Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 31.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 5984 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с
жалба на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, подадена срещу решението на СРС, 50 състав,
постановено на 22.01.2018 г. по гр. дело № 25401/2015 г., с което е отхвърлен предявеният
от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД срещу М.Р.Б. иск с правно основание чл.274,
ал.2 от КЗ (отм.) за сумата от 1 236.81 лв. като неоснователен и
недоказан.
Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че
ответникът е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, даваща
застрахователна закрила на застрахованото лице. Счита, че по делото се
установява от събраните доказателства, че такава застраховка не е била налице,
тъй като договорът е бил прекратен на основание чл.202 от КЗ (отм.), като в
тази връзка се позовава на представената по делото справка от Информационната
система на Гаранционния фонд. Позовава се на липсата на свидетелство за
управление на МПС на ответника.
Насрещната страна - М.Р.Б., счита въззивната
жалба за неоснователна.
Пред СГС не са събрани нови доказателства.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред СРС е образувано по искова молба на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с която срещу М.Р.Б.
е предявен иск с правно основание чл.213, ал.1 и чл.274, ал.2 от КЗ (отм.). Ищецът твърди, че на 13.09.2013 г. в гр.
София, на бул. „Сливница“ и ул. „Д. Петков“, по вина на М.Р.Б. било реализирано
пътнотранспортно произшествие (ПТП). Сочи, че Б. управлявал л.а. „Пежо 206“ с
ДК № *****с несъобразена скорост, поради което се ударил в спрял в колона автомобил - „БМВ Z3“ с д.к. № *****, собственост на А.П.В.. Ищецът излага,
че в резултат на реализираното ПТП автомобилът „БМВ Z3“ с ДК № *****получил увреждания в задната част - броня,
маска, капак, два стопа, носач, калник и др. Съставен бил протокол за ПТП № 1558434/13.09.2013
г., в който било отразено, че М.Б. е управлявал автомобила, без да притежава
свидетелство за управление на съответната категория моторно превозно средство.
Ищецът твърди, че тъй като към момента на настъпване на процесното ПТП за
увредения автомобил имало валидно сключена застраховка „Каско+“ с „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, за което била издадена полица № 440113215001118 с валидност от 30.07.2013
г. до 29.07.2014 г., собственикът му се е обърнал към дружеството за
възстановяване на щетите. Сочи, че при застрахователя била образувана щета №
44012131319387, по която, след извършен оглед и описание на щетите, било
възложено отремонтирането на повредения автомобил от оторизиран сервиз. С
нареждане за групово плащане № 642/213-444 от 29.10.2013 г. била изплатена
сумата от 1 221.81 лв. на сервиза за извършения ремонт. Ищецът излага и че
към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача
на л.а. „Пежо 206“ била застрахована в
застрахователна компания „Л.И.“ АД. С оглед на това и на основание чл.213, ал.1
от КЗ (отм) ищецът се обърнал с регресна покана към застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на
изплатеното обезщетение. С писмо с изх.№ 4049/14.12.2013 г. ЗК „Л.И.“ АД отказало
плащане с аргумента, че процесната полица със срок на валидност 26.02.2014 г.
била с договорено разрочено плащане и била прекратена на основание чл. 202 от КЗ (отм.) на 12.09.2013 г. (преди датата на ПТП), поради неплащане на
следващите се вноски. Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е
налице правната възможност за възстановяване на изплатеното обезщетение
директно от виновния водач, който управлявал автомобила при липса на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и при липса на свидетелство за управление
на МПС, поради което моли съда да осъди М.Б. да му заплати сумата от 1 236.81
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на МПС „БМВ Z3”, с ДК. № ******, собственост на А.П.В., включваща и 15
лв. направени ликвидационни разноски по обработка на щетата, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2015 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, оспорва иска. Не оспорва, че на 13.09.2013 г. е било реализирано
процесното ПТП между гореспоменатите участници, както не оспорва описания в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и размера на изплатеното от „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД обезщетение за отстраняване на нанесените щети на МПС „БМВ Z3“ с ДК № ******. Възразява единствено относно
основанието за насочване на претенцията към ответника, като счита, че ищецът
няма право на регресен иск срещу прекия причинител на вредата. В тази връзка
сочи, че за управлявания от ответника лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № ******,
видно от представения протокол за ПТП, е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, не може
да предяви претенцията си към деликвента, освен за размера на причинените
вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати
обезщетение на основание чл.268 от КЗ (отм.). Счита и че ЗК „Л.И.“ АД е
прекратило едностранно сключения застрахователен договор в нарушение на
процедурата по чл.202 от КЗ (отм.).
СРС е отхвърлил иска, като е приел, че по делото не се установява прекратяване към датата на
ПТП на застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила „Пежо 206“,
сключена със ЗК „Л.И.“ АД. Съдът е посочил, че в протокола за ПТП е отразено,
че за управлявания от ответника автомобил е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, като доказателствената материална
сила на официалния в тази му част документ не е оборена по делото от останалите
събрани доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на
повдигнатите във въззивната жалба въпроси.
Единственият спорен въпрос по делото е дали ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по иска, като в тази връзка съдът следва да установи
дали действително към датата на ПТП за лекия автомобил „Пежо 206“ не е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и дали са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.274,
ал.2 от КЗ (отм.).
В представения по делото протокол за ПТП № 1558434/13.09.2013 г. е отразено,
че виновният за ПТП водач М.Р.Б., управлявал л.а. „Пежо 206“ с ДК № ******,
няма свидетелство за управление на МПС, както и че за автомобила е представена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“ АД, със срок на валидност
27.02.2013 г. – 26.02.2014 г. В тези части протоколът има характера на
официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила досежно
установените от съставителя му факти.
Липсата на свидетелство за управление на МПС на М.Б. е отразена и в акт за
установяване на административно нарушение
№ 34256/13.09.2013 г. След отправена покана за
плащане, ЗК „Л.И.“ АД е уведомило „ДЗИ – О.З.“ АД с писмо изх.№ L-4049/14.12.2013
г., че застрахователният договор „Гражданска отговорност“ за л.а. „Пежо 206“ с
ДК № *****е бил прекратен на 12.09.2013 г. на основание чл.202 от КЗ (отм.).
В справка от информационната система на Гаранционния фонд е отразено
наличието на въпросната застраховка „Гражданска отговорност“, както и
прекратяването й на 12.09.2013 г.
Ответникът е оспорил процедурата по прекратяване на застрахователния
договор „Гражданска отговорност“.
Въззивният съд счита, с оглед направените оспорвания от ответника, че в тежест
на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е да докаже по делото, че застраховката „Гражданска
отговорност“ за л.а. „Пежо 206“ с ДК № *****е била законосъобразно прекратена
от ЗК „Л.И.“ АД по реда и в сроковете, уредени в чл.202, ал.2 от КЗ (отм.), считано
от 12.09.2013 г. Убедителни доказателства за това не са ангажирани по делото,
като справката от информационната система на Гаранционния фонд не е такова, тъй
като същата отразява единствено заявени от застрахователя „Л.И.“ АД
обстоятелства.
Предвид изложеното съдът приема, че към датата на ПТП водачът на л.а. „Пежо
206“ е имал застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно, на основание
чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), „ДЗИ – О.З.“
ЕАД е следвало да насочи претенцията си срещу застрахователя по тази
отговорност – ЗК „Л.И.“ АД, а не срещу виновния водач.
Същевременно в случая не може да бъде ангажирана отговорността на М.Б. на
основание чл.274, ал.2 от КЗ (отм.). Въпросната разпоредба урежда правото на
регрес на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ спрямо
деликвента, управлявал МПС без свидетелство за управление. В случая „ДЗИ – О.З.“
ЕАД не е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, а такъв по
застраховка „Каско“, поради което е неприложима разпоредбата на чл.274, ал.2 от КЗ (отм.). Изложеното обуславя извода за липса на пасивна материалноправна
легитимация на ответника по чл.274, ал.2 (отм.).
Поради съвпадане в изводите, настоящият съд следва да потвърди обжалваното
пред него решение.
На М.Б. не се дължат разноски за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.01.2018 г. на СРС, 50 състав, постановено по гр. дело № 25401 по описа за 2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.