НОХД№ 141/2016г.
МОТИВИ
Против
подсъдимия П.С.С. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343
ал. ал. 1 б. „в”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на
20.05.2014г., в гр. Хасково, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Рено 5”, с ДК№ *****,
на кръстовището на бул. „Стефан
Стамболов” с бул. „България”, в нарушение на правилата за движение: на чл. 6 от ЗДвП „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение….с пътните
знаци; чл. 50 ал. 1 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство”; чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП „Пътен знак Б2 указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията”,
очертана с пътната маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е
поставен знака. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които имат предимство.”, не спрял на знак Б2 и не
пропуснал движещия се с предимство по бул. „България” лек автомобил марка
„Мазда 323” с ДК№ ******, управляван от В.Б.Д. и по непредпазливост причинил
смъртта на А. Г. А.,***.
В
съдебната фаза на процеса представителят на обвинението пледира за доказаност
на обвинението така, както е описано с обвинителния акт. С оглед налични
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства предлага определяне на
наказание „лишаване от свобода” за срок, с малко надвишаващ предвидения минимум
на наказанието. Предлага прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК, като се определи
изпитателен срок от 4 години. Предлага налагането на наказание „лишаване от
право да управлява МПС”, който да не е по-малък от наказанието „лишаване от
свобода”.
Повереникът на частните обвинители – адв. М. намира обвинението за
доказано. Подсъдимият се движел по път без предимство. Несе по главния път.
Налице били свидетелски показания, че подсъдимият не е спрял на знака „Стоп” а
продължил движението си без да осигури предимство на движещия се по главния път
автомобил „Мазда”. За водача на
последния това е било неочаквано нарушение на правилата за движение и той не е
могъл да реагира по никакъв начин. В резултат на възникналото ПТП се стигнало
до причиняване на тежка черепно мозъчна травма на А. А., от която същата в
последствие независимо от проведеното лечение починала. Моли да бъде взето под
внимание високата степен на обществена опасност на извършеното и да се
постанови наказание „лишаване от свобода” в максимално предвидения от закона
срок с ефективно изтърпяване на наказанието. Моли наказанието „лишаване от
право да управлява МПС” да бъде също в максимално предвидения срок. Претендира
за разноски.
Частните обвинители Г.Б.А. и Г.М.А. се придържат към заявеното от адв. М..
Подсъдимия и в
досъдебното, и в съдебно производство не се признава за виновен. Според него
той е карал бавно, спрял на знака „Стоп”, намиращ се на моста над реката, след
това потеглил и бил връхлетян от лекия автомобил „Мазда”.
Защитата на
подсъдимия намира обвинението за неточно. Коректно изчислената скорост на двете
моторни превозни средства водела до извода, че има независимо съизвършителство
от водачите на двете превозни средства. Установено било, че лекият автомобил
„Мазда” се е движел с почти 70 км. в час на место, където скоростта е
ограничена до 50 км. в час /нормални градски условия/. Обстоятелството, че
автомобилът „Мазда” се е движел по път с предимство не означавало, че всичко е
на негова страна. Ограничението от 50 км. в час било, за да се даде възможност
и на другите участници в движението да се включат в същото. От резултатите на
допълнителната автотехническа експертиза било установено, че при движение с до
54.9 км. в час на автомобила „Мазда”, ПТП не би настъпило, тъй като автомобилът
„Рено 5” вече би преминал конфликтната точка. И двамата водачи били допуснали
нарушения и било несправедливо само единият да е подсъдим, а другият свидетел.
Местото, където се намирал знака „Стоп” на моста било такова, че позволявало да
се види има ли движение по бул. „България”. Оградата на моста не пречела,
храстите били ниски, а тополите били през 15 метра. Свидетелката Д. също имала
възможност да види настъпващата опасност е да предприеме ефективно спиране. Не
било установено безспорно, че подсъдимият не е спрял на знака „Стоп”. Сочените
като утежняващо обстоятелства предишни наказания на С. по ЗДвП били за леки
нарушения и не следвало да се вземат предвид. Следвало да се отчете липсата на
предишни осъждания, младата възраст и добрите характеристични данни на
подсъдимия като смекчаващи вината, съответно и отговорността обстоятелства. Моли
да бъде определено наказанието при условията на чл. 55 от НК, а изтърпяването
на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият П.С.С. и
починалата в последствие А. Г. А. били в приятелски отношения. Вечерта на
20.05.2014г. около 18.30 часа А. отишла да се види с подсъдимия. Двамата били в
дома на С.. На следващия ден А. имала матура и родителите и и казали да се
прибере до 22.30 часа, за да може да си почине за следващия ден. Към 21.30 часа
и се обадила по телефона майка и – св. Г.А. за да и напомни, че трябва да се
прибере. Около 22.15 часа двамата се качили в лекия автомобил на подсъдимия –
„Рено 5” с регистрационен номер *****. На местото на водача седнал С., а до
него седнала А.. Тръгнали към дома на А.. Не поставили предпазни колани.
Първоначално двамата с автомобила на подсъдимия се движели по бул. „България”
от южната страна на реката в посока Изток. В района на магазин „Килера” С.
завил по моста над реката, продължаващ по бул. „Стефан Стамболов” /посока
Автогара Хасково/. От моста се преминавало през северната част на бул
„България”, който се явява път с предимство. За това преди навлизането на този
булевард от моста движението било регулирано с поставени един над друг пътни знаци
Г5 „Движение само направо или наляво след знака” и Б2 „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство”. Стоп линията била поставена на 2.80 метра от южния
тротоар на северното платно за движение на бул. „България”. Преди моста този
участък от бул. „България имал две ленти за движение. По лявата от тях в посока
Запад се движела св. В.Д. с управлявания от нея автомобил „Мазда 323” с рег. № *****.
Скоростта на автомобила била 69.2 км. в
час.
Подсъдимият С. не
спрял на поставения знак „Стоп” и навлязъл в северната част на бул. „България”
със скорост 48.9 км. в час. Двата автомобила се засекли С. не бил напуснал още
лявата лента на бул. „България”, когато бил ударен от автомобила на Д. в
областта на задната дясна врата. И при двата автомобила няма установени опити
за спиране. В резултат на удара в задната дясна част автомобила „Рено5” се
завъртял надясно около оста си и продължил движението си в посока северозапад.
По пътя до установяването му на место от него се отделила задната му дясна
врата, изхвърлена от автомобила била и газовата бутилка на същия, която се
установила в тревата пред близкото заведение. Автомобилът „Мазда 323” също се
завъртял на дясно около вертикалната си ос и продължил движението си, като се
отклонил от първоначалната си посока Запад частично в северна посока. Спрял
пред същото заведение, осъществявайки завой от 104 градуса с предната си част
към заведението „Е.”.
При възникналия удар
от полученото тласъчно центробежно усилие тялото на пострадалата А. се изнесло
напред и на дясно. Главата и се извила от ляво на дясно и лявата слепоочна
област се ударила във ветроупорното стъкло, в частта от към пътника. В резултат
на удара се счупило стъклото, а на пострадалата била причинена черепно мозъчна
травма, със счупване на черепа в лявата му предна част. През това време лекият
автомобил „Рено5” все още продължавал да се върти. Той извършил завъртане от
317 градуса – почти пълна окръжност. При удара се отворила и предната дясна
врата на автомобила. Преди още да завърши движението му след удара в предното
стъкло от въздействие на центробежните сили А. изпаднала от автомобила и
останала легнала на терена.
Св. Ф.В. чул звука от
удара. Тъй като бил наблизо и бил медицинско лице отишъл на местопроизшествието.
Заварил А. паднала на терена. Предупредил намиращите се там хора да не я
местят, тъй като може да е в лошо състояние. Не доловил пулс и дишане. Заявил,
че е необходимо дишане уста в уста. Стоящо наблизо момче започнало да го прави,
а В. правел сърдечен маса. Появил се пулс. Обърнали момичето настрани, ако
случайно повърне да не аспирира повърнатото. Тогава пристигнала линейката и я
откарала в Спешна помощ. Установено е било, че състоянието и е много тежко,
поради което А. е била откарана в УМБАЛ Пловдив. Въпреки проведените операции,
при които е бил правен опит да се спаси живота на А., същата на 17.08.2014г.
починала. Съгласно заключението на вещото лице причината за смъртта и е
полиорганна недостатъчност в резултат на мозъчна смърт, като последица на тежка
черепно мозъчна травма, получена при автомобилна злополука.
Така описаната
фактическа обстановка съставът на съда намира, че се доказва от събрания по
делото доказателствен материал. Като начало следва да се отбележи, че се явява
неоснователно възражението на подсъдимия, че е спрял на знака „Стоп”. Според
подсъдимия той е спрял за малко. За малко или за много спирането си е спиране.
Ако подсъдимият е бил спрял на посочения знак и след това е задвижил автомобила
си не би могло след около 5 метра скоростта му да е достигнала 48.9 км. в час.
Такава е определената скорост на това превозно средство в допълнителната
автотехническа експертиза, заключенията на които съдът намира за меродавни.
Съгласно становището на вещото лице изчисленията по метода „Моментум 360” са
по-точни от метода, по който са изчислявани стойностите в първата експертиза, а
именно по метода „Делта В”. По втория метод резултатите били верни при нови
автомобили, без съществено износване, тъй като посочените в литературата
краш-тестове били за нови автомобили. В конкретния случай ставало въпрос за
автомобили на достатъчно години, които да доведат до недостатъчна точност на
изводите. Това се потвърждава и от изготвения план на скоростите, видно от
който е, че отклонението от успоредността на векторите на изменение на
скоростите е 27 градуса, което е над допустимостта. Този метод се използвал за
проверка на резултатите от изчисленията. Ако ъгъла между векторите е повече от
8 градуса, това било индиция, че нещо в изчисленията /съответно в резултата/ не
е наред. Изчисленията по метода „Моментум 360” според вещото лице били по-точни
при ПТП, възникнали на кръстовища, тъй като се базирал на количеството на
движението и за изчисленията не били необходими спирачни следи.
Липсата на спиране се
установява и от събраните по делото свидетелски показания. Св. Г.Ц., разпитан
на ДП заявява, че подсъдимия не е спрял на поставения на поста знак
„Стоп”. В съдебно заседание променя
показанията си, като заявява, че е погледнал като е чул удара. След прочитане
на показанията му от ДП заявява, че може да се е подвел, за да заяви това нещо.
Св. С.К. обаче потвърждава и в съдебно заседание дадените си на ДП показания,
че е видял подсъдимия да пресича моста и без да спира на знака да навлиза в
северното платно на бул. „България”. В показанията си на ДП този свидетел е
посочил скоростта, с която се е движела Д. на 70 км. в час. Това почти съвпада
с определената скорост при повторната автотехническа експертиза. Това от своя
страна е индиция за възможността свидетелят правилно да възприема и преценява
извършваното от водачите на МПС. Показанията на другия участник в ПТП св. В. Д.
не могат да послужат в случая, тъй като тя твърди, че не е възприела подсъдимия
до момента на катастрофата.
Освен свидетелските
показания неоспорими са данните на автотехническата експертиза. По-горе бе
посочено, че не би могло реното да е развило скорост от 48.9 км. в час след
около 5 метра. Видно и от заключението на автотехническата експертиза и от
приложената скица е, че от стоп линията до платното за движение по бул.
„България” разстоянието е 2.80 метра. От южния край на платното за движение до
десния край на автомобила „Мазда 323” разстоянието е също 2.80 метра. В това
разстояние се е намирала задната част от автомобила „Рено5” при възникване на
ПТП. Практически остава за разстояние дори по-малко от 5 метра автомобилът на
подсъдимия да развие скорост от 48.9 км. в час. И заключението на вещото лице
е, че това не е възможно. При това положение за безспорно установено съдът
намира, че подсъдимият П.С.С. не е спрял на поставения на моста знак „Стоп”,
продължил е движението със скоростта, с която се е качил на моста и е навлязъл
в северното платно за движение по бул. „България”, с което е станал причина за
възникване на ПТП, при което А. е получила черепно мозъчна травма, довела в
последствие до смъртта и.
Спорен остава въпроса
за вината на В. Д.. Същата е управлявала автомобила си със скорост 69.2 км. в
час в градски условия, където скоростта е ограничена до не повече от 50 км. в
час. Този въпрос не е поставян на обсъждане, тъй като срещу нея няма повдигнато
обвинение, но съдейки по разстоянието от местото, от което е тръгнала /паркинга
на „Кауфланд”/ до местото на ПТП най-вероятно през цялото време тя е ускорявала
скоростта. Тя се е движела по главен път. Върху нея също тежи задължението да
управлява автомобила си със скорост, съобразена с всички пътни условия, с
останалите участници в движението и всички останали условия на пътя, които имат
значение за сигурността на движението. Вярно е, че тя е участник, който се
движи по главния път и може да има очакването да не и се пречи. От друга страна
тя също следва да следи скоростомера си и да не се движи със скорост над
разрешената, следва да се движи в дясната лента за движение, следва да следи
има ли движение по моста и независимо от това, че е на път с предимство, ако че
безпрепятственото и преминаване през кръстовището е проблемно би следвала да
направи всичко възможно да намали скоростта или да спре. Основната идея е, че
водачите са длъжни да направят всичко зависещо от тях за избягване възникването
на ПТП. Съгласно заключението на вещото
лице ако тя се е била движила със скорост от до 54.9 км. в час удар между двете
превозни средства не би последвал, тъй като другият участник в ПТП вече би
преминал. Това довежда до хипотеза, при която С. е възприел автомобила на Д.,
но смятайки, че той се движи с позволените до 50 км. в час ще премине преди
него и за това е преминал без да спира на знака „Стоп”. Такива твърдения не са
направени нито от подсъдимия, нито от защитата, не са събрани и данни в тази
насока. Това е възможна хипотеза, по която съдът не е задължен по необходимост
да се произнася и която не оправдава С.. Участникът в движението следва да може
да определя скоростта на останалите участници в движението. Ако не може да го
определи остава да изчака, още повече, когато е на път без предимство.
Съдът намира, че не
съществуват проблеми и при доказването на фактическата обстановка в съдебно
медицинската и част. Възражение в тази част не са направени, липсва оспорване,
по-горе бяха посочени получените травми, начина на получаване и настъпилият в
последствие краен резултат, както и причините за него.
Гореописаната фактическа
обстановка, възприета от съда въз основа на целия доказателствен материал по
делото, дава на съда основание да приеме за безспорно и категорично доказано,
че подсъдимият
е извършил деянията, в извършването на които е обвинен, а именно престъпление по чл.
343 ал. 1 б. „в", вр. чл. 342 ал. 1 от НК за
това, че на 20.05.2014г.,
в гр. Хасково, при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено 5” с ДК№ ****,
на кръстовището на бул. „Стефан Стамболов”
с бул. „България”, в нарушение на правилата за движение: на чл. 6 от ЗДвП
„Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение….с пътните знаци;
чл. 50 ал. 1 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство”; чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП „Пътен знак Б2 указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията”,
очертана с пътната маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е
поставен знака. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които имат предимство.”, не спрял на знак Б2 и не
пропуснал движещия се с предимство по бул. „България” лек автомобил марка
„Мазда 323” с ДК№ *****, управляван от В.Б.Д. и по непредпазливост причинил
смъртта на А. Г. А.,***.
Деянието по всички
алинеи на чл. 343, вр. чл. 342 ал. 1 от НК е извършено при условията на непредпазливост - подсъдимият не
е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди. Въпреки, че е от категорията на непредпазливите, с оглед настъпилия резултат
законодателят е предвидил за
конкретния случай – чл. 343 ал. 1 б. „в” вр. чл. 342 ал. 1 от НК наказание лишаване
от свобода от две до шест години, което съгласно чл. 93 т. 7 от НК се
явява тежко по смисъла на закона. Макар че са
извършвани по непредпазливост подобни деяния с оглед масивността на управляваните превозни средства,
скоростите, с които се движат и акумулираните от тях енергии могат да доведат
до тежки поражения и щети и разкриват
белезите на завишена обществена опасност.
Деянието по чл. 343 от НК е уредено също в Глава ХІ „Общоопасни престъпления", Раздел II „Престъпления
по транспорта и съобщенията". За да се осъществи деянието е
необходимо нарушение на правилата за движение, при което се причинява резултат,
предвиден в нормите на НК. Съобразно постигнатия резултат деянията се
квалифицират различно, съответно и предвидените наказания са различни. За да го
постави в същата глава от НК законодателят е искал да подчертае неговата значимост за
обществените отношения, породени
във връзка с осъществяването на транспортна дейност.
Подсъдимият П.С.С. е
роден на ***г***. Живее в същия град, български гражданин, със **** образование, ***, ***, безработен,
ЕГН **********. Характеристичните данни за него са добри /л. 116 от ДП/. Ползвал се с
добро име сред съседите, нямало данни да е нарушавал обществения ред. В
обкръжението му не фигурирали криминално проявени лица, не бил склонен към
системна употреба на алкохол. Липсвали данни за употреба на НУВ. Като смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства следва да се отчетат добрите характеристични данни
и липсата на осъждания. Твърдяната от повереника на частните обвинители тежест
на извършеното не може да се цени като отежняващо обстоятелство. То е включено
в състава на престъплението и не може отделно от това да се цени в посочения
смисъл. Посочените административни наказания, не са за тежки нарушения, не
представляват осъждания и не следва да се ценят като утежняващи обстоятелства. Посочените
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства не са достатъчни да обусловят
прилагането на чл. 55 от НК. Поради тази причина съдът намери, че ще следва да
определи наказанието при условията на чл. 54 от НК при силен превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Водим от горното съдът определи размера на
наказанието „лишаване от свобода” леко над минимално предвидения от закона, а
именно за срок от 2 години и 5 месеца.
С оглед характеристичните данни на подсъдимия,
с оглед и на неговата възраст, както и с оглед чистото му съдебно минало съдът
намери, че за поправянето и превъзпитаването на дееца не е необходимо той да
изтърпява ефективно определеното наказание, поради което изпълнението на същото
бе отложено с изпитателен срок от 4 години.
С оглед всичко
посочено съдът намери, че за постигане целите на наказанието и на основание чл. 343Г от НК ще следва да наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от две години.
С оглед постановената
осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски. По отношение на веществените доказателства бе постановено връщане на
леките автомобили, участвали в ПТП на собствениците им.
С така определените на подсъдимия П.С.С. наказания по вид, размер и начин на изтърпяване
съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция на закона и ще се въздейства възпитателно и предупредително
както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Съдия: