Решение по дело №606/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 213
Дата: 18 ноември 2021 г.
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20215200500606
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. П., 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се Решение № 612 постановено на 14.07.2021г. по гр.дело № 1088 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2021г., с което е отхвърлен предявения от П. ВЛ. Л., ЕГН
********** от гр. П., ул. „Л.Б.” № 8 против „МБАЛ П.” АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление на дейността : гр. П., ул.„Б.” № 15, представлявано от
изпълнителния директор д-р К.Т., иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл.
13 от НСОРЗ за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за клинични пътеки за
периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. в размер на 40 444 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Осъдено е „МБАЛ
П.” АД да заплати на П. ВЛ. Л. обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ за незаконно
недопускане до работа в резултат на Заповед № 532 от 20.09.2019 г., отменена като
незаконосъобразна с влязло в сила решение по гр.д. № 736/2020 г. по описа на Районен съд
– П., за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. в размер на 40 444 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба –26.03.2021 г., до окончателното
изплащане. Присъдени са сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът-ответник в първоинстанционното производство обжалва решението в частта, с
която исковата претенция по чл.213,ал.2 от КТ е уважена ,като твърди,че е неправилно, тъй
като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Искането е
решението в обжалвана част да бъде отменено от въззивната инстанция, а искът като
1
неоснователен да бъде отхвърлен. Излага подробни съображения: твърди,че от събраните по
делото доказателства не се е установило ищецът да е бил възпрепятстван да осъществява
трудовите си функции на лекар в Кардиологично отделение на МБАЛ П. АД. Дори напротив
посочва,че за упражняваната трудова дейност е получавал и уговореното в трудовия
договор брутно трудово възнаграждение. Посочва,че ангиографската лаборатория е част от
Кардиологичното отделение на лечебното заведение, и по делото не се е установило по
какъвто и да е начин ищецът да е изявил желание и като обективен факт да е отишъл в
лабораторията, за да извършва определени инвазивни процедури на пациентите. Не се
установило , при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна, работодателят
или съответно началникът на Кардиологичното отделение да се извършили фактически
действия изразяващи се във фактическото възпрепятстване на ищеца, който за сочения
период работи в самото отделение , с които действия да не са го допускали до
ангиографската лаборатория.На следващо място,въззивникът твърди,че не се е установило
наличие на вреда за ищеца, която да подлежи на обезщетяване от работодателя. Освен това
посочва,че дори и да се приеме, че е налице недопускане до работа, то неправилно и
необосновано е да се присъжда обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ , за период за който е
безспорно по делото, че ищецът е получавал основната работна заплата и допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 6 от НСОРЗ,
а би следвало да се присъди частично, което да включва единствено и само допълнителното
възнаграждение по клинични пътеки, чийто размер е установен по делото с приетото
заключение по изслушаната съдебно -икономическа експертиза.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна,в който излага съображения за неоснователност на твърденията на въззивника.
Излага подробни съображения относно фактологията на правния спор. Твърди,че за да е
налице недопускане до работа по смисъла на чл. 213, ал. 2 от КТ, е без значение дали
ищецът е заявил готовност да работи като инвазивен кардиолог, тъй като това му е било
забранено по силата на заповед, която той е оспорил пред съда, т.е. с оспорването на
заповедта е демонстрирал изрично несъгласие със забраната на работодателя.Относно
размера на обезщетението, въззиваемата страна твърди,че допълнителното трудово
възнаграждение по т.нар. инвазивни клинични пътеки е регламентирано от работодателя във
Вътрешните правила за организация на работната заплата и приложимата към тях Методика
за определяне на допълнителното трудово възнаграждение за извършени дейности и
постигнати финансови резултати. Според същата допълнителното трудово възнаграждение
се разпределя между работещите в Ангиографска лаборатория към Кардиологично
отделение по критерий „отработени клинични пътеки с инвазивни процедури”.
Следователно не се касае за допълнително трудово възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 3 от
НСОРЗ, а за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на
труда според изработеното по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че допълнителното трудово възнаграждение,
регламентирано в чл. 1.4. от Методиката за определяне на допълнителното трудово
възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати, представлява
2
допълнително трудово възнаграждение, дължимо над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда по смисъла на чл. 17, ал. 1, т.
2 от НСОРЗ и поради това е елемент от брутното трудово възнаграждение, въз основа на
което се определя обезщетението за недопускане до работа по чл. 213, ал. 2 от КТ.Искането
е решението като правилно да бъде потвърдено.
Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства ,от фактическа и правна страна установи следното:
Първоинстанционният съд е определил правната квалификация на иска като такъв по
чл.213,ал.2 от КТ.
Формулирания петитум от ищеца с исковата е молба е да бъде осъден ответника да му
заплати сумата в размер 40 444 лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главница от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, за недопускането му на работа в Ангиографска лаборатория към
Кардиологично отделение на„МБАЛ П.“ АД през периода на действие на отменената като
незаконосъобразна Заповед № 532 от 20.09.2019 г.
Относимите към предмета на обжалване във въззивното производство и установени от
първоинстанционния съд факти са следните:
По силата на трудов договор ищецът изпълнява длъжността „лекар вътрешни болести –
старши“ с място на работа Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение при
ответника „МБАЛ П.“ АД.Със Заповед № 532 от 20.09.2019 г., издадена от изпълнителния
директор на „МБАЛ П.“ АД, на ищеца е забранено да осъществява дейност като
инвазивен кардиолог до окончателното приключване на всички проверки от контролните
органи на ИАМН, АДФИ и други, продиктувани от излъчения на 15.09.2019г. телевизионен
материал в предаването „Неделята“ по Нова телевизия.Заповедта е отменена с решение
постановено по гр.д. № 736/2020 г. по описа на Районен съд гр.П.. Така установеното не се
оспорва от страните в процеса.
От заключението-основно и допълнително на съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец,
предшестващ издаването на Заповед № 532/20.09.2019 г., а именно месец юни 2019 г., е в
размер на 13 819.53 лева, като същото включва следните елементи: основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1 030.00 лева, допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж в размер на 226.60 лева, извънреден труд в размер на 139.13 лева,
допълнително заплащане /разпореждане висш персонал/ в размер на 61.00 лева,
допълнително заплащане по изпълнени клинични пътеки в размер на 12 362.80 лева.
За периода от 01.10.2019 год. до 30.11.2020 г. на ищеца не е начислявано и
изплащано допълнително трудово възнаграждение с произход разпределени средства,
постъпили по договор с НЗОК за изпълнени клинични пътеки № 17, 20, 25, 26 и 28 (т.н.
инвазивни клинични пътеки). Обезщетението по чл. 213, ал. 2 от КТ за периода от
01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. е в размер на 17 592.40 лева. Вещото лице посочва,че
3
ако допълнителното трудово възнаграждение по клинични пътеки № 17, 20, 25, 26 и
28 е елемент от брутното трудово възнаграждение съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ,
брутното допълнително трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.10.2019 г. до
30.11.2020 г. е в размер на 37 531.13 лева, съответно нетното такова е в размер на 29 123.41
лева. Обезщетението по чл. 213, ал. 2 от КТ за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2020 г. е в
размер на 190 671.60 лева.
В мотивите на обжалваното решение, съдът е приел,че през процесния период ищецът е бил
незаконно възпрепятстван от страна на работодателя по силата на негова изрична заповед да
изпълнява трудовите си функции в пълен обем съгласно длъжността, на която е назначен, и
основните трудови задължения, регламентирани в длъжностната му характеристика, в т.ч.
извършване на инвазивни процедури при пациенти с оплаквания от страна на сърдечно-
съдовата система. Правната забрана за извършване на работа по инвазивна кардиология,
обективирана в нарочна заповед, неминуемо включва в себе си и фактическа забрана за
този вид работа, тъй като препятства достъпа на ищеца до Ангиографската лаборатория към
Кардиологичното отделение, в която именно се осъществява тази специфична дейност.
Съдът е приел,че в случая е без значение дали ищецът е заявил готовност да работи като
инвазивен кардиолог, тъй като това му е било забранено по силата на заповед, която той е
оспорил пред съда, т.е. налице е изрично изразено от ищеца несъгласие със забраната на
работодателя.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстнационния съд и в този
смисъл приема въведеното във въззивната жалба твърдение,че не е установено въззиваемата
страна фактическа да е възпрепятствала достъпа на ответника в настоящото производство
до ангиографската лаборатория за изцяло несъстоятелно. В конкретният казус не е
необходимо да са установени конкретни фактически, физически действия за ограничаване на
достъпа на въззвиваемата страна до извършване на инвазивни процедури в Ангиографската
лаборатория,тъй като както правилно е възприел и първоинстанционният съд , ищецът е
оспорил заповедта, с която му се ограничава достъпа по съдебен ред, и това е релевантното
обстоятелството.
На следващо място, първоинстанционният съд е съобразил,че съгласно чл. 17, ал. 1 от
НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен
годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: основната
работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда; допълнителните трудови
възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с
индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат
постоянен характер; допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по
чл. 259 от КТ; възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от КТ; възнаграждението,
заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от
Кодекса на труда; възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ. Съобразил е
практиката на ВКС, съобразно която сумите за работа по клинични пътеки се включват в
4
брутното трудово възнаграждение на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ като
възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според
изработеното. Тези суми не се включват в базата за определяне на обезщетението по чл. 224,
ал. 2 от КТ, когато са начислени и платени през последния отработен месец, но са дължими
като възнаграждение за труд по клинични пътеки, положен преди този месец.
Първоинстанционният съд е установил,че допълнителното трудово възнаграждение по
т.нар. инвазивни клинични пътеки е регламентирано от работодателя във Вътрешните
правила за организация на работната заплата и приложимата към тях Методика за
определяне на допълнителното трудово възнаграждение за извършени дейности и
постигнати финансови резултати,съобразно която допълнителното трудово възнаграждение
се разпределя между работещите в Ангиографска лаборатория към Кардиологично
отделение по критерий „отработени клинични пътеки с инвазивни процедури”. На база
изложеното, първоинстанционният съд е приел,че не се касае за допълнително трудово
възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ, а за възнаграждение над основната работна
заплата по системата за заплащане на труда според изработеното по смисъла на чл. 17, ал. 1,
т. 2 от НСОРЗ,защото критерият за изплащане е извършената работа (отработени инвазивни
клинични пътеки), а не само времето, през което работникът е предоставил работната
си сила.
Предвид установеното,че допълнителното трудово възнаграждение по клинични пътеки се
заплаща ежемесечно за изработените клинични пътеки през текущия месец въз основа на
изплатените от РЗОК – П. суми по тези клинични пътеки,съдът е приел, че допълнителното
трудово възнаграждение, регламентирано в чл. 1.4. от Методиката за определяне на
допълнителното трудово възнаграждение за извършени дейности и постигнати
финансови резултати, представлява допълнително трудово възнаграждение, дължимо
над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на
труда по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ и поради това е елемент от брутното
трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението за недопускане до
работа по чл.213, ал. 2 от КТ.
Правните изводи относно размера на обезщетението по чл.213,ал.2 от КТ изцяло се споделят
от настоящият съдебен състав и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Други
доводи обосноваващи неправилност на решението в обжалваната му част не се релевират
във въззивната жалба, поради което и предвид изцяло съвпадане на правните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд ,решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от
нея съдебно-деловодни разноски в размер на 2000,00 лева.
По изложените съображения,Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 612 постановено на 14.07.2021г. по гр.дело № 1088 по описа
на Пазарджишкия районен съд за 2021г.
ОСЪЖДА „МБАЛ П.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление на
дейността : гр. П., ул.„Б.” № 15, представлявано от изпълнителния директор д-р К.Т. да
заплати на П. ВЛ. Л., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.Б.” № 8 сумата в размер на 2000,00
/две хиляди /лева -представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6