плевен, ***, представлявана от П.В.В. от
гр.Плевен, ***, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 300.00лв.(триста
лв.) адв. възнаграждение, на
основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: