№ 2025
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330204145 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 36-0000323/09.06.2022
г. на изпълняващ длъжността директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна Администрация” Пловдив, с което на С. Ф. А., ЕГН
**********, с адрес ****, на основание чл. 105, ал.1, от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), му е наложена глоба в размер на 200 лв., за
нарушение на чл. 32 от Наредба № 2 от 15.03.2022 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител в жалбата и в
съдебно заседание моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на
материалния и процесуален закон.Твърди се, че нарушителят е получил
нареждане от прекия си ръководител да вземе аварирали пътници, които
спешно следвало да се превозят до гр. Пловдив, на следващо място се твърди
че не било изяснено колко километра били пътували пътниците, нито кои
били те. Моли се за отмяна на наказателното постановление прави се искане
за разноски.
Въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. Пловдив /РД АА/, не изпращат представител в съдебно
заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят
законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните
правила.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
1
съвкупност прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от
процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което
съдът намира, че същата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 09.05.2022 г. жалбоподателят изпълнявал трудовата си функция като
шофьор в С. Транс ЕООД, като управлявал автобус марка Форд Транзит с рег.
№ **** по линията Мадан- Пловдив.По време на път получил обаждане от
управителя на дружеството в което работел, а именно свид. Н. С., който му
съобщил че в района между с. Бачково и гр. Асеновград е аварирал
пътнически автобус на Рожен Експрес, като вътре имало пътници, които
спешно следвало да се превозят от мястото до гр. Пловдив, където им била
организирана връзка за гр. София, тъй като имали закупени самолетни
билети и гонели полет. Било наредено на нарушителя да качи в управлявания
от него автобус 7 от пътниците на авариралия. А. намерил ППСто на Рожен
Експрес ЕООД и качил седем човека, от които четири се наложило да стоят
правостоящи, а останалите 3ма били заели свободните седалки в автобуса. На
пътниците не били издадени билети повторно, съгласно наложилата се
практика на взаимопомощ между превозвачите.
Около 13:10 ч на същата дата, докато жалбоподателят довършвал
горепосочения курс на влизане в гр. Пловдив на бул. Асеновградско шосе в
района на автоморга „Райчев“, същият бил спрян за проверка от служители на
РД АА Пловдив, свид. Б. И. и К. К.. Същите установили, че в автобуса се
превозват правостоящи пътници, че разстоянието на курса е повече от 30 км и
пътниците били превозвани без издаден превозен документ. За установеното
били съставени АУАН 316456/09.05.2022 г. от свид. И. за нарушение на чл. 32
от Наредба № 2, за който се води настоящото производство и втори АУАН за
липсващите превозни билети. Процесния АУАН бил връчен лично на
нарушителя, който в установения тридневен срок депозирал възражения.
Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на
актосъставителя И. и свид. Н. С. и Д. Р., както и от писмените доказателства
АУАН, Пътен лист № 09467, Маршрутно разписание, договор за наем на
МПС, копия на графици на служителите на РД АА за 10.06.2020 г.справка за
проверени МПС на дата 10.06.2020 г., АУАН № 273182/10.06.2020 г. схема на
участък от пътя Пловдив-Асеновград и Заповед рег. № РД-08-30/24.01.2020 г.
Съдът кредитира свидетелските показания и на тримата свидетели
доколкото същите са логични и се подкрепят от наличния доказателствен
материал. Съдът кредитира и показанията на свид. С. и Р., доколкото същите
се допълват взаимно обективни са, чертаят последователна и в достатъчна
степен конкретизирана фактическа обстановка, за да се приеме тя за
действителната.
Не се установиха противоречия между доказателствата, включително
гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се. Не се
установи различна фактическа обстановка от установеното в АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
2
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Не се споделя от настоящия състав на съда възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до
опорочаване на процедурата по издаване на наказателното постановление и
АУАН. Курсът е бил с дължина повече от 30 км. и това обстоятелство е
описано в АУАН и издаденото НП, поради което не може да се приеме че е
нарушено правото на защита на нарушителя да разбере за какво нарушение е
ангажирана отговорността му. На следващо място няма данни или твърдения
пътниците да са били превозвани за по-кратко разстояние дори по
твърденията на свидетелите и установената фактическа обстановка.
Не представлява съществено процесуално нарушение неустановяването
на самоличността на пътниците, тъй като това обстоятелство се явява
несъставомерно.
Извършеното нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в
унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за
поведение.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от
компетентно лице, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и
43 от ЗАНН. В същия е дадена правилна правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., т.
І.6, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и
не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на
наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено), като се
преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта
факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за превоз в автобус на правостоящи
пътници по междуобластна линия за разстояние над 30 км.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 32 от т Наредба № 2 от
3
15.03.2022г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от
министъра на транспорта. Посочената норма гласи, че не се допуска превоз на
правостоящи пътници по междуселищни, междуобщински и междуобластни
линии при пътувания на разстояние над 30 км.
Безспорно се установи, че на 09.05.2022г., около 13:10 часа, на бул.
„Асеновградско шосе“, в посока – гр.Пловдив, като водач на МПС - автобус
марка „Форд Транзит“ с рег.№ „****“, собственост на дружество „С. Транс“
ООД, извършвайки превоз на пътници по редовна автобусна линия от
Републиканската транспортна схема, от гр.Мадан – гр.Пловдив – гр.Мадан, с
маршрутно разписание № 21102, валиден до 02.07.2023г., с пътен лист №
09467/09.05.222г. и заверено копие на лиценз № 313490 за международен
превоз на пътници е превозвал 4ма правостоящи пътника по междуобластна
линия с дължина над 30 км.
Съдът обаче намира, че неправилно административно-наказващият
орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция
по чл.27 от ЗАНН. Напротив от така установената фактическа обстановка
съдът намира, че е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, а
именно института на маловажния случай.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя
характер, съответно – да не подлежат на изследване неблагоприятните
последици от деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда
да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното и както вече бе посочено – в конкретния случай
бе установено, че жалбоподателят А. е качил и превозил въпросните седем
пътници по нареждане на работодателя си. Те били от друг аварирал на пътя
автобус на „Рожен експрес“, като се налагало спешно да бъдат превозени по
извънредни обстоятелства. И макар формално да е реализирано нарушение на
чл. 32 от Наредба № 2 от 15.03.2022г., то в случая причините за
извършването на нарушението, подбудите на дееца извънредния характер на
ситуацията очевидно не кореспондират с обществената опасност, характерна
4
за типичния случай на нарушение горната разпоредба. Съдът намира, че
причините поради които е качил пътниците, макар и четирима от тях да са се
оказали правостоящи не е преследването на користна цел, а по-скоро за опит
за нанасяне на по-малко вреди за пътниците.
Всички изброени елементи мотивират съда да приеме, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е
ангажирана отговорността на търговеца представлява „маловажен случай“.
Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган
не е следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при
друго такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством
издаване на наказателно постановление.
Горното налага заключение за отмяна на обжалваното наказателно
постановление на самостоятелно основание.
Със законодателните промени въведени в ЗАНН в сила от 24.12.2021 г.
е въведена ал. 4 на чл. 63 от ЗАНН, която гласи, че когато съдът отменя
наказателното постановление на основание чл. 28 от ЗАНН, то следва да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Същата норма следва да се
приложи в случая и лицето да се предупреди.
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от
въззивната фаза на административнонаказателното производство следва да се
ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна на основание чл.
63д ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е отправил
такова искане и доказва направени такива в размер на 350лв., платени по
договор за правна защита и съдействие от 15.07.2022 г.
По отношение на направеното с писменото становище възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, то съдът намира следното:
Според Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет
минималния размер на възнаграждението, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.1 от същата Наредба, е 300 лева. Съдът намира, че страните са свободни да
договарят възнаграждения за процесуално представителство и съдът не е
задължен да уважава всяко такова. Като прецени правната и фактическа
сложност на делото, процесуалната активност на процесуалния представител
и факта, че същият е от АК Смолян, с адрес на кантората в гр. Смолян, то
съдът намира, че следва да остави искането без уважение
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000323/09.06.2022 г. на
изпълняващ длъжността директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
Администрация” Пловдив, с което на С. Ф. А., ЕГН **********, с адрес ****,
5
на основание чл. 105, ал.1, от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), му е
наложена глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 32 от Наредба № 2 от
15.03.2022 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от
министъра на транспорта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Ф. А., ЕГН **********, с адрес ****, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“, да
заплати сумата от 350 лв. на С. Ф. А., ЕГН **********, с адрес ****,
представляваща направените в съдебното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6